За да бъде България едно по-добро място за живот, трябва да имаме съзнание, че родените тук остават и се развиват тук
От хилядолетия човешките същества се борят против произвола на тираните, против доминирането на силата, привилегията и усмотрението над присъщите на всеки права и свободи, защитавани посредством обективен закон. Искали са да живеят по този начин, щото да се знае кое е свое и кое – непознато, в убеденост, че договорите се съблюдават, че заетото се връща, че и съдията ще отсъди съгласно истината сред лорда и бедняка, че и владетелят ще бъде съгласно закона осъден, когато открадне, насили или излъже.
От Античността насам проспериращите общества, в каквото желаеме да живеем, са точно тези, чиито първенци схващат справедливостта като положение, подчиняващо се на разпоредбите на самото обществото: справедливостта е от значително значение за съществуването на една общественост, затова е богатство, което е от изгода за всеки човек в тази общественост.
Антигона в драмата на Софокъл погребва брат си макар възбраната на Креон – тъй като заповедите и дейностите на царя са законни единствено до момента в който не нарушават неписаните естествени правила. Свети Амвросий, свещеник на Милано, отхвърля да се подчини на римския император Теодосий, който взема решение да отнеме катедралата в интерес на хазната, тъй като, дава отговор той, няма закон, по силата на който може да се отнеме дома на елементарен човек, и че не всяка воля на императора може да се одобри за законна. Три века преди нидерландската гражданска война, освободила ниските земи и дала начало на републиката и модерния капитализъм, Абат Емо от Витевиерум написа, че във Фризия живеят толкоз свободно, че нито епископът, нито гавазите на рубрика могат да лишават даже една кокошка, която е частна благосъстоятелност на селяните. В началото на 13-ти век Магдебург освен основава, само че и ползва поредно рамка от закони и правила по този начин, щото жители от доста близки и далечни градове отнасят разногласията си пред магдебургските съдии, вярвайки, че получават правдивост. А в зенита на мощта на Британската империя Ричард Кобден повежда борба – и я печели – с цел да анулира „ зърнените закони “, които подсигуряват монополистични облаги на привилегировалите сами себе си едри земевладелци, и да отключи свободната търговия и конкуренцията.
Но постигането на справедливостта не е естествено положение, а взаимно изпитание, в което всички вземат участие. Едно от главните богатства в отминалите времена е била водата. За да има вода в сухите летни месеци, хората са копаели кладенци – копаят всички, употребяват всички. За да изкопаеш бунар, би трябвало да копаеш на едно място /казваше в миналото дядо ми/. Нека създадем изискванията, в които тук да копаят поредно поколенията. Нека участваме интензивно в това България да бъде едно по-добро място за живот. Да имаме съзнанието, че България е мястото, в което родените тук остават и се развиват тук. А при задъхващата се за хора стопанска система България да бъде и мястото, в което всеки е добре пристигнал да реализира своето благоденствие с помощта на своите персонални старания.
Да си пожелаем да живеем в едно по-справедливо общество, в което:На всекидневно равнище имаме волята да се държим по-малко егоистично между тях, да вземем за пример, когато заран станем и тръгнем към работа или първо да закараме децата си на учебно заведение – да не губим 20 минути, търсейки кой е спрял пред изхода на гаража ни, само че и ние да не стопираме пред непознатите коли;Когато излезем из града за неделната разходка, да вървим по здрави и чисти тротоари, колите да се движат точно по добре подредените улици, а пътните знаци и светофарите да се съблюдават от всички;Да имаме задоволителни учредения да имаме вяра, че нашите налози са отишли при институциите, които се грижат за по-добрата среда, а не за персоналната полза на няколко политически и стопански мощни лица, захванали в своя сгода нормотворчеството, администрацията и призваните да съдят;Щом ние и децата ни желаят да се развиват – да не търсим подправени документи по какъв начин да запишем детето си в общинска детска градина, само че правейки това да знаем, че тези правила и доверие ще бъдат спазени и от другите, правосъзнанието се възпитава в фамилната среда, правораздаването реализира своето, в случай че общността има вяра в него и в случай че определените за задачата се водят от правото вместо от целесъобразността;Когато спечелим пари, да бъде с помощта на напъните ни и да знаем, че това са нашите пари, на които никой не може просто по този начин, ползвайки принудата на институциите, да посегне. Но също по този начин, когато сме в губеща позиция, да имаме уверението, че ще получим нужната отбрана – от полицията, от прокуратурата и най-после от съда, с цел да знаем, че никой не преразпределя за сметка на слабия, потърпевшия и безпомощния;Да си пожелаем да излъчваме такива хора отпред на обществените каузи, от които няма да се срамим, тъй като ще създадат и удостоверяват с ежедневните си дейности цивилизационния избор България да бъде от страната на благоденстващата част от планетата, където човешкият живот, достолепието и благополучието не са сложени под въпрос.
Текстът е част от петъчният бюлетин на ИПИ. Автори са Лъчезар Богданов и Иван Брегов. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
От Античността насам проспериращите общества, в каквото желаеме да живеем, са точно тези, чиито първенци схващат справедливостта като положение, подчиняващо се на разпоредбите на самото обществото: справедливостта е от значително значение за съществуването на една общественост, затова е богатство, което е от изгода за всеки човек в тази общественост.
Антигона в драмата на Софокъл погребва брат си макар възбраната на Креон – тъй като заповедите и дейностите на царя са законни единствено до момента в който не нарушават неписаните естествени правила. Свети Амвросий, свещеник на Милано, отхвърля да се подчини на римския император Теодосий, който взема решение да отнеме катедралата в интерес на хазната, тъй като, дава отговор той, няма закон, по силата на който може да се отнеме дома на елементарен човек, и че не всяка воля на императора може да се одобри за законна. Три века преди нидерландската гражданска война, освободила ниските земи и дала начало на републиката и модерния капитализъм, Абат Емо от Витевиерум написа, че във Фризия живеят толкоз свободно, че нито епископът, нито гавазите на рубрика могат да лишават даже една кокошка, която е частна благосъстоятелност на селяните. В началото на 13-ти век Магдебург освен основава, само че и ползва поредно рамка от закони и правила по този начин, щото жители от доста близки и далечни градове отнасят разногласията си пред магдебургските съдии, вярвайки, че получават правдивост. А в зенита на мощта на Британската империя Ричард Кобден повежда борба – и я печели – с цел да анулира „ зърнените закони “, които подсигуряват монополистични облаги на привилегировалите сами себе си едри земевладелци, и да отключи свободната търговия и конкуренцията.
Но постигането на справедливостта не е естествено положение, а взаимно изпитание, в което всички вземат участие. Едно от главните богатства в отминалите времена е била водата. За да има вода в сухите летни месеци, хората са копаели кладенци – копаят всички, употребяват всички. За да изкопаеш бунар, би трябвало да копаеш на едно място /казваше в миналото дядо ми/. Нека създадем изискванията, в които тук да копаят поредно поколенията. Нека участваме интензивно в това България да бъде едно по-добро място за живот. Да имаме съзнанието, че България е мястото, в което родените тук остават и се развиват тук. А при задъхващата се за хора стопанска система България да бъде и мястото, в което всеки е добре пристигнал да реализира своето благоденствие с помощта на своите персонални старания.
Да си пожелаем да живеем в едно по-справедливо общество, в което:На всекидневно равнище имаме волята да се държим по-малко егоистично между тях, да вземем за пример, когато заран станем и тръгнем към работа или първо да закараме децата си на учебно заведение – да не губим 20 минути, търсейки кой е спрял пред изхода на гаража ни, само че и ние да не стопираме пред непознатите коли;Когато излезем из града за неделната разходка, да вървим по здрави и чисти тротоари, колите да се движат точно по добре подредените улици, а пътните знаци и светофарите да се съблюдават от всички;Да имаме задоволителни учредения да имаме вяра, че нашите налози са отишли при институциите, които се грижат за по-добрата среда, а не за персоналната полза на няколко политически и стопански мощни лица, захванали в своя сгода нормотворчеството, администрацията и призваните да съдят;Щом ние и децата ни желаят да се развиват – да не търсим подправени документи по какъв начин да запишем детето си в общинска детска градина, само че правейки това да знаем, че тези правила и доверие ще бъдат спазени и от другите, правосъзнанието се възпитава в фамилната среда, правораздаването реализира своето, в случай че общността има вяра в него и в случай че определените за задачата се водят от правото вместо от целесъобразността;Когато спечелим пари, да бъде с помощта на напъните ни и да знаем, че това са нашите пари, на които никой не може просто по този начин, ползвайки принудата на институциите, да посегне. Но също по този начин, когато сме в губеща позиция, да имаме уверението, че ще получим нужната отбрана – от полицията, от прокуратурата и най-после от съда, с цел да знаем, че никой не преразпределя за сметка на слабия, потърпевшия и безпомощния;Да си пожелаем да излъчваме такива хора отпред на обществените каузи, от които няма да се срамим, тъй като ще създадат и удостоверяват с ежедневните си дейности цивилизационния избор България да бъде от страната на благоденстващата част от планетата, където човешкият живот, достолепието и благополучието не са сложени под въпрос.
Текстът е част от петъчният бюлетин на ИПИ. Автори са Лъчезар Богданов и Иван Брегов. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ