Македонистите подвеждат Конгреса на САЩ, за да обезсмислят вековния юбилей на българската патриотична емиграция
От няколко дни средствата за всеобща информация по света популяризират текста на една проекторезолюция, импортирана за утвърждение в Конгреса на Съединени американски щати. С този документ се насочва апел към висшия законодателен орган на Щатите през септември 2022 година в страната да се празнува тържествено македоно-американското културно завещание – " македонският език, история и просвета на американците от македонски генезис ".
Сред вносителите на проекторезолюцията е републиканката от Ню Йорк Клаудия Тени. Тя беше основният представител в коридорите на Конгреса, заплашил преди известно време България с налагането на наказания от страна на американското държавно управление поради ветото към договарянията на Северна Македония за участие в Европейски Съюз. Това, че госпожа Тени е под въздействие на лобистките структури към Капитолия, е вън от всякакво подозрение. Подобно изказване се потвърждава и с предишното ѝ като някогашен чиновник в югославското консулство в Ню Йорк в края на ХХ век, и от демонстрираната прекомерна ангажираност от нейна страна с " македонската тематика " в Съединени американски щати, и с детайлното изброяване на имена и обстоятелства във въпросната проекторезолюция, които няма по какъв начин тя персонално да знае и да е написала собственоръчно. Главно заради невъзможността самата госпожа Тени да познава упоменатите там обстоятелства персонално - човешките ориси и приноси. Така че нейното държание може да се разбере и изясни с персоналните сантименти (а евентуално и интереси), образувани в еволюцията на личната ѝ кариера. Онова, което не трябва да остане без реакция от сериозната историческа и политическа просвета обаче, са фалшификациите, свързани с фактическия материал, който ѝ е поднесен от " Обединената македонска диаспора " (т. нар. " Обединени македонци " ). Защото факторът, който е събрал и е дал сведенията, изложени в текста на упоменатата проекторезолюция, категорично се отбелязва в текста на този провокативен, необективен и афектиран документ. Както за голяма част от македонската емиграция в Съединени американски щати, Канада и Австралия, която има български народен корен, по този начин и за обществеността в Република България.
Съдържанието на документа в обобщение е следното:
Най-ранното македонско наличие из континенталната територия на Съединени американски щати било записано " към или в 1492 година ". Това значи, че госпожа Тени е съгласна с изказванието, че " македонец " е стъпил на американска земя на практика по едно и също време с откривателя на американския континент Христофор Колумб!? Големите талази на македонското преселение обаче почнали доста по-късно. Те били пет на брой – след Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година, след Балканската и Междусъюзническата войни от 1912–1913 година, след двете международни войни, след Гражданската война в Гърция от 1944 до 1949 година и последната вълна тръгнала от началото на 50-те години на ХХ век нататък " заради политиката на ЮКП отпред с Й. Б. Тито ". Всички пристигнали хора от Македония по време на тези пет талази били " македонци ". Те се преглеждат в проекторезолюцията, импортирана в Конгреса на Съединени американски щати, единствено като представители на някаква обособена " македонска нация " – т.е. " небългари ". Те се влели интензивно в икономическия, културния и даже спортния живот на страната. Поради това имали " забележителни заслуги за Съединени американски щати ". За да се потвърди тази съществена теза, следва изброяването на имена с съответни сведения за тяхната житейска реализация.
Като историк аз уча повече от 30 години предишното на балканската и българската емиграция в Северна Америка. Поради това имам зад тила си четири специализации в университети (Южноилинойския край Едуардсвил, щата Илиноис – 1989–1990 година, Станфордския, в Калифорния ( " Хувър институт " ) – 1990 година, в архивите (Архив на " Хувър институт " ; Архив на Централен комитет на МПО в гр. Форт Уейн, щата Индиана) и библиотеки (Чикагската социална библиотека) в Съединени американски щати. Там се съхранява всичко значимо, обвързвано с историята на емиграцията от Македония през ХХ век. На базата на почерпената от първоизточника информация от тези скъпи складове на знанието желая да внеса изясненост към главните неточности, позволени изцяло умишлено в текста на подредената фактология в проекторезолюцията, импортирана в Конгреса на Съединени американски щати. Надеждата ми е на първо време Нейно Превъзходителство госпожа Херо Мустафа, посланикът на Съединени американски щати в България , да прочете този материал. А по-късно е добре да осведоми който би трябвало, с цел да не би Конгресът на Съединени американски щати да допусне неточност, като гласоподава обсъждания план за резолюция. Очаквам също по този начин средствата за информация да извърнат внимание на този отговор, под който аз се подписвам, с цел да се даде късмет на науката да оцени наличието и задачите на политическия план, който се съдържа в проекторезолюцията на госпожа Тени. Защото, в случай че тя бъде гласувана в Конгреса на Съединени американски щати, на първо време ще се конфронтират огромни групи от жители на Съединени американски щати, Канада и Австралия. Отделно от това актът няма да направи положително усещане на българската интелигенция и народ. А учените-изследователи ще имат всички учредения да одобряват, че висшият законодателен орган на една суперсила може да бъде подвеждан от персони, обслужващи теснополитикански ползи и съображения.
Къде са главните спекулации и грешките в текста на въпросната проекторезолюция, импортирана в Конгреса на Съединени американски щати?
Първо , в изказванието, че македонци са стъпили на американска земя " към или в 1492 година "!? То е изцяло погрешно. Това е нечиста сделка, която се сътвори през последните години от някакви историци-любители. В нейната основа е легендата за присъединяване на испанския мореплавател Алонсо де Охеда в експедицията на Христофор Колумб, който на 12 октомври 1492 година пръв доближава източните крайбрежия на Америка. Споменатите фалшификатори на историята обаче напълно случайно разтълкуваха фамилното име на Алонсо де Охеда: " Охеда " било производно разбиране на " Ахрида ", а оттова и на " Охрид "!? С една дума, " Алонсо от Охрид " (или даже съгласно някои " Драган Охридски " ) бил " македонец " и е измежду откривателите на Америка!? Това са цялостни нелепости! Едно – тъй като Охрид по това време към този момент е бил 121 години под властта на османците. Следователно хора от този балкански град не са можели да пътуват свободно из Европа като сътрудници на Колумб заради непрестанните спорове сред султана и испанската корона за доминация в Средиземноморието. От друга страна, Испания е направлявала прецизно кой ще открие пръв Новия свят, а оттова и " другият път за Индия ". Защото през Средновековието оттова текат най-големите облаги в интернационалната търговия. Така че няма по какъв начин да допусне някакъв " македонец ", който освен това е гражданин на султана, да се окичи със международна популярност. Дори и да се одобри неуместното – т.е., че упоменатата историографска стъкмистика има някакви учредения, то въпросният " Алонсо Охридски " би трябвало да се третира не като " македонец ", а като българин! Защото град Охрид е измежду най-яките твърдини на българщината в Македония след IХ век. " Македонци " там принудително са основани от югославските комунисти едвам след 1944 година! Предвид всичко това е неуместен даже фактът, че сходно изказване може да се пробутва от някого като основа за едно публично решение на американските конгресмени! Така че тук проличава и непочтеността на създателите на текста, препоръчан в проекторезолюцията, и неинформираността на тези конгресмени, които са се заели да придвижват обсъждания документ в законодателния орган на Съединени американски щати.
Второ , петте талази, свързани с емиграцията на хора от Македония за Съединени американски щати, в съществени линии са посочени правилно. Само че не се обяснява кардиналната разлика сред емигриращите в техния ход хора преди Втората международна война и след нея – от 50-те години на XX век нататък. А в сериозната историческа просвета от дълго време е потвърдена безспорната истина, че доникъде на ХХ век от Македония в Съединени американски щати, Канада и Австралия емигрират над 130 000 души със славянско-православен генезис. Тези хора обаче имат ясно българско национално съзнание. Не съществува нито един – ще повторя – нито един документ, който да потвърждава, че те са имали някакво друго, " македонско национално съзнание ". Тоест – ценностна система, метод на мислене, диалект и прочие, които да са разнообразни от това, което е особено за българската нация. Доказателствата за това са доста: през 1913–1915 година тези хора основават " Българомакедонския национален съюз в Съединени американски щати и Канада ". Седалището на неговото управление е в Чикаго. То издава печатен орган – в. " Свобода ", на книжовен български език. През 1915–1918 година този съюз даже се преименува в " Български национален съюз ", със същия печатен орган – " Свобода ". През 1918–1919 година македонските българи в Съединени американски щати основават " Македонобългарски Централен комитет в Чикаго ", а от 4 октомври 1922 година до през днешния ден поддържат " Македонската политическа организация " (МПО). Последната патриотична политическа организация стартира да издава от февруари 1927 година, та и до през днешния ден в. " Македонска естрада ". Случайно ли е това, че вестниците, които издават тези патриотични организации, се печатат само на книжовен български език? Тези хора се черкуват в българските православни храмове в Съединени американски щати и Канада. Водят дейна битка за освобождението на остарялата си татковина – Македония, от властта на Османската империя. А след 1913 година – и от диктатурите, наложени от Атина и Белград в Егейския и Вардарския дял на региона. Предвид всичко това е груба фактическа бъркам – в действителност е гигантска имитация на истината, да се твърди, че всички емигрирали от Македония след 1903 година са " македонци ". Като в това разбиране се влага смисъл, че те нямат нищо общо с българската националност.
Трето , затова, в случай че информаторите на госпожа Тени и нейният кръг са били почтени в своите намерения и задоволително справедливи в ревюто си, те е трябвало да опишат, въпреки и в резюме, за онази по-голяма част от македонската емиграция в Съединени американски щати, Канада и Австралия, която има български родови корени и съзнание за етнически генезис. Най-напред, тъй като тази първа съставна част е доста по-стар фактор в публичния живот на Съединени американски щати, Канада и Австралия, за разлика от представителите на " Обединената македонска диаспора ". И на второ място, защото из техните редове са излезли хиляди предприемачи, учени, лекари, културни и спортни дейци, които също са горделивост и за американската нация, и за българите по света. Достатъчно е да се упоменат единствено няколко от най-известните имена като Христо Анастасов, Христо Низамов, Борис Чалев, Петър Ацев, Любен Димитров, Иван и Георги Лебамови, Афродита Ацева, Виржиния Низамова-Сорсу, Георги и Пандо Младенови, Борислав Иванов и десетки други. Десетилетия наред те са в дейния публичен, теоретичен и културен живот на Съединени американски щати, Канада и Австралия. Но това са хора, които постоянно са се изявявали – изявяват се и през днешния ден, като носители на ясно схващане за своя български корен от Македония. Освен британски, те приказват единствено български език. Поддържат дейни връзки със своите родственици в Република България, посещават научни, културни и политически събития, провеждани в София, и т. н. Следователно, в случай че през септември 2022 година в Съединени американски щати ще се празнува месец на " македонско-американското културно завещание ", то следователно на първо време би трябвало да се почете, да се празнува и да се отдаде респект към неговата безспорна българска основа.
Четвърто , в текста на проекторезолюцията категорично се загатва, че сведенията за нейното сформиране за предоставени от " Обединената македонска диаспора ". Това значи – от така наречен организация " Обединени македонци ". Кои са те? В началото на 1934 година Комунистическият интернационал в Москва гласоподава решение за основаването на нова " македонска нация ". Задачата за неговото претворяване в практиката е предоставена на Българска комунистическа партия и ЮКП отпред с Георги Димитров и Йосип Броз Тито. Поради това за първи път от средата на 30-те години лимитирана група от македонски българи – основно служащи из фабриките в Детройт в Съединени американски щати, които клонят към комунистическото левичарство, възприемат концепцията за " македонската нация ". А след Втората международна война в Скопие и Белград схващат, че новата " македонска нация " не може да се сътвори в НФР Македония, до момента в който болшинството от остарялата емиграция в Северна Америка стои на ясни български позиции. Поради това, с поддръжката на югославската власт, за Съединени американски щати и Канада потегля последната емигрантска вълна от Македония. Това към този момент са младежи, които са минали през новоналожената от комунистическата власт просветителна система, фамилна среда и публичната атмосфера. Под диктовката на ЮКП при тези генерации българското съзнание е изтрито и по този начин е образувана новата " македонска нация ". Една част от тези младежи, към този момент с промито схващане, получават финансови средства от страна на югославското държавно управление. Чрез тях те се осъществят бързо в публичния и стопанския живот на Съединени американски щати и Канада. Така се изясняват обстоятелствата с " македонци " като Георги Атанасовски да вземем за пример, които са емигрирали в Съединени американски щати през 1970 година. Той се сочи в проекторезолюцията за образец – по какъв начин незабавно развил такова произвеждане, обвързвано с обработката на металите, че незабавно бил в положение да задоволява даже потребностите на най-големите колоси на американската машиностроителна индустрия!? Нов бежанец, без пари, незабавно да развие подобен бизнес – това на практика не е допустимо без външна поддръжка! Точно някогашните комунисти и тези " нови македонци " се вливат в организацията " Обединени македонци ". Те нямат нищо общо със остарялата емиграция от Македония, която и след Втората международна война продължава да е обединена към " Македонската политическа организация в Съединени американски щати, Канада и Австралия " (МПО). Нейните членове имат ясно българско съзнание, приказват български език и се придържат към българските национални обичаи. Не инцидентно Централен комитет на МПО реагира остро против проекторезолюцията на групата към Клаудия Тени, като категорично съобщи, че остарялата емиграция от Македония " образува общественост от американци, които приказват български език ".
Оттук и главните заключения : информацията, която е вградена в проекторезолюцията на госпожа Тени, е тенденциозна подборка на обособени обстоятелства от страна на емигрантите македонисти, които са политическо създание и ученици на Югославската комунистическа партия отпред с Йосип Броз Тито. Следователно през септември 2022 година ще се празнува единствено приносът на тези хора, а не на всички, които са родени в Македония, а по-късно по разнообразни аргументи са емигрирали в Съединени американски щати доникъде на ХХ век. Ако този документ се гласоподава от Конгреса на Съединени американски щати, той ще се трансформира в апология на резултатите, реализирани от комунистическата власт в Югославия измежду емиграцията в Съединени американски щати след 1944 година. Тоест ще се издигне на фундамент политическата организация " Обединени македонци ". По този метод несправедливо с този артикул на югокомунизма ще се отъждестви и многохилядната " остаряла емиграция " от Македония, която до ден-днешен има ясно съзнание за българския народен генезис на своите родове.
Месец септември 2022 година също е определен изцяло умишлено за честването на " македонския език, история и просвета ". От 2 до 4 октомври 1922 година на Учредителен конгрес, извършен във Форт Уейн, щата Индиана, е учредена Македонската политическа организация (МПО). Следователно на 4 октомври 2022 година се навършват тъкмо 100 години (един век) от основаването на МПО, чиито членове са кардинални съперници на идеологията и практиката на прокомунистическите " обединени македонци ". Следователно честването на бележития празник на МПО би трябвало да се затъмни, да се понижи неговото значение – въобще да се обезсмисли като факт и фактор в историята на българската емиграция от Македония в Съединени американски щати, Канада и Австралия. И всичко това благодарение на най-груби фалшификации на историческата истина. Дори и с паметта на писателя Стоян Христов, който също е разгласен единствено за " македонец ", макар че в книгата си " Това е моята страна " той показва себе си и своите близки като " българи от Македония ". Предвид всичко това в реда на нещата е конгресмените на Съединени американски щати, които са се заели с обсъждания политически план, да проучат по-добре историята на личните си общности. За да не се сътвори обстановка, която би ги трансформирала в апологети на " македонизма " – основното създание на югокомунистическата власт в Белград и Скопие след 1944 година, чиито демографски артикули се появиха измежду емиграцията от Македония в Северна Америка след Втората международна война.
Автор: проф. д.ист.н. Трендафил Митев
Авторът на текста е професор по история и лекар на историческите науки. Той е дълготраен откривател на емигрантската проблематика. Като стипендиант на Фондация " Фулбрайт " специализира в американски университети, архиви и библиотеки през 1989, 1990, 1995 и 2001 година. Автор е на 20 научни монографии, както и на стотици научни студии и публикации, оповестени в България, Съединени американски щати, Русия, Чехия и други
Още от ГЛЕДНА ТОЧКА:
Сред вносителите на проекторезолюцията е републиканката от Ню Йорк Клаудия Тени. Тя беше основният представител в коридорите на Конгреса, заплашил преди известно време България с налагането на наказания от страна на американското държавно управление поради ветото към договарянията на Северна Македония за участие в Европейски Съюз. Това, че госпожа Тени е под въздействие на лобистките структури към Капитолия, е вън от всякакво подозрение. Подобно изказване се потвърждава и с предишното ѝ като някогашен чиновник в югославското консулство в Ню Йорк в края на ХХ век, и от демонстрираната прекомерна ангажираност от нейна страна с " македонската тематика " в Съединени американски щати, и с детайлното изброяване на имена и обстоятелства във въпросната проекторезолюция, които няма по какъв начин тя персонално да знае и да е написала собственоръчно. Главно заради невъзможността самата госпожа Тени да познава упоменатите там обстоятелства персонално - човешките ориси и приноси. Така че нейното държание може да се разбере и изясни с персоналните сантименти (а евентуално и интереси), образувани в еволюцията на личната ѝ кариера. Онова, което не трябва да остане без реакция от сериозната историческа и политическа просвета обаче, са фалшификациите, свързани с фактическия материал, който ѝ е поднесен от " Обединената македонска диаспора " (т. нар. " Обединени македонци " ). Защото факторът, който е събрал и е дал сведенията, изложени в текста на упоменатата проекторезолюция, категорично се отбелязва в текста на този провокативен, необективен и афектиран документ. Както за голяма част от македонската емиграция в Съединени американски щати, Канада и Австралия, която има български народен корен, по този начин и за обществеността в Република България.
Съдържанието на документа в обобщение е следното:
Най-ранното македонско наличие из континенталната територия на Съединени американски щати било записано " към или в 1492 година ". Това значи, че госпожа Тени е съгласна с изказванието, че " македонец " е стъпил на американска земя на практика по едно и също време с откривателя на американския континент Христофор Колумб!? Големите талази на македонското преселение обаче почнали доста по-късно. Те били пет на брой – след Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година, след Балканската и Междусъюзническата войни от 1912–1913 година, след двете международни войни, след Гражданската война в Гърция от 1944 до 1949 година и последната вълна тръгнала от началото на 50-те години на ХХ век нататък " заради политиката на ЮКП отпред с Й. Б. Тито ". Всички пристигнали хора от Македония по време на тези пет талази били " македонци ". Те се преглеждат в проекторезолюцията, импортирана в Конгреса на Съединени американски щати, единствено като представители на някаква обособена " македонска нация " – т.е. " небългари ". Те се влели интензивно в икономическия, културния и даже спортния живот на страната. Поради това имали " забележителни заслуги за Съединени американски щати ". За да се потвърди тази съществена теза, следва изброяването на имена с съответни сведения за тяхната житейска реализация.
Като историк аз уча повече от 30 години предишното на балканската и българската емиграция в Северна Америка. Поради това имам зад тила си четири специализации в университети (Южноилинойския край Едуардсвил, щата Илиноис – 1989–1990 година, Станфордския, в Калифорния ( " Хувър институт " ) – 1990 година, в архивите (Архив на " Хувър институт " ; Архив на Централен комитет на МПО в гр. Форт Уейн, щата Индиана) и библиотеки (Чикагската социална библиотека) в Съединени американски щати. Там се съхранява всичко значимо, обвързвано с историята на емиграцията от Македония през ХХ век. На базата на почерпената от първоизточника информация от тези скъпи складове на знанието желая да внеса изясненост към главните неточности, позволени изцяло умишлено в текста на подредената фактология в проекторезолюцията, импортирана в Конгреса на Съединени американски щати. Надеждата ми е на първо време Нейно Превъзходителство госпожа Херо Мустафа, посланикът на Съединени американски щати в България , да прочете този материал. А по-късно е добре да осведоми който би трябвало, с цел да не би Конгресът на Съединени американски щати да допусне неточност, като гласоподава обсъждания план за резолюция. Очаквам също по този начин средствата за информация да извърнат внимание на този отговор, под който аз се подписвам, с цел да се даде късмет на науката да оцени наличието и задачите на политическия план, който се съдържа в проекторезолюцията на госпожа Тени. Защото, в случай че тя бъде гласувана в Конгреса на Съединени американски щати, на първо време ще се конфронтират огромни групи от жители на Съединени американски щати, Канада и Австралия. Отделно от това актът няма да направи положително усещане на българската интелигенция и народ. А учените-изследователи ще имат всички учредения да одобряват, че висшият законодателен орган на една суперсила може да бъде подвеждан от персони, обслужващи теснополитикански ползи и съображения.
Къде са главните спекулации и грешките в текста на въпросната проекторезолюция, импортирана в Конгреса на Съединени американски щати?
Първо , в изказванието, че македонци са стъпили на американска земя " към или в 1492 година "!? То е изцяло погрешно. Това е нечиста сделка, която се сътвори през последните години от някакви историци-любители. В нейната основа е легендата за присъединяване на испанския мореплавател Алонсо де Охеда в експедицията на Христофор Колумб, който на 12 октомври 1492 година пръв доближава източните крайбрежия на Америка. Споменатите фалшификатори на историята обаче напълно случайно разтълкуваха фамилното име на Алонсо де Охеда: " Охеда " било производно разбиране на " Ахрида ", а оттова и на " Охрид "!? С една дума, " Алонсо от Охрид " (или даже съгласно някои " Драган Охридски " ) бил " македонец " и е измежду откривателите на Америка!? Това са цялостни нелепости! Едно – тъй като Охрид по това време към този момент е бил 121 години под властта на османците. Следователно хора от този балкански град не са можели да пътуват свободно из Европа като сътрудници на Колумб заради непрестанните спорове сред султана и испанската корона за доминация в Средиземноморието. От друга страна, Испания е направлявала прецизно кой ще открие пръв Новия свят, а оттова и " другият път за Индия ". Защото през Средновековието оттова текат най-големите облаги в интернационалната търговия. Така че няма по какъв начин да допусне някакъв " македонец ", който освен това е гражданин на султана, да се окичи със международна популярност. Дори и да се одобри неуместното – т.е., че упоменатата историографска стъкмистика има някакви учредения, то въпросният " Алонсо Охридски " би трябвало да се третира не като " македонец ", а като българин! Защото град Охрид е измежду най-яките твърдини на българщината в Македония след IХ век. " Македонци " там принудително са основани от югославските комунисти едвам след 1944 година! Предвид всичко това е неуместен даже фактът, че сходно изказване може да се пробутва от някого като основа за едно публично решение на американските конгресмени! Така че тук проличава и непочтеността на създателите на текста, препоръчан в проекторезолюцията, и неинформираността на тези конгресмени, които са се заели да придвижват обсъждания документ в законодателния орган на Съединени американски щати.
Второ , петте талази, свързани с емиграцията на хора от Македония за Съединени американски щати, в съществени линии са посочени правилно. Само че не се обяснява кардиналната разлика сред емигриращите в техния ход хора преди Втората международна война и след нея – от 50-те години на XX век нататък. А в сериозната историческа просвета от дълго време е потвърдена безспорната истина, че доникъде на ХХ век от Македония в Съединени американски щати, Канада и Австралия емигрират над 130 000 души със славянско-православен генезис. Тези хора обаче имат ясно българско национално съзнание. Не съществува нито един – ще повторя – нито един документ, който да потвърждава, че те са имали някакво друго, " македонско национално съзнание ". Тоест – ценностна система, метод на мислене, диалект и прочие, които да са разнообразни от това, което е особено за българската нация. Доказателствата за това са доста: през 1913–1915 година тези хора основават " Българомакедонския национален съюз в Съединени американски щати и Канада ". Седалището на неговото управление е в Чикаго. То издава печатен орган – в. " Свобода ", на книжовен български език. През 1915–1918 година този съюз даже се преименува в " Български национален съюз ", със същия печатен орган – " Свобода ". През 1918–1919 година македонските българи в Съединени американски щати основават " Македонобългарски Централен комитет в Чикаго ", а от 4 октомври 1922 година до през днешния ден поддържат " Македонската политическа организация " (МПО). Последната патриотична политическа организация стартира да издава от февруари 1927 година, та и до през днешния ден в. " Македонска естрада ". Случайно ли е това, че вестниците, които издават тези патриотични организации, се печатат само на книжовен български език? Тези хора се черкуват в българските православни храмове в Съединени американски щати и Канада. Водят дейна битка за освобождението на остарялата си татковина – Македония, от властта на Османската империя. А след 1913 година – и от диктатурите, наложени от Атина и Белград в Егейския и Вардарския дял на региона. Предвид всичко това е груба фактическа бъркам – в действителност е гигантска имитация на истината, да се твърди, че всички емигрирали от Македония след 1903 година са " македонци ". Като в това разбиране се влага смисъл, че те нямат нищо общо с българската националност.
Трето , затова, в случай че информаторите на госпожа Тени и нейният кръг са били почтени в своите намерения и задоволително справедливи в ревюто си, те е трябвало да опишат, въпреки и в резюме, за онази по-голяма част от македонската емиграция в Съединени американски щати, Канада и Австралия, която има български родови корени и съзнание за етнически генезис. Най-напред, тъй като тази първа съставна част е доста по-стар фактор в публичния живот на Съединени американски щати, Канада и Австралия, за разлика от представителите на " Обединената македонска диаспора ". И на второ място, защото из техните редове са излезли хиляди предприемачи, учени, лекари, културни и спортни дейци, които също са горделивост и за американската нация, и за българите по света. Достатъчно е да се упоменат единствено няколко от най-известните имена като Христо Анастасов, Христо Низамов, Борис Чалев, Петър Ацев, Любен Димитров, Иван и Георги Лебамови, Афродита Ацева, Виржиния Низамова-Сорсу, Георги и Пандо Младенови, Борислав Иванов и десетки други. Десетилетия наред те са в дейния публичен, теоретичен и културен живот на Съединени американски щати, Канада и Австралия. Но това са хора, които постоянно са се изявявали – изявяват се и през днешния ден, като носители на ясно схващане за своя български корен от Македония. Освен британски, те приказват единствено български език. Поддържат дейни връзки със своите родственици в Република България, посещават научни, културни и политически събития, провеждани в София, и т. н. Следователно, в случай че през септември 2022 година в Съединени американски щати ще се празнува месец на " македонско-американското културно завещание ", то следователно на първо време би трябвало да се почете, да се празнува и да се отдаде респект към неговата безспорна българска основа.
Четвърто , в текста на проекторезолюцията категорично се загатва, че сведенията за нейното сформиране за предоставени от " Обединената македонска диаспора ". Това значи – от така наречен организация " Обединени македонци ". Кои са те? В началото на 1934 година Комунистическият интернационал в Москва гласоподава решение за основаването на нова " македонска нация ". Задачата за неговото претворяване в практиката е предоставена на Българска комунистическа партия и ЮКП отпред с Георги Димитров и Йосип Броз Тито. Поради това за първи път от средата на 30-те години лимитирана група от македонски българи – основно служащи из фабриките в Детройт в Съединени американски щати, които клонят към комунистическото левичарство, възприемат концепцията за " македонската нация ". А след Втората международна война в Скопие и Белград схващат, че новата " македонска нация " не може да се сътвори в НФР Македония, до момента в който болшинството от остарялата емиграция в Северна Америка стои на ясни български позиции. Поради това, с поддръжката на югославската власт, за Съединени американски щати и Канада потегля последната емигрантска вълна от Македония. Това към този момент са младежи, които са минали през новоналожената от комунистическата власт просветителна система, фамилна среда и публичната атмосфера. Под диктовката на ЮКП при тези генерации българското съзнание е изтрито и по този начин е образувана новата " македонска нация ". Една част от тези младежи, към този момент с промито схващане, получават финансови средства от страна на югославското държавно управление. Чрез тях те се осъществят бързо в публичния и стопанския живот на Съединени американски щати и Канада. Така се изясняват обстоятелствата с " македонци " като Георги Атанасовски да вземем за пример, които са емигрирали в Съединени американски щати през 1970 година. Той се сочи в проекторезолюцията за образец – по какъв начин незабавно развил такова произвеждане, обвързвано с обработката на металите, че незабавно бил в положение да задоволява даже потребностите на най-големите колоси на американската машиностроителна индустрия!? Нов бежанец, без пари, незабавно да развие подобен бизнес – това на практика не е допустимо без външна поддръжка! Точно някогашните комунисти и тези " нови македонци " се вливат в организацията " Обединени македонци ". Те нямат нищо общо със остарялата емиграция от Македония, която и след Втората международна война продължава да е обединена към " Македонската политическа организация в Съединени американски щати, Канада и Австралия " (МПО). Нейните членове имат ясно българско съзнание, приказват български език и се придържат към българските национални обичаи. Не инцидентно Централен комитет на МПО реагира остро против проекторезолюцията на групата към Клаудия Тени, като категорично съобщи, че остарялата емиграция от Македония " образува общественост от американци, които приказват български език ".
Оттук и главните заключения : информацията, която е вградена в проекторезолюцията на госпожа Тени, е тенденциозна подборка на обособени обстоятелства от страна на емигрантите македонисти, които са политическо създание и ученици на Югославската комунистическа партия отпред с Йосип Броз Тито. Следователно през септември 2022 година ще се празнува единствено приносът на тези хора, а не на всички, които са родени в Македония, а по-късно по разнообразни аргументи са емигрирали в Съединени американски щати доникъде на ХХ век. Ако този документ се гласоподава от Конгреса на Съединени американски щати, той ще се трансформира в апология на резултатите, реализирани от комунистическата власт в Югославия измежду емиграцията в Съединени американски щати след 1944 година. Тоест ще се издигне на фундамент политическата организация " Обединени македонци ". По този метод несправедливо с този артикул на югокомунизма ще се отъждестви и многохилядната " остаряла емиграция " от Македония, която до ден-днешен има ясно съзнание за българския народен генезис на своите родове.
Месец септември 2022 година също е определен изцяло умишлено за честването на " македонския език, история и просвета ". От 2 до 4 октомври 1922 година на Учредителен конгрес, извършен във Форт Уейн, щата Индиана, е учредена Македонската политическа организация (МПО). Следователно на 4 октомври 2022 година се навършват тъкмо 100 години (един век) от основаването на МПО, чиито членове са кардинални съперници на идеологията и практиката на прокомунистическите " обединени македонци ". Следователно честването на бележития празник на МПО би трябвало да се затъмни, да се понижи неговото значение – въобще да се обезсмисли като факт и фактор в историята на българската емиграция от Македония в Съединени американски щати, Канада и Австралия. И всичко това благодарение на най-груби фалшификации на историческата истина. Дори и с паметта на писателя Стоян Христов, който също е разгласен единствено за " македонец ", макар че в книгата си " Това е моята страна " той показва себе си и своите близки като " българи от Македония ". Предвид всичко това в реда на нещата е конгресмените на Съединени американски щати, които са се заели с обсъждания политически план, да проучат по-добре историята на личните си общности. За да не се сътвори обстановка, която би ги трансформирала в апологети на " македонизма " – основното създание на югокомунистическата власт в Белград и Скопие след 1944 година, чиито демографски артикули се появиха измежду емиграцията от Македония в Северна Америка след Втората международна война.
Автор: проф. д.ист.н. Трендафил Митев
Авторът на текста е професор по история и лекар на историческите науки. Той е дълготраен откривател на емигрантската проблематика. Като стипендиант на Фондация " Фулбрайт " специализира в американски университети, архиви и библиотеки през 1989, 1990, 1995 и 2001 година. Автор е на 20 научни монографии, както и на стотици научни студии и публикации, оповестени в България, Съединени американски щати, Русия, Чехия и други
Още от ГЛЕДНА ТОЧКА:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ