„Плазма с антитела ускорява лечението на COVID-19!”
От края на март пациенти с COVID-19 на лечебни заведения в разнообразни краища на света получават обещаващо пробно лекуване. То не е артикул на лаборатория, а идва от кръвта на към този момент възстановили се пациенти от коронавирусна зараза. Скоро по-късно използването на тази терапия е позволено за незабавни случаи.
За да получим допустимо най-точна, детайлна и настояща информация, беседваме с проф. Лилия Пекова, началник на клиниката по инфекциозни заболявания на УМБАЛ,,Проф. Стоян Киркович ", Стара Загора и професор по инфекциозни заболявания в медицинския факултет на Тракийския университет. (Предишното изявление с нея можете да прочетете в бр. 3/2020 г.)
Какви са предстоящите резултати и очакванията, ориентирани към използването на реконвалесцентната плазма?Реконвалесцентната плазма е биопродукт, получен от хора, преболедували от несъмнено заболяване. В нея се съдържат високи концентрации от антитела против причинителя на болестта. Приложението й при болни хора в дейната, остра фаза има позитивния резултат да понижи патогенността на етиологичния сътрудник и да подкрепи имунната система за по-бързото му елиминиране от организма. Нарича се „ реконвалесцентна “, тъй като се получава от пациенти, минали от острия във възстановителния, „ реконвалесцентен “ интервал от болестта.
Къде се планува, че потреблението й ще е по-ефективно - като лекуване или предварителна защита?Принципно реконвалесцентната плазма се употребява и за лекуване, и за предварителна защита. В случая значимо е лекуването, тъй като болестта е ново и няма задоволителна наличност от количества. От една страна към момента няма единно мнение във връзка с верния лечебен метод – има много лекарства, изгодата от които не е изцяло потвърдена и сигурна. От друга тежкото протичане при пациенти с повреден терен крие обилни опасности от летален излаз – нещо, което до момента видяхме в доста страни по света. Следователно на този стадий реконвалесцентната плазма е с потвърдена успеваемост за лекуване освен това при тежки случаи на COVID-19 зараза.
Процедурата крие ли опасности и в случай че да, какви са те?Процедурата е общоприета и рисковете, които крие, не се разграничават от нормалните при плазмотрансфузия. При съблюдаване на условията за използване на биопродукти – кръвногрупова съгласуемост, прецизно следене на сърдечна, дихателна периодичност, кръвно налягане - преди, по време на и след довеждане докрай на трансфузията, те са изключително редки. Най-тежките са от алергични реакции до анафилактичен потрес. Има създаден логаритъм за държание при сходни произшествия.
Какво е мнението на експертите, които към този момент са работили с нея по отношение на успеваемостта й?В Китай, Съединени американски щати и Индия са правени опити с приложението на реконвалесцентна плазма от преболедували от COVID-19 зараза пациенти в етап на възобновяване на такива, които се намират в острия етап на болестта.
В България вършат ли се проучвания и какви са резултатите? В последните дни за потребление на реконвалесцентна плазма се оповестява в Инфекциозна клиника на ВВМА. Използва се изогрупова плазма от възстановяващи се от COVID-19 зараза донори. Очакват се положителни резултати, свързани с положително повлияване на положението на пациентите, по-къс болничен престой и по-бързо възобновяване.
Ако се окаже, че е ефикасна и дава положителни резултати, ще бъде ли допустимо набирането на задоволително от нея за всички заболели?Разбира се, до момента получените международни резултати от използването на реконвалесцентна плазма при лекуването на пациенти със SARS-CoV-2019 зараза дават учредения този способ да залегне като част от лечението им и у нас. Набавянето на този артикул е акт на непринудено даряване на кръв от страна на преболедувалите, за предпочитане скоро след негативиране на PCR проучването за съществуване на вирусно наличие в носоглътката. В този стадий се допуска, че концентрацията на характерни антитела както ранни, по този начин и късни, е задоволително висока, тъй че да окаже благотворно въздействие върху заболелите. В България има 5 центъра по трансфузионна хематология. Те са институциите, в които е допустимо да се колектира дарителска кръв от хора, намиращи се в реконвалесцентен етап на COVID-19 зараза.
За да получим допустимо най-точна, детайлна и настояща информация, беседваме с проф. Лилия Пекова, началник на клиниката по инфекциозни заболявания на УМБАЛ,,Проф. Стоян Киркович ", Стара Загора и професор по инфекциозни заболявания в медицинския факултет на Тракийския университет. (Предишното изявление с нея можете да прочетете в бр. 3/2020 г.)
Какви са предстоящите резултати и очакванията, ориентирани към използването на реконвалесцентната плазма?Реконвалесцентната плазма е биопродукт, получен от хора, преболедували от несъмнено заболяване. В нея се съдържат високи концентрации от антитела против причинителя на болестта. Приложението й при болни хора в дейната, остра фаза има позитивния резултат да понижи патогенността на етиологичния сътрудник и да подкрепи имунната система за по-бързото му елиминиране от организма. Нарича се „ реконвалесцентна “, тъй като се получава от пациенти, минали от острия във възстановителния, „ реконвалесцентен “ интервал от болестта.
Този способ на лекуване не е нов. Той е употребен за лекуване на доста инфекциозни болести – хеморагични тресчици (Кримско-конгоанска, Ебола и др), тежък изострен респираторен синдром (ТОРС), птичи грип и другиПри новата COVID-19 зараза упованията са реконвалесцентната плазма да има доста добър допълващ останалото лекуване резултат. От нея е допустимо да се получи и хиперимунен имуноглобулин за интравенозно приложение, който дружно с нея може да се употребява за битка със болестта изключително в този стадий, в който към момента няма налична ваксина.
Къде се планува, че потреблението й ще е по-ефективно - като лекуване или предварителна защита?Принципно реконвалесцентната плазма се употребява и за лекуване, и за предварителна защита. В случая значимо е лекуването, тъй като болестта е ново и няма задоволителна наличност от количества. От една страна към момента няма единно мнение във връзка с верния лечебен метод – има много лекарства, изгодата от които не е изцяло потвърдена и сигурна. От друга тежкото протичане при пациенти с повреден терен крие обилни опасности от летален излаз – нещо, което до момента видяхме в доста страни по света. Следователно на този стадий реконвалесцентната плазма е с потвърдена успеваемост за лекуване освен това при тежки случаи на COVID-19 зараза.
Процедурата крие ли опасности и в случай че да, какви са те?Процедурата е общоприета и рисковете, които крие, не се разграничават от нормалните при плазмотрансфузия. При съблюдаване на условията за използване на биопродукти – кръвногрупова съгласуемост, прецизно следене на сърдечна, дихателна периодичност, кръвно налягане - преди, по време на и след довеждане докрай на трансфузията, те са изключително редки. Най-тежките са от алергични реакции до анафилактичен потрес. Има създаден логаритъм за държание при сходни произшествия.
Какво е мнението на експертите, които към този момент са работили с нея по отношение на успеваемостта й?В Китай, Съединени американски щати и Индия са правени опити с приложението на реконвалесцентна плазма от преболедували от COVID-19 зараза пациенти в етап на възобновяване на такива, които се намират в острия етап на болестта.
Резултатите са доста обнадеждаващи – реализира се бързо усъвършенстване в клиничния статус и в респираторните параметри – кислородно засищане на тъканите, парциално налягане на кислорода.Отчетен е и по-нисък % на неподходящ излаз. Част от участниците в опита са били хора с тежка дихателна непълнота в следствие от SARS-CoV-19, даже и такива, сложени на апаратна вентилация. Обикновено тези изследвания се организират на фона на друга съпътстваща терапия. За да се употребява реконвалесцентната плазма е наложително да са минали 14 дни от приемането на отрицателен резултат за вирусоносителство. Досега обаче към момента няма рандомизирани и следени изследвания в тази тенденция. Все още търсят отговори въпросите дали концентрацията на обезвреждащи антитела както и размерът на плазмотрансфузията са от голяма важност за положителния и бърз последвал резултат, по кое време е най-подходящия миг за използването й.
В България вършат ли се проучвания и какви са резултатите? В последните дни за потребление на реконвалесцентна плазма се оповестява в Инфекциозна клиника на ВВМА. Използва се изогрупова плазма от възстановяващи се от COVID-19 зараза донори. Очакват се положителни резултати, свързани с положително повлияване на положението на пациентите, по-къс болничен престой и по-бързо възобновяване.
Ако се окаже, че е ефикасна и дава положителни резултати, ще бъде ли допустимо набирането на задоволително от нея за всички заболели?Разбира се, до момента получените международни резултати от използването на реконвалесцентна плазма при лекуването на пациенти със SARS-CoV-2019 зараза дават учредения този способ да залегне като част от лечението им и у нас. Набавянето на този артикул е акт на непринудено даряване на кръв от страна на преболедувалите, за предпочитане скоро след негативиране на PCR проучването за съществуване на вирусно наличие в носоглътката. В този стадий се допуска, че концентрацията на характерни антитела както ранни, по този начин и късни, е задоволително висока, тъй че да окаже благотворно въздействие върху заболелите. В България има 5 центъра по трансфузионна хематология. Те са институциите, в които е допустимо да се колектира дарителска кръв от хора, намиращи се в реконвалесцентен етап на COVID-19 зараза.
Необходимо е тези хора да бъдат поканени за донори от клиниките, където са били на лекуване в острия етап на болестта, да бъдат посочени пред съответните хемотрансфузионни центрове като евентуални донори на реконвалесцентна плазма, с цел да бъдат известни като такива.След афиширане на предпочитание и подписано осведомено единодушие от тяхна страна за даряване на кръв, се съблюдават всички общоприети процедури за кръводаряване - те биват изследвани за HIV, за хепатитни и други вируси. Кръвта се изследва за централизация на обезвреждащи антитела против COVID-19. Счита се, че най-благоприятен вид е тя да бъде по-голяма от 1:320, само че и по-ниската централизация е ефикасна. Дарената кръв се селектира по кръвни групи, отделя се плазма и се замразява. Предполагам, че при наличната обстановка, в която всички разбираме какъв брой значимо е да се запазим като нация, процесът на даряване на този толкоз скъп биологичен артикул ще бъде признат от наред миналите през болестта хора освен като целесъобразен и нужен, само че и като високохуманен и спасяващ живота акт.
Надявам се повече преболедували хора да възприемат концепцията, да дарят кръв и по този метод да обезпечат задоволителни количества за тези, които са в потребност.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ