КНСБ настоя за редовно правителство, за да стане МРЗ 1600 лева през 2027 г.
От изключителна значимост е, след следващите предварителни избори на 2 април, да бъде формирано постоянно държавно управление, с дълготраен небосвод. Това настоя президентът на най-големия профсъюз КНСБ Пламен Димитров, който проведе първата от обичайните срещи сред синдикалисти и огромните политически партии преди изборите. При срещата си с ГЕРБ, Димитров показа и амбициозна визия за икономическото развиване на България, през очите на синдикатите.
" В последните няколко Народното събрание настояваме за постоянни бюджети, което обаче не се случва и това носи огромни опасности. Това, съчетано с неналичието на дълготрайна визия и изясненост за бъдещето на основни браншове на стопанската система в обстановка, в която те са сложени на тестване. Това е и повода да търсим резистентност в ръководството ", сподели Димитров. Именно посредством постоянен бюджет за цяла година ще се възвърне и предвидимостта във финансирането в основни браншове като опазване на здравето, обучение и други, както и да се сложи акцент върху запазването и развиването на родната енергетика.
Очакванията на КНСБ са в следващите 4 години брутният вътрешен продукт да пораства най-малко с по 12-13 милиарда лева на година, което било изцяло допустимо, като към 2027 година доближи 225 милиарда лв.. Успоредно с това, като се резервира и процентът 40 за преразпределение към обществени заплащания, то тогава ще бъде изцяло действително и заплатите да порастват също с по 12-13% на година, за което ще способства конвергенцията ни с Европейски Съюз, както и към момента горещият пазар на труда. С оглед на това, при средна заплата 3200 лв. през 2027 година, това значи, че минималната заплата следва да бъде най-малко 1600 лв. след 4 години.
Синдикатите остават твърди и в поддръжката си за участието на страната ни в Шенген и еврозоната. " Но това би трябвало да стане на търпима цена. Защото не мислим, че е допустимо бюджет 2023 да се вмести в 3% недостиг (основен Маастрихтски аршин за участие в еврозоната - бел.авт.). Ако някой желае да напъха бюджета в 3%, то това ще бъде или за сметка на несъобразяването с крещящите потребности в редица пера, които финансира бюджета, или на база на неналичието на финансови разноски ", акцентира Димитров.
Димитров настоя и за промяна в модела на земеделие у нас, довел до това да разчитаме главно на импорт извън, респективно отразяващ се на цените. Като " положително желание " окачестви пък битката на служебния кабинет със спекулата при храните, само че изрази подозрение, че ще се реализира нещо без радикални промени, а не с инспекции от КЗП да вземем за пример, от която не зависи нищо.
" В последните няколко Народното събрание настояваме за постоянни бюджети, което обаче не се случва и това носи огромни опасности. Това, съчетано с неналичието на дълготрайна визия и изясненост за бъдещето на основни браншове на стопанската система в обстановка, в която те са сложени на тестване. Това е и повода да търсим резистентност в ръководството ", сподели Димитров. Именно посредством постоянен бюджет за цяла година ще се възвърне и предвидимостта във финансирането в основни браншове като опазване на здравето, обучение и други, както и да се сложи акцент върху запазването и развиването на родната енергетика.
Очакванията на КНСБ са в следващите 4 години брутният вътрешен продукт да пораства най-малко с по 12-13 милиарда лева на година, което било изцяло допустимо, като към 2027 година доближи 225 милиарда лв.. Успоредно с това, като се резервира и процентът 40 за преразпределение към обществени заплащания, то тогава ще бъде изцяло действително и заплатите да порастват също с по 12-13% на година, за което ще способства конвергенцията ни с Европейски Съюз, както и към момента горещият пазар на труда. С оглед на това, при средна заплата 3200 лв. през 2027 година, това значи, че минималната заплата следва да бъде най-малко 1600 лв. след 4 години.
Синдикатите остават твърди и в поддръжката си за участието на страната ни в Шенген и еврозоната. " Но това би трябвало да стане на търпима цена. Защото не мислим, че е допустимо бюджет 2023 да се вмести в 3% недостиг (основен Маастрихтски аршин за участие в еврозоната - бел.авт.). Ако някой желае да напъха бюджета в 3%, то това ще бъде или за сметка на несъобразяването с крещящите потребности в редица пера, които финансира бюджета, или на база на неналичието на финансови разноски ", акцентира Димитров.
Димитров настоя и за промяна в модела на земеделие у нас, довел до това да разчитаме главно на импорт извън, респективно отразяващ се на цените. Като " положително желание " окачестви пък битката на служебния кабинет със спекулата при храните, само че изрази подозрение, че ще се реализира нещо без радикални промени, а не с инспекции от КЗП да вземем за пример, от която не зависи нищо.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ