Атлантическият съвет - БГ представя 7 начина за обезвреждане чрез хибридна война
От Атлантическия съвет показват седем метода страната да остане безпомощна пред хибридната война на Кремъл.
В обширен разбор те изброяват, че първата причина е игнорирането на казуса.
Според неправителствената организация, колкото по-дълго институциите и обществото са в незнание и не схващат, че срещу страната се води хибридна война, толкоз по-лесно агресорът съумява да реализира задачите си.
" Това стои в основата на тактиката на Руската федерация в нейната хибридна акция срещу България - въпросът за хибридните въздействия срещу страната да бъде пренебрегнат и да не се подхващат никакви действителни дейности за отбрана. Най-ефективният метод за превъзмогване на всяка отбрана срещу хибридни офанзиви е да се влияе на вземащите решения, тъй че страната да не построява качества за противопоставяне ", пишат от Атлантическия съвет.
Те разказват седем метода за влияние, чиято цел е България да остане неподготвена и беззащитна срещу хибридните офанзиви на Москва.
Поместваме разбора на Атлантическия съвет без редакторска интервенция:
МЪЛЧАНИЕТО
Целта тук е нищо да не се се приказва и написа по въпроса за хибридната война - нито на равнище държавни институции, нито в медиите. Проблемът се заобикаля и пренебрегва, все едно че не съществува, макар явните признаци на неговото битие. Стремежът е да се реализира оптимално медийно затъмнение по въпроса. Това е непрекъснато изпитание, без значение, че с течение на времето става все по-трудно тематиката да бъде заобикаляна.
АТАКА ПРОТИВ ВСЕКИ, КОЙТО ПОСОЧИ ПРОБЛЕМА
Това значи да се нападна всеки, които заприказва за хибридната война на Москва срещу България. Тук методите варират от закани до присмиване, опити за компрометиране и лепене на етикети (войнолюбци, русофоби, соросоиди, непрофесионалисти и т.н.) на всеки политик или държавник, който заприказва по тематиката. В тази акция са мобилизирани всички сътрудници за въздействие на Руската федерация в България, като медиите и обществените мрежи са основен инструмент за компрометиране на неуместните хора.
НИЩО НОВО ПОД СЛЪНЦЕТО
Тази тактичност се състои в това, да се приказва, че хибридната война в действителност не е нещо ново, че не е неповторим нововъзникнал феномен и че постоянно е съществувала в историята на човечеството. По тази логичност, обаче, се е появил нов термин, който изяснява съветските дейности след противозаконното анексиране на Крим през 2014 година Тук на помощ идват претенциите за академизъм и референциите към историята и теорията на военното дело. Целта е да се внуши, че Западът е измислил хибридната война, с цел да отбелязя съветската политика и по този начин да активизира поддръжка за битка срещу Русия. Това е един от методите да се омаловажи смисъла на хибридната война. Така тя се показва като нещо към този момент познато и затова внушението е, че не се изискват особени старания в тази тенденция и надали са нужни някакви специфични тактики за противопоставяне. Така тази действителна опасност се неглижира. В тази логичност може даже и да се сложи въпросът дали изобщо хибридната война съществува. А тези, които се борят срещу съветската хибридна активност, да бъдат показани като борещи се с вятърни мелници.
ЕДНОСТРАНЧИВОСТ И ИЗМЕСТВАНЕ НА ЦЕНТЪРА
Може и да се допусне разглеждане на тематиката, заради фактическа неспособност тя да бъде избегната, само че линията е да не се приказва по никакъв метод за Руската федерация и въобще за хибридните провокациите, идващи от Изток. Ако се заприказва за хибридни закани, то географският център да се измества, като вниманието едностранчиво се концентрира единствено върху закани от Юг, като да вземем за пример тероризъм, коренен Ислям, всеобща миграция и други Хибридните провокации по този метод се свързват най-вече с страни от района на Близкия Изток и Северна Африка, само че не и с Русия. Може да се приказва за Сирия, Либия и " Ислямска страна ", само че не и за Москва. В дебата може да се допусне и наличието на хакерските атаки като част от хибридната война, само че задачата е те да не се свързват по никакъв метод с Кремъл!
ФОРМА БЕЗ СЪДЪРЖАНИЕ
Хибридната война може и да се допусне да навлезе в дебата като разбиране, заради неспособност повече да се мълчи по тематиката. Може и да се допусне използването на терминът " хибридна война ", само че без да се изяснява и развива като наличие. Споменава се единствено по принцип, без конкретика. Често пъти даже вместо хибридна война се приказва с по-смекчено и щадящо агресора (Русия) разбиране като " хибридна опасност ", тъй че да не става дума за война, а единствено за опасност. Например, в документи на държавни институции може и да се приказва за хибридни закани, без обаче да се доразвива тематиката и да се дават пояснения какво тъкмо те включват и най-много - кой е източникът на хибридните въздействия. За Руската федерация нито дума не се загатва. Показателни в това връзки са годишните отчети за активността на цивилното и военното ни разузнаване, а в отчета на ДАНС за 2017 година да вземем за пример изобщо не се загатват понятията хибридна война или хибридна опасност. В този смисъл, по тематиката може и да се приказва в документи на някои от държавните структури, евентуално за да се съобщи тежест, модерност и " легитимност " пред НАТО и Европейски Съюз и с цел да се покаже, че и ние " работим " и сме " в строя ". Това обаче е единствено на думи и по принцип. Хибридни закани обаче всъщност не се преглеждат в наличието на документите. За тях няма обособена обособена част - глава, точка, подточка. За разлика от други закани, като тероризъм, противозаконна миграция, хакерски атаки и други, за които се написа в детайли и се обособяват в обособени елементи. Справка: годишните отчети за активността на специфичните служби за 2017 година
ДА НЕ съдебна експертиза НАЗОВАВА ИЗТОЧНИКЪТ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
Дори да се развие, в една или друга степен, въпросът за хибридните закани от дадена държавна конструкция, заобикаля се каквото и да е изтъкване на източника на хибридно влияние. Може в даден държавен документ и да се написа за хибридната война и даже да се признае, че България е обект на хибридни офанзиви или въздействия, без обаче да се показва агресора. Говори се единствено по принцип. И постоянно езикът е щадящ Руската федерация. Не се показва нищо съответно, което може да докара до заключението, че има съветска интервенция. Всичко това обезсмисля всевъзможни старания за дейно противопоставяне на съветската хибридна война, даже и доколкото такива старания на равнище институции изобщо съществуват сега. При все, че в съдружното ръководство през днешния ден има отявлено русофилски детайли. Ако не се назове източникът на хибридни закани срещу България, всички старания за дейно институционално противопоставяне нямат практическа стойност. Това на процедура е още един метод в опит за лустросване на институционален имидж пред НАТО и Европейски Съюз, да се насочи нескопосано обръщение, че и България работи срещу хибридните закани, без обаче да се засегне по какъвто и да е метод Руската федерация. Такъв метод издава институционално безхаберие и липса на воля за адресиране на казуса в действителните му измерения. Разбира се, тук институциите постоянно могат да се оправдаят с " сензитивност " на въпроса за назоваването на Русия и някаква нужда от отбрана на " класифицирана информация ", внушавайки, че, въпреки всичко, може и да има неявни държавни документи, в които въпреки всичко се преглежда обективно съветската опасност. Дано да е по този начин! Това към този момент няма по какъв начин да бъде тествано от обществото. Това, което обаче не може да бъде прикрито и добре се вижда е, че страната през днешния ден е неефективно предпазена от съветските хибридни въздействия и затова - качеството на работа на институциите е незадоволително.
ДА НЕ съдебна експертиза ГРАДИ КАПАЦИТЕТ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ
Дори и най-сетне неизбежно да се признае, че хибридната война съществува, даже и да се развият и конкретизират в държавни документи хибридните закани, даже и под една или друга форма, непосредствено или страхливо, да се назове Руската федерация като източник на хибридно влияние срещу България, всичко остава единствено на равнище говорене и писане. И нищо повече. В случая не се създават никакви тактики, още по-малко се развиват принадлежности за противопоставяне на хибридните закани. Институциите може и в един миг да заговорят за хибридната война, само че на практика нищо не вършат, с цел да противодействат. Говоренето още веднъж е опит за лустросване на имиджа пред Запада. Факт е, че към момента не е известно да има призната българска национална тактика за противопоставяне на хибридните закани. Не е известно дали се гради ефикасен институционален потенциал за противопоставяне. Реално видяно, в случай че подобен потенциал не се построява, няма и изгода от това да се признава, че хибридната война съществува.
Проблемът с хибридна война против България към този момент остава в полезрението единствено на дребна част от академичната общественост и гражданското общество в България, които се пробват със скромния си обществен инструментариум да противодействат. Те следят процесите, проучват и сигнализират обществото и държавните институции, които, за жалост, не престават да не подхващат ефикасни дейности, за разлика от редица съюзни страни в Европейски Съюз и НАТО, които построиха структури и потенциал за противопоставяне, в това число към своите министерства на защитата и армията.
Всяко закъснение на противодействието на хибридната война на Руската федерация, ще докара до тежки последствия за националната сигурност на България, усилване на дезинтеграционните процеси и отдалечаване от стратегическите национални цели за почтено и пълноценно присъединяване в най-мощните международни съюзи - НАТО и Европейски Съюз.
По този метод, България би се трансформирала в лесна плячка за имперските упоритости на Руската федерация да придърпа в своята сфера на въздействие, посредством политически и стопански надзор, страните от Източна Европа, които избраха пътя на свободата и независимостта от Съюз на съветските социалистически републики след края на Студената война, пишат от Атлантическия съвет.
В обширен разбор те изброяват, че първата причина е игнорирането на казуса.
Според неправителствената организация, колкото по-дълго институциите и обществото са в незнание и не схващат, че срещу страната се води хибридна война, толкоз по-лесно агресорът съумява да реализира задачите си.
" Това стои в основата на тактиката на Руската федерация в нейната хибридна акция срещу България - въпросът за хибридните въздействия срещу страната да бъде пренебрегнат и да не се подхващат никакви действителни дейности за отбрана. Най-ефективният метод за превъзмогване на всяка отбрана срещу хибридни офанзиви е да се влияе на вземащите решения, тъй че страната да не построява качества за противопоставяне ", пишат от Атлантическия съвет.
Те разказват седем метода за влияние, чиято цел е България да остане неподготвена и беззащитна срещу хибридните офанзиви на Москва.
Поместваме разбора на Атлантическия съвет без редакторска интервенция:
МЪЛЧАНИЕТО
Целта тук е нищо да не се се приказва и написа по въпроса за хибридната война - нито на равнище държавни институции, нито в медиите. Проблемът се заобикаля и пренебрегва, все едно че не съществува, макар явните признаци на неговото битие. Стремежът е да се реализира оптимално медийно затъмнение по въпроса. Това е непрекъснато изпитание, без значение, че с течение на времето става все по-трудно тематиката да бъде заобикаляна.
АТАКА ПРОТИВ ВСЕКИ, КОЙТО ПОСОЧИ ПРОБЛЕМА
Това значи да се нападна всеки, които заприказва за хибридната война на Москва срещу България. Тук методите варират от закани до присмиване, опити за компрометиране и лепене на етикети (войнолюбци, русофоби, соросоиди, непрофесионалисти и т.н.) на всеки политик или държавник, който заприказва по тематиката. В тази акция са мобилизирани всички сътрудници за въздействие на Руската федерация в България, като медиите и обществените мрежи са основен инструмент за компрометиране на неуместните хора.
НИЩО НОВО ПОД СЛЪНЦЕТО
Тази тактичност се състои в това, да се приказва, че хибридната война в действителност не е нещо ново, че не е неповторим нововъзникнал феномен и че постоянно е съществувала в историята на човечеството. По тази логичност, обаче, се е появил нов термин, който изяснява съветските дейности след противозаконното анексиране на Крим през 2014 година Тук на помощ идват претенциите за академизъм и референциите към историята и теорията на военното дело. Целта е да се внуши, че Западът е измислил хибридната война, с цел да отбелязя съветската политика и по този начин да активизира поддръжка за битка срещу Русия. Това е един от методите да се омаловажи смисъла на хибридната война. Така тя се показва като нещо към този момент познато и затова внушението е, че не се изискват особени старания в тази тенденция и надали са нужни някакви специфични тактики за противопоставяне. Така тази действителна опасност се неглижира. В тази логичност може даже и да се сложи въпросът дали изобщо хибридната война съществува. А тези, които се борят срещу съветската хибридна активност, да бъдат показани като борещи се с вятърни мелници.
ЕДНОСТРАНЧИВОСТ И ИЗМЕСТВАНЕ НА ЦЕНТЪРА
Може и да се допусне разглеждане на тематиката, заради фактическа неспособност тя да бъде избегната, само че линията е да не се приказва по никакъв метод за Руската федерация и въобще за хибридните провокациите, идващи от Изток. Ако се заприказва за хибридни закани, то географският център да се измества, като вниманието едностранчиво се концентрира единствено върху закани от Юг, като да вземем за пример тероризъм, коренен Ислям, всеобща миграция и други Хибридните провокации по този метод се свързват най-вече с страни от района на Близкия Изток и Северна Африка, само че не и с Русия. Може да се приказва за Сирия, Либия и " Ислямска страна ", само че не и за Москва. В дебата може да се допусне и наличието на хакерските атаки като част от хибридната война, само че задачата е те да не се свързват по никакъв метод с Кремъл!
ФОРМА БЕЗ СЪДЪРЖАНИЕ
Хибридната война може и да се допусне да навлезе в дебата като разбиране, заради неспособност повече да се мълчи по тематиката. Може и да се допусне използването на терминът " хибридна война ", само че без да се изяснява и развива като наличие. Споменава се единствено по принцип, без конкретика. Често пъти даже вместо хибридна война се приказва с по-смекчено и щадящо агресора (Русия) разбиране като " хибридна опасност ", тъй че да не става дума за война, а единствено за опасност. Например, в документи на държавни институции може и да се приказва за хибридни закани, без обаче да се доразвива тематиката и да се дават пояснения какво тъкмо те включват и най-много - кой е източникът на хибридните въздействия. За Руската федерация нито дума не се загатва. Показателни в това връзки са годишните отчети за активността на цивилното и военното ни разузнаване, а в отчета на ДАНС за 2017 година да вземем за пример изобщо не се загатват понятията хибридна война или хибридна опасност. В този смисъл, по тематиката може и да се приказва в документи на някои от държавните структури, евентуално за да се съобщи тежест, модерност и " легитимност " пред НАТО и Европейски Съюз и с цел да се покаже, че и ние " работим " и сме " в строя ". Това обаче е единствено на думи и по принцип. Хибридни закани обаче всъщност не се преглеждат в наличието на документите. За тях няма обособена обособена част - глава, точка, подточка. За разлика от други закани, като тероризъм, противозаконна миграция, хакерски атаки и други, за които се написа в детайли и се обособяват в обособени елементи. Справка: годишните отчети за активността на специфичните служби за 2017 година
ДА НЕ съдебна експертиза НАЗОВАВА ИЗТОЧНИКЪТ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
Дори да се развие, в една или друга степен, въпросът за хибридните закани от дадена държавна конструкция, заобикаля се каквото и да е изтъкване на източника на хибридно влияние. Може в даден държавен документ и да се написа за хибридната война и даже да се признае, че България е обект на хибридни офанзиви или въздействия, без обаче да се показва агресора. Говори се единствено по принцип. И постоянно езикът е щадящ Руската федерация. Не се показва нищо съответно, което може да докара до заключението, че има съветска интервенция. Всичко това обезсмисля всевъзможни старания за дейно противопоставяне на съветската хибридна война, даже и доколкото такива старания на равнище институции изобщо съществуват сега. При все, че в съдружното ръководство през днешния ден има отявлено русофилски детайли. Ако не се назове източникът на хибридни закани срещу България, всички старания за дейно институционално противопоставяне нямат практическа стойност. Това на процедура е още един метод в опит за лустросване на институционален имидж пред НАТО и Европейски Съюз, да се насочи нескопосано обръщение, че и България работи срещу хибридните закани, без обаче да се засегне по какъвто и да е метод Руската федерация. Такъв метод издава институционално безхаберие и липса на воля за адресиране на казуса в действителните му измерения. Разбира се, тук институциите постоянно могат да се оправдаят с " сензитивност " на въпроса за назоваването на Русия и някаква нужда от отбрана на " класифицирана информация ", внушавайки, че, въпреки всичко, може и да има неявни държавни документи, в които въпреки всичко се преглежда обективно съветската опасност. Дано да е по този начин! Това към този момент няма по какъв начин да бъде тествано от обществото. Това, което обаче не може да бъде прикрито и добре се вижда е, че страната през днешния ден е неефективно предпазена от съветските хибридни въздействия и затова - качеството на работа на институциите е незадоволително.
ДА НЕ съдебна експертиза ГРАДИ КАПАЦИТЕТ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ
Дори и най-сетне неизбежно да се признае, че хибридната война съществува, даже и да се развият и конкретизират в държавни документи хибридните закани, даже и под една или друга форма, непосредствено или страхливо, да се назове Руската федерация като източник на хибридно влияние срещу България, всичко остава единствено на равнище говорене и писане. И нищо повече. В случая не се създават никакви тактики, още по-малко се развиват принадлежности за противопоставяне на хибридните закани. Институциите може и в един миг да заговорят за хибридната война, само че на практика нищо не вършат, с цел да противодействат. Говоренето още веднъж е опит за лустросване на имиджа пред Запада. Факт е, че към момента не е известно да има призната българска национална тактика за противопоставяне на хибридните закани. Не е известно дали се гради ефикасен институционален потенциал за противопоставяне. Реално видяно, в случай че подобен потенциал не се построява, няма и изгода от това да се признава, че хибридната война съществува.
Проблемът с хибридна война против България към този момент остава в полезрението единствено на дребна част от академичната общественост и гражданското общество в България, които се пробват със скромния си обществен инструментариум да противодействат. Те следят процесите, проучват и сигнализират обществото и държавните институции, които, за жалост, не престават да не подхващат ефикасни дейности, за разлика от редица съюзни страни в Европейски Съюз и НАТО, които построиха структури и потенциал за противопоставяне, в това число към своите министерства на защитата и армията.
Всяко закъснение на противодействието на хибридната война на Руската федерация, ще докара до тежки последствия за националната сигурност на България, усилване на дезинтеграционните процеси и отдалечаване от стратегическите национални цели за почтено и пълноценно присъединяване в най-мощните международни съюзи - НАТО и Европейски Съюз.
По този метод, България би се трансформирала в лесна плячка за имперските упоритости на Руската федерация да придърпа в своята сфера на въздействие, посредством политически и стопански надзор, страните от Източна Европа, които избраха пътя на свободата и независимостта от Съюз на съветските социалистически републики след края на Студената война, пишат от Атлантическия съвет.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ