Гърците вадят добиви, които са в някои случаи х2 на нашите! Поливат всичко и навсякъде!
От Facebook профила на Цветомир Глоговски
Днес няма да Ви пиша за политика, войни или стопанска система.
Ще Ви опиша небрежно за една от вятърните мелници, с които се борих тази година...
Може би за доста от Вас няма да е забавно, само че ще ме изтърпите... за следващ път!
Една от най-големите международни корпорации в хранителния отрасъл (да, американска) има много сериозен 5-годишен фонд-програма за подкрепяне на земеделските производители, които понижават карбоновия си отпечатък и употребяват практики на обработка, които възвръщат почвата. Финансират се земеделци по целия свят, само че България я нямаше в листата.
По...стечение на събитията, Румъния беше извадена от програмата и България влезе на нейно място безусловно в последния миг (ще ме простят румънските ми другари - нищо лично).
Специфичното е, че се субсидира единствено една просвета, която в нашия случай ще е соя, тъй като почвата ни е извънредно изтощена, а тя е доста добра за възобновяване (азотофиксираща, спомага за формиране на хумус и т.н.).
Тук пристигна драмата.
Екипът ни, който се хвана с тая работа, се разбрахме с американците да дават нелоши пари (субсидия до +20% от изкупната цена), само че естествено те желаят резултати против тях.
И се стартира с проблемите...
1. Соята е нерентабилна просвета сама по себе си - разноските просто са по-високи от приходите, т.е. никой не желае да я сее за облага. Тя има съществени плюсове за последващи култури (примерно пшеница или слънчоглед/царевица), тъй като смъква разноските за торове и препарати, като в същото време подвига добивите й, основно поради обогатяването и подобряването на почвта.
Да де, но за този плюс, един земеделец би трябвало да може да възнамерява с години напред, а не сезон за сезон...
2. Поради спецификата на нашето земеделие, се появява един неповторим фактор/проблем: земеделците, които вземат земята под аренда, не могат да са сигурни, че идната година ще обработват същите имоти. Следователно, няма по какъв начин да подсигуряват, че 5 години ще може да се вършат проучвания и ще се потвърди усъвършенстване в положението на почвата.
Единствен вид остана да се употребява лична земя.
Да, само че с цел да засееш 2000 декара с една просвета, би трябвало да отделиш най-малко 6000 за плана (изисквания за сеитбооборот и т.н.), което непосредствено изключи по-малките производители... а на нас задачата ни беше да подпомогнем тъкмо тях посредством този фонд.
3. Американците гледат документи, статистики и така нататък
Сравняват прогнозните добиви у нас с тези в Гърция и тъй като имаме по-добри климатични условия, се чака резултатите ни да са доста по-високи.
Да, но не!
Гърците ни бият " като маче у стълб " и вадят добиви, които са в някои случаи х2 на нашите!
Казах си " тая работа не е естествена " и взех решение да поговоря с няколко гръцки земеделеца.
Оказа се, че гърците поливат всичко и на всички места! Повечето от Вас, както и аз тогава, си споделят " къде отива сметката, това са съществени спомагателни разноски "!?
Пак греда!
Гръцката страна има политика, която споделя, че за вода за поливане НЕ се заплаща! Земеделците дължт единствено някаква дребна такса за поддръжка на поливните системи.
Като стана въпрос за системите...
Един по-възрастен гръцки земеделец ми описа следната история:
" Когато при вас падна комунизма, вие започнахте да разпродавате всичко. Ние купихме поливните ви системи, които работеха в Северна България за центове на $ (т.е. с огромен % отстъпка). Да, не бяха връх на технологията, само че даже в този момент те зареждат немалка част от обработваемите ни земи. "
Не зная до каква степен е истина, само че поради че ми го споделя грък, а не българин, съм податлив да имам вяра.
Та този план е една от моите вятърни мелници, които ще останат непреборени през 2023 година. Нядявам се 2024 да успеем да я " гътнем " по някакъв метод и да помогнем където би трябвало.
ПС: Не, аз нямам обработваема земя и няма да получа пари от този план под никаква форма. Да, напролет, лятото и есента " екипа " (т.е. тримата индивида, които си казахме " майната му, ще я свършим тая работа " ) навъртяхме няколко хиляди километра из България, с цел да намерим подобаващи земеделци, които да вземат участие в него.
Днес няма да Ви пиша за политика, войни или стопанска система.
Ще Ви опиша небрежно за една от вятърните мелници, с които се борих тази година...
Може би за доста от Вас няма да е забавно, само че ще ме изтърпите... за следващ път!
Една от най-големите международни корпорации в хранителния отрасъл (да, американска) има много сериозен 5-годишен фонд-програма за подкрепяне на земеделските производители, които понижават карбоновия си отпечатък и употребяват практики на обработка, които възвръщат почвата. Финансират се земеделци по целия свят, само че България я нямаше в листата.
По...стечение на събитията, Румъния беше извадена от програмата и България влезе на нейно място безусловно в последния миг (ще ме простят румънските ми другари - нищо лично).
Специфичното е, че се субсидира единствено една просвета, която в нашия случай ще е соя, тъй като почвата ни е извънредно изтощена, а тя е доста добра за възобновяване (азотофиксираща, спомага за формиране на хумус и т.н.).
Тук пристигна драмата.
Екипът ни, който се хвана с тая работа, се разбрахме с американците да дават нелоши пари (субсидия до +20% от изкупната цена), само че естествено те желаят резултати против тях.
И се стартира с проблемите...
1. Соята е нерентабилна просвета сама по себе си - разноските просто са по-високи от приходите, т.е. никой не желае да я сее за облага. Тя има съществени плюсове за последващи култури (примерно пшеница или слънчоглед/царевица), тъй като смъква разноските за торове и препарати, като в същото време подвига добивите й, основно поради обогатяването и подобряването на почвта.
Да де, но за този плюс, един земеделец би трябвало да може да възнамерява с години напред, а не сезон за сезон...
2. Поради спецификата на нашето земеделие, се появява един неповторим фактор/проблем: земеделците, които вземат земята под аренда, не могат да са сигурни, че идната година ще обработват същите имоти. Следователно, няма по какъв начин да подсигуряват, че 5 години ще може да се вършат проучвания и ще се потвърди усъвършенстване в положението на почвата.
Единствен вид остана да се употребява лична земя.
Да, само че с цел да засееш 2000 декара с една просвета, би трябвало да отделиш най-малко 6000 за плана (изисквания за сеитбооборот и т.н.), което непосредствено изключи по-малките производители... а на нас задачата ни беше да подпомогнем тъкмо тях посредством този фонд.
3. Американците гледат документи, статистики и така нататък
Сравняват прогнозните добиви у нас с тези в Гърция и тъй като имаме по-добри климатични условия, се чака резултатите ни да са доста по-високи.
Да, но не!
Гърците ни бият " като маче у стълб " и вадят добиви, които са в някои случаи х2 на нашите!
Казах си " тая работа не е естествена " и взех решение да поговоря с няколко гръцки земеделеца.
Оказа се, че гърците поливат всичко и на всички места! Повечето от Вас, както и аз тогава, си споделят " къде отива сметката, това са съществени спомагателни разноски "!?
Пак греда!
Гръцката страна има политика, която споделя, че за вода за поливане НЕ се заплаща! Земеделците дължт единствено някаква дребна такса за поддръжка на поливните системи.
Като стана въпрос за системите...
Един по-възрастен гръцки земеделец ми описа следната история:
" Когато при вас падна комунизма, вие започнахте да разпродавате всичко. Ние купихме поливните ви системи, които работеха в Северна България за центове на $ (т.е. с огромен % отстъпка). Да, не бяха връх на технологията, само че даже в този момент те зареждат немалка част от обработваемите ни земи. "
Не зная до каква степен е истина, само че поради че ми го споделя грък, а не българин, съм податлив да имам вяра.
Та този план е една от моите вятърни мелници, които ще останат непреборени през 2023 година. Нядявам се 2024 да успеем да я " гътнем " по някакъв метод и да помогнем където би трябвало.
ПС: Не, аз нямам обработваема земя и няма да получа пари от този план под никаква форма. Да, напролет, лятото и есента " екипа " (т.е. тримата индивида, които си казахме " майната му, ще я свършим тая работа " ) навъртяхме няколко хиляди километра из България, с цел да намерим подобаващи земеделци, които да вземат участие в него.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ