БНБ пуска в обращение сребърна възпоменателна монета „Голям гмурец“
От 19 септември 2022 година Българската национална банка пуска в обращение сребърна възпоменателна монета на тематика „ Голям гмурец “ от серията „ Природно многообразие в Република България “, научи Moreto.net
Цената на монетата е 108 лв..
В интервала от 19 до 21 септември 2022 година в това число всеки клиент (физическо или юридическо лице) ще може да закупи от Българската национална банка по 1 монета, без значение дали закупува от свое име и за своя сметка или от името и за сметка на друго лице, според показано нотариално заверено категорично пълномощие за закупуването на съответната възпоменателна монета. След този интервал възпоменателната монета „ Голям гмурец “ ще се продава без ограничавания. Лицата, които закупуват възпоменателни монети, следва да са пълнолетни, т.е. да имат навършени 18 години.
Големият гмурец – водоплаваща птица от семейство гмурецови, е най-едрият тип гмурец в България с дължина към 50 см, а размахът на крилата му доближава 90 см. Среща се в Европа, Азия, Африка, Австралия и Нова Зеландия. До края на XIX век е можел да бъде видян на всички места из страната, а през XX век към този момент населява единствено регионите на Черноморието и Дунава. Гнездящ тип е (с плаващо гнездо), само че може да се види и по време на миграция, и през зимата, когато числеността му се усилва. Обитава езера, язовири и реки, обрасли с тръстика или папур.
Това е прелетнa птица, която зимува в незамръзващи водоеми. Отличен плувец е – гмурка се до към 30 м. Предпочита да плува, само че като се наложи да излети, го прави с дълготрайно тичане. Краката са ситуирани в задния завършек на тялото, което затруднява ходенето по суша. Храни се с всевъзможни животни, обитаващи водоемите – риба, жаби, ракообразни и инсекти.
Външният тип се характеризира с черни пера по темето, тила и челото, като тези по темето могат да образуват по този начин наречените
рогчета, a перата към бузите – „ бакенбарди “, които са изключително добре изразени при мъжките. Крилата и гърбът са тъмнокафяви. Около
очите, шията, корема и гърдите оперението е бяло, а в слабините – ръждиво. Опашката е относително къса, а клюнът – подострен и червен. Ирисът на очите също е червен. Зимното оперение не е толкоз контрастно и при него липсват „ бакенбарди “ и „ рогчета “.
Брачните игри са атрактивни и изпълнени с доста ритуали и театралничене. Мъжката и женската птица дружно се грижат за дребните. Те
често се крият в перата на родителите си, които при положение на заплаха се гмуркат.
В предишното кожата на тези птици е била употребена за изработката на шапки, яки и хастари. Около рибарници ловуването им към момента е
разрешено. Друга опасност за тях съставлява пресушаването на влажните зони и унищожаването на крайбрежната растителност, в това число косенето на тръстика и папур, което унищожава гнездата им. В Червената книга на България огромният гмурец е предпазен, като е подложен в категорията „ уязвим тип (VU) “.
Българската национална банка изрича признателност на Националния природонаучен музей при Българската академия на науките, както и на магистъра по зоология и антропология Асен Игнатов – художник и фотограф на дивата природа, за предоставените сведения и изображения.
Цената на монетата е 108 лв..
В интервала от 19 до 21 септември 2022 година в това число всеки клиент (физическо или юридическо лице) ще може да закупи от Българската национална банка по 1 монета, без значение дали закупува от свое име и за своя сметка или от името и за сметка на друго лице, според показано нотариално заверено категорично пълномощие за закупуването на съответната възпоменателна монета. След този интервал възпоменателната монета „ Голям гмурец “ ще се продава без ограничавания. Лицата, които закупуват възпоменателни монети, следва да са пълнолетни, т.е. да имат навършени 18 години.
Големият гмурец – водоплаваща птица от семейство гмурецови, е най-едрият тип гмурец в България с дължина към 50 см, а размахът на крилата му доближава 90 см. Среща се в Европа, Азия, Африка, Австралия и Нова Зеландия. До края на XIX век е можел да бъде видян на всички места из страната, а през XX век към този момент населява единствено регионите на Черноморието и Дунава. Гнездящ тип е (с плаващо гнездо), само че може да се види и по време на миграция, и през зимата, когато числеността му се усилва. Обитава езера, язовири и реки, обрасли с тръстика или папур.
Това е прелетнa птица, която зимува в незамръзващи водоеми. Отличен плувец е – гмурка се до към 30 м. Предпочита да плува, само че като се наложи да излети, го прави с дълготрайно тичане. Краката са ситуирани в задния завършек на тялото, което затруднява ходенето по суша. Храни се с всевъзможни животни, обитаващи водоемите – риба, жаби, ракообразни и инсекти.
Външният тип се характеризира с черни пера по темето, тила и челото, като тези по темето могат да образуват по този начин наречените
рогчета, a перата към бузите – „ бакенбарди “, които са изключително добре изразени при мъжките. Крилата и гърбът са тъмнокафяви. Около
очите, шията, корема и гърдите оперението е бяло, а в слабините – ръждиво. Опашката е относително къса, а клюнът – подострен и червен. Ирисът на очите също е червен. Зимното оперение не е толкоз контрастно и при него липсват „ бакенбарди “ и „ рогчета “.
Брачните игри са атрактивни и изпълнени с доста ритуали и театралничене. Мъжката и женската птица дружно се грижат за дребните. Те
често се крият в перата на родителите си, които при положение на заплаха се гмуркат.
В предишното кожата на тези птици е била употребена за изработката на шапки, яки и хастари. Около рибарници ловуването им към момента е
разрешено. Друга опасност за тях съставлява пресушаването на влажните зони и унищожаването на крайбрежната растителност, в това число косенето на тръстика и папур, което унищожава гнездата им. В Червената книга на България огромният гмурец е предпазен, като е подложен в категорията „ уязвим тип (VU) “.
Българската национална банка изрича признателност на Националния природонаучен музей при Българската академия на науките, както и на магистъра по зоология и антропология Асен Игнатов – художник и фотограф на дивата природа, за предоставените сведения и изображения.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ