Ангелина Летникова: Аз НЕ съм Кирил Петков и не ме е страх
От Facebook профила на Ангелина Летникова
Кирил Петков застана по време на митингите преди време с надписа „ Аз съм Кирил Петков и не ме е боязън “. А в този момент ще ви кажа кого в действителност не го е боязън.
Не я е боязън моята транс другарка Ко, която излезе от огражденията на София Прайд, с цел да се прибере с такси и с Виктор я изпратихме отдолу под крясъците на озверяла глутница тийнове, които ѝ изкряскаха, че била
Не я е боязън мил кралицата Петра Клеопетра, която in full drag излезе да изпрати Ко.
Не го е боязън момичето, на което от прозореца ѝ смъкнали знамето на мира в цветовете на дъгата и ѝ метнали кучешко лайно в жилището.
Не ги е боязън двойката девойки, едното от които било с брокат и нацист ѝ се изплюл право в лицето.
Не ги е боязън четирите девойки, без отличителни облекла или дъги сред метро станция „ Хаджи Димитър “ и „ Сухата река “, които са били замеряни с камъни от момченца в черно с качулки и маски.
Не ме е боязън и мен. Аз, която пропътувах цялото разстояние от Кьолн до тук с риск за физическата си сигурност, а също и психическата такава, в случай че би трябвало да съм почтена.
Добре. Признавам. В някои мигове всички ни е било боязън. Защото това са действителни истории към София Прайд, си мислите. Не. Това е всекидневието по софийските улици. И въпреки и да ни е било боязън, излязохме.
Но на фона на надигащото се принуждение в София, на фона на вълната от нацизъм, на фона на побоищата и нападенията, за които научаваме толкоз постоянно, да си затвориш очите като политик, да се престориш, че няма нищо, че няма проблем, да се наричаш „ Промяната “, да твърдиш, че си „ евроатлантик “, да се кичиш с лаврите на някаква популистка концепция, че ти ще спасиш България, само че да не ти пука за същите тези жители на България, е плахо. Истински плахо. Защото ти си хетеро мъж в привилегирована с позиция с власт. И ти постоянно ще влезеш в Народно събрание по един или различен метод.
А моите куиър другари постоянно ще влязат в болница или РПУ по един или различен метод. Впрочем, това важи и за хетеро приятелите ми, които по един или по различен параграф нещо някому не са симпатични.
Не знам по какъв начин и Асен Василев не го беше позор да се ослуша. Точно пък той. Не знам по какъв начин и за поредна година Христо Иванов се ослуша.
Срамно е. Срамно да ни бият, атакуват, плюят, да ни хвърлят лайна през прозорците, да мятат камъни против нас, а тези няколко хетеро чичковци с власт, да не могат да се сетят, че с физическото си наличие на прайда щяха да покажат, че не ги е боязън. Но ги е боязън.
За проценти и сметки ставало дума.
Аз ви приказвам за човешки животи.
За гласове ставало дума.
Аз ви приказвам за гласовете в тези тела, които крещят: Помощ! Нападнаха ме!
Кирил Петков го е боязън.
Христо Иванов го е боязън.
Асен Василев го е боязън.
Атанас Атанасов го е боязън.
Нас, куиър хората, въпреки и да ни беше малко или доста боязън, дойдохме на София Прайд. Същото направиха и нашите същински и достоверни съдружници. Така както би трябвало и да бъде.
Защото проклета да бъда и да се отвори земята да ме погълне вътре в себе си, в случай че позволи страхът ми да ме ръководи, когато животите на куиър хората са заложени на карта дружно с бъдещето на България застрашено от проруската агитация и надигащия се нацизъм.
Кирил Петков застана по време на митингите преди време с надписа „ Аз съм Кирил Петков и не ме е боязън “. А в този момент ще ви кажа кого в действителност не го е боязън.
Не я е боязън моята транс другарка Ко, която излезе от огражденията на София Прайд, с цел да се прибере с такси и с Виктор я изпратихме отдолу под крясъците на озверяла глутница тийнове, които ѝ изкряскаха, че била
Не я е боязън мил кралицата Петра Клеопетра, която in full drag излезе да изпрати Ко.
Не го е боязън момичето, на което от прозореца ѝ смъкнали знамето на мира в цветовете на дъгата и ѝ метнали кучешко лайно в жилището.
Не ги е боязън двойката девойки, едното от които било с брокат и нацист ѝ се изплюл право в лицето.
Не ги е боязън четирите девойки, без отличителни облекла или дъги сред метро станция „ Хаджи Димитър “ и „ Сухата река “, които са били замеряни с камъни от момченца в черно с качулки и маски.
Не ме е боязън и мен. Аз, която пропътувах цялото разстояние от Кьолн до тук с риск за физическата си сигурност, а също и психическата такава, в случай че би трябвало да съм почтена.
Добре. Признавам. В някои мигове всички ни е било боязън. Защото това са действителни истории към София Прайд, си мислите. Не. Това е всекидневието по софийските улици. И въпреки и да ни е било боязън, излязохме.
Но на фона на надигащото се принуждение в София, на фона на вълната от нацизъм, на фона на побоищата и нападенията, за които научаваме толкоз постоянно, да си затвориш очите като политик, да се престориш, че няма нищо, че няма проблем, да се наричаш „ Промяната “, да твърдиш, че си „ евроатлантик “, да се кичиш с лаврите на някаква популистка концепция, че ти ще спасиш България, само че да не ти пука за същите тези жители на България, е плахо. Истински плахо. Защото ти си хетеро мъж в привилегирована с позиция с власт. И ти постоянно ще влезеш в Народно събрание по един или различен метод.
А моите куиър другари постоянно ще влязат в болница или РПУ по един или различен метод. Впрочем, това важи и за хетеро приятелите ми, които по един или по различен параграф нещо някому не са симпатични.
Не знам по какъв начин и Асен Василев не го беше позор да се ослуша. Точно пък той. Не знам по какъв начин и за поредна година Христо Иванов се ослуша.
Срамно е. Срамно да ни бият, атакуват, плюят, да ни хвърлят лайна през прозорците, да мятат камъни против нас, а тези няколко хетеро чичковци с власт, да не могат да се сетят, че с физическото си наличие на прайда щяха да покажат, че не ги е боязън. Но ги е боязън.
За проценти и сметки ставало дума.
Аз ви приказвам за човешки животи.
За гласове ставало дума.
Аз ви приказвам за гласовете в тези тела, които крещят: Помощ! Нападнаха ме!
Кирил Петков го е боязън.
Христо Иванов го е боязън.
Асен Василев го е боязън.
Атанас Атанасов го е боязън.
Нас, куиър хората, въпреки и да ни беше малко или доста боязън, дойдохме на София Прайд. Същото направиха и нашите същински и достоверни съдружници. Така както би трябвало и да бъде.
Защото проклета да бъда и да се отвори земята да ме погълне вътре в себе си, в случай че позволи страхът ми да ме ръководи, когато животите на куиър хората са заложени на карта дружно с бъдещето на България застрашено от проруската агитация и надигащия се нацизъм.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ