Започва Страстната седмица - последната от живота на Исус Христос
От през днешния ден стартира Страстната седмица или седмицата на страданията - последната от живота на Исус Христос.
Последната седмица преди Възкресение Христово е наречена Страстна седмица, защото на славянски думата " пристрастеност " значи страдалчество. Затова седмицата е отдадена на възпоменанията на последните дни от земния живот на Спасителя - на неговите премеждия, кръстна гибел и заравяне.
През тази година Страстната седмица за вярващите у нас ще премине в изискванията на изключителното състояние, въведено поради рестриктивните мерки, свързани с разпространяването на ковид.
Цветница в ексклузивен режим: Празнувахме без върбови клончета, само че с маски Храмовете бяха отворени, само че при засилени ограничения за сигурност
Според православния календар всеки ден от тази седмица е Велик. През тази седмица Спасителят изкупва човешките грехове посредством жертва - в страдалчество, болежка и обич, и го демонстрира посредством възкресение.
На Велики понеделник Исус Христос, влизайки в Йерусалимския храм, се разгневил на събралата се навалица. Храмът за молебствия бил трансфорат в пазарище и в гнева си Божият наследник прекатурил масите на търговците. Затова на Велики вторник Исус прекарал в нравствени упътвания, а съгласно църковния канон денят е предназначен за примирение.
В деня на Светата и Велика сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил измяната на Христос за 30 сребърника. На Велика сряда обичаят повелява да се бере здравец, най-вече от децата, и на Разпети петък да се раздава за здраве. На Велика сряда не се работи никаква домакинска работа, а в случай че някой престъпи това предписание, има вяра се, че умеенето му ще се отнеме.
Велики четвъртък е обвързван с Тайната вечеря, когато е открито тайнственото причестяване. След вечеря Христос взел самун, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и споделил: " Вземете, яжте, това е моето тяло! ". После вдигнал чашата и споделил: " Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете ". След причастието Христос признал пред своите възпитаници, че ще бъде предаден. Вечерта на Велики четвъртък се отслужва последованието на 12-те евангелия. Велики четвъртък е и най-очакваният ден през Страстната седмица от децата, тъй като се боядисват яйцата за Великден. На този ден се става рано, а преди време децата дебнели коя кокошка първа ще снесе. Това яйце се боядисвало първо в алено. С първото боядисано яйце, още до момента в който не е сухо, се натъркват бузите и челата на децата за здраве. Който не успее да боядиса яйцата в четвъртък, може да го направи и в събота.
Велики петък , прочут още като Разпети петък, е денят, в който е разпнат Исус Христос, и е отдаден на неговите премеждия. Сутринта на Велики петък се отслужват така наречен царски часове, по-късно се изнася и Светата плащеница. От Светия синод оповестиха, че поради ограниченията за сигурност на този Разпети петък вярващите няма да минават под масата в храмовете. По четирима свещеници в църквите ще държат плащеницата, а вярващите ще минават под нея, с цел да получат благословение. Вечерта на Велики петък при плащеницата с изобразеното на нея тяло на мъртвия и положен в гроба Исус се прави така наречен опело Христово.
На Велика събота се отбелязва погребението на Господ Исус Христос, осъществено от Йосиф и Никодим, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината - пъкъла. Когато Христос умрял като човек, тялото му било положено в гроба. Душата му слязла в пъкъла, победила го и освободила пленените там души. В третия ден душата и тялото още веднъж се обединили и тялото възкръснало от мъртвите. Велика събота се назовава още душна, тъй като тогава се върви на гробовете на умрелите близки. На тях се раздават боядисани яйца, жито и самун. Вечерта против неделя вярващите отиват в храмовете, палят свещи и всички се поздравяват с " Христос воскресе! ", а отговорът е " Во истину воскресе! ". На този Великден апелът към вярващите е да останат у дома - при домашната икона.
Последната седмица преди Възкресение Христово е наречена Страстна седмица, защото на славянски думата " пристрастеност " значи страдалчество. Затова седмицата е отдадена на възпоменанията на последните дни от земния живот на Спасителя - на неговите премеждия, кръстна гибел и заравяне.
През тази година Страстната седмица за вярващите у нас ще премине в изискванията на изключителното състояние, въведено поради рестриктивните мерки, свързани с разпространяването на ковид.
Цветница в ексклузивен режим: Празнувахме без върбови клончета, само че с маски Храмовете бяха отворени, само че при засилени ограничения за сигурност
Според православния календар всеки ден от тази седмица е Велик. През тази седмица Спасителят изкупва човешките грехове посредством жертва - в страдалчество, болежка и обич, и го демонстрира посредством възкресение.
На Велики понеделник Исус Христос, влизайки в Йерусалимския храм, се разгневил на събралата се навалица. Храмът за молебствия бил трансфорат в пазарище и в гнева си Божият наследник прекатурил масите на търговците. Затова на Велики вторник Исус прекарал в нравствени упътвания, а съгласно църковния канон денят е предназначен за примирение.
В деня на Светата и Велика сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил измяната на Христос за 30 сребърника. На Велика сряда обичаят повелява да се бере здравец, най-вече от децата, и на Разпети петък да се раздава за здраве. На Велика сряда не се работи никаква домакинска работа, а в случай че някой престъпи това предписание, има вяра се, че умеенето му ще се отнеме.
Велики четвъртък е обвързван с Тайната вечеря, когато е открито тайнственото причестяване. След вечеря Христос взел самун, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и споделил: " Вземете, яжте, това е моето тяло! ". После вдигнал чашата и споделил: " Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете ". След причастието Христос признал пред своите възпитаници, че ще бъде предаден. Вечерта на Велики четвъртък се отслужва последованието на 12-те евангелия. Велики четвъртък е и най-очакваният ден през Страстната седмица от децата, тъй като се боядисват яйцата за Великден. На този ден се става рано, а преди време децата дебнели коя кокошка първа ще снесе. Това яйце се боядисвало първо в алено. С първото боядисано яйце, още до момента в който не е сухо, се натъркват бузите и челата на децата за здраве. Който не успее да боядиса яйцата в четвъртък, може да го направи и в събота.
Велики петък , прочут още като Разпети петък, е денят, в който е разпнат Исус Христос, и е отдаден на неговите премеждия. Сутринта на Велики петък се отслужват така наречен царски часове, по-късно се изнася и Светата плащеница. От Светия синод оповестиха, че поради ограниченията за сигурност на този Разпети петък вярващите няма да минават под масата в храмовете. По четирима свещеници в църквите ще държат плащеницата, а вярващите ще минават под нея, с цел да получат благословение. Вечерта на Велики петък при плащеницата с изобразеното на нея тяло на мъртвия и положен в гроба Исус се прави така наречен опело Христово.
На Велика събота се отбелязва погребението на Господ Исус Христос, осъществено от Йосиф и Никодим, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината - пъкъла. Когато Христос умрял като човек, тялото му било положено в гроба. Душата му слязла в пъкъла, победила го и освободила пленените там души. В третия ден душата и тялото още веднъж се обединили и тялото възкръснало от мъртвите. Велика събота се назовава още душна, тъй като тогава се върви на гробовете на умрелите близки. На тях се раздават боядисани яйца, жито и самун. Вечерта против неделя вярващите отиват в храмовете, палят свещи и всички се поздравяват с " Христос воскресе! ", а отговорът е " Во истину воскресе! ". На този Великден апелът към вярващите е да останат у дома - при домашната икона.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ