"Лидл" спира рекламите в сайта Блиц заради проруска дезинформация
От " Лидл България " са прекратили рекламните си връзки със уеб страницата " Блиц " при започване на 2023 година и считат да приключат всякакво съдействие с тази медия при започване на идната финансова година. Така са дали отговор от компанията на създателите на отчет за това по какъв начин интернационалните компании поддържат съветския разказ и оказват помощ за разпространяването на дезинформация на Балканите. Това става несъзнателно посредством реклами в медии, разпространяващи подправени вести. Проучването е дело на Инициативата за свободни медии на Балканите (ИСМБ) и сръбския Център за проучване, бистрота и отчетност (ЦИПО). Разгледани са случаите със Сърбия и България.
Медийното партньорство на " Лидл България " с " Блиц ", включващо бюджет от близо 5000 евро, към този момент продължава, споделя обаче представител на компанията. И показва, че единствената цел на маркетинговите й ограничения е да осведоми клиентите за своите предложения и че тези решения се вземат на национално ниво, като се приспособяват към характерния медиен пейзаж и условия във всяка страна. От " Бош " признават, че компанията е рекламирала преди в " Блиц " като част от от своя по-широк рекламен медиен микс в България. Но акцентират, че сега компанията няма рекламна акция в упоменатата медия. От " Бош " допълват, че употребяват медийните организации, с цел да поместват своите реклами на платформите, определени въз основа на критерии като необятен обсег и профил на аудиторията.
Говорител на телекомуникационния оператор А1 декларира, че компанията не прави оценка политическата позиция на медиите, до момента в който те съблюдават законовите разпореждания. Фирмата се концентрира върху отпущането на бюджети за маркетинг за постигане до по-широк набор от евентуални консуматори на услугите. Този метод, съгласно А1, включва ангажиране с разнообразни типове медии, в това число национални, районни и локални, както и популяризираните по кабелен и дигитален път.
Българският случай
Три са проблематичните медии в България, се споделя в изследването. Начело е организация " Блиц " с 12,6 милиона месечни визити. Следват " Труд " с 3,6 млн. и " Поглед.инфо " с 1,4 млн. Информационната околна среда в България не прави изключение от подправени и подвеждащи разкази за Русия. От Международния институт за пресата (МИП) отбелязват, че страната ни е слабото звено в европейската битка против съветската дезинформация и предлага изключително плодотворна среда за нейното разпространяване. Това се дължи на комбинацията от ниска медийна просветеност, във връзка с която България непрекъснато е на дъното, и на исторически прокремълски сантименти.
Местните онлайн медийни източници и цифрови платформи служат като основни проводници за дезинформация. Според отчет на Фондацията за филантропични и обществени проучвания (ФХСИ) в София през 2022 година броят на подвеждащите разкази и медийни изявления в България се е нараснал 20 пъти спрямо миналата година. Пак през 2022 година са изникнали 370 уеб страницата за разпространяване на прокремълски разкази измежду българската аудитория. Понякога в главните медии у нас се появява дезинформация, най-много с помощта на подправените разкази на проруските партии. Явлението обаче е лимитирано. Дезинформацията има по-ендемични размери онлайн. Точно тук интернационалните компании би трябвало да обезпечат сериозен контрол върху разноските за реклами. България е измежду петте цифрови пазара с максимален напредък за 2022 година През тази година за цифрови реклами у нас са изхарчени 198,6 милиона $.
Проучвания за дезинформация
Особено публикувана в българските медии е дезинформацията за украинските бежанци. През август т.г. " Блиц " разгласява публикация под заглавие " Украински бежанци във Варшава биха поляци, тъй като отхвърлиха да крещят лозунги ". Статията е въз основа на непотвърден видеозапис от конфликт сред група младежи на обществено място. Източникът е каналът " Операция Z: Военни репортери на Руската пролет " от съветската обществена платформа " Телеграм ". Статията е оповестена до реклама на немската компания " Бош ".
" Блиц " популяризира и разказа, че Съединени американски щати и Европейски Съюз заговорничат против българското държавно управление, с цел да предприеме неприятелски курс против Русия. През юли т.г. медията разгласява публикацията " Урумов: Пратеник на Сорос сложи ултиматум на Радев, това е национално оскърбление и исторически срам ". Това става преди визитата в България на Джеймс О’Брайън – шефа на американското Бюро за съгласуване на глобите. Споменаването на Сорос включва антисемитски прийом - безпричинно изказване, че еврейските елити работят посредством американското държавно управление и основани в чужбина Неправителствени организации, с цел да предизвикват политически дневен ред, който да докара до съсипия на обществото. В публикацията се появява реклама на немската верига за търговия на дребно " Лидл ".
Верига магазини Lidl в България Източник: Zonanews
В публикация от май т.г. " Труд " цитира коментар на представителя на Кремъл Дмитрий Песков, който споделя, че " режимът в Киев прави " всичко допустимо да въвлече колкото се може повече страни непосредствено в този спор ". В обявата се твърди, че България е измежду страните, които най-вероятно ще бъдат въвлечени в сраженията. Към нея има реклами на южнокорейския софтуерен колос " Самсунг " и американската компания за създаване на уеб страници " Скуеърспейс ".
" Поглед.инфо " е измежду основните разпространители на неоснователните изказвания, че Украйна е нацистка страна. През май уеб сайтът разгласява публикация, съгласно която заради липса на военни триумфи Киев може да взриви вместилище с изразходвано нуклеарно гориво в Харкив. Цитиран е неизвестен източник, твърдящ, че Харкив е изключително комфортен за такава чудовищна терористична офанзива от страна на украинските неонацисти. Този разказ цели да оправдае нарастналото принуждение към Украйна и оспорва легитимността на държавното управление в Киев.
По-рано, през март, " Поглед.инфо " разгласява публикация от екстремиста Александър Дугин, доближен на Путин, съгласно която от 2014 година насам украинците биват обучавани да убиват, палят, разчленяват и изтриват руснаците от лицето на Земята. Към публикацията има реклама на " Амазон уеърхаус ". Проверка на Check My Ads откри, че " Блиц ", " Труд " и " Поглед.инфо " са употребявали фирмите за рекламни технологии Гугъл, Criteo, AppNexus и Teads, с цел да се свържат посредством тях към световната верига за доставки на онлайн реклама, и по този начин поместват реклами на интернационалните компании на своите уеб сайтове.
Рискът в България
Дезинформацията в България се популяризира най-вече онлайн. Някои от най-популярните новинарски уеб сайтове постоянно разгласяват подправени вести, които се популяризират още по-широко посредством периферни уеб сайтове, блогове и обществени медии. Случаят с България демонстрира, че напъните на съветската дезинформация да отдалечат района от европейската интеграция, като подкопават демократичните полезности, са действителна и възходяща опасност. Тай като България е член на Европейски Съюз, проруската дезинформация в страната има последствия освен за демокрацията там, само че и в по-широк проект за европейските институции.
Препоръки
Авторите на отчета насочат редица рекомендации. Една от тях е частният бизнес да откри механизми за взаимно финансиране на надеждните медии. Компаниите могат да обезпечат финансиране и спонсориране за поощряване на положителни журналистически практики посредством образование планове за следствия и организации за инспекция на обстоятелства. Политиците би трябвало да обезпечат финансова поддръжка за стратегии, насърчаващи медийната и цифровата просветеност. Тези стратегии следва да включват образование по какъв начин хората да разпознават дезинформацията. Приоритет би трябвало да бъде даден на нестабилните медийни пазари в Европейски Съюз като този в България.
Източник: Клуб Z
Медийното партньорство на " Лидл България " с " Блиц ", включващо бюджет от близо 5000 евро, към този момент продължава, споделя обаче представител на компанията. И показва, че единствената цел на маркетинговите й ограничения е да осведоми клиентите за своите предложения и че тези решения се вземат на национално ниво, като се приспособяват към характерния медиен пейзаж и условия във всяка страна. От " Бош " признават, че компанията е рекламирала преди в " Блиц " като част от от своя по-широк рекламен медиен микс в България. Но акцентират, че сега компанията няма рекламна акция в упоменатата медия. От " Бош " допълват, че употребяват медийните организации, с цел да поместват своите реклами на платформите, определени въз основа на критерии като необятен обсег и профил на аудиторията.
Говорител на телекомуникационния оператор А1 декларира, че компанията не прави оценка политическата позиция на медиите, до момента в който те съблюдават законовите разпореждания. Фирмата се концентрира върху отпущането на бюджети за маркетинг за постигане до по-широк набор от евентуални консуматори на услугите. Този метод, съгласно А1, включва ангажиране с разнообразни типове медии, в това число национални, районни и локални, както и популяризираните по кабелен и дигитален път.
Българският случай
Три са проблематичните медии в България, се споделя в изследването. Начело е организация " Блиц " с 12,6 милиона месечни визити. Следват " Труд " с 3,6 млн. и " Поглед.инфо " с 1,4 млн. Информационната околна среда в България не прави изключение от подправени и подвеждащи разкази за Русия. От Международния институт за пресата (МИП) отбелязват, че страната ни е слабото звено в европейската битка против съветската дезинформация и предлага изключително плодотворна среда за нейното разпространяване. Това се дължи на комбинацията от ниска медийна просветеност, във връзка с която България непрекъснато е на дъното, и на исторически прокремълски сантименти.
Местните онлайн медийни източници и цифрови платформи служат като основни проводници за дезинформация. Според отчет на Фондацията за филантропични и обществени проучвания (ФХСИ) в София през 2022 година броят на подвеждащите разкази и медийни изявления в България се е нараснал 20 пъти спрямо миналата година. Пак през 2022 година са изникнали 370 уеб страницата за разпространяване на прокремълски разкази измежду българската аудитория. Понякога в главните медии у нас се появява дезинформация, най-много с помощта на подправените разкази на проруските партии. Явлението обаче е лимитирано. Дезинформацията има по-ендемични размери онлайн. Точно тук интернационалните компании би трябвало да обезпечат сериозен контрол върху разноските за реклами. България е измежду петте цифрови пазара с максимален напредък за 2022 година През тази година за цифрови реклами у нас са изхарчени 198,6 милиона $.
Проучвания за дезинформация
Особено публикувана в българските медии е дезинформацията за украинските бежанци. През август т.г. " Блиц " разгласява публикация под заглавие " Украински бежанци във Варшава биха поляци, тъй като отхвърлиха да крещят лозунги ". Статията е въз основа на непотвърден видеозапис от конфликт сред група младежи на обществено място. Източникът е каналът " Операция Z: Военни репортери на Руската пролет " от съветската обществена платформа " Телеграм ". Статията е оповестена до реклама на немската компания " Бош ".
" Блиц " популяризира и разказа, че Съединени американски щати и Европейски Съюз заговорничат против българското държавно управление, с цел да предприеме неприятелски курс против Русия. През юли т.г. медията разгласява публикацията " Урумов: Пратеник на Сорос сложи ултиматум на Радев, това е национално оскърбление и исторически срам ". Това става преди визитата в България на Джеймс О’Брайън – шефа на американското Бюро за съгласуване на глобите. Споменаването на Сорос включва антисемитски прийом - безпричинно изказване, че еврейските елити работят посредством американското държавно управление и основани в чужбина Неправителствени организации, с цел да предизвикват политически дневен ред, който да докара до съсипия на обществото. В публикацията се появява реклама на немската верига за търговия на дребно " Лидл ".
Верига магазини Lidl в България Източник: Zonanews В публикация от май т.г. " Труд " цитира коментар на представителя на Кремъл Дмитрий Песков, който споделя, че " режимът в Киев прави " всичко допустимо да въвлече колкото се може повече страни непосредствено в този спор ". В обявата се твърди, че България е измежду страните, които най-вероятно ще бъдат въвлечени в сраженията. Към нея има реклами на южнокорейския софтуерен колос " Самсунг " и американската компания за създаване на уеб страници " Скуеърспейс ".
" Поглед.инфо " е измежду основните разпространители на неоснователните изказвания, че Украйна е нацистка страна. През май уеб сайтът разгласява публикация, съгласно която заради липса на военни триумфи Киев може да взриви вместилище с изразходвано нуклеарно гориво в Харкив. Цитиран е неизвестен източник, твърдящ, че Харкив е изключително комфортен за такава чудовищна терористична офанзива от страна на украинските неонацисти. Този разказ цели да оправдае нарастналото принуждение към Украйна и оспорва легитимността на държавното управление в Киев.
По-рано, през март, " Поглед.инфо " разгласява публикация от екстремиста Александър Дугин, доближен на Путин, съгласно която от 2014 година насам украинците биват обучавани да убиват, палят, разчленяват и изтриват руснаците от лицето на Земята. Към публикацията има реклама на " Амазон уеърхаус ". Проверка на Check My Ads откри, че " Блиц ", " Труд " и " Поглед.инфо " са употребявали фирмите за рекламни технологии Гугъл, Criteo, AppNexus и Teads, с цел да се свържат посредством тях към световната верига за доставки на онлайн реклама, и по този начин поместват реклами на интернационалните компании на своите уеб сайтове.
Рискът в България
Дезинформацията в България се популяризира най-вече онлайн. Някои от най-популярните новинарски уеб сайтове постоянно разгласяват подправени вести, които се популяризират още по-широко посредством периферни уеб сайтове, блогове и обществени медии. Случаят с България демонстрира, че напъните на съветската дезинформация да отдалечат района от европейската интеграция, като подкопават демократичните полезности, са действителна и възходяща опасност. Тай като България е член на Европейски Съюз, проруската дезинформация в страната има последствия освен за демокрацията там, само че и в по-широк проект за европейските институции.
Препоръки
Авторите на отчета насочат редица рекомендации. Една от тях е частният бизнес да откри механизми за взаимно финансиране на надеждните медии. Компаниите могат да обезпечат финансиране и спонсориране за поощряване на положителни журналистически практики посредством образование планове за следствия и организации за инспекция на обстоятелства. Политиците би трябвало да обезпечат финансова поддръжка за стратегии, насърчаващи медийната и цифровата просветеност. Тези стратегии следва да включват образование по какъв начин хората да разпознават дезинформацията. Приоритет би трябвало да бъде даден на нестабилните медийни пазари в Европейски Съюз като този в България.
Източник: Клуб Z
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ