Култът към Костов, като повтарящо се венерическо заболяване, поразява градското дясно
От Facebook профила на Александър Симов
Култът към Иван Костов редовно като повтарящо се венерическо заболяване поразява виртуалните редици на градското дясно. И множеството изхвърляния са в жанр " Работническо дело " написа публикация за великия и несравним Леонид Брежнев. Автентичен постмодернизъм.
Намерих сили в себе си и прочетох първата книга на Костов. След това се зачудих за какво въобще си е правил труда да се поти. Текстът безусловно може да се заключи с изречението: „ Аз бях непогрешим, но всички останали прецакаха нещата “. Та се чудя каква ли разновидност на това обръщение е вплетена в новия му опус?
Истината е, че Костов е като някакво антично провидение за градското дясно, нещо като творение от роман на Лъвкрафт, което носи след себе си галактически смут и неразбираемо обаяние, само че единствено за тези, които са настроени на тази вълна. Митологията „ Костов “ изначално е заредена с апокалиптични възклицания, еретически литании и религиозно самобичуване в жанр „ той беше по този начин популярен и неосъществим, само че ние не го разбрахме и оценихме “.
А в действителност Костов е котвата на врата на градското дясно. За тях може да има живот единствено, в случай че го натикат в прашното си мазе със скелети, врътнат ключа и го не помнят вечно. Ама като виждам вълната от фотоси, цитати, селфита и въздишки - Костов продължава да е главният фантом, който населява груповото несъзнавано на градския либерал. Нека след това да не се чудят за какво живеят в непрекъснат призрачен сън
Култът към Иван Костов редовно като повтарящо се венерическо заболяване поразява виртуалните редици на градското дясно. И множеството изхвърляния са в жанр " Работническо дело " написа публикация за великия и несравним Леонид Брежнев. Автентичен постмодернизъм.
Намерих сили в себе си и прочетох първата книга на Костов. След това се зачудих за какво въобще си е правил труда да се поти. Текстът безусловно може да се заключи с изречението: „ Аз бях непогрешим, но всички останали прецакаха нещата “. Та се чудя каква ли разновидност на това обръщение е вплетена в новия му опус?
Истината е, че Костов е като някакво антично провидение за градското дясно, нещо като творение от роман на Лъвкрафт, което носи след себе си галактически смут и неразбираемо обаяние, само че единствено за тези, които са настроени на тази вълна. Митологията „ Костов “ изначално е заредена с апокалиптични възклицания, еретически литании и религиозно самобичуване в жанр „ той беше по този начин популярен и неосъществим, само че ние не го разбрахме и оценихме “.
А в действителност Костов е котвата на врата на градското дясно. За тях може да има живот единствено, в случай че го натикат в прашното си мазе със скелети, врътнат ключа и го не помнят вечно. Ама като виждам вълната от фотоси, цитати, селфита и въздишки - Костов продължава да е главният фантом, който населява груповото несъзнавано на градския либерал. Нека след това да не се чудят за какво живеят в непрекъснат призрачен сън
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ