Русия спря да дава убежище на сирийски бежанци
От 2018 година Русия на практика спря да дава убежища на жители на Сирия и отхвърля да ги продължава за тези, които преди са се сдобили, написа „ Коммерсантъ “.
Правозащитници от организацията „ Гражданско подпомагане “ настояват, че за една година броят на сирийците, получили статут на краткотрайно леговище в Руската федерация, е понижен с 30%. Руските съдилища изясняват отводите с позицията на министерството на защитата, съгласно която войната в Сирия е завършила и животът там е станал спокоен. Правозащитниците недоумяват за какво при подобен случай външното министерство публично не предлага на руснаците да пътуват до Сирия, откакто „ гражданската война там продължава “.
Анализаторът от организацията Константин Троицки е проучил статистиката на вътрешното министерство от 2012 година и е подготвил отчет за ситуацията на сирийските жители в Русия, в който се показва, че „ държавните миграционни и силови ведомства целеустремено основават извънредно тежки условия за бежанците “. В началото на отчета се акцентира, че в продължение на целия боен спор Русия на практика не е предоставяла на сирийците статут на бежанци. От 2 585 заявки, подадени от началото на войната през 2011 година, миграционната работа е удовлетворила единствено едно. Друг емигрант от Сирия е бил регистриран преди началото на войната.
Руското законодателство планува още един статут за жителите на страните, където има военни спорове – краткотрайно леговище, което би трябвало да бъде продължавано всяка година. „ Но надалеч не всички сирийци съумяват да изискат този статут – постоянно поради откровеното отвращение на служителите да одобряват заявките им “, се показва в отчета. Според данните на правозащитниците през 2014 година в Русия са се намирали 1 162 сирийци с краткотраен статут. Но от началото на предходната година съветските управляващи са почнали всеобщо да отхвърлят продължение. На 1 януари 2018 година са регистрирани 1 128 жители на Сирия, а към 1 януари т.г. те са единствено 826 души, спадът е съвсем 30%.
Отказите на държавната миграционна работа да дава краткотрайно леговище на сирийците през 2018 година са безусловно цинични, непрофесионални, дезинформиращи и просто с неуместни изказвания, считат правозащитниците. Според тях при отводите си служителите се базират на позицията на министерството на защитата за „ стабилизиране на ситуацията в Сирийската Арабска република “ и че „ към 100% от сирийската територия се намира под контрола на държавните войски “.
Правозащитниците не имат вяра на тези изказвания. Те се аргументират с отчета на Независимата интернационална комисия на Организация на обединените нации, където се приказва за продължаващи бомбардировки и кървави конфликти в редица райони на Сирия и за жертви измежду гражданското население, включително дами, деца и възрастни хора. Организацията им показва, че външното министерство на Русия досега не предлага на съветските жители да посещават Сирия поради това, че „ в страната има революция, съпроводена с принуждение върху мирното население и терористични актове “. В отчета се показва, че в отбраната на главните човешки права не следва да се ползват двойни стандарти и разделяне въз основата на националната принадлежност.
В предходни изявления „ Коммерсантъ “ съобщаваше, че през 2018 година Върховният съд не е разглеждал жалбите на десетки сирийци против отводите за даване на краткотрайно леговище. Тогава съдът е определил, че „ събитията на територията на Сирия имат характерните характерности на антитерористичната интервенция, а не са класическо опълчване с блестящо изразена фронтова линия “. От това съдът прави извода, че в Сирия хората не могат да бъдат подложени на „ персонално гонене и нечовешко отношение “.
„ През последната година обстановката в доста региони в Сирия доста се усъвършенства, в случай че приказваме за края на бойните дейности. Но остават обществените проблеми – няма жилища, естествени санитарни условия, бензин. А основното е, че малко страни са подготвени да дават пари за реконструкцията в Сирия, до момента в който не се откри политическо решение. Въпросът е и в това, належащо ли е бежанците да се завърнат в самия сирийски режим. Особено за младите мъже, доста от които не поддържат политиката на Дамаск. Безусловно, на думи се заявява противоположното, изключително под натиска на Русия, която упорства бежанците да се завърнат, с цел да се разгласи краят на войната в Сирия “, разяснява ръководителят на Центъра за арабски и ислямски проучвания Василий Кузнецов.
Правозащитници от организацията „ Гражданско подпомагане “ настояват, че за една година броят на сирийците, получили статут на краткотрайно леговище в Руската федерация, е понижен с 30%. Руските съдилища изясняват отводите с позицията на министерството на защитата, съгласно която войната в Сирия е завършила и животът там е станал спокоен. Правозащитниците недоумяват за какво при подобен случай външното министерство публично не предлага на руснаците да пътуват до Сирия, откакто „ гражданската война там продължава “.
Анализаторът от организацията Константин Троицки е проучил статистиката на вътрешното министерство от 2012 година и е подготвил отчет за ситуацията на сирийските жители в Русия, в който се показва, че „ държавните миграционни и силови ведомства целеустремено основават извънредно тежки условия за бежанците “. В началото на отчета се акцентира, че в продължение на целия боен спор Русия на практика не е предоставяла на сирийците статут на бежанци. От 2 585 заявки, подадени от началото на войната през 2011 година, миграционната работа е удовлетворила единствено едно. Друг емигрант от Сирия е бил регистриран преди началото на войната.
Руското законодателство планува още един статут за жителите на страните, където има военни спорове – краткотрайно леговище, което би трябвало да бъде продължавано всяка година. „ Но надалеч не всички сирийци съумяват да изискат този статут – постоянно поради откровеното отвращение на служителите да одобряват заявките им “, се показва в отчета. Според данните на правозащитниците през 2014 година в Русия са се намирали 1 162 сирийци с краткотраен статут. Но от началото на предходната година съветските управляващи са почнали всеобщо да отхвърлят продължение. На 1 януари 2018 година са регистрирани 1 128 жители на Сирия, а към 1 януари т.г. те са единствено 826 души, спадът е съвсем 30%.
Отказите на държавната миграционна работа да дава краткотрайно леговище на сирийците през 2018 година са безусловно цинични, непрофесионални, дезинформиращи и просто с неуместни изказвания, считат правозащитниците. Според тях при отводите си служителите се базират на позицията на министерството на защитата за „ стабилизиране на ситуацията в Сирийската Арабска република “ и че „ към 100% от сирийската територия се намира под контрола на държавните войски “.
Правозащитниците не имат вяра на тези изказвания. Те се аргументират с отчета на Независимата интернационална комисия на Организация на обединените нации, където се приказва за продължаващи бомбардировки и кървави конфликти в редица райони на Сирия и за жертви измежду гражданското население, включително дами, деца и възрастни хора. Организацията им показва, че външното министерство на Русия досега не предлага на съветските жители да посещават Сирия поради това, че „ в страната има революция, съпроводена с принуждение върху мирното население и терористични актове “. В отчета се показва, че в отбраната на главните човешки права не следва да се ползват двойни стандарти и разделяне въз основата на националната принадлежност.
В предходни изявления „ Коммерсантъ “ съобщаваше, че през 2018 година Върховният съд не е разглеждал жалбите на десетки сирийци против отводите за даване на краткотрайно леговище. Тогава съдът е определил, че „ събитията на територията на Сирия имат характерните характерности на антитерористичната интервенция, а не са класическо опълчване с блестящо изразена фронтова линия “. От това съдът прави извода, че в Сирия хората не могат да бъдат подложени на „ персонално гонене и нечовешко отношение “.
„ През последната година обстановката в доста региони в Сирия доста се усъвършенства, в случай че приказваме за края на бойните дейности. Но остават обществените проблеми – няма жилища, естествени санитарни условия, бензин. А основното е, че малко страни са подготвени да дават пари за реконструкцията в Сирия, до момента в който не се откри политическо решение. Въпросът е и в това, належащо ли е бежанците да се завърнат в самия сирийски режим. Особено за младите мъже, доста от които не поддържат политиката на Дамаск. Безусловно, на думи се заявява противоположното, изключително под натиска на Русия, която упорства бежанците да се завърнат, с цел да се разгласи краят на войната в Сирия “, разяснява ръководителят на Центъра за арабски и ислямски проучвания Василий Кузнецов.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ