От Фейсбук профила на Ирина Йорданова Защо Бойко Борисов и

От Facebook профила на Ирина Йорданова

Защо Бойко Борисов и ГЕРБ издигна Антон Хекимян за кмет на София? Та той е публицист. А за какво не? Този въпрос е толкоз годен, колкото и други сходни: Защо ректорът на Софийския университет Атанас Герджиков беше претендент за президент? Защо неврохирургът Николай Габровски беше номиниран за министър-председател? Защо летецът Румен Радев стана президент? Защо скулпторът Вежди Рашидов беше ръководител на Народното събрание? Мога да задавам сходни въпроси до безконечност.

Правилно ли е да се лишаваме в политиката от способните българи и българки, тъй като са били публицисти? А това важи за всяка специалност. В една доста точна публикация различен публицист, Валери Найденов, дава образци за публицисти, които са поели по пътя на политиката. Някои от тях са наши герои като Уинстън Чърчил или Андрей Ляпчев. Други считаме за злодеи. Например Мусолини или Лев Троцки (добавям го, защото е бил и сътрудник в България по времето на Балканските войни преди болшевишката революция).

Но едните са позитивни, а другите негативни образци, не тъй като са били публицисти. Нашата преценка за тях би трябвало да бъде въз основа на концепциите и активността им като политици, а не дали са били публицисти. И аз бях публицист, което ме приготви да бъда по-късно консултант на президента на България и четири мандата общински консултант.

Бях изумена, когато чух Васил Терзиев да споделя, че е нужна „ китайска стена сред медиите и политиката “. Ако беше изрекъл тези думи за нуждата публицистите да бъдат справедливи - бих се съгласила. Но той атакува своя съперник в изборите за кмет Антон Хекимян. Защото е претендент за пост, който господин Терзиев наподобява счита, че му се поставя по рождение.

Или в политиката има пейки единствено за „ бели “ и единствено за „ черни “. За АйТи експерти може, само че за публицисти – не може. Както беше писал Оруел: „ всички животни са равни, само че някои са по-равни от другите “. Не, господин Терзиев, ние публицистите не сме второкласен хора. И в умозаключение. Велико е да вършим събития, ми беше споделила Нери Терзиева, когато работехме дружно в екипа на президента Петър Стоянов. Всеки публицист, работил дълго и на основна позиция в огромна медия, си е мислил от време на време, че може да прави събития, а освен да ги отразява и разяснява. Да прави събития, с които да трансформира нещо към по-добро. Защо не?