Да преклоним глави пред героите и жертвите на Батак!
От исторически документи и преданията на поколенията Батак се основава от непокорни родолюбиви българи, бягащи от турските насилници. Още от самото си основаване батачани се утвърждават като будно, родолюбиво и патриотично настроено население.
От исторически документи и преданията на поколенията Батак се основава от непокорни родолюбиви българи, бягащи от турските насилници. Още от самото си основаване батачани се утвърждават като будно, родолюбиво и патриотично настроено население.
Връх на проявено родолюбие и подготвеност за всеотдайност в името на свободата на родината е въстанието на батачани против турското иго. Вдъхновени от обхваналото цялата страна по това време вдъхновение за освобождение от турското иго, батачани, желаейки от сърце своята независимост, интензивно се включват в битката, като дават благо и драго.
Преди Априлското въстание през 1876 година революционните хрумвания на Апостола на свободата Васил Левски намират необятен банкет измежду родолюбивите и будни батачани. Отец Кирил, който по това време е “Старец” и нравствен татко на Васил Левски в Рилския манастир, му оказва помощ при престоя и бягството му от манастира. Хайдутинът бунтовник Тодор Банчев го съпровожда из Пазарджишко при построяването на революционните комитети в региона. Петър Горанов се среща с Левски през 1869 година на първото съвещание на пазарджишките първенци, състояло се в дома на Никола Ръжанков. Стефан Илич, наследник на Илия Парапулов от Батак и член на Пловдивския революционен комитет, учреден от Левски, задушевно го посреща в Цариград през 1869 година, а по-късно и през 1871 година С Апостола на свободата се среща в Пазарджик и Ангел Керелов.
През 1869 година в дома на Петър Горанов се организира съвещание на баташките първенци, на което се построява и баташкият революционен комитет. Под управлението на Панайот Волов револвера, камата и кръста целуват определеният за ръководител Петър Горанов, Трендафил Керелов и синовете му Стефан, Ангел и Петър, Тодор Попнейчев, Вранко Паунов, Иван Божин, Петър Банчев, Стоян Стойчев и други. Волов заклева баташките войводи и си отпътува, само че батачани оставят трайни следи в съзнанието му. При първата му среща с Бенковски и Захари Стоянов декларира:
Най-решителни
и най-разпалени
юнаци са батачани!
Под въздействието на Баташкия революционен комитет през 1876 година се построява революционен комитет в село Ковачевци, чийто ръководител и деен деятел е Никола Ковачевски, възпитаник, преподавател и ученик на батачани. Членът на баташкия комитет Тодор Попнейчев оказва помощ да се изградят революционни комитети в Сатовча, Долен и други села в Неврокопско и Разложко.
В Първото Велико национално заседание, свикано на Оборище, от Батак участва Петър Горанов. Тук, където се взема решение ориста на България, след отхвърли на по-голямата част от присъстващите представители от цялата страна да подпишат пълномощията на апостолите, Бенковски декларира:
Аз отивам в Батак
да въставам!
Най-разпаленият деятел на въстанието знае, че в Батак има едно сплотено население, което гори с неговия героичен огън за независимост.
На Оборище Батак е избран за един от най-големите въстанически центрове. Съгласно решенията на Военната комисия, в горите край Батак би трябвало да се съберат хората от всички селища на юг от река Марица - от Перущица до Костенец и дванадесетте села от Разложко. (Член 28 на протокола и решенията от 17.04.1876 г.). В своите показания пред турските управляващи един от участниците на Оборище - Стоян Заимов, показва, че Батак бил избран за пети революционен център в страната. “Ние знаем - споделя той, - че на пет места в България щеше да има пет центъра.” И откакто изброява четирите центъра, показва петия - село Батак в Родопите.
Батачани се заемат напълно с подготовката за идното въстание.
Най-бедните,
с цел да се снабдят
с пушки или пищов,
продават единствената
си крава или вол
Десет дни преди въстанието е тествано и първото черешово топче. Неговият занаятчия Георги Цурев се заема да отлее и железен топ. Под зеленото знаме с везания български лъв в стройна организация се включват непринудено над 1100 напети батачани. Вместо хванатото от турците кърваво писмо в Батак идва калпакът с лъвче, изпратен на Петър Горанов от Никола Ръжанков. Той е общопризнат като един меродавен знак за началото на протеста. Същата вечер (21 април 1876 г.) на изключително съвещание революционният комитет взема съдбоносното решение да се въстане против вековното иго. Още до момента в който трае съвещанието на комитета в къщата на Горанов, няколко нетърпеливи батачани сграбчват оръжието и навързват няколко турци, намиращи се по това време в баташките ханове. Пред дома на войводата Петър Горанов се събира съвсем цялото разбунтувано население на Батак. Тази нощ батачани се надигат от тъмнината на петвековното иго и осъмват свободни. Двадесет и втори април 1876 година е първият от дванадесетдневната баташка свободна република.
Вестта за въстанието в Батак бързо се разнася из Родопите и Македония. Подплашени за ориста си, бейовете от селата на Чепинското корито молят батачани за договаряния.
На 25 и 27 април
се организират две
сторически срещи
Турските представители идват с наведени глави и падат на колене пред батачани. Поздравявайки войводата, те декларират, че нямат нищо срещу въстанието и че безропотно ще одобряват всяко ново състояние, стига да не се закачат техните села и челядта им. На пратениците Петър Горанов дава отговор: “Батачани са въстанали единствено против турското държавно управление, което еднообразно тормози християни и друговерци, а не против мирното мюсюлманско население”. В тези думи прозират мисли от концепциите на Левски, приложени на дело в Априлската епопея. Този отговор притегля вниманието на тогавашния младотурски вестник “Йени Истамбул “, а турският анкетьор го цитира в отчета си за Априлското въстание пред Великата врата. Жалкото е това, че тези негови думи са забравени по-късно от турците освен по време на потушаването на въстанието, а и по-късно до края на Руско-турската освободителна война.
На тридесети април Батак е обграден от осемхилядна турска башибозушка армия, състояща се от турци и помаци от близките на Батак селища. За потушаването на въстанието тук се събират отряди от Девинско, Чепинско, Серския и Драмския санджак, Пазарджишкия и Пещерския регион и петият от Барутинско отпред с Ахмед ага Барутанлията, на който е поверено да командва всички отряди. Интересно е това, че когато той почива, барутинци не желаят да го погребат. Тогава Ангел Керелов, един от известната Керелова фамилия, работещ по това време в Барутина, провежда неговото заравяне.
Преди да почине, Ахмед ага желае амнистия от Ангел Керелов за осъществените от него зверства в Батак
Тогава той го опрощава. Това е извънреден образец за добротата и огромната човещина на батачани.
На предлагането на турците да се съобщи оръжието за два часа, въстаниците дават отговор:
“Батачани не са към този момент парадайса. Те са се отказали дефинитивно от това подло предписание, че покорна глава сабя не я сече. Затова са провъзгласили свободата с оръжие в ръка и за нея са подготвени да пролеят и последната си капка кръв”. Те не знаели, че на другите места въстанието към този момент е било потушено и се надявали на помощ извън, която обаче не идва. Първите нападателни опити на врага от юг и запад са спрени. В тези сражения доста от бранителите умират, само че и турците дават обилни жертви. Това внася ужас измежду турските войски и те побягват обратно.
Идват нови подкрепления и турските орди още веднъж настъпват против смелите въстаници. Бойчо, останал инцидентно жив бунтовник, си спомня: “При първото нахлуване турският байряктарин паднал погубен, байряка се взел от втори, който също паднал погубен, третий и четвъртий байряктаре станали и те жертва от патроните на въстаниците”. Няма различен прочут на историята случай, когато на позициите на въстаниците от Априлското въстание да паднат поредно покосени от въстанически патрони четирима турски байрактари за толкоз малко време. Това е индикатор, че огневата подготовка на баташките въстаници е била много добра.
На първи май без значение от упоритата опозиция батачани стартират да отстъпват. С пушки, пищови, саби, ножове, брадви, вили, камъни, дървета и въобще с каквото им попадне, въстаниците и цялото останало население пазят героичен всяка педя свое отечество.
По-голямата част от бранителите умират, защитавайки се безстрашно до финален мирис. Други към триста въстаници, откакто били пленени, отхвърлят да се потурчат. Тогава озверелите башибозуци ги извеждат отвън Батак и по най-варварски метод ги изклали на една поляна.
На втори май
към двеста девойки,
дами и деца са изгорени живи
в баташкото светилище - учебното заведение “Кирил и Методий”
Последна цитадела на Баташкото въстание е църквата “Света Неделя”, в която се сбират останалите живи въстаници към над хиляда души. Търпейки неописуеми страдания, тези последни баташки герои - мъже, дами и деца, се борят с обкръжилите ги компактно от всички страни турци. Когато им свършват патроните, турците принудително ги извеждат един по един от черквата и безмилостно ги заколвали на тъпак над Сара река. Така злокобно на 17.05.1876 година завършва огромната самоотвержена битка на батачани за мощно жадуваната от тях независимост.
Безсилни са думите да предадат величието на неповторимия героизъм и героичната битка на всички батачани. Когато селото е към този момент купища отломки и димът от пожарите се издига до небесата, изпадналите в лудост неконтролирани тълпи на жестокия башибозук не пожалват и останалите единици живи батачани. Те беснеят на всички страни с дива гняв. С вдигнати ятагани и ножове, настървени и злобни, те стартират последната опустошителна, варварска, с нищо голословна сеч, без да се преценяват с пол и възраст.
Тук героите не са единици,
тук воин е целият народ!
В националната памет са останали доста трагични мемоари от героизма на популацията в неравната бран.
“... Свали си златните обеци, мари, заповядал един пенест турчин на младата младоженка Цветана Тренова. Понеже се забавила, той й отблъснал ръцете. Хванал ухото й с лявата ръка, а с дясната, в която държал оцапан с кръв ятаган, с един размах отрязал ухото й. После умерено откопчал от още тръпнещото ухо златната обица. След това с нов размах от долу на горе със същия ятаган разпрал корема й. Извадил плода на нейната седеммесечна бременност и го разсякъл на две, като споделил, че такова настойчиво баташко родословие повече не трябва да се ражда и да живее на белия свят. Обърнал се и оставил младата жена да издъхне в неимоверни страдания...”.
“... Потурчи се, извикали десетина турци на интелигентния момък Никола Поптодоров, като опрели в тялото му голите си окървавени ятагани:
- Аз не трансформирам бащината си християнска религия за вашата кучешка - декларирал той твърдо и пренебрежително.
- Приеми, въпреки и да е кучешка вярата ни, и ще те оставим жив! - споделили те.
- Аз избирам да умра българин, а не да пребивавам като куче с лепта - дал отговор твърдо той.
После още по-твърдо и мъжествено понесъл мъчителната и отвратителна гибел...”
“... Когато умрял мъжът на Лаза Богданова, известна красавица в Батак, килърът на мъжа й споделил:
- Ще те взема за жена да ми красиш харема и по този начин ще останеш жива.
- Добре - дала отговор тя, - само че аз би трябвало по-напред да видя твоята кръв. Извадила бързо дребен нож, прикрит в пазвата й, и го забила в сърцето на прелъстителя турчин. Тогава останалите наблюдаващи в профил тази преживелица стръвно я насекли на части...”.
“... Сражавайки се с цяла навалица турци, с цел да отбрани четирите си деца и бременната си жена, стотникът Иван Божин умъртвил шестима от нападателите й, само че бил съсечен с секира от засада в тил от един турчин. Тогава озверената му жена изтръгва окървавената секира от ръцете на килъра на брачна половинка и го съсякла. Освирепелите турци небрежно умъртвили смелата жена. Те изваждат нероденото дете от утробата и го разнасят на маждраци около към момента защитаващите се с последни сили героичен баташки огнища...”.
Най-жестоко обаче е убийството на кмета на Батак Трендафил Керелов. Той е грубо малтретиран. С извадени очи и зъби е изгорял жив и опечен на ръжен. Преди да го сложат на огъня, съсекли пред очите му най-малкия му наследник Петър. Докато трае това, синът на Ахмед ага взема от гърба на снаха му Босилка детето й и го насича на части пред нея. Това си спомнят другите дами, участвали там.
Може да се посочат още доста образци за геройското държание на батачани, само че смятам за подходящо да споделя, че и тези са задоволителни. Важното е, че след жестокото потушаване на въстанието в Батак остават изпепелени над седемстотин къщи и труповете на над пет хиляди мъже, дами, старци и деца.
Иван Вазов, посетил неотдавна след потушаването на въстанието Батак, е писал:
“... жертва изкупителна за положителното на цялостен народ. Хеопсовата пирамида
би била дребна
за монумент на Батак”
През 1876 година името на Батак се понася като апел на битка за независимост по митингите в Англия, Русия и другите европейски страни. Той става знак на битката на прогресивните сили. Името му произнасят с почитание служащите от Манчестър, Лондон, Петербург и Москва.
“... Аз видях най-страшните работи в света (пише американецът Макгахан в своята преписка до британския вестник “Дейли нюз” след визитата си в Батак на втори август 1876 г.). В зверствата на света има една точка, от която по-нататък не може да се иде. Турците и тая точка са надминали в Батак. Трябва да се притегли вниманието на европейските държавни управления върху един малък факт, така малък, че държавните управления напълно не го виждат. Ето този факт: Избива се един народ. Къде? В Европа. Има ли очевидци? Не. Има един очевидец - целия свят. Правителствата виждат ли го? Не...”
Това писмо изиграва преломен миг в политическата кариера на доста другари и неприятели на България. То прекатурва политическите мозъци и печели човешките сърца в името на българската независимост. Един биограф на Макгахан го назовава: “Писмото, което провокира Руско-турската война”.
Виктор Юго написа във връзка на Априлското въстание ”... Жителите на едно обитаемо място, да вземем за пример Батак, в няколко часа са били понижени от 9000 на 1300 души. Кога ще се свърши мъченичеството на тая дребна, само че героична нация?!”. В лицето на Батак той вижда героичната българска нация и приканва европейската съвест за хуманизъм и битка за избавление на поробения народ на тази нация.
Априлското въстание намира най-широк отзив и измежду съветския народ. В Русия се разпалва същинско национално придвижване, което донася свободата на България от петвековното иго. Начело на тази битка застават Достоевски, Тургенев, Аксаков и доста хора от всички пластове на съветското общество.
В книгата си “Записки на революционера” Кропоткин написа “... Ние четем кореспонденциите за турските зверства в България. Ние плачем при четенето и отиваме да се записваме в отрядите на армията като доброволци”.
Години след въстанието Батак съставлява грозна картина от останките на пожарищата, кладите и руините, следите на които не се заличават цели десетилетия. Възстановяването му стартира незабавно след въстанието. Останалите живи батачани се завръщат в старите си родни огнища и стартират битка за нов живот.
Никой не може да отхвърли огромния принос на батачани за извоюваната независимост на България.
Ангел ТРЕНЕВ, София
От исторически документи и преданията на поколенията Батак се основава от непокорни родолюбиви българи, бягащи от турските насилници. Още от самото си основаване батачани се утвърждават като будно, родолюбиво и патриотично настроено население.
Връх на проявено родолюбие и подготвеност за всеотдайност в името на свободата на родината е въстанието на батачани против турското иго. Вдъхновени от обхваналото цялата страна по това време вдъхновение за освобождение от турското иго, батачани, желаейки от сърце своята независимост, интензивно се включват в битката, като дават благо и драго.
Преди Априлското въстание през 1876 година революционните хрумвания на Апостола на свободата Васил Левски намират необятен банкет измежду родолюбивите и будни батачани. Отец Кирил, който по това време е “Старец” и нравствен татко на Васил Левски в Рилския манастир, му оказва помощ при престоя и бягството му от манастира. Хайдутинът бунтовник Тодор Банчев го съпровожда из Пазарджишко при построяването на революционните комитети в региона. Петър Горанов се среща с Левски през 1869 година на първото съвещание на пазарджишките първенци, състояло се в дома на Никола Ръжанков. Стефан Илич, наследник на Илия Парапулов от Батак и член на Пловдивския революционен комитет, учреден от Левски, задушевно го посреща в Цариград през 1869 година, а по-късно и през 1871 година С Апостола на свободата се среща в Пазарджик и Ангел Керелов.
През 1869 година в дома на Петър Горанов се организира съвещание на баташките първенци, на което се построява и баташкият революционен комитет. Под управлението на Панайот Волов револвера, камата и кръста целуват определеният за ръководител Петър Горанов, Трендафил Керелов и синовете му Стефан, Ангел и Петър, Тодор Попнейчев, Вранко Паунов, Иван Божин, Петър Банчев, Стоян Стойчев и други. Волов заклева баташките войводи и си отпътува, само че батачани оставят трайни следи в съзнанието му. При първата му среща с Бенковски и Захари Стоянов декларира:
Най-решителни
и най-разпалени
юнаци са батачани!
Под въздействието на Баташкия революционен комитет през 1876 година се построява революционен комитет в село Ковачевци, чийто ръководител и деен деятел е Никола Ковачевски, възпитаник, преподавател и ученик на батачани. Членът на баташкия комитет Тодор Попнейчев оказва помощ да се изградят революционни комитети в Сатовча, Долен и други села в Неврокопско и Разложко.
В Първото Велико национално заседание, свикано на Оборище, от Батак участва Петър Горанов. Тук, където се взема решение ориста на България, след отхвърли на по-голямата част от присъстващите представители от цялата страна да подпишат пълномощията на апостолите, Бенковски декларира:
Аз отивам в Батак
да въставам!
Най-разпаленият деятел на въстанието знае, че в Батак има едно сплотено население, което гори с неговия героичен огън за независимост.
На Оборище Батак е избран за един от най-големите въстанически центрове. Съгласно решенията на Военната комисия, в горите край Батак би трябвало да се съберат хората от всички селища на юг от река Марица - от Перущица до Костенец и дванадесетте села от Разложко. (Член 28 на протокола и решенията от 17.04.1876 г.). В своите показания пред турските управляващи един от участниците на Оборище - Стоян Заимов, показва, че Батак бил избран за пети революционен център в страната. “Ние знаем - споделя той, - че на пет места в България щеше да има пет центъра.” И откакто изброява четирите центъра, показва петия - село Батак в Родопите.
Батачани се заемат напълно с подготовката за идното въстание.
Най-бедните,
с цел да се снабдят
с пушки или пищов,
продават единствената
си крава или вол
Десет дни преди въстанието е тествано и първото черешово топче. Неговият занаятчия Георги Цурев се заема да отлее и железен топ. Под зеленото знаме с везания български лъв в стройна организация се включват непринудено над 1100 напети батачани. Вместо хванатото от турците кърваво писмо в Батак идва калпакът с лъвче, изпратен на Петър Горанов от Никола Ръжанков. Той е общопризнат като един меродавен знак за началото на протеста. Същата вечер (21 април 1876 г.) на изключително съвещание революционният комитет взема съдбоносното решение да се въстане против вековното иго. Още до момента в който трае съвещанието на комитета в къщата на Горанов, няколко нетърпеливи батачани сграбчват оръжието и навързват няколко турци, намиращи се по това време в баташките ханове. Пред дома на войводата Петър Горанов се събира съвсем цялото разбунтувано население на Батак. Тази нощ батачани се надигат от тъмнината на петвековното иго и осъмват свободни. Двадесет и втори април 1876 година е първият от дванадесетдневната баташка свободна република.
Вестта за въстанието в Батак бързо се разнася из Родопите и Македония. Подплашени за ориста си, бейовете от селата на Чепинското корито молят батачани за договаряния.
На 25 и 27 април
се организират две
сторически срещи
Турските представители идват с наведени глави и падат на колене пред батачани. Поздравявайки войводата, те декларират, че нямат нищо срещу въстанието и че безропотно ще одобряват всяко ново състояние, стига да не се закачат техните села и челядта им. На пратениците Петър Горанов дава отговор: “Батачани са въстанали единствено против турското държавно управление, което еднообразно тормози християни и друговерци, а не против мирното мюсюлманско население”. В тези думи прозират мисли от концепциите на Левски, приложени на дело в Априлската епопея. Този отговор притегля вниманието на тогавашния младотурски вестник “Йени Истамбул “, а турският анкетьор го цитира в отчета си за Априлското въстание пред Великата врата. Жалкото е това, че тези негови думи са забравени по-късно от турците освен по време на потушаването на въстанието, а и по-късно до края на Руско-турската освободителна война.
На тридесети април Батак е обграден от осемхилядна турска башибозушка армия, състояща се от турци и помаци от близките на Батак селища. За потушаването на въстанието тук се събират отряди от Девинско, Чепинско, Серския и Драмския санджак, Пазарджишкия и Пещерския регион и петият от Барутинско отпред с Ахмед ага Барутанлията, на който е поверено да командва всички отряди. Интересно е това, че когато той почива, барутинци не желаят да го погребат. Тогава Ангел Керелов, един от известната Керелова фамилия, работещ по това време в Барутина, провежда неговото заравяне.
Преди да почине, Ахмед ага желае амнистия от Ангел Керелов за осъществените от него зверства в Батак
Тогава той го опрощава. Това е извънреден образец за добротата и огромната човещина на батачани.
На предлагането на турците да се съобщи оръжието за два часа, въстаниците дават отговор:
“Батачани не са към този момент парадайса. Те са се отказали дефинитивно от това подло предписание, че покорна глава сабя не я сече. Затова са провъзгласили свободата с оръжие в ръка и за нея са подготвени да пролеят и последната си капка кръв”. Те не знаели, че на другите места въстанието към този момент е било потушено и се надявали на помощ извън, която обаче не идва. Първите нападателни опити на врага от юг и запад са спрени. В тези сражения доста от бранителите умират, само че и турците дават обилни жертви. Това внася ужас измежду турските войски и те побягват обратно.
Идват нови подкрепления и турските орди още веднъж настъпват против смелите въстаници. Бойчо, останал инцидентно жив бунтовник, си спомня: “При първото нахлуване турският байряктарин паднал погубен, байряка се взел от втори, който също паднал погубен, третий и четвъртий байряктаре станали и те жертва от патроните на въстаниците”. Няма различен прочут на историята случай, когато на позициите на въстаниците от Априлското въстание да паднат поредно покосени от въстанически патрони четирима турски байрактари за толкоз малко време. Това е индикатор, че огневата подготовка на баташките въстаници е била много добра.
На първи май без значение от упоритата опозиция батачани стартират да отстъпват. С пушки, пищови, саби, ножове, брадви, вили, камъни, дървета и въобще с каквото им попадне, въстаниците и цялото останало население пазят героичен всяка педя свое отечество.
По-голямата част от бранителите умират, защитавайки се безстрашно до финален мирис. Други към триста въстаници, откакто били пленени, отхвърлят да се потурчат. Тогава озверелите башибозуци ги извеждат отвън Батак и по най-варварски метод ги изклали на една поляна.
На втори май
към двеста девойки,
дами и деца са изгорени живи
в баташкото светилище - учебното заведение “Кирил и Методий”
Последна цитадела на Баташкото въстание е църквата “Света Неделя”, в която се сбират останалите живи въстаници към над хиляда души. Търпейки неописуеми страдания, тези последни баташки герои - мъже, дами и деца, се борят с обкръжилите ги компактно от всички страни турци. Когато им свършват патроните, турците принудително ги извеждат един по един от черквата и безмилостно ги заколвали на тъпак над Сара река. Така злокобно на 17.05.1876 година завършва огромната самоотвержена битка на батачани за мощно жадуваната от тях независимост.
Безсилни са думите да предадат величието на неповторимия героизъм и героичната битка на всички батачани. Когато селото е към този момент купища отломки и димът от пожарите се издига до небесата, изпадналите в лудост неконтролирани тълпи на жестокия башибозук не пожалват и останалите единици живи батачани. Те беснеят на всички страни с дива гняв. С вдигнати ятагани и ножове, настървени и злобни, те стартират последната опустошителна, варварска, с нищо голословна сеч, без да се преценяват с пол и възраст.
Тук героите не са единици,
тук воин е целият народ!
В националната памет са останали доста трагични мемоари от героизма на популацията в неравната бран.
“... Свали си златните обеци, мари, заповядал един пенест турчин на младата младоженка Цветана Тренова. Понеже се забавила, той й отблъснал ръцете. Хванал ухото й с лявата ръка, а с дясната, в която държал оцапан с кръв ятаган, с един размах отрязал ухото й. После умерено откопчал от още тръпнещото ухо златната обица. След това с нов размах от долу на горе със същия ятаган разпрал корема й. Извадил плода на нейната седеммесечна бременност и го разсякъл на две, като споделил, че такова настойчиво баташко родословие повече не трябва да се ражда и да живее на белия свят. Обърнал се и оставил младата жена да издъхне в неимоверни страдания...”.
“... Потурчи се, извикали десетина турци на интелигентния момък Никола Поптодоров, като опрели в тялото му голите си окървавени ятагани:
- Аз не трансформирам бащината си християнска религия за вашата кучешка - декларирал той твърдо и пренебрежително.
- Приеми, въпреки и да е кучешка вярата ни, и ще те оставим жив! - споделили те.
- Аз избирам да умра българин, а не да пребивавам като куче с лепта - дал отговор твърдо той.
После още по-твърдо и мъжествено понесъл мъчителната и отвратителна гибел...”
“... Когато умрял мъжът на Лаза Богданова, известна красавица в Батак, килърът на мъжа й споделил:
- Ще те взема за жена да ми красиш харема и по този начин ще останеш жива.
- Добре - дала отговор тя, - само че аз би трябвало по-напред да видя твоята кръв. Извадила бързо дребен нож, прикрит в пазвата й, и го забила в сърцето на прелъстителя турчин. Тогава останалите наблюдаващи в профил тази преживелица стръвно я насекли на части...”.
“... Сражавайки се с цяла навалица турци, с цел да отбрани четирите си деца и бременната си жена, стотникът Иван Божин умъртвил шестима от нападателите й, само че бил съсечен с секира от засада в тил от един турчин. Тогава озверената му жена изтръгва окървавената секира от ръцете на килъра на брачна половинка и го съсякла. Освирепелите турци небрежно умъртвили смелата жена. Те изваждат нероденото дете от утробата и го разнасят на маждраци около към момента защитаващите се с последни сили героичен баташки огнища...”.
Най-жестоко обаче е убийството на кмета на Батак Трендафил Керелов. Той е грубо малтретиран. С извадени очи и зъби е изгорял жив и опечен на ръжен. Преди да го сложат на огъня, съсекли пред очите му най-малкия му наследник Петър. Докато трае това, синът на Ахмед ага взема от гърба на снаха му Босилка детето й и го насича на части пред нея. Това си спомнят другите дами, участвали там.
Може да се посочат още доста образци за геройското държание на батачани, само че смятам за подходящо да споделя, че и тези са задоволителни. Важното е, че след жестокото потушаване на въстанието в Батак остават изпепелени над седемстотин къщи и труповете на над пет хиляди мъже, дами, старци и деца.
Иван Вазов, посетил неотдавна след потушаването на въстанието Батак, е писал:
“... жертва изкупителна за положителното на цялостен народ. Хеопсовата пирамида
би била дребна
за монумент на Батак”
През 1876 година името на Батак се понася като апел на битка за независимост по митингите в Англия, Русия и другите европейски страни. Той става знак на битката на прогресивните сили. Името му произнасят с почитание служащите от Манчестър, Лондон, Петербург и Москва.
“... Аз видях най-страшните работи в света (пише американецът Макгахан в своята преписка до британския вестник “Дейли нюз” след визитата си в Батак на втори август 1876 г.). В зверствата на света има една точка, от която по-нататък не може да се иде. Турците и тая точка са надминали в Батак. Трябва да се притегли вниманието на европейските държавни управления върху един малък факт, така малък, че държавните управления напълно не го виждат. Ето този факт: Избива се един народ. Къде? В Европа. Има ли очевидци? Не. Има един очевидец - целия свят. Правителствата виждат ли го? Не...”
Това писмо изиграва преломен миг в политическата кариера на доста другари и неприятели на България. То прекатурва политическите мозъци и печели човешките сърца в името на българската независимост. Един биограф на Макгахан го назовава: “Писмото, което провокира Руско-турската война”.
Виктор Юго написа във връзка на Априлското въстание ”... Жителите на едно обитаемо място, да вземем за пример Батак, в няколко часа са били понижени от 9000 на 1300 души. Кога ще се свърши мъченичеството на тая дребна, само че героична нация?!”. В лицето на Батак той вижда героичната българска нация и приканва европейската съвест за хуманизъм и битка за избавление на поробения народ на тази нация.
Априлското въстание намира най-широк отзив и измежду съветския народ. В Русия се разпалва същинско национално придвижване, което донася свободата на България от петвековното иго. Начело на тази битка застават Достоевски, Тургенев, Аксаков и доста хора от всички пластове на съветското общество.
В книгата си “Записки на революционера” Кропоткин написа “... Ние четем кореспонденциите за турските зверства в България. Ние плачем при четенето и отиваме да се записваме в отрядите на армията като доброволци”.
Години след въстанието Батак съставлява грозна картина от останките на пожарищата, кладите и руините, следите на които не се заличават цели десетилетия. Възстановяването му стартира незабавно след въстанието. Останалите живи батачани се завръщат в старите си родни огнища и стартират битка за нов живот.
Никой не може да отхвърли огромния принос на батачани за извоюваната независимост на България.
Ангел ТРЕНЕВ, София
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ