Шкварек срещу Смилов: Дано да е само посредствен псевдоинтелектуалец, не нагъл лъжец
От Facebook профила на Кристиян Шкварек
Вчера " Дневник " взеха решение да употребяват фотография от " Шествието за Семейството ", и персонално моят лик на напред във времето, за публикация, в която това се приравнява със отбрана на домашното принуждение.
Ще се абстрахирам от евентуално подсъдимата низост на тази от дълго време изгубила всякаква връзка с действителността медия, с цел да обърна внимание на нещо по-интересно. А точно - на текста изпод, писан от един от адептите на прогресивизма у нас - Даниел Смилов.
В текста се изнася най-общо следната теза: " Дадени хора и придвижвания у нас, като " Месец на Семейството " (илюстриран на основната снимка) се борят за това да запазят обичайните за обществото фамилни полезности. В нашето общество е традиция да си биеш дамата, значи те се борят де факто и за това. "
Г-н Смилов показва в текста си цялостна липса на даже базисно запознаване с въпроса, който разисква, с задачите на придвижването ни, даже с главните поръчки на това, което вършим. Той е " програмен шеф на Центъра за демократични тактики " и доцент по доктрина на политиката, а не се приготвя и на равнище първи курс, преди да напише нещо.
" Месец на Семейството " и шествието му, използвано за тази публикация, не се борят за " обичайните полезности " в обществото, и в никакъв случай до в този момент не си е кръщавал самодейността " поход за обичайните полезности ". Аз персонално съзнателно в никакъв случай не употребявам тези думи и фразеология в участията си. Именно, тъй като задоволително добре разбираме, че в едно общество " традиция " може да стане и нещо неприятно, нещо неправилно. Следователно, сама по себе си традицията и " обичайните полезности " за несъмнено общество не би следвало да са цел, да са блян, просто тъй като са обичайни или общоприети.
Пример - в България комунистите вкараха абортите през 1956 година, постановиха ги и ги възстановиха дотам, че единствено за 60 години бяха абортирани 6 милиона българчета. (5 от които до 1989 г.) Те станаха безусловно съставка от " обичайните, фамилни полезности " в страната, заради което у нас няма никакъв спор по тематиката, какъвто да вземем за пример има в Съединени американски щати. Абортите са неоспорима към този момент " традиция " в България, която не поражда нито митинги, нито взе участие като въпрос в политиката, както се случва в редица западни страни. И прочее таман демократичните хора като господин Смилов биха бранили със зъби и нокти тази традиция у нас.
Ние - уредниците на " Месец на Семейството ", не се ръководим от това кое е " обичайно " или " общоприето " в България, а от това кое е християнско. Сдружението ни се ръководи от трима души - един католик (аз), един православен (Драгомир Младенов) и един протестант (Давид Александров). Единствено и единствено Христовата религия ни сплотява и насочва, като компас, към това кое е положително и кое - зло. Поради това таман по въпрос като абортите, да вземем за пример, господин Смилов и целокупната демократична общественост биха скочили " в отбрана на обичайните за българското общество полезности " (в каквато се е трансформирал абортът). Ние нямаме сходна поръчка или цел - да браним всичко " обичайно " и " общоприето " в страната ни. Не, желаеме да браним единствено това, което е християнско.
И тук стигаме до гнусното подстрекателство от публикацията. Тъй като насилието над по-слабия човек, над дамата, над детето, камо ли над личното ти семейство е безусловно и изрично в прорез с всичко, което Христос учи, ние и нашето шествие няма по какъв начин да го браним просто, тъй като било обичайно, както публикацията на посредствения, демократичен пропагандист Смилов внушава.
А в случай че на господин Смилов му звучи прекомерно обща поръчката за Християнството като компас на нашето придвижване го отправям към това, че в действителност сме издигнали 3 съответни, точни претенции, за които " Шествие за Семейството " упорства и...шества:
1. Дълбока и обхватна демографска тактика до 2050 г.
2. Вероучение
3. Гарантирана независимост на словото, убежденията и вярата, от закона и конституцията до медиите и работното място.
Не виждам в нито едно от настояванията ни набеждението, че просто се борим за всичко " обичайно ", е по този начин на конвейр, от което Смилов дедуцира, че се борим и за домашното принуждение. Подобни внушения показват едно от две вероятни неща: че създателят няма визия защо говори; или че създателят има визия, само че избира да манипулира и лъже.
Надявам се господин Смилов да е единствено несъвършен псевдоинтелектуалец, в сравнение с безочлив измамник.
Вчера " Дневник " взеха решение да употребяват фотография от " Шествието за Семейството ", и персонално моят лик на напред във времето, за публикация, в която това се приравнява със отбрана на домашното принуждение.
Ще се абстрахирам от евентуално подсъдимата низост на тази от дълго време изгубила всякаква връзка с действителността медия, с цел да обърна внимание на нещо по-интересно. А точно - на текста изпод, писан от един от адептите на прогресивизма у нас - Даниел Смилов.
В текста се изнася най-общо следната теза: " Дадени хора и придвижвания у нас, като " Месец на Семейството " (илюстриран на основната снимка) се борят за това да запазят обичайните за обществото фамилни полезности. В нашето общество е традиция да си биеш дамата, значи те се борят де факто и за това. "
Г-н Смилов показва в текста си цялостна липса на даже базисно запознаване с въпроса, който разисква, с задачите на придвижването ни, даже с главните поръчки на това, което вършим. Той е " програмен шеф на Центъра за демократични тактики " и доцент по доктрина на политиката, а не се приготвя и на равнище първи курс, преди да напише нещо.
" Месец на Семейството " и шествието му, използвано за тази публикация, не се борят за " обичайните полезности " в обществото, и в никакъв случай до в този момент не си е кръщавал самодейността " поход за обичайните полезности ". Аз персонално съзнателно в никакъв случай не употребявам тези думи и фразеология в участията си. Именно, тъй като задоволително добре разбираме, че в едно общество " традиция " може да стане и нещо неприятно, нещо неправилно. Следователно, сама по себе си традицията и " обичайните полезности " за несъмнено общество не би следвало да са цел, да са блян, просто тъй като са обичайни или общоприети.
Пример - в България комунистите вкараха абортите през 1956 година, постановиха ги и ги възстановиха дотам, че единствено за 60 години бяха абортирани 6 милиона българчета. (5 от които до 1989 г.) Те станаха безусловно съставка от " обичайните, фамилни полезности " в страната, заради което у нас няма никакъв спор по тематиката, какъвто да вземем за пример има в Съединени американски щати. Абортите са неоспорима към този момент " традиция " в България, която не поражда нито митинги, нито взе участие като въпрос в политиката, както се случва в редица западни страни. И прочее таман демократичните хора като господин Смилов биха бранили със зъби и нокти тази традиция у нас.
Ние - уредниците на " Месец на Семейството ", не се ръководим от това кое е " обичайно " или " общоприето " в България, а от това кое е християнско. Сдружението ни се ръководи от трима души - един католик (аз), един православен (Драгомир Младенов) и един протестант (Давид Александров). Единствено и единствено Христовата религия ни сплотява и насочва, като компас, към това кое е положително и кое - зло. Поради това таман по въпрос като абортите, да вземем за пример, господин Смилов и целокупната демократична общественост биха скочили " в отбрана на обичайните за българското общество полезности " (в каквато се е трансформирал абортът). Ние нямаме сходна поръчка или цел - да браним всичко " обичайно " и " общоприето " в страната ни. Не, желаеме да браним единствено това, което е християнско.
И тук стигаме до гнусното подстрекателство от публикацията. Тъй като насилието над по-слабия човек, над дамата, над детето, камо ли над личното ти семейство е безусловно и изрично в прорез с всичко, което Христос учи, ние и нашето шествие няма по какъв начин да го браним просто, тъй като било обичайно, както публикацията на посредствения, демократичен пропагандист Смилов внушава.
А в случай че на господин Смилов му звучи прекомерно обща поръчката за Християнството като компас на нашето придвижване го отправям към това, че в действителност сме издигнали 3 съответни, точни претенции, за които " Шествие за Семейството " упорства и...шества:
1. Дълбока и обхватна демографска тактика до 2050 г.
2. Вероучение
3. Гарантирана независимост на словото, убежденията и вярата, от закона и конституцията до медиите и работното място.
Не виждам в нито едно от настояванията ни набеждението, че просто се борим за всичко " обичайно ", е по този начин на конвейр, от което Смилов дедуцира, че се борим и за домашното принуждение. Подобни внушения показват едно от две вероятни неща: че създателят няма визия защо говори; или че създателят има визия, само че избира да манипулира и лъже.
Надявам се господин Смилов да е единствено несъвършен псевдоинтелектуалец, в сравнение с безочлив измамник.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ