Числовите карти на Томас Бийл: Разкрита ли е вековната загадка за милиони долари?
От детска игра на шпиони и замяна на листчета със секретни известия, до основаване на машини за криптиране на информация като нацистката Енигма, най-строго защитаваните секрети се крият зад комплицирани кодове и шифри, с цел да не попаднат в вражески ръце. Въпреки че от множеството истории за заровени съкровища знаем, че с цел да бъдат открити, техните притежатели начертавали карта на тайното местонахождение, има едно богатство, до което могат да ни отведат единствено три неразгадани и до през днешния ден криптограми.
In 1821, Thomas J. Beale wrote of an enormous fortune he buried in the hills of Bedford County, Virginia. According to legend, the treasure holds 21 million dollars in gold, silver and jewels.
— Unsolved Mysteries (@Unsolved)
В пасквил, озаглавен The Beale Papers, от 1885 г . се разказва неразгадана мистерия за заровено някъде в окръг Буфорд, щата Вирджиния, богатство от човек на име Томас Дж. Бийл. Освен историята на заровеното благосъстояние, в документа били оповестени и три секрети писма , чието разчитане щяло да води щастливеца до несметното благосъстояние. Смята се, че благосъстоянието от злато сребро и скъпоценности през днешния ден би коствало няколко десетки милиона $.
#17
The Beale papers, a pamphlet from 1885 contains 3 cipher texts, stating the location of a buried treasure of gold, silver and jewels estimated to be worth over US$43 million as of January 2018. No one has been able to decipher them yet.
— Yonat Vaks (@yonatvaks)
Произходът на историята е обгърнат в тайнственост , само че се счита, че стартира от планинските хребети Блу Ридж (Blue Ridge Mountains) в Съединени американски щати. Там сред 1819-1821 Томас Бийл и група от 30 авантюристи заравят богатство от злато, сребро и скъпоценности в радиус от няколко километра от близкото градче Буфорд. Но вместо карта, Бийл разказва местоположението, количеството на съкровището и имената на притежателите и техните наследници в три обособени шифрограми, които разбивачите не кодове и златотърсачите на са разгадали и до през днешния ден.
Ключът от Декларацията за самостоятелност
Поради неразбираема причина Бийл слага кодовете в железна кутия и я поверява на Робърт Морис – притежател на локална таверна, която му заръчал да отвори, в случай че след 10 години Бийл или някой от другите мъже не се върне. Всички изчезват безследно и нито той, нито някой от другарите му се появяват, с цел да потърси криптираните известия. Според легендата Робърт извършил заръката и държал кутията непокътната дълги години, без да прояви капка любознание какво има в нея.
Робърт отваря кутията през 1845 година, откакто десетилетие никой не се появил, с цел да я потърси. Преди да почине и да отнесе тайната със себе си, остарелият кръчмар я предал на собствен другар. Този неназован другар прекарал идващите години от живота си, пробвайки се да разгадае трите числови текста. Устремен да разбие кода и открие съкровището, непознатият стартира да търси отговора във всяка книга и документално издание от това време. След дълго търсене съумява да разчете една от криптограмите – тази, която съдържа детайлности за количеството на заровеното богатство. Оказва се, че ключът бил в редовете на Декларацията за самостоятелност на Съединените щати от 1776 година Всяко число от писмото на Бийл отговаряло на дума от Декларацията. Така излиза наяве, че на към четири благи от Буфорд, в ров, бездънен шест фута, в железни съдове с капаци е заровено голямо количество злато, сребро и скъпоценни камъни.
MW Questions: Why do The Beale Papers Continue to Capture Attention? Thoughts...
— MysteriousWritings (@MWtreasure)
Това насърчило притежателят на уликите да продължи опитите за разгадаване на останалите две писма по същия метод, само че това останало безрезултатно. Преобразуването на числата в букви и думи нямало някакъв смисъл . Трябвало да се откри различен метод, по тази причина още няколко години не спирал да търси ключа към загадката в други текстове. Неспособен да разбие другите два шифъра, в последна сметка взема решение да направи писмата обществени, с вярата, че някой различен ще може да го направи и стигне до благосъстоянието. Така ги предава на Джеймс Б. Уорд , който ги издава в известната към този момент листовка The Beale Papers . От публикуването на документите през 1885 година доста хора са се опитвали да разчетат документите, само че без никакъв триумф.
Защо са му били три шифъра?
Както всяка история с голям брой незнайни, по този начин и за тази се изричат ред скептици. Според някои това е следващата измислена случка и Томас Дж. Бийл, неговите другари и тяхното имане в никакъв случай не са съществували. Други си задават въпроса за какво пък му е било на Томас Бийл да остави три обособени шифъра, а освен един.
По това време въпросана брошурата коствала 50 цента, което не било дребна сума за такова издание. Така се оформя друга теза - историята за съкровището на американеца била скалъпена от самия издател Джеймс Б. Уорд и пусната като „ кукичка със примамка “ , на която да се заловен повече хора а Уорд да завоюва от повече продадени брошури. В такава гениална история дешифрирането на не кое да е писмо, а тъкмо второто известие, описващо размера на съкровището, било различен трик за повишение на интереса към изданието и поощряване на повече хора да го търсят.
Съкровището съществува, само че няма да бъде намерено
Известни са доста опити за разкодирането на останалите две писма по прилика на първото. За множеството „ ключът “ е издирван в други исторически текстове като Магна Харта, Библията, Конституцията на Съединените щати и други, само че още веднъж никой не се е похвалил с триумф.
В своя книга създателят и някогашен служите на Военновъздушни сили на Съединени американски щати - Кенет Бауман , дава доказателства в поддръжка на случая за мистериозните документи на Бийл и даже, че знае къде се намира съкровището. Завладян от историята, Бауман употребявал още веднъж Декларацията за самостоятелност и стигнал до малко известие, което го навело на мисълта, че съкровището е заровено в имение край Филаделфия. Тук обаче историята също завършва като останалите – съгласно Бауман съществуват ограничавания за изследване и даже съкровището да съществува, не може да бъде намерено.
In 1821, Thomas J. Beale wrote of an enormous fortune he buried in the hills of Bedford County, Virginia. According to legend, the treasure holds 21 million dollars in gold, silver and jewels.
— Unsolved Mysteries (@Unsolved)
В пасквил, озаглавен The Beale Papers, от 1885 г . се разказва неразгадана мистерия за заровено някъде в окръг Буфорд, щата Вирджиния, богатство от човек на име Томас Дж. Бийл. Освен историята на заровеното благосъстояние, в документа били оповестени и три секрети писма , чието разчитане щяло да води щастливеца до несметното благосъстояние. Смята се, че благосъстоянието от злато сребро и скъпоценности през днешния ден би коствало няколко десетки милиона $.
#17
The Beale papers, a pamphlet from 1885 contains 3 cipher texts, stating the location of a buried treasure of gold, silver and jewels estimated to be worth over US$43 million as of January 2018. No one has been able to decipher them yet.
— Yonat Vaks (@yonatvaks)
Произходът на историята е обгърнат в тайнственост , само че се счита, че стартира от планинските хребети Блу Ридж (Blue Ridge Mountains) в Съединени американски щати. Там сред 1819-1821 Томас Бийл и група от 30 авантюристи заравят богатство от злато, сребро и скъпоценности в радиус от няколко километра от близкото градче Буфорд. Но вместо карта, Бийл разказва местоположението, количеството на съкровището и имената на притежателите и техните наследници в три обособени шифрограми, които разбивачите не кодове и златотърсачите на са разгадали и до през днешния ден.
Ключът от Декларацията за самостоятелност
Поради неразбираема причина Бийл слага кодовете в железна кутия и я поверява на Робърт Морис – притежател на локална таверна, която му заръчал да отвори, в случай че след 10 години Бийл или някой от другите мъже не се върне. Всички изчезват безследно и нито той, нито някой от другарите му се появяват, с цел да потърси криптираните известия. Според легендата Робърт извършил заръката и държал кутията непокътната дълги години, без да прояви капка любознание какво има в нея.
Робърт отваря кутията през 1845 година, откакто десетилетие никой не се появил, с цел да я потърси. Преди да почине и да отнесе тайната със себе си, остарелият кръчмар я предал на собствен другар. Този неназован другар прекарал идващите години от живота си, пробвайки се да разгадае трите числови текста. Устремен да разбие кода и открие съкровището, непознатият стартира да търси отговора във всяка книга и документално издание от това време. След дълго търсене съумява да разчете една от криптограмите – тази, която съдържа детайлности за количеството на заровеното богатство. Оказва се, че ключът бил в редовете на Декларацията за самостоятелност на Съединените щати от 1776 година Всяко число от писмото на Бийл отговаряло на дума от Декларацията. Така излиза наяве, че на към четири благи от Буфорд, в ров, бездънен шест фута, в железни съдове с капаци е заровено голямо количество злато, сребро и скъпоценни камъни.
MW Questions: Why do The Beale Papers Continue to Capture Attention? Thoughts...
— MysteriousWritings (@MWtreasure)
Това насърчило притежателят на уликите да продължи опитите за разгадаване на останалите две писма по същия метод, само че това останало безрезултатно. Преобразуването на числата в букви и думи нямало някакъв смисъл . Трябвало да се откри различен метод, по тази причина още няколко години не спирал да търси ключа към загадката в други текстове. Неспособен да разбие другите два шифъра, в последна сметка взема решение да направи писмата обществени, с вярата, че някой различен ще може да го направи и стигне до благосъстоянието. Така ги предава на Джеймс Б. Уорд , който ги издава в известната към този момент листовка The Beale Papers . От публикуването на документите през 1885 година доста хора са се опитвали да разчетат документите, само че без никакъв триумф.
Защо са му били три шифъра?
Както всяка история с голям брой незнайни, по този начин и за тази се изричат ред скептици. Според някои това е следващата измислена случка и Томас Дж. Бийл, неговите другари и тяхното имане в никакъв случай не са съществували. Други си задават въпроса за какво пък му е било на Томас Бийл да остави три обособени шифъра, а освен един.
По това време въпросана брошурата коствала 50 цента, което не било дребна сума за такова издание. Така се оформя друга теза - историята за съкровището на американеца била скалъпена от самия издател Джеймс Б. Уорд и пусната като „ кукичка със примамка “ , на която да се заловен повече хора а Уорд да завоюва от повече продадени брошури. В такава гениална история дешифрирането на не кое да е писмо, а тъкмо второто известие, описващо размера на съкровището, било различен трик за повишение на интереса към изданието и поощряване на повече хора да го търсят.
Съкровището съществува, само че няма да бъде намерено
Известни са доста опити за разкодирането на останалите две писма по прилика на първото. За множеството „ ключът “ е издирван в други исторически текстове като Магна Харта, Библията, Конституцията на Съединените щати и други, само че още веднъж никой не се е похвалил с триумф.
В своя книга създателят и някогашен служите на Военновъздушни сили на Съединени американски щати - Кенет Бауман , дава доказателства в поддръжка на случая за мистериозните документи на Бийл и даже, че знае къде се намира съкровището. Завладян от историята, Бауман употребявал още веднъж Декларацията за самостоятелност и стигнал до малко известие, което го навело на мисълта, че съкровището е заровено в имение край Филаделфия. Тук обаче историята също завършва като останалите – съгласно Бауман съществуват ограничавания за изследване и даже съкровището да съществува, не може да бъде намерено.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ