Защо в много растения има цианид?
От Конан Дойл до Богомил Райнов миризмата на горчиви бадеми се носи към следващата жертва, умъртвена с цианкалий.
Мнозина обаче ще се изненадат, какъв брой постоянно се среща тази отрова в растенията, които употребяваме за храна.
Цианидът се създава по натурален метод от ябълки, праскови, кайсии, ечемик, сорго, лен, бамбук.
Разбира се, това не е напразно, а предопределено от еволюционната битка, счита проф. Кенет Олсен от Университета Вашингтон в Сейнт Луис, Съединени американски щати. Според него по този метод растенията се защищават от прекомерния вкус на животните.
В развитите страни растенията, съдържащи цианид, не са опасност за потребителите, с помощта на държавното контролиране и модерните способи за преправка. Но в някои африкански страни, където всеобщо се употребява цианосъдържаща тапиока, огромен брой небогати страдат от хронично отравяне, известно като конзо.
Растенията натрупат слабоактивни цианиди, нормално като захари с цианидна група (въглерод с тройна връзка с азот).Този цианогенен гликозид се съхранява в избрана част от клетките на растението, до момента в който в същите кафези, само че на друго място, е " отварачката " - ензим, активиращ отровата.
Ако някой сдъвче клетката, ензимът и гликозидът се смесват. Нещо като бинарна химическа мина.
Още по-хитър е механизмът по който ви трови цианидът. Той пречи на клетките да употребяват кислорода в кръвта, като се залепват вместо него в " биомашинките ", превръщащи храната в сила. Така настава молекулярно задушаване.
И защото молекулярната пътека, блокирана от цианида, е толкоз остаряла и публикувана в животинския свят, отровата работи ефикасно против съвсем всички животни - от насекомите до хората.
