Бабикян поиска НС да признае арменския геноцид, Карадайъ призова да не се политизира историята
От Парламентарната група на " Изправи се! Мутри вън! " предлагаме Народното събрание да одобри декларация, с която афишира за геноцид избиването на арменци в Османската империя през 1915-16 година Това разгласи Арман Бабикян в декларация от парламентарната естрада в навечерието на Международния ден в памет на жертвите на арменския геноцид - 24 април.
Много страни в Европа и в света дръзнаха да признаят арменския геноцид, с цел да могат народите им и международната общественост да продължи напред. Това е честен акт, не политически, уточни Бабикян. В България през 2015 година предходните ръководещи не събраха храброст да нарекат събитията с същинските им имена, разяснява той.
Арман Бабикян означи, че повече от милион и половина арменци са избити или принудително депортирани от репресивните режими в Османската империя в края на 19-ти и началото на 20-ти век. " Повече от 40 души от моя жанр си отидоха тогава. Вероятно това е частен случай, само че когато е в този размер, не е частен случай. Затова и нося на ревера си тази незабравка през днешния ден, тъй като не трябва да се не помни ", сподели Бабикян. Той изрази благодарност към българския народ, който е приел потомците на оживелите арменци.
В декларация ръководителят на ПГ на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ разяснява, че всички изискуем съчувствие и състрадание към жертвите като хора, само че като политици би трябвало ясно да се разграничават от изборен метод към историческите събития, както и от тематики, които могат да прокарват нови разграничителни линии и да опълчват групи, нации и страни.
Той уточни, че историята познава доста мъчителни моменти и през днешния ден също става въпрос за един подобен миг, само че това, което се случва тук е политическа приложимост на един исторически миг. " Такива тематики би трябвало да се оставят на историците, политиците би трябвало да търсим способи за примирение и разговор, за обединяване пред човешката болежка, а не като мотив за разделяне ", съобщи той. " В съответния случай използването на такива тематики за политически цели осквернява паметта на жертвите. Целта на сходни актове е разцепление, опълчване и е единствено белег, че уроците от предишното остават ненаучени ", разяснява Карадайъ.
В декларация от името на " Демократична България " Цецка Бачкова уточни, че Европейският парламент е оповестил 24 април за Европейски ден в памет на жертвите на геноцида над арменците в Османската империя през 1915 година Шестнадесет страни членки също са признали публично арменския геноцид, той е потвърден с безапелационни исторически обстоятелства и достоверни документи, уточни тя. И въпреки, че в декларацията си от 2015 година българското Народно заседание съумява да избегне думата геноцид, употребявайки " всеобщо изтребване на арменците ", ние от " Демократична България " намираме за собствен дълг да назовем събитията им с същинските им имена и да ги признаем и да ги осъдим като геноцид, съобщи Бачкова.
Атанас Зафиров от " Българска социалистическа партия за България " изиска депутатите да почетат с едноминутно безмълвие паметта на жертвите на всеобщото изтребване на арменския народ. Това не беше позволено от ръководителя на Народното събрание Ива Митева, която изясни, че според правилника на Народно събрание сходни оферти за едноминутно безмълвие се вършат до 18.00 часа на предходния ден.
Много страни в Европа и в света дръзнаха да признаят арменския геноцид, с цел да могат народите им и международната общественост да продължи напред. Това е честен акт, не политически, уточни Бабикян. В България през 2015 година предходните ръководещи не събраха храброст да нарекат събитията с същинските им имена, разяснява той.
Арман Бабикян означи, че повече от милион и половина арменци са избити или принудително депортирани от репресивните режими в Османската империя в края на 19-ти и началото на 20-ти век. " Повече от 40 души от моя жанр си отидоха тогава. Вероятно това е частен случай, само че когато е в този размер, не е частен случай. Затова и нося на ревера си тази незабравка през днешния ден, тъй като не трябва да се не помни ", сподели Бабикян. Той изрази благодарност към българския народ, който е приел потомците на оживелите арменци.
В декларация ръководителят на ПГ на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ разяснява, че всички изискуем съчувствие и състрадание към жертвите като хора, само че като политици би трябвало ясно да се разграничават от изборен метод към историческите събития, както и от тематики, които могат да прокарват нови разграничителни линии и да опълчват групи, нации и страни.
Той уточни, че историята познава доста мъчителни моменти и през днешния ден също става въпрос за един подобен миг, само че това, което се случва тук е политическа приложимост на един исторически миг. " Такива тематики би трябвало да се оставят на историците, политиците би трябвало да търсим способи за примирение и разговор, за обединяване пред човешката болежка, а не като мотив за разделяне ", съобщи той. " В съответния случай използването на такива тематики за политически цели осквернява паметта на жертвите. Целта на сходни актове е разцепление, опълчване и е единствено белег, че уроците от предишното остават ненаучени ", разяснява Карадайъ.
В декларация от името на " Демократична България " Цецка Бачкова уточни, че Европейският парламент е оповестил 24 април за Европейски ден в памет на жертвите на геноцида над арменците в Османската империя през 1915 година Шестнадесет страни членки също са признали публично арменския геноцид, той е потвърден с безапелационни исторически обстоятелства и достоверни документи, уточни тя. И въпреки, че в декларацията си от 2015 година българското Народно заседание съумява да избегне думата геноцид, употребявайки " всеобщо изтребване на арменците ", ние от " Демократична България " намираме за собствен дълг да назовем събитията им с същинските им имена и да ги признаем и да ги осъдим като геноцид, съобщи Бачкова.
Атанас Зафиров от " Българска социалистическа партия за България " изиска депутатите да почетат с едноминутно безмълвие паметта на жертвите на всеобщото изтребване на арменския народ. Това не беше позволено от ръководителя на Народното събрание Ива Митева, която изясни, че според правилника на Народно събрание сходни оферти за едноминутно безмълвие се вършат до 18.00 часа на предходния ден.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ