За края на Би Ай Ти, или как всичко завърши `както обикновено`
От няколко месеца телевизия Би Ай Ти върви постепенно и съвсем тихо към своя финален край. А единственото резюме, което може да се направи за медията, е " тръгнахме да го вършим както би трябвало, само че в последна сметка приключи както нормално ". И не, не става дума за желанията на новия притежател Мирослав Янев, които прозираха през цялото време.
Би Ай Ти стартира добре, мина през няколко стадия, а най-после последва ориста на няколко други медии, чийто различен глас беше заглъхнал с смяна в собствеността.
След днешното отворено писмо на дребното останали публицисти в малкия екран, в което споделят, че от месеци не са си получавали заплатите, а притежателят се е покрил, един въпрос виси със страшна мощ: за какво купуваш телевизия, в случай че нямаш задоволително пари, с цел да я поддържаш? Отговорът наподобява все по-ясен и не е обвързван с желанието да си избавител на медии, както той го представяше пред екипа, а тъкмо противоположното. Намеренията му прозираха и от решението му в първия ден след публичното оповестяване на промяната на собствеността на малкия екран (но преди договорката да е финализирана), а точно - да спре безогледно всички излъчвания без спорта и новините. Последните неотдавна също не се излъчват в ефира.
Така от месеци в Би Ай Ти е настъпило цялостно безвремие, а тишината е оглушителна, което е окончателният и печален завършек на една добра концепция. Тук обаче обстановката е малко по-различна от тази на други медии, чийто глас беше заглъхнал. Причината - няколкото интензивни стадия, през които мина медията за късото си битие. В началото малкия екран потегли мощно заради желанието да създава качествено наличие. Тя беше опция в телевизионния ефир, а концепцията ѝ беше да е мост сред българите в чужбина и тези в страната. Началната концепция обаче беше забравена, след като Сашо Диков стана програмен шеф и промени концепцията и наличието на предаванията, само че сериозните полемики в ефира въпреки всичко не изчезнаха. А оглушителното безмълвие в телевизията след продажбата е следващ обезпокоителен сигнал за медийната среда в България.
Какво става в Би Ай Ти през последните месеци?
От покупката на малкия екран през февруари тази година публицистите и чиновниците в медията не си получават заплатите постоянно, а и до момента не са им изплатени възнагражденията за юни и юли. От месеци публицистите напущат медията, а тези, които още са в нея, чакат окончателното ѝ закриване. Очакванията са, че обещаният план за " рестарт " и огромни промени в телевизия в никакъв случай няма да бъде изпълнен.
Преди новият притежател Мирослав Янев да се " покрие ", той е имал няколко спорадични срещи с екипа и то по тяхно гледище. На тях се повтарял един и същи рефрен - че чака пари и нов план ще има. Казал, че " скоро " ще се разбере каква е съдбата на малкия екран, само че това все още не е станало публично.
Първоначалната концепция за нова програмна скица трябваше да е факт още през март, но вероятно изобщо няма да види бял свят и телевизията ще бъде закрита.
В края на юни Янев въпреки всичко е разкрил състоянието на малкия екран пред хората, които тогава били в нея - към 30 души. Обяснил, че има проблем с финансирането и медията може да бъде закрита . Обявил обаче, че от повече от месец насам се пробва да откри ново финансиране.
През май пък собственикът казал пред екипа, че е имал спогодба да продаде плана " на зелено " през септември, а възможният покупател е български телеком. Договорката обаче се провалила, тъй като медията от месеци е без програмна скица и " интерактивният план ", който Янев стартира, по този начин и не потегли. Според неофициална информация малкия екран, която трябваше да стартира да излъчва новата си стратегия преди месеци, е трябвало да бъде продадена на bTV като онлайн план.
Скоро след продажбата в малкия екран се появили нови хора, трескаво се подготвяла нова програмна скица. Всеки ден Янев събирал на срещи част от екипа, с цел да разискват новия образ на медията. Това продължило до първата среща през май, на която собственикът признал, че има проблеми с финансирането.
През последните месеци той променял концепциите си за развиване на медията. Първо признал, че евентуално смяната няма да е толкоз огромна, а след това даже показал концепция малкия екран да се трансформира в телешоп.
Как се стигна до тук?
Мирослав Янев е притежател на Би Ай Ти от февруари 2018-а и още тогава се появиха подозрения, че малкия екран ще бъде закрита. Тогава братята Павел и Румен Вълневи продадоха медията на основаната през ноември 2017 година компания " Интерактив ТВ Системс България " АД, която е благосъстоятелност на Янев. Стойността на договорката по този начин и не беше оповестена.
" Пазарът в България е необикновен – телевизионният е концентриран в мейнстрийма, а рекламата е ориентирана натам. Ако осъждам по обстановката в Съединени американски щати, където пребивавам, а и в Европа, за малко време и тук ще се откри, че дребните медии са наложителна част от избора на жителите. Те дават глас на хората отвън статуквото, носят плурализъм и народна власт. Но към този момент не съм в позиция да разпределям препоръки ", сподели в писмото си във връзка продажбата предходният притежател Павел Вълнев и добави, че новият притежател няма да сгреши, в случай че почете и запази свободата и независимостта, които екипът е имал до момента.
А първото нещо, което направи новият притежател, беше да спре всички излъчвания без новините и спорта. Обяснил дейностите си пред тогава доста по-големия екип по два метода - първо, че е сърдит на старите притежатели братя Вълневи, тъй като са съобщили за договорката преди тя да е финализирана, а след това, че не желае екипът да губи време за досегашните излъчвания, тъй като желае цялостна смяна в концепцията на медията и избира хората да се концентрират върху това. След това той изнесе цялата техника от студиото в София под претекст, че ще има напълно нов виртуален сет, само че ремонт по този начин и не стартира.
Действията му провокираха терзания, че задачата е сериозните и свободните полемики в ефира да спрат. Оттогава до момента малкия екран продължава да излъчва повторения на остарели излъчвания и по този начин и не започнаха нови.
Малко след продажбата стана ясно, че в ръководството на малкия екран влиза Веселин Иванов. Преди това Иванов беше основен редактор на уеб страницата " Правен свят ", който след смяната в собствеността промени и публицистичната си политика - медията спря да е сериозна към проблемите в правосъдната система. Иванов е бил медиен консултант на вицепремиера по правосъдните въпроси в държавното управление " Орешарски ". Опасенията на част от тогавашния екип бяха, че точно Иванов ще дефинира тематиките в малкия екран отсега нататък.
След промяната на собствеността е почнало бавенето на парите, като даже се стигна до проверка от Инспекцията по труда. А в това време Миро Янев е оповестил, че пред всеки в малкия екран има три пътя - да продължи да прави работата си, да стартира да се занимава с друго в малкия екран или да бъде освободен. По информация на OFFNews обаче по време на срещите с хората от предаванията той казвал на всеки екип, че харесва работата му и желае да продължат да са част от малкия екран.
За последните месеци обаче работещите в малкия екран доста понижиха. От февруари до момента доста от публицистите, които бяха в медията преди продажбата, си потеглиха и не престават да напущат. Някои по лично предпочитание, а други бяха уволнени или съкратени.
Кога Би Ай Ти спря да е това, за което беше основана?
Телевизия Би Ай Ти стартира да излъчва на 14 септември 2015 година Проектът обаче съществува от по-рано. През юли 2013 година медията беше основана като онлайн телевизия. Тя беше ориентирана към българската емигрантска общественост. Доскоро медията имаше студиа в София и в Чикаго. До окончателното затваряне на нюзрума в Съединени американски щати, което стана при започване на март, началник на екипа там беше звездата от CNN Ралица Василева. От 2015 година главен съветник на плана беше някогашният шеф на Ефир2 на Българска национална телевизия и прессекретар на президента Петър Стоянов Нери Терзиева.
Бързо след основаването си Би Ай Ти съумя да се наложи като сериозна, въпреки и дребна медия. Година и половина след основаването си, за президентските избори през 2016 година, тя направи предизборни студиа с претендентите на всички съществени партии. Въпреки това малкия екран не привличаше задоволително рекламодатели и се устояваше от братя Вълневи.
За това, че те желаят да продадат Би Ай Ти, се заприказва доста преди да го създадат. Първите клюки се появиха още през март 2017 година. Тогава те публично отхвърлиха информацията. Месец по-късно обаче последва смяна в управлението и насочеността на малкия екран. Като нов програмен шеф беше показан Сашо Диков. Тогава притежателите обяснили пред екипа, че задачата е да се даде опция на Диков да вдигне рейтинга на малкия екран, с цел да може да има рекламодатели и да не е на такава загуба.
Той обаче не пое поста публично незабавно. Преди това по време на " пробния си интервал " показа на притежателите своя програмна скица, която залага мощно на живи предавания на конференции и планува основаването на нови начин на живот излъчвания. Темата за българите в чужбина съвсем напълно изчезна от ефира на малкия екран. Обяснението е било, че рейтингите се мерят в България, а хората в страната не се вълнуват от проблемите отвън нея.
Предаването " еМисия България ", което в началото имаше за цел да показва проблемите на българите у нас и в чужбина и съществени вътрешнополитически диалози, стартира да се цялостни единствено с тематики от страната, а новото управление е упорствало да се включват повече начин на живот тематики като състезанието " Мис Силикон ". Хора от тогавашния екип на " еМисия България " описаха пред OFFNews, че е имало и случаи на спрени посетители и тематики. От екипа на новините обаче акцентират, че не е имало интервенция в наличието на излъчванията.
Сутрешният блок на малкия екран " Жива връзка ", който се излъчваше по едно и също време от София и Чикаго и съществуваше към половин година, беше спрян. По това време Нери Терзиева се отдръпна от малкия екран.
Диков публично пое поста, когато Ралица Ковачева - програмен шеф на Би Ай Ти от 2015 година, си потегли през май 2017 година. След промяната на управлението доста от публицистите в медията напуснаха. Тогава по Би Ай Ти започнаха предаванията " Без задръжки " на Наталия Кобилкина, " Карамел " и " Шоуто на играчите ".
" Това към този момент не е малкия екран, в чието основаване участвах и от която можех да съм част с чисто сърце и съвест. Време е за нови хрумвания и нови провокации ", написа тогава Ковачева във Facebook.
През ноември 2017 година Люба Кулезич беше уволнена от малкия екран. Обяснението на притежателите беше, че тя е направила в ефир неуместни и погрешни мнения за смяна в публицистичната политика на малкия екран. Въпреки че беше близка с Диков, той остана програмен шеф и по-късно - до продажбата на малкия екран.
Така след всички стадии, през които мина малкия екран, даже да не бъде закрита, тя няма да има нищо общо с концепцията " Би Ай Ти ".
Би Ай Ти стартира добре, мина през няколко стадия, а най-после последва ориста на няколко други медии, чийто различен глас беше заглъхнал с смяна в собствеността.
След днешното отворено писмо на дребното останали публицисти в малкия екран, в което споделят, че от месеци не са си получавали заплатите, а притежателят се е покрил, един въпрос виси със страшна мощ: за какво купуваш телевизия, в случай че нямаш задоволително пари, с цел да я поддържаш? Отговорът наподобява все по-ясен и не е обвързван с желанието да си избавител на медии, както той го представяше пред екипа, а тъкмо противоположното. Намеренията му прозираха и от решението му в първия ден след публичното оповестяване на промяната на собствеността на малкия екран (но преди договорката да е финализирана), а точно - да спре безогледно всички излъчвания без спорта и новините. Последните неотдавна също не се излъчват в ефира.
Така от месеци в Би Ай Ти е настъпило цялостно безвремие, а тишината е оглушителна, което е окончателният и печален завършек на една добра концепция. Тук обаче обстановката е малко по-различна от тази на други медии, чийто глас беше заглъхнал. Причината - няколкото интензивни стадия, през които мина медията за късото си битие. В началото малкия екран потегли мощно заради желанието да създава качествено наличие. Тя беше опция в телевизионния ефир, а концепцията ѝ беше да е мост сред българите в чужбина и тези в страната. Началната концепция обаче беше забравена, след като Сашо Диков стана програмен шеф и промени концепцията и наличието на предаванията, само че сериозните полемики в ефира въпреки всичко не изчезнаха. А оглушителното безмълвие в телевизията след продажбата е следващ обезпокоителен сигнал за медийната среда в България.
Какво става в Би Ай Ти през последните месеци?
От покупката на малкия екран през февруари тази година публицистите и чиновниците в медията не си получават заплатите постоянно, а и до момента не са им изплатени възнагражденията за юни и юли. От месеци публицистите напущат медията, а тези, които още са в нея, чакат окончателното ѝ закриване. Очакванията са, че обещаният план за " рестарт " и огромни промени в телевизия в никакъв случай няма да бъде изпълнен.
Преди новият притежател Мирослав Янев да се " покрие ", той е имал няколко спорадични срещи с екипа и то по тяхно гледище. На тях се повтарял един и същи рефрен - че чака пари и нов план ще има. Казал, че " скоро " ще се разбере каква е съдбата на малкия екран, само че това все още не е станало публично.
Първоначалната концепция за нова програмна скица трябваше да е факт още през март, но вероятно изобщо няма да види бял свят и телевизията ще бъде закрита.
В края на юни Янев въпреки всичко е разкрил състоянието на малкия екран пред хората, които тогава били в нея - към 30 души. Обяснил, че има проблем с финансирането и медията може да бъде закрита . Обявил обаче, че от повече от месец насам се пробва да откри ново финансиране.
През май пък собственикът казал пред екипа, че е имал спогодба да продаде плана " на зелено " през септември, а възможният покупател е български телеком. Договорката обаче се провалила, тъй като медията от месеци е без програмна скица и " интерактивният план ", който Янев стартира, по този начин и не потегли. Според неофициална информация малкия екран, която трябваше да стартира да излъчва новата си стратегия преди месеци, е трябвало да бъде продадена на bTV като онлайн план.
Скоро след продажбата в малкия екран се появили нови хора, трескаво се подготвяла нова програмна скица. Всеки ден Янев събирал на срещи част от екипа, с цел да разискват новия образ на медията. Това продължило до първата среща през май, на която собственикът признал, че има проблеми с финансирането.
През последните месеци той променял концепциите си за развиване на медията. Първо признал, че евентуално смяната няма да е толкоз огромна, а след това даже показал концепция малкия екран да се трансформира в телешоп.
Как се стигна до тук?
Мирослав Янев е притежател на Би Ай Ти от февруари 2018-а и още тогава се появиха подозрения, че малкия екран ще бъде закрита. Тогава братята Павел и Румен Вълневи продадоха медията на основаната през ноември 2017 година компания " Интерактив ТВ Системс България " АД, която е благосъстоятелност на Янев. Стойността на договорката по този начин и не беше оповестена.
" Пазарът в България е необикновен – телевизионният е концентриран в мейнстрийма, а рекламата е ориентирана натам. Ако осъждам по обстановката в Съединени американски щати, където пребивавам, а и в Европа, за малко време и тук ще се откри, че дребните медии са наложителна част от избора на жителите. Те дават глас на хората отвън статуквото, носят плурализъм и народна власт. Но към този момент не съм в позиция да разпределям препоръки ", сподели в писмото си във връзка продажбата предходният притежател Павел Вълнев и добави, че новият притежател няма да сгреши, в случай че почете и запази свободата и независимостта, които екипът е имал до момента.
А първото нещо, което направи новият притежател, беше да спре всички излъчвания без новините и спорта. Обяснил дейностите си пред тогава доста по-големия екип по два метода - първо, че е сърдит на старите притежатели братя Вълневи, тъй като са съобщили за договорката преди тя да е финализирана, а след това, че не желае екипът да губи време за досегашните излъчвания, тъй като желае цялостна смяна в концепцията на медията и избира хората да се концентрират върху това. След това той изнесе цялата техника от студиото в София под претекст, че ще има напълно нов виртуален сет, само че ремонт по този начин и не стартира.
Действията му провокираха терзания, че задачата е сериозните и свободните полемики в ефира да спрат. Оттогава до момента малкия екран продължава да излъчва повторения на остарели излъчвания и по този начин и не започнаха нови.
Малко след продажбата стана ясно, че в ръководството на малкия екран влиза Веселин Иванов. Преди това Иванов беше основен редактор на уеб страницата " Правен свят ", който след смяната в собствеността промени и публицистичната си политика - медията спря да е сериозна към проблемите в правосъдната система. Иванов е бил медиен консултант на вицепремиера по правосъдните въпроси в държавното управление " Орешарски ". Опасенията на част от тогавашния екип бяха, че точно Иванов ще дефинира тематиките в малкия екран отсега нататък.
След промяната на собствеността е почнало бавенето на парите, като даже се стигна до проверка от Инспекцията по труда. А в това време Миро Янев е оповестил, че пред всеки в малкия екран има три пътя - да продължи да прави работата си, да стартира да се занимава с друго в малкия екран или да бъде освободен. По информация на OFFNews обаче по време на срещите с хората от предаванията той казвал на всеки екип, че харесва работата му и желае да продължат да са част от малкия екран.
За последните месеци обаче работещите в малкия екран доста понижиха. От февруари до момента доста от публицистите, които бяха в медията преди продажбата, си потеглиха и не престават да напущат. Някои по лично предпочитание, а други бяха уволнени или съкратени.
Кога Би Ай Ти спря да е това, за което беше основана?
Телевизия Би Ай Ти стартира да излъчва на 14 септември 2015 година Проектът обаче съществува от по-рано. През юли 2013 година медията беше основана като онлайн телевизия. Тя беше ориентирана към българската емигрантска общественост. Доскоро медията имаше студиа в София и в Чикаго. До окончателното затваряне на нюзрума в Съединени американски щати, което стана при започване на март, началник на екипа там беше звездата от CNN Ралица Василева. От 2015 година главен съветник на плана беше някогашният шеф на Ефир2 на Българска национална телевизия и прессекретар на президента Петър Стоянов Нери Терзиева.
Бързо след основаването си Би Ай Ти съумя да се наложи като сериозна, въпреки и дребна медия. Година и половина след основаването си, за президентските избори през 2016 година, тя направи предизборни студиа с претендентите на всички съществени партии. Въпреки това малкия екран не привличаше задоволително рекламодатели и се устояваше от братя Вълневи.
За това, че те желаят да продадат Би Ай Ти, се заприказва доста преди да го създадат. Първите клюки се появиха още през март 2017 година. Тогава те публично отхвърлиха информацията. Месец по-късно обаче последва смяна в управлението и насочеността на малкия екран. Като нов програмен шеф беше показан Сашо Диков. Тогава притежателите обяснили пред екипа, че задачата е да се даде опция на Диков да вдигне рейтинга на малкия екран, с цел да може да има рекламодатели и да не е на такава загуба.
Той обаче не пое поста публично незабавно. Преди това по време на " пробния си интервал " показа на притежателите своя програмна скица, която залага мощно на живи предавания на конференции и планува основаването на нови начин на живот излъчвания. Темата за българите в чужбина съвсем напълно изчезна от ефира на малкия екран. Обяснението е било, че рейтингите се мерят в България, а хората в страната не се вълнуват от проблемите отвън нея.
Предаването " еМисия България ", което в началото имаше за цел да показва проблемите на българите у нас и в чужбина и съществени вътрешнополитически диалози, стартира да се цялостни единствено с тематики от страната, а новото управление е упорствало да се включват повече начин на живот тематики като състезанието " Мис Силикон ". Хора от тогавашния екип на " еМисия България " описаха пред OFFNews, че е имало и случаи на спрени посетители и тематики. От екипа на новините обаче акцентират, че не е имало интервенция в наличието на излъчванията.
Сутрешният блок на малкия екран " Жива връзка ", който се излъчваше по едно и също време от София и Чикаго и съществуваше към половин година, беше спрян. По това време Нери Терзиева се отдръпна от малкия екран.
Диков публично пое поста, когато Ралица Ковачева - програмен шеф на Би Ай Ти от 2015 година, си потегли през май 2017 година. След промяната на управлението доста от публицистите в медията напуснаха. Тогава по Би Ай Ти започнаха предаванията " Без задръжки " на Наталия Кобилкина, " Карамел " и " Шоуто на играчите ".
" Това към този момент не е малкия екран, в чието основаване участвах и от която можех да съм част с чисто сърце и съвест. Време е за нови хрумвания и нови провокации ", написа тогава Ковачева във Facebook.
През ноември 2017 година Люба Кулезич беше уволнена от малкия екран. Обяснението на притежателите беше, че тя е направила в ефир неуместни и погрешни мнения за смяна в публицистичната политика на малкия екран. Въпреки че беше близка с Диков, той остана програмен шеф и по-късно - до продажбата на малкия екран.
Така след всички стадии, през които мина малкия екран, даже да не бъде закрита, тя няма да има нищо общо с концепцията " Би Ай Ти ".
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ