От 1000-та патента на Томас Едисън, крушка не е един

От 1000-та патента на Томас Едисън, крушка не е един от тях. Всъщност в патентът му се показва, че неговото е „ усъвършенстване “ на към този момент съществуващи модели; с цел да сътвори по-практично, дейно и налично откритие, записите демонстрират, че инженерът закупува патенти на предходни изобретатели.

Следователно определянето по кое време е изобретена за първи път крушката е въпрос с нюанси и изисква да обърнем внимание на група откриватели и учени, които са работили по същото време, както и доста преди Едисън.

През 19 век изобретателите търсят по-безопасен и по-удобен способ за произвеждане на светлина, с цел да заменят свещите и газовите лампи. Така електричеството се стартира като подобаваща опция.

Едно от първите устройства, които обезпечават благонадежден източник на ток, е основано от италианския откривател Алесандро Волта през 1800 година Така нареченият „ волтов дирек “ (на снимката) е примитивна батерия, която употребява пластове мед, цинк, картон и солена вода и когато е обвързвана с меден проводник в двата края организира електричество. Волта, несъмнено, дава името си и на мерната единица „ волт “.

През 1806 година британският откривател Хъмфри Дейви демонстрира първата лампа с електрическа дъга, като тя употребява батерия като на Волта за благонадежден източник на ток. Тези лампи генерират светлина посредством открити електроди, които йонизират газ, само че се оказват прекомерно сложни за потребление, тъй като светят прекомерно блестящо и изгарят прекомерно бързо, с цел да са комфортни за домашна приложимост, тъй че се употребяват най-вече в градска среда. Така дъговата лампа въпреки всичко има комерсиален, въпреки и стеснен триумф.

Хъмфри

Учените към този момент знаят, че когато през избрани материали премине задоволително електричество, те ще се нагреят и в случай че се нагреят задоволително, ще стартират да светят – „ нажежаване “.

Проблемът с ранните крушки с нажежаема жичка обаче е, че тези материали в последна сметка стават толкоз горещи, че ще изгорят или ще се стопят. Те биха били сполучливи, единствено в случай че се откри верният материал за жичката, който да създава светлина, без да изгаря прекомерно бързо.

След като шотландски академик на име Джеймс Боуман Линдзи показва през 1835 година, че непрекъснатата електрическа светлина изобщо е допустима с крушка с жичка, направена от мед, през идващите 40 години се вършат опити за намиране на верния материал за нажежаемата жичка и затварянето й във вакуумна среда, с цел да се поддържате нажежена без да изгаря допустимо най-дълго.

Така идващият огромен пробив в създаването на крушката като артикул за пазара се случва през 1840 година от английския откривател Уорън де ла Рю. Той счита, че най-хубавият метод за надеждна, безвредна и дълготрайна електрическа светлина е да се употребява платинена нишка вместо медна, във вакуумна тръба.

Уорън

Платината е определена заради високата й точка на топене; тя може да толерира огромни количества електричество и да свети без опасност да избухне при висока температура. Той закрепя нишката във вакуумно запечатана камера, тъй като колкото по-малко газови молекули могат да реагират с платината, толкоз по-дълго ще продължи светенето й.

Но платината, както тогава, по този начин и в този момент, е прекомерно скъпа, с цел да стигне крушката до комерсиалната мрежа. Освен това вакуумните помпи са по-малко ефикасни по времето на де ла Рю и по тази причина неговият модел се проваля.

Но теорията, която влага за основаване на крушката си, значително наподобява работи, и по този начин опитите не престават. За страдание, последвалите планове са възпрепятствани от цена или непрактичност, защото някои крушки светят прекомерно едва или изискват прекалено много ток, с цел да светят въобще.

Британският физик Джоузеф Суон изследва проблемите с осветлението с нажежаема жичка, с икономическата й успеваемост като начална точка още през 1850 година В началото употребява карбонизирана хартия и картон като по-евтини други възможности на металните влакна, само че открива, че е прекомерно мъчно да предотврати бързото им изгаряне. По-късно, през 1869 година, патентова дизайн, който употребява памучни влакна, само че този дизайн страда от същите проблеми.

След като през 1877 година Херман Шпренгел изобретява въздушната си помпа, тя трансформира играта в развиването на електрическата крушка. Помпата основава по-добър вакуум в стъклените колби, което от своя страна предотвратява реакцията на нишките и прекомерно бързото им изгаряне.

Той показва дизайна на идващия месец, само че открива, че след малко време крушката изпушва, почернява и става безполезна… Неуспехът е в нишката: тя е прекомерно дебела и изисква прекалено много електричество, с цел да светне.

Но Суон продължи да експериментира…

Джоузеф

Междувременно Томас Алва Едисън работи от другата страна на океана по същите проблеми. 31-годишният откривател има 169 патента по това време и основава проучвателен център в Менло Парк, Ню Джърси.

Едисън желае да направи крушките с нажежаема жичка по едно и също време налични и надеждни. Затова учи конкуренцията си в това начинание, което естествено включва и Суон, и открива, че една сполучлива крушка се нуждае от по-тънка нишка, която не изисква огромен електрически ток.

През октомври 1878 година, единствено една година след несполучливия опит на Суон, Едисън създава крушка с платинена нишка, която гори 40 минути, преди да изгори. Изглежда, че по този начин нареченият „ Магьосник от Менло Парк “ е на път да изобрети практична крушка, само че и той претърпява същите проблеми като своите прародители.

Предвиждайки триумфа, Едисън взема назаем 300 000 $, с цел да сътвори Edison Electric Light Company с Дж. П. Морган като един от нейните вложители.

Томас тества 300 разнообразни типа влакна в над 1400 опита. Екипът му тества видимо всяко вещество, до което може да се докопа, в това число лен, кедър и хикори. Той даже опитва с волфрам, който е постоянно срещан в по-късните електрически крушки – само че той няма инструментите, с цел да работи вярно с този материал.

След това през октомври 1879 година Едисън се стопира на по-тънка памучна нишка с по-високо противодействие от тази, която Суон употребява. Той разсъждава, че колкото по-високо е съпротивлението в нажежаемата жичка, толкоз по-малко електрически ток ще е нужен, с цел да свети. Дизайнът му от 1879 година гори 14,5 часа.

Именно поради това, че осъзнава преимуществото на високото противодействие, на Едисон нормално се приписва, че замисля първата практична крушка с нажежаема жичка.