От профила във Фейсбук на журналиста и анализатор Асен Генов

От профила във Facebook на журналиста и анализатор Асен Генов Преди време един английски жител беше предозирал с амфетамини някъде по Черно море. В това си героично въодушевление той се беше бил с полицията, бягал, мушил колите на Министерство на вътрешните работи с вилата на някакъв мотокар и в последна сметка, по спомен, се беше опитал да се самоунищожи с гаечен ключ или нещо сходно. На другата заран, естествено, публицистите го бяха „ налазили “ в болничното заведение, а той, окован към леглото с вериги, първото нещо, което сподели, беше: кого съм умъртвил?... Изгледах вчерашното присъединяване на Минеков при Надя Обретенова в „ Още от деня “ на Българска национална телевизия. И незабавно се сетих за случая с английския екскурзиант у нас. Медиите ни са предозирали с Борисов. В това няма и грам основа за спор или подозрение. Медиите ни са незадоволителни от към качество на разбора. Да, множеството от тях, и положителните, и неприятните, са част от „ играта “ и обслужват избрани политически цели. Едните пишат за „ ШОК И БОМБА “, а другите – за „ Завръщането на Джедаите “. Разликата е единствено в това, дали харесваме тези, в чиято изгода и услуга са индоктринирани. Да, Кошлуков попадна в кабинета на Българска национална телевизия след тежък политически компромис, оставяйки доста дълбоки подозрения, че е корпулентно политическо предопределение. Да, Кошлуков не съумя да даде безапелационен отговор всъщност за „ стажа “ си в АЛФА ТВ и впрочем. И да, множеството „ изявленията с шефа “ са по предписание безинтересни. Шефът на Българска национална телевизия няма по какъв начин да даде мъчно изявление на собствен зависещ в Българска национална телевизия. Няма подобен филм. Минеков обаче се изложи като описания първоначално случай с предозиралия с амфети британец, който несполучливо беше влезнал в ролята на Супермен. Професорът трябваше да отговори на въпросите на Обретенова. Те бяха значително значими за разногласието му с Кошлуков. Минеков трябваше да влезе в разговор, в случай че в действителност мисли, че може да отбрани тезата си. Минеков трябваше да показва почитание към аудиторията на Българска национална телевизия. Минеков трябваше да проумее, че не е на протест. Че не е професорът със захабеното ловджийско елече, а министър на културата, който приказва не на екзалтираната навалица на улицата, а на българските жители. Но не проумя. А сякаш е професор. Професорът приличаше най-много на оня амфетаминен британец, който се сби с ченгетата преди години на Черно море...