От 27-те страни членки на Европейския съюз (ЕС) България е

От 27-те страни членки на Европейския съюз (ЕС) България е с най-нисък дял на БВП (БВП) на човек от популацията, единствено 55%, сочат систематизираните данни на Националния статистически институт (НСИ)* от ново изследване по данни на „ Евростат “ и Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Под междинните 105% за еврозоната, с изключение на България (45% под средните), са още 17 страни-членки на Европейски Съюз. Разпределението на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в страните - членки на Европейски Съюз, варира доста. През 2021 година Люксембург и Ирландия означават най-високо равнище на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в Европейски Съюз, надлежно 177% и 121% над междинното за Еврозоната ниво. Това до известна степен се изяснява с обстоятелството, че огромен брой погранични служащи са включени в общия брой на работната мощ на страната и способстват за нарастването на нейния Брутният вътрешен продукт, а в същото време не се смятат за част от локалното население, което се употребява при изчисляването на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията. Техните разноски за ползване се записват в националните сметки в страната им на престояване. Високото равнище на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Ирландия може частично да се изясни с съществуването на огромни мултинационални компании, притежаващи интелектуална благосъстоятелност. Свързаното с тези активи договорно произвеждане способства за Брутният вътрешен продукт, до момента в който огромна част от приходите, извоювани от това произвеждане, се връщат на крайните притежатели на фирмите в чужбина. Третото място е за Дания, следвана от Нидерландия, Швеция, Белгия и Австрия, всяка с Брутният вътрешен продукт на човек от популацията с повече от 20% над междинното за Европейски Съюз ниво. Германия, Финландия и Франция са другите страни - членки на Европейски Съюз, с Брутният вътрешен продукт на човек от популацията над междинния за Европейски Съюз. Малта, Италия и Чехия са с по-малко от 10% под тази междинна стойност, следвани от Словения, Кипър, Литва, Естония и Испания с сред 10 и 20% по-ниски от междинното. Брутният вътрешен продукт на човек от популацията на Полша, Унгария, Португалия, Румъния и Латвия е с 30% по-нисък от междинното за Европейски Съюз ниво, до момента в който Хърватия, Словакия и Гърция са с над 40% по-ниски, а България е на дъното с 45% под междинното за еврозоната. *В рамките на програмата на Паритет на покупателната дарба (ППС) на Евростат и Организацията за икономическо сътрудничество и раз се правят ценови изследвания на годишна база, обхващащи фактическото самостоятелно ползване, груповото ползване и брутното формиране на главен капитал. Получените ППС се ползват към елементите на Брутният вътрешен продукт и националните сметки, с цел да се отстрани резултатът от другите равнища на цените в другите страни. Сравненията обгръщат 27 страни - членки на Европейски Съюз, и още 9 страни от Европа. Подробните резултати се популяризират посредством обществената база данни на Евростат (Eurobase), до момента в който определените систематизирани данни се разгласяват на страницата на Евростат в рубриките: Eurostat’s News и Statistics Explained. Оценките, които обгръщат 36 европейски страни, с по-подробна разбивка освен за Брутният вътрешен продукт, ще се разгласяват два пъти в годината - през месец юни и месец декември. При интернационалните съпоставения на данните от националните сметки (като Брутният вътрешен продукт на човек от населението) е желателно данните освен да се показват в обща валута, само че и да се поправят за разликите в равнищата на цените. Неспазването на това би довело до надценяване на равнищата на Брутният вътрешен продукт за страни с високи равнища на цените спрямо страни с ниски равнища.