От няколко месеца редица страни в света въведоха карантина и

От няколко месеца редица страни в света вкараха карантина и хиляди хора живеят в обществена изолираност. Домашното изгнание за доста хора е тежко тестване. Но някои към този момент знаят прелестно, що е то изолираност и по какъв начин може да се оправим с споровете вътре в дребната общественост. Става въпрос за доброволци, взели участие в разнообразни опити в границите на подготовки за галактически полети.
Заради изкуствения Марс
Повече от година – от 3 юни 2010 година до 4 ноември 2011 година, прекараха шестима участници в известния интернационален опит „ Марс 500 “ в затворено пространство и на практика изцяло изолирани от света. Проектът беше самобитна подготовка за полет на Червената планета, който, съгласно учените, би лишил към година и половина.
Експериментът е разграничен на три стадия. Първата група прекарва в изолираност две седмици, а втората – 105 денонощия. Най-трудно е на шестимата доброволци от третия стадий, които устоят 520 денонощия.
На тяхно разположение е незначителен комплекс, състоящ се от четири модула, само че в реалност те са могли да се придвижват свободно единствено в три от тях - жилищния с дължина към 20 м, медицинския и склада, надлежно, по 12 и 24 м.
Четвъртият модул, предопределен за кацане, е употребен по време на опита единствено от трима доброволци, „ посетили “ Марс и взели от там почвени мостри.
Всеки от участниците имал право да вземе на борда на „ галактическия транспортен съд “ лимитирано количество персонални предмети – книги, музика, филми и настолни игри. Но те нямали време да скучаят – за 17 месеца „ полет “ доброволците трябвало да създадат стотици опити, в това число за въздействието на дългата изолираност върху човешкия организъм.
Както споделят участниците, да се прекара толкоз време на изгнание не е по никакъв начин елементарно. Особено мъчно им е било първоначално. По време на „ противоположния път “ дори играли Counter-Strike, с цел да смъкват напрежението.
Живот до вулкана
Няколко години по-късно сходен опит организират експертите от НАСА. На ската на един от угасналите вулкани на Хаваите те построили куполообразен дом с повърхност 111 квадратни метра, в който няколко тима от доброволци прекарали в цялостна изолираност, надлежно, 4, 8 и 12 месеца.
Проектът е наименуван HI-SEAS (Hawai’i Space Exploration Analog and Simulation) и сходно на „ Марс 500 “ имитираше полет на земни поданици до Червената планета. Участниците в него си приготвяли храна от дълбокозамразени артикули, провеждали планувани научни опити и при всяко излизане отвън купола обличали неуместни скафандри.
Забранени са били безусловно всевъзможни контакти с външния свят. Участниците в опита общували само с представителите на плана, които изпълнявали ролята на чиновници от центъра за ръководство на полетите. Всички известия са били излъчени със забавяне от няколко минути, сходно на същински полет на Марс.
Към всеки доброволец е бил закрепен специфичен сензор, отчитащ равнището на стрес, тона на гласа и дистанцията до останалите хора от екипа. Това разрешавало да бъде закрепена възможна канфликтна обстановка.
Както означават експертите от университета на Хавай, проучващи въздействието на продължителната изолираност върху държанието и прочувственото положение на индивида, не е било допустимо да се избегнат спорове. Въпреки че всички участници били деликатно подбрани от съвсем 700 претенденти, понякога е имало спречквания. Един от най-ефективните способи да се оправят със напрежението станала виртуалната действителност, която разрешавала на доброволците да се пренесат в по-приятна конюнктура – на брега на морето или в тропическа гора.
На Луната – единствено девойки
През 2015 година в съвсем цялостна изолираност били сложени шест рускини – чиновници на Института по медико-биологични проблеми на академията на науките. В рамките на опита „ Луна 2015 “ те трябвало да прекарат 8 денонощия в наземен комплекс, имитиращ галактически транспортен съд, отправил се към Луната.
Пространството било по-малко, в сравнение с „ Марс 500 “, нямало баня, а персоналната си хигиена дамите трябвало да поддържат с помощта на влажни кърпички.
По време на „ полета “ участничките в него трябвало да създадат няколко опита, които да изследват въздействието на изолацията върху действието на женския организъм.
Оказало се, че един от най-трудните от психическа позиция моменти станало непредвиденото удължение на опита с още едно денонощие.
Мястото не доближава
Неуспешен беше американският план „ Биосфера 2 “ в пустинята Аризона, траял от 1991 до 1994 г- Изследователите построили модел на затворена екологична система, разграничена на 4 блока, измежду които бранш с тропическа гора, дребен океан с необикновен химически състав, пустиня и савана.
Учените желали да схванат, може ли човек на живее и работи в сходни условия, близки до бъдещите галактически селища. Очаквало ги, обаче, цялостно отчаяние .
Заради рисковото размножаване на микроорганизмите и насекомите вътре в комплекса починали доста типове растения, които трябвало да бъдат употребявани за храна. Нивото на О2 паднало до сериозни равнища и създателите на плана били принудени да доставят вътре в купола О2 и храна.
Самите участници в опита – четирима мъже и четири дами, се скарали между тях. Те се разделили на няколко противоборстващи групи, което сложило на тестване проучванията.
Първият стадий на „ Биосфера 2 “ трябвало да бъде преустановен предварително, а вторият опит за осъществяване на опита не се осъществя заради липса на средства.
Източник: РИА Новости, превод: БГНЕС
Най-опасните играчки по време на изолираност