От сиропиталището до самоусъвършенстването – това е пътят на д-р

От сиропиталището до самоусъвършенстването – това е пътят на доктор Уейн Дайър, трансформирал се в умен консултант на милиони хора със своите книги, вдъхващ вяра по техните пътища. За справедливостта на Вселената, за любовта като мощ, за страданията, които сами си предизвикваме и благодарността като върховен израз на приемане – споделено от доктор Дайър.

Истинската същина на живота се разкрива пред нас в безмълвие.

Любовта значи да даваш и няма нищо общо с това, което получаваш.

Няма път към щастието. Щастието е самият път. Няма път към благополучието. Благополучието е пътят.

Пътят към единението минава през вътрешната естетика. Пътят към вътрешната естетика минава през тишината.

Вместо да бъдеш срещу злото, просто бъди за любовта.

Винаги си задавай въпроса дали си част от казуса или част от решението?

Ако се съмняваш в правилата на Вселената, те няма да работят за теб.

Чудесата се случват незабавно. Бъди подготвен и ги очаквай.

Не искай нищо и ще получиш доста.

Колкото повече се стараеш да извлечеш някаква изгода за себе си, толкоз по-малко ще се радваш на това, което обезверено търсиш.

Не си неизменен в настоящето си състояние, до момента в който не решиш да бъде по този начин.

Освободи се от мисълта, че нещата не би трябвало да бъдат такива. Те са такива.

Ако подхранваш мислите си и подхождаш към тях вярно, те ще се трансфорат в действителност. Мислите са необикновено всесилен феномен.

Винаги, когато отвръщаш на омразата с обич, ти обезсилваш омразата.

Душата ти, това безшумно празно пространство в теб, е твоят консултант. Тя постоянно те насочва в вярната посока.

Когато схванеш, че си стопанин на желанията си, ще осъзнаеш, че си стопанин и на целия твой свят.

Всяко нещо, което искаш да притежаваш, в последна сметка те превзема. И по подигравка, щом се освободиш от него, започваш да го получаваш в по-големи количества.

Обещай пред себе си да правиш това, което обичаш, и да обичаш това, което правиш. Още през днешния ден!

Най-сетне осъзнах, че другите хора ще си останат тъкмо такива, каквито са, без значение от моето мнение за тях.

Не можеш постоянно да контролираш това, което става отвън теб, само че постоянно можеш да контролираш какво става вътре в теб.

Ако светът беше организиран по този начин, че всичко да е заслужено, никое живо създание нямаше да оцелее и ден. На птичките щеше да им бъде неразрешено да ядат червеи и щеше да се наложи персоналните ползи на всяко създание да бъдат задоволени.

Не се безпокой за каквото и да било – в никакъв случай! Или имаш надзор над него, или не. Ако имаш – действай. Ако ли не – махни с ръка. Не хаби силата си за паники.

Всичко, което те сковава, пречи и отклонява от задачата, е основано от теб. Можеш да го изхвърлиш незабавно, щом решиш.

Никой не е кадърен да провокира в теб яд или стрес, единствено ти самият можеш да го сториш, според от метода, по който възприемаш твоя свят.

Причината за нашите премеждия е мозъкът ни – мозъкът, който държи на желанията си и не разрешава на другите да бъдат такива, каквито са.

Никой не може да бъде притежател на каквото и да било. Колкото по-скоро го осъзнаеш, толкоз по-добре ще съумееш да се настроиш в благозвучие с чудесния принцип на изобилието.

Откажи се от потребността. Почувствай със сърцето си, че нищо повече не ти е належащо, с цел да постигнеш целокупност, а след това ще се убедиш, по какъв начин всички външни неща стават все по-маловажни в сърцето ти.

Ако смяташ, че постоянно би трябвало да бъдеш подобен, какъвто постоянно си бил, значи се противопоставяш на израстването.

Да бъдеш очебийно завързан към физическата си осанка значи да си осигуриш доживотно страдалчество, наблюдавайки по какъв начин тялото ти минава през естествените етапи на съществуването, които стартират от мига на зачеването ти.

Погледни на всяко затруднение като на нова опция.

Когато ни нараняват, хората вършат само това, на което са способни при дадените условия.

Ако не извиним, ще позволим на тези остарели рани да не престават да болят.

Вслушвай се в тялото си и то ще ти каже всичко, което би трябвало да знаеш.

Всичко, на което сега се противопоставяш, те отдалечава от изобилието.

Чудесата могат да се случат едвам откакто се освободиш от концепцията за невъзможното и си позволиш да почувстваш магията на познанието.
Първата стъпка към освобождението от настройката за оскъдност е да благодариш за всичко, което си и което имаш.

За да превъзмогнеш подозренията в себе си и да влезеш в твоето царство на същинската магия, би трябвало да се държиш по този начин, като че ли към този момент си станал това, което искаш, и да знаеш, че можеш да го постигнеш. За да опознаеш чудесата, би трябвало да носиш в себе си благополучие и естетика.

Проучи деликатно това, което смяташ за невероятно, а след това промени възгледите си.

Просветлението се състои в спокойното приемане на това, което съществува.

Зачитай физическото си създание като подслон на душата. Щом откриеш вътрешния път, външният самичък ще се появи.

Получаваме единствено това, което желаем да приемем.

Снимка: goodreads.com