От гледна точка на правото въпросът кога и как ще

От позиция на правото въпросът по кое време и по какъв начин ще се произнесе Върховен касационен съд по случая с условното предварително освобождение на Джок Полфрийман, несъмнено, е от голяма значимост. Защото неговото задържане и игнорирането на правосъден акт, предстоящ на неотложно осъществяване, са следващият български образец за крещящо безвластие.

За тези обаче, които желаеха от съда да възобнови делото (макар да знаят прелестно, че такива каузи не подлежат на възобновяване), за уредниците и диригентите на цялата политико-медийна нервност към случая, към този момент надали има някакво значение дали съдът ще се произнесе на следващия ден или след някой различен месец. Нито пък дали ще отхвърли настояването им или ще се поддаде на нервността. Ето за какво.

Не им пука в действителност

На тях в действителност въобще не им пука дали " килърът е на независимост " или не. Иначе щяха непрекъснато да обитават в същото положение на превъзбуда и да затрупват съда с сходни претенции. Защото в България (както и на всички места другаде в Европа от десетилетия насам) условното предварително освобождение е рутинна процедура, прилагана всяка година десетки пъти.

Най-показателен в това отношение е различен сходен случай, припомнен наскоро от сътрудник от " Дневник " - плануваното, зверско (в дословния смисъл на думата) ликвидиране в Париж на българския студент Мартин Борилски. Единият от двамата убийци (осъдени през 2010 на 17 и 19 години затвор) е бил освободен предварително в края на януари тази година, като претекстовете даже не са оповестени на уеб страницата на съответния съд. Другият наказан ще добие това право след година. Но той още от 2017 изтърпява наказването си при лек режим в затворническо общежитие от открит вид, употребява седмични, месечни и годишни отпуски и почивки, има право да работи отвън региона на общежитието и да се среща с околните си. За този случай никой не се е сетил да стачкува, нито даже да каже или напише нещо.