Проф. Герхард Мангот: За Путин възстановяването на имперски граници е по-важно от икономическата цена
От 17-и декември, когато съветският президент Владимир Путин изпрати ултимативните си претенции към Запада, до 21-ви февруари той смени тактиката за постигането на задачата си - подчиняването на Украйна. След като не съумя да го реализира благодарение на Запада, който, предстоящо, не наложи на Киев да се смири, Путин нахлу в Украйна и срина всякаква основа за разговор към този миг.
Проф. Герхард Мангот от Университета в Инсбрук е един от най-търсените анализатори на актуалната съветска политика. Дори за опитните специалисти е мъчно да проумеят, че в Европа още веднъж се води война , отбелязва проф. Мангот в изявление за БНР.
„ Това беше една от вероятните стъпки. До нея се стигна откакто се провалиха Минските съглашения. Путин разбра, че договарянията със Запада в лицето на Съединените щати и НАТО също няма да доведат до пробив, който да удовлетвори настояванията му за гаранции за сигурността на Русия. Имам поради главно възможното участие на Украйна в НАТО - Западът твърдо се опълчи на настояването на Москва да остави Украйна отвън Алианса . След като стана ясно, че няма да реализира прогрес посредством договаряния, Путин мина към идната стъпка, за която беше предизвестил. “
„ Означава ли това, че Путин употребява сегашната обстановка с цел да оправдае военно придвижване към Мариупол и към пристанищния град Бердянск на Азовско море? Вероятно е, несъмнено, и обезпечаването на сухопътна връзка сред Донбас и Крим . “
Дълго време не беше напълно ясно, какво желае да реализира Путин с ултиматома към Запада и скупчването на военни край украинската граница. Още след размяната на писма и отговори сред Вашингтон, Брюксел и Москва Вие коментирахте, че явно няма база за водене на договаряния. След като Путин стартира война, разбрахме ли каква е същинската му цел?
„ Путин разкри военната задача - стеснен суверенитет на Украйна , тъй че да не може да води независима външна политика. Той желае Украйна да се трансформира в невъоръжена неутрална страна , която да признае Крим като част от Русия и по този метод да се върне в съветската зона на въздействие.
И защото Русия не е привлекателна с концепциите си, в периферията си Москва прибягва до мощ. Дали обаче сметките на Путин ще излязат, е различен въпрос. Може би ще успее да прочисти украинския политически хайлайф , само че по-късно ще се изправи против партизанската опозиция на украинците . “
„ Ако Путин назначи марионетно държавно управление в Киев, да вземем за пример под управлението на неговия другар Виктор Медведчук, то няма да остане дълго време на власт, в случай че не е предпазено от съветски военни в Украйна. Така че на Путин няма да е задоволителна чисто военната победа над Украйна , а ще би трябвало да разположи и окупационни сили . “
Напълно ли са изчерпани опциите за разговор, проф. Мангот?
„ Ще има още опити за договаряния, както от Европа, по този начин и от Съединените щати. Но не виждам, какъв прогрес могат да реализират тези договаряния, тъй като до момента Западът не направи никакви отстъпки. Ако в този момент отстъпи, това ще бъде възприето като уязвимост . Това би посочило, че Западът е шокиран от решението на Путин и се поддава на опитите му за изнудване. “
Какво може да предложи Западът? Преди Путин да нахлуе в Украйна интензивно се говореше за мораториум върху приемането на Украйна в НАТО.
„ Само мораториум няма да е задоволително. През декември Путин начерта нови червени линии, оттатък участието на Украйна в НАТО . Руският президент добави военното съдействие с НАТО във всичките му аспекти - взаимни учения, доставки на оръжия и така нататък Така че в случай че в този момент НАТО предложи на Москва мораториум върху приемането на Украйна, даже и без да го изрича обществено, Русия ще упорства и за втората част от настояванията си - преустановяването на военното съдействие. НАТО не може да обещае такова нещо. “
От какво се опасява Путин, проф. Мангот? На първо време очевидно западните наказания не го тормозиха.
„ Очевидно западните закани и наложените наказания не му въздействат . Американският президент Джо Байдън призна нещо, което в действителност е впечатляващо: че Западът не е очаквал неналичието на реакция на глобите.
Путин избра да води война и ще я води до край. Очевидно геополитическите му щения да възвърне Русия в историческите, имперски граници, са му доста по-важни от високата финансова и икономическа цена , която ще би трябвало да заплати като резултат от глобите. Той е подготвен да жертва обществения статут на руснаците. Явно живее в личен свят, който за западен специалист като мен е сложен за схващане. Продължавам да настоявам, че войната ще донесе на Путин доста повече отрицателни последици, в сравнение с изгоди. “
Путин можеше да се ограничи с хакерски атаки, с цел да не се стоварят тежки наказания върху Русия. Но Кремъл явно не се опасява от западните наказания. Защо?
„ Очаквах по-мек боен удар на Русия, като да вземем за пример разполагането на съвременни нуклеарни оръжия в сепаратистките републики или хакерски атаки . Вместо това Путин реши на прекрачи алените линии на Запада - да нахлуе в Украйна.
През последните години Русия съумя до известна степен да построи защитни механизми против западните наказания . Русия понижи зависимостта на стопанската система и външната си търговия от американския $. Това важи преди всичко за съветските валутни запаси. Путин разполага с изцяло гарантиран боен бюджет в размер на 641 милиарда $ и фонд за изключителни обстановки в размер на 185 милиарда $ . Така че Путин може умерено да преживее известно време с наложените тежки наказания. “
„ За Путин - и това стана ясно от в действителност странната и плашеща тирада в понеделник - разрешаването на украинската рецесия е толкоз съдбоносно, че е подготвен да заплати високата цена на западните наказания. В обръщението към нацията президентът се опита да приготви руснаците за идните тежки времена. Спомнете си, той сподели: „ Дори и нищо да не вършим, те отново ще ни наложат наказания. “ С тези думи, повторени няколко пъти, Путин изясни на руснаците, че глобите не са резултат от неговите дейности, а тъй като Западът желае да отслаби Русия . “
Ако обаче западните наказания останат години наред в действие, това ще повлияе ли на поддръжката на руснаците за президента им?
„ В момента руснаците може и да упрекват Запада за глобите, които в началото ще обединят народа към президента . Но с течение на времето тези наказания неизбежно ще влошат живота на елементарните хора и тогава от ден на ден руснаци ще обвинят президента и външнополитическите му случки за обедняването си. С политиката си към Украйна Путин поема голям риск да провокира вътрешна неустойчивост . “
Как оценявате митингите още в първата вечер след нахлуването на съветската войска в Украйна?
„ Това са доста смели хора. Да не забравяме, против какъв наказателен уред се изправят - заплашват ги арести, тормоз, финансови санкции и какво ли още не. И все пак хиляди излязоха на улицата. През идващите дни ще забележим дали протестиращите ще се усилват. Много правозащитници и публицисти бяха принудени да емигрират, има арестувани и затворени без съд и присъда. Така че мисля, че репресиите против съветската съпротива през последните две години бяха своего рода подготовка против предстояща вълна на неодобрение в Русия . “
Последната ескалация на напрежението стартира в понеделник вечерта с речта на Владимир Путин за историческата принадлежност на Украйна. Част от историята е и това прословуто заричане на Запада за неразширяване на НАТО на изток. Наскоро в западните медии се появиха писмени следи от договарянията, които се водят след рухването на Берлинската стена. Достоверни ли са съгласно Вас, проф. Мангот?
„ Това е доказателство, че тогава фактически е разговаряно по този въпрос. И че въпросът е бил освен за територията на някогашната Германска демократична република, а и за това какви планове има НАТО към някогашните страни от Варшавския контракт .
Ние разполагаме с протоколи от диалозите. Разполагаме и с обществени речи на участващите политици, да вземем за пример на тогавашния немски външен министър Ханс-Дитрих Геншер от януари 1990 година, когато споделя, че отвън територията на някогашната Германска демократична република НАТО няма да се уголемява на изток .
Но няма документално съглашение! Това може би е пропуск на Михаил Горбачов. Той самият години по-късно също сподели, че с разширението на НАТО на изток е пропъден духът на тогавашните договаряния. В международната политика духът на договарянията няма значение! Важат единствено писмените документи. Тогавашният Съветски съюз е пропуснал да запише черно на бяло изискването за неразширяване на НАТО . Но почтено казано, нямам доверие Западът да е бил подготвен да постави подписа си под такова заричане.
Освен това, по време на тези договаряния козовете на Горбачов последователно се изчерпваха. Вътрешното напрежение в Източна Германия беше на път да взриви страната. Германска демократична република беше на път да се причисли към Западна Германия, без значение дали Съветският съюз е склонен или не. В последна сметка Москва получи немалка сума пари, милиарди дойче марк, с цел да даде единодушието си за обединяването на двете Германии.
„ Към момента на своето обединяване Германия получава цялостен и безграничен суверенитет “ - думите са на канцлера на обединяването Хелмут Кол през 1990 година. Осъществената фантазия на германците. И въпреки всичко, какво даде обещание Западът на руснаците, с цел да се съгласят на немското обединяване? Обещано ли им е фактически, че НАТО няма да се уголемява на изток? В тези години Хорст Телчик е външнополитически консултант на Хелмут Кол :
„ От самото начало руските ни сътрудници се интересуваха само от гарантирането на сигурността на Съюз на съветските социалистически републики . Затова канцлерът Кол тогава сподели, че е подготвен на контракт сред обединена Германия и Москва, който да бъде разискван още преди немското обединяване и подписан по-късно. Този контракт съдържа ясни гаранции за сигурността на Съветския съюз. Включително, че Германия в никакъв случай няма първа да нападне Съюз на съветските социалистически републики. Но разширението на НАТО не беше тематика.
Ставаше дума за това, че няма да се разполагат сили на НАТО на територията на някогашната Германска демократична република, до момента в който там има руски войски . Съветските бойци останаха в Източна Германия 4 години след обединяването.
Тема на диалозите е било построяването на общ европейски дом, намерил израз в Парижката харта от 1990 година В този дом всеки би трябвало да има идентични гаранции за сигурността си. Да няма разделяне сред изтока и запада, спомня си Телчик:
„ Според мен източноевропейските страни трябваше първо да влязат в Европейски Съюз, а по-късно в НАТО . Западът се поддаде на натиска на Полша, балтийските републики и Унгария бързо да влязат в НАТО , а не трябваше. Често се не помни, че договорът за присъединение към Европейски Съюз също подсигурява сигурността на страните-членки.
НАТО е боен съюз. Членството в Алианса можеше да бъде втора или трета стъпка в интеграцията на Източна Европа, само че не и първата .
Винаги съм казвал: без значение какви проекти имаме за Украйна, преди този момент или по едно и също време с това би трябвало да помислим за Русия . “
Проф. Герхард Мангот от Университета в Инсбрук е един от най-търсените анализатори на актуалната съветска политика. Дори за опитните специалисти е мъчно да проумеят, че в Европа още веднъж се води война , отбелязва проф. Мангот в изявление за БНР.
„ Това беше една от вероятните стъпки. До нея се стигна откакто се провалиха Минските съглашения. Путин разбра, че договарянията със Запада в лицето на Съединените щати и НАТО също няма да доведат до пробив, който да удовлетвори настояванията му за гаранции за сигурността на Русия. Имам поради главно възможното участие на Украйна в НАТО - Западът твърдо се опълчи на настояването на Москва да остави Украйна отвън Алианса . След като стана ясно, че няма да реализира прогрес посредством договаряния, Путин мина към идната стъпка, за която беше предизвестил. “
„ Означава ли това, че Путин употребява сегашната обстановка с цел да оправдае военно придвижване към Мариупол и към пристанищния град Бердянск на Азовско море? Вероятно е, несъмнено, и обезпечаването на сухопътна връзка сред Донбас и Крим . “
Дълго време не беше напълно ясно, какво желае да реализира Путин с ултиматома към Запада и скупчването на военни край украинската граница. Още след размяната на писма и отговори сред Вашингтон, Брюксел и Москва Вие коментирахте, че явно няма база за водене на договаряния. След като Путин стартира война, разбрахме ли каква е същинската му цел?
„ Путин разкри военната задача - стеснен суверенитет на Украйна , тъй че да не може да води независима външна политика. Той желае Украйна да се трансформира в невъоръжена неутрална страна , която да признае Крим като част от Русия и по този метод да се върне в съветската зона на въздействие.
И защото Русия не е привлекателна с концепциите си, в периферията си Москва прибягва до мощ. Дали обаче сметките на Путин ще излязат, е различен въпрос. Може би ще успее да прочисти украинския политически хайлайф , само че по-късно ще се изправи против партизанската опозиция на украинците . “
„ Ако Путин назначи марионетно държавно управление в Киев, да вземем за пример под управлението на неговия другар Виктор Медведчук, то няма да остане дълго време на власт, в случай че не е предпазено от съветски военни в Украйна. Така че на Путин няма да е задоволителна чисто военната победа над Украйна , а ще би трябвало да разположи и окупационни сили . “
Напълно ли са изчерпани опциите за разговор, проф. Мангот?
„ Ще има още опити за договаряния, както от Европа, по този начин и от Съединените щати. Но не виждам, какъв прогрес могат да реализират тези договаряния, тъй като до момента Западът не направи никакви отстъпки. Ако в този момент отстъпи, това ще бъде възприето като уязвимост . Това би посочило, че Западът е шокиран от решението на Путин и се поддава на опитите му за изнудване. “
Какво може да предложи Западът? Преди Путин да нахлуе в Украйна интензивно се говореше за мораториум върху приемането на Украйна в НАТО.
„ Само мораториум няма да е задоволително. През декември Путин начерта нови червени линии, оттатък участието на Украйна в НАТО . Руският президент добави военното съдействие с НАТО във всичките му аспекти - взаимни учения, доставки на оръжия и така нататък Така че в случай че в този момент НАТО предложи на Москва мораториум върху приемането на Украйна, даже и без да го изрича обществено, Русия ще упорства и за втората част от настояванията си - преустановяването на военното съдействие. НАТО не може да обещае такова нещо. “
От какво се опасява Путин, проф. Мангот? На първо време очевидно западните наказания не го тормозиха.
„ Очевидно западните закани и наложените наказания не му въздействат . Американският президент Джо Байдън призна нещо, което в действителност е впечатляващо: че Западът не е очаквал неналичието на реакция на глобите.
Путин избра да води война и ще я води до край. Очевидно геополитическите му щения да възвърне Русия в историческите, имперски граници, са му доста по-важни от високата финансова и икономическа цена , която ще би трябвало да заплати като резултат от глобите. Той е подготвен да жертва обществения статут на руснаците. Явно живее в личен свят, който за западен специалист като мен е сложен за схващане. Продължавам да настоявам, че войната ще донесе на Путин доста повече отрицателни последици, в сравнение с изгоди. “
Путин можеше да се ограничи с хакерски атаки, с цел да не се стоварят тежки наказания върху Русия. Но Кремъл явно не се опасява от западните наказания. Защо?
„ Очаквах по-мек боен удар на Русия, като да вземем за пример разполагането на съвременни нуклеарни оръжия в сепаратистките републики или хакерски атаки . Вместо това Путин реши на прекрачи алените линии на Запада - да нахлуе в Украйна.
През последните години Русия съумя до известна степен да построи защитни механизми против западните наказания . Русия понижи зависимостта на стопанската система и външната си търговия от американския $. Това важи преди всичко за съветските валутни запаси. Путин разполага с изцяло гарантиран боен бюджет в размер на 641 милиарда $ и фонд за изключителни обстановки в размер на 185 милиарда $ . Така че Путин може умерено да преживее известно време с наложените тежки наказания. “
„ За Путин - и това стана ясно от в действителност странната и плашеща тирада в понеделник - разрешаването на украинската рецесия е толкоз съдбоносно, че е подготвен да заплати високата цена на западните наказания. В обръщението към нацията президентът се опита да приготви руснаците за идните тежки времена. Спомнете си, той сподели: „ Дори и нищо да не вършим, те отново ще ни наложат наказания. “ С тези думи, повторени няколко пъти, Путин изясни на руснаците, че глобите не са резултат от неговите дейности, а тъй като Западът желае да отслаби Русия . “
Ако обаче западните наказания останат години наред в действие, това ще повлияе ли на поддръжката на руснаците за президента им?
„ В момента руснаците може и да упрекват Запада за глобите, които в началото ще обединят народа към президента . Но с течение на времето тези наказания неизбежно ще влошат живота на елементарните хора и тогава от ден на ден руснаци ще обвинят президента и външнополитическите му случки за обедняването си. С политиката си към Украйна Путин поема голям риск да провокира вътрешна неустойчивост . “
Как оценявате митингите още в първата вечер след нахлуването на съветската войска в Украйна?
„ Това са доста смели хора. Да не забравяме, против какъв наказателен уред се изправят - заплашват ги арести, тормоз, финансови санкции и какво ли още не. И все пак хиляди излязоха на улицата. През идващите дни ще забележим дали протестиращите ще се усилват. Много правозащитници и публицисти бяха принудени да емигрират, има арестувани и затворени без съд и присъда. Така че мисля, че репресиите против съветската съпротива през последните две години бяха своего рода подготовка против предстояща вълна на неодобрение в Русия . “
Последната ескалация на напрежението стартира в понеделник вечерта с речта на Владимир Путин за историческата принадлежност на Украйна. Част от историята е и това прословуто заричане на Запада за неразширяване на НАТО на изток. Наскоро в западните медии се появиха писмени следи от договарянията, които се водят след рухването на Берлинската стена. Достоверни ли са съгласно Вас, проф. Мангот?
„ Това е доказателство, че тогава фактически е разговаряно по този въпрос. И че въпросът е бил освен за територията на някогашната Германска демократична република, а и за това какви планове има НАТО към някогашните страни от Варшавския контракт .
Ние разполагаме с протоколи от диалозите. Разполагаме и с обществени речи на участващите политици, да вземем за пример на тогавашния немски външен министър Ханс-Дитрих Геншер от януари 1990 година, когато споделя, че отвън територията на някогашната Германска демократична република НАТО няма да се уголемява на изток .
Но няма документално съглашение! Това може би е пропуск на Михаил Горбачов. Той самият години по-късно също сподели, че с разширението на НАТО на изток е пропъден духът на тогавашните договаряния. В международната политика духът на договарянията няма значение! Важат единствено писмените документи. Тогавашният Съветски съюз е пропуснал да запише черно на бяло изискването за неразширяване на НАТО . Но почтено казано, нямам доверие Западът да е бил подготвен да постави подписа си под такова заричане.
Освен това, по време на тези договаряния козовете на Горбачов последователно се изчерпваха. Вътрешното напрежение в Източна Германия беше на път да взриви страната. Германска демократична република беше на път да се причисли към Западна Германия, без значение дали Съветският съюз е склонен или не. В последна сметка Москва получи немалка сума пари, милиарди дойче марк, с цел да даде единодушието си за обединяването на двете Германии.
„ Към момента на своето обединяване Германия получава цялостен и безграничен суверенитет “ - думите са на канцлера на обединяването Хелмут Кол през 1990 година. Осъществената фантазия на германците. И въпреки всичко, какво даде обещание Западът на руснаците, с цел да се съгласят на немското обединяване? Обещано ли им е фактически, че НАТО няма да се уголемява на изток? В тези години Хорст Телчик е външнополитически консултант на Хелмут Кол :
„ От самото начало руските ни сътрудници се интересуваха само от гарантирането на сигурността на Съюз на съветските социалистически републики . Затова канцлерът Кол тогава сподели, че е подготвен на контракт сред обединена Германия и Москва, който да бъде разискван още преди немското обединяване и подписан по-късно. Този контракт съдържа ясни гаранции за сигурността на Съветския съюз. Включително, че Германия в никакъв случай няма първа да нападне Съюз на съветските социалистически републики. Но разширението на НАТО не беше тематика.
Ставаше дума за това, че няма да се разполагат сили на НАТО на територията на някогашната Германска демократична република, до момента в който там има руски войски . Съветските бойци останаха в Източна Германия 4 години след обединяването.
Тема на диалозите е било построяването на общ европейски дом, намерил израз в Парижката харта от 1990 година В този дом всеки би трябвало да има идентични гаранции за сигурността си. Да няма разделяне сред изтока и запада, спомня си Телчик:
„ Според мен източноевропейските страни трябваше първо да влязат в Европейски Съюз, а по-късно в НАТО . Западът се поддаде на натиска на Полша, балтийските републики и Унгария бързо да влязат в НАТО , а не трябваше. Често се не помни, че договорът за присъединение към Европейски Съюз също подсигурява сигурността на страните-членки.
НАТО е боен съюз. Членството в Алианса можеше да бъде втора или трета стъпка в интеграцията на Източна Европа, само че не и първата .
Винаги съм казвал: без значение какви проекти имаме за Украйна, преди този момент или по едно и също време с това би трябвало да помислим за Русия . “
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ