Случаят Facebook, или как се преобръщат нагласите към големите обеми от данни
От години се твърди, че умният метод да изградиш извънредно сполучлива компания е като събираш големи размери от информация за потребителите ѝ. Сега нещата се прекатурват - виждаме по какъв начин огромните размери от данни очевидно могат да нанесат сериозен удар на бизнеса, написа в собствен разбор Wall Street Journal.
Компаниите се сблъскват със спад във вярата, че могат да създадат вярното нещо с това, което са научили. Повечето от нас употребяват Фейсбук да вземем за пример, само че от ден на ден не имат вяра, че колосите от Силициевата котловина се отнасят отговорно към това, което споделяме.
Главният изпълнителен шеф на Фейсбук Марк Зукърбърг е най-очевидният образец за водач от софтуерната промишленост, който се сблъсква с всичко това. Тази седмица книжата на обществената мрежа се сринаха, откакто компанията регистрира по-слаб растеж на приходите от предстоящото, на фона на абсурда с опазването на персоналните данни и Cambridge Analytica.
Проблемът с доверието надвишава Фейсбук. Нарушенията, свързани с персоналните данни, засегнаха фирмите в цялата страна (САЩ), а шефовете нееднократно демонстрираха, че не работят в точния момент или се пробват да прикрият проблемите.
През 2017 година Equifax разкри, че персоналните данни на близо 150 млн. души са били компрометирани при пробив в системите ѝ. Преди това Uber Technologies заплати на хакери 100 хиляди $, с цел да запазят в загадка кражбата на данните от 57 млн. акаунта. Списъкът продължава.
От известно време анализатори предвиждат, че ще станем свиделети на катурване на настройките към огромните размери от данни. През 2013 година да вземем за пример изследване на консултантската компания Ernst & Yound, наречено “The Big Data Backlash ” сподели, че “Златната епоха на достъпа до потребителски данни когато и да е на всички места, безусловно гратис ” ще завърши през 2018 година
Регулациите могат да понижат опциите за събиране на данни. Да вземем GDPR в Европейския съюз да вземем за пример. Директивата влезе в действие в края на май тази година и се отрази непосредствено на Фейсбук - компанията регистрира с 1 млн. консуматори по-малко в района за второто тримесечие.
Фирмите дават отговор на всичко това като наемат повече основни шефове, отговарящи за данните, които се регистрират непосредствено на основните изпълнителни шефове, разяснява в изявление ръководителят на световните разбори на Ernst & Yound Беатрис Санс Сайз. Въпреки че това води до по-добра отчетност, то се дължи най-много на обстоятелството, че “първият приоритет за множеството шефове е да употребяват личните си вътрешни данни ”.
Експертът показва, че фирмите нормално употребяват единствено 5 до 10% от данните, които събират. Те желаят да употребяват повече. Ето за какво редица промишлености - от петролната до транспортната и здравопазването, залагат на външни подразделения за данни, които подписват нови партньорства с софтуерни колоси като Alphabet или Microsoft.
Компаниите не могат просто да оставят тези тактики на софтуерните играчи, разяснява Андрю Уайт, анализатор на Gartner. Бордовете на шефовете би трябвало да се вглеждат във функционалностите, свързани с огромните размери от данни (машинно самообразование, изкуствен интелект или облачни услуги например), със същото внимание, с което се отнасят към заплатите на шефовете, финансовия одит или избора на той кой да наследи основни постове.
Проучването на Ernst & Young е открило, че близо 80 на 100 от респондентите имат вяра, че компаните събират данни, с цел да печелят повече, а не просто с цел да улеснят живота си.
“В резултат те [хората] стават по-селективни от позиция на това с кого споделят данните си и се основава все по-голямо противодействие ”, показва компанията.
За да се оправят с това, фирмите би трябвало да потвърдят, че могат да създадат повече от това просто да “монетизират ” нашите данни. /investor.bg
Компаниите се сблъскват със спад във вярата, че могат да създадат вярното нещо с това, което са научили. Повечето от нас употребяват Фейсбук да вземем за пример, само че от ден на ден не имат вяра, че колосите от Силициевата котловина се отнасят отговорно към това, което споделяме.
Главният изпълнителен шеф на Фейсбук Марк Зукърбърг е най-очевидният образец за водач от софтуерната промишленост, който се сблъсква с всичко това. Тази седмица книжата на обществената мрежа се сринаха, откакто компанията регистрира по-слаб растеж на приходите от предстоящото, на фона на абсурда с опазването на персоналните данни и Cambridge Analytica.
Проблемът с доверието надвишава Фейсбук. Нарушенията, свързани с персоналните данни, засегнаха фирмите в цялата страна (САЩ), а шефовете нееднократно демонстрираха, че не работят в точния момент или се пробват да прикрият проблемите.
През 2017 година Equifax разкри, че персоналните данни на близо 150 млн. души са били компрометирани при пробив в системите ѝ. Преди това Uber Technologies заплати на хакери 100 хиляди $, с цел да запазят в загадка кражбата на данните от 57 млн. акаунта. Списъкът продължава.
От известно време анализатори предвиждат, че ще станем свиделети на катурване на настройките към огромните размери от данни. През 2013 година да вземем за пример изследване на консултантската компания Ernst & Yound, наречено “The Big Data Backlash ” сподели, че “Златната епоха на достъпа до потребителски данни когато и да е на всички места, безусловно гратис ” ще завърши през 2018 година
Регулациите могат да понижат опциите за събиране на данни. Да вземем GDPR в Европейския съюз да вземем за пример. Директивата влезе в действие в края на май тази година и се отрази непосредствено на Фейсбук - компанията регистрира с 1 млн. консуматори по-малко в района за второто тримесечие.
Фирмите дават отговор на всичко това като наемат повече основни шефове, отговарящи за данните, които се регистрират непосредствено на основните изпълнителни шефове, разяснява в изявление ръководителят на световните разбори на Ernst & Yound Беатрис Санс Сайз. Въпреки че това води до по-добра отчетност, то се дължи най-много на обстоятелството, че “първият приоритет за множеството шефове е да употребяват личните си вътрешни данни ”.
Експертът показва, че фирмите нормално употребяват единствено 5 до 10% от данните, които събират. Те желаят да употребяват повече. Ето за какво редица промишлености - от петролната до транспортната и здравопазването, залагат на външни подразделения за данни, които подписват нови партньорства с софтуерни колоси като Alphabet или Microsoft.
Компаниите не могат просто да оставят тези тактики на софтуерните играчи, разяснява Андрю Уайт, анализатор на Gartner. Бордовете на шефовете би трябвало да се вглеждат във функционалностите, свързани с огромните размери от данни (машинно самообразование, изкуствен интелект или облачни услуги например), със същото внимание, с което се отнасят към заплатите на шефовете, финансовия одит или избора на той кой да наследи основни постове.
Проучването на Ernst & Young е открило, че близо 80 на 100 от респондентите имат вяра, че компаните събират данни, с цел да печелят повече, а не просто с цел да улеснят живота си.
“В резултат те [хората] стават по-селективни от позиция на това с кого споделят данните си и се основава все по-голямо противодействие ”, показва компанията.
За да се оправят с това, фирмите би трябвало да потвърдят, че могат да създадат повече от това просто да “монетизират ” нашите данни. /investor.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ