Освободеният от руски плен кап. Бурлаков вече е в България: Знаех, че няма да ме убият, с толкова желязо в краката съм като Айрънмен
Освободеният бесарабски българин, който беше покорен от съветската войска и след това сменен като военнопленник, към този момент е в България при фамилията си. 26-и май е денят, в който Димитър прегърна същински една от трите си сестри - Наталия. „ С толкоз желязо съм в крайници, че съм като „ Айрънмен “, майтапи се капитан Димитър Бурлаков. Войната в Украйна прекатурна живота на фамилията. На 5-и април околните чуха най-лошата новина - хеликоптерът на Димитър беше ударен при ракетен обстрел. Всички мислеха, че е умрял.
„ Нямаше какво друго да мислят, само че популярност Богу - оцелях “, споделя капитан Бурлаков. До 8-и април всички смятаха, че сънародникът ни е безследно липсващ. Военният оцеля по знамение, откакто хеликоптерът МИ-8 на украинската войска беше свален при унищожи и се разруши. Екипажът почина. Само аз оцелях “, описа украинският боен от български генезис пред.
От публикация в съветските медии фамилията разбра, че Димитър е жив. И че е военнопленник, настанен в болница в Крим и разпитван от руснаците. " Войниците от съветската войска ме откриха доста бързо и ме за караха в тяхната територия. Когато ме снимаха на камера, бях сигурен, че няма да ме убият! “, споделя капитан Бурлаков.
„ Лекарите са лекари на всички места. Две интервенции претърпях. И двата крайници са счупени, само че медиците в България споделиха, че ще ги оправят “, споделя бесарабският българин. След злокобните и спорни вести на Велики четвъртък фамилията схваща, че Димитър е освободен, сменен и превозен от Крим към Запорожие, а по-късно към военна болница в Лвов.
„ Не знам дали е Господ, фамилията ме избави или дамата, децата и сестрите ми. Чувствам се, несъмнено, късметлия, щом оцелях при такива злополука. Само фамилията ме избави. И тяхната жилетка, и моята бронежилетка “, споделя Димитър. Лекарите в България ще излекуват забележимите рани от фронта, а Димитър се надява времето да изтрие и мъчителните мемоари от войната. Семейството на капитан Бурлаков още веднъж е дружно, а един татко няма самообладание да прегърне двете си деца, които го чакат вкъщи. „ Чакат ме и аз доста ги очаквам да ги видя на следващия ден “, споделя Димитър.
„ Нямаше какво друго да мислят, само че популярност Богу - оцелях “, споделя капитан Бурлаков. До 8-и април всички смятаха, че сънародникът ни е безследно липсващ. Военният оцеля по знамение, откакто хеликоптерът МИ-8 на украинската войска беше свален при унищожи и се разруши. Екипажът почина. Само аз оцелях “, описа украинският боен от български генезис пред.
От публикация в съветските медии фамилията разбра, че Димитър е жив. И че е военнопленник, настанен в болница в Крим и разпитван от руснаците. " Войниците от съветската войска ме откриха доста бързо и ме за караха в тяхната територия. Когато ме снимаха на камера, бях сигурен, че няма да ме убият! “, споделя капитан Бурлаков.
„ Лекарите са лекари на всички места. Две интервенции претърпях. И двата крайници са счупени, само че медиците в България споделиха, че ще ги оправят “, споделя бесарабският българин. След злокобните и спорни вести на Велики четвъртък фамилията схваща, че Димитър е освободен, сменен и превозен от Крим към Запорожие, а по-късно към военна болница в Лвов.
„ Не знам дали е Господ, фамилията ме избави или дамата, децата и сестрите ми. Чувствам се, несъмнено, късметлия, щом оцелях при такива злополука. Само фамилията ме избави. И тяхната жилетка, и моята бронежилетка “, споделя Димитър. Лекарите в България ще излекуват забележимите рани от фронта, а Димитър се надява времето да изтрие и мъчителните мемоари от войната. Семейството на капитан Бурлаков още веднъж е дружно, а един татко няма самообладание да прегърне двете си деца, които го чакат вкъщи. „ Чакат ме и аз доста ги очаквам да ги видя на следващия ден “, споделя Димитър.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ