Как една българка пожертва детето си за Освободителната кауза
Освен историята на тези персони и събития, които оформят образа на цели столетия и имат дълбоки последствия за родната ни история, постоянно се стремим да представяме и историите на елементарните хора, тези, които не получават заслуженото място в историческата памет, само че в същото време удивляват със своите каузи, споделят от " Българска история ".
Именно такава е историята на смелата майка Ташка от град Струга (дн. Република Македония). Разказът за подвига на тази жена стига до нас с помощта на Милан Матов, брат на идеолога на ВМОРО Христо Матов и член на Градското управление на Вътрешната организация в Струга.
Историята се развива през 1903 година по време на Илинденско-Преображенското въстание. Съгласно оферти от Стружкото градско управително тяло по проект град Струга не въстава заради близостта до албанските земи, неподготвеността на част от популацията и безпокойство за изключително жестоки отмъстителни акции от турски разбойнически чети. Предвижда се въставането само на региона оттук река Дрим.
Планът е одобрен на Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг, на който се удостоверява решението за експлоадиране на въстанието и на който обширно се преглеждат обвързваните с него организационни въпроси. Въпреки това ролята на Струга за продължителността на въстанието е изключително значима.
Съгласно заповед на Милан Матов популацията на града стартира събирането и изпращането на патрони, друго въоръжение и хранителни запаси за четите, които се чака да се включат в сражения. В тази задача скъпи са напъните на дамите от Струга които образуват комплицирана куриерска мрежа за снабдяване на нужните запаси. Според Матов групата се състои от 56 души и се управлява от учителката Коца Хаджова.
В самия кипеж на въстанието една от десетниците на женската група, Фани Бендова споделя пред учителката Хаджова за героичния акт на Ташка. Освен, че постоянно придвижва патрони до четниците, в това време заобикаляйки върлуващия башибозук и патрулите на постоянните османски войскови елементи, Ташка е и майка. Храбрата българка съчетава непостижимата на пръв взор задача да извършва дълга към своя народ и към своята рожба.
Разказът продължава с разболяването на детето заради което майката получава позволение да се отдръпна от активността по доставяне до оздравяването му. Тя обаче подценява възбраната и все пак продължава доставянето на патрони. Тъй като мъжът ѝ е в чужбина, тя поверява детето си на едно от комшийските деца.
При завръщането си от задачата Ташка намира своето дете мъртво. Без да губи доста време и благодарение на Бендова тя урежда неговото заравяне. На другия ден, вместо да извърши българския обред за преливане на гроба с вода и вино, тя отива до близкото село Вехчани, с цел да съобщи значимо писмо. На въпроса за какво оставя по подобен метод своето дете тя дава отговор: " Ами в случай че умряло, умряло. Що да прайме в този момент? Малу ли братя умират онамо… ", акцентирайки далечината, където четниците водят сражения.
Удивлението на Матов е необикновено. Войводата взема решение, че би трябвало да се помогне на смелата българска майка. Както той споделя в спомените си " За това ѝ мъжество взехме решение с Хаджова да ѝ дадем една бела меджидия като помощ за задушниците на детето “. До края въстанието Ташка продължава да извършва отговорностите си в Организацията.
Трудно е да осъзнаем и да разберем дейностите на Ташка. За някои от нас това е непростимо – да оставиш детето си за нещо толкоз незначимо, като доставки. При състояние, че женската група се състои от десетки доброволци, в случай, че от Градския комитет изцяло схващат обстановката, в която се намира Ташка и се съгласяват тя краткотрайно да се отдръпна.
Други от нас ще споделят визията на Матов и на Хаджова и ще дефинират действието на Ташка като мъжество и висша всеотдайност. Самата тя осъзнава, че не е единствената, която прави саможертви в името на една идея. Едно е несъмнено. Когато един народ се бори за своята независимост, за своите права и за своето почтено място в света нито едно деяние не е прекомерно маловажно, нито един триумф не е дребен. Илинденските въстаници се изправят против постоянна турска войска и всеки един патрон, всеки резен самун, всяка ушита униформа е от голяма важност за продължаването на битката.
Действията на Ташка демонстрират възрожденската зрялост на българите от Македония. С ясното схващане за своя самостоятелен избор, за жертвата, която прави, само че и със съзнанието, че принадлежи към нещо по-голямо от самата нея Ташка демонстрира силата на българката и достойното ѝ място в историята на българското националноосвободително и обединително придвижване.
Именно такава е историята на смелата майка Ташка от град Струга (дн. Република Македония). Разказът за подвига на тази жена стига до нас с помощта на Милан Матов, брат на идеолога на ВМОРО Христо Матов и член на Градското управление на Вътрешната организация в Струга.
Историята се развива през 1903 година по време на Илинденско-Преображенското въстание. Съгласно оферти от Стружкото градско управително тяло по проект град Струга не въстава заради близостта до албанските земи, неподготвеността на част от популацията и безпокойство за изключително жестоки отмъстителни акции от турски разбойнически чети. Предвижда се въставането само на региона оттук река Дрим.
Планът е одобрен на Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг, на който се удостоверява решението за експлоадиране на въстанието и на който обширно се преглеждат обвързваните с него организационни въпроси. Въпреки това ролята на Струга за продължителността на въстанието е изключително значима.
Съгласно заповед на Милан Матов популацията на града стартира събирането и изпращането на патрони, друго въоръжение и хранителни запаси за четите, които се чака да се включат в сражения. В тази задача скъпи са напъните на дамите от Струга които образуват комплицирана куриерска мрежа за снабдяване на нужните запаси. Според Матов групата се състои от 56 души и се управлява от учителката Коца Хаджова.
В самия кипеж на въстанието една от десетниците на женската група, Фани Бендова споделя пред учителката Хаджова за героичния акт на Ташка. Освен, че постоянно придвижва патрони до четниците, в това време заобикаляйки върлуващия башибозук и патрулите на постоянните османски войскови елементи, Ташка е и майка. Храбрата българка съчетава непостижимата на пръв взор задача да извършва дълга към своя народ и към своята рожба.
Разказът продължава с разболяването на детето заради което майката получава позволение да се отдръпна от активността по доставяне до оздравяването му. Тя обаче подценява възбраната и все пак продължава доставянето на патрони. Тъй като мъжът ѝ е в чужбина, тя поверява детето си на едно от комшийските деца.
При завръщането си от задачата Ташка намира своето дете мъртво. Без да губи доста време и благодарение на Бендова тя урежда неговото заравяне. На другия ден, вместо да извърши българския обред за преливане на гроба с вода и вино, тя отива до близкото село Вехчани, с цел да съобщи значимо писмо. На въпроса за какво оставя по подобен метод своето дете тя дава отговор: " Ами в случай че умряло, умряло. Що да прайме в този момент? Малу ли братя умират онамо… ", акцентирайки далечината, където четниците водят сражения.
Удивлението на Матов е необикновено. Войводата взема решение, че би трябвало да се помогне на смелата българска майка. Както той споделя в спомените си " За това ѝ мъжество взехме решение с Хаджова да ѝ дадем една бела меджидия като помощ за задушниците на детето “. До края въстанието Ташка продължава да извършва отговорностите си в Организацията.
Трудно е да осъзнаем и да разберем дейностите на Ташка. За някои от нас това е непростимо – да оставиш детето си за нещо толкоз незначимо, като доставки. При състояние, че женската група се състои от десетки доброволци, в случай, че от Градския комитет изцяло схващат обстановката, в която се намира Ташка и се съгласяват тя краткотрайно да се отдръпна.
Други от нас ще споделят визията на Матов и на Хаджова и ще дефинират действието на Ташка като мъжество и висша всеотдайност. Самата тя осъзнава, че не е единствената, която прави саможертви в името на една идея. Едно е несъмнено. Когато един народ се бори за своята независимост, за своите права и за своето почтено място в света нито едно деяние не е прекомерно маловажно, нито един триумф не е дребен. Илинденските въстаници се изправят против постоянна турска войска и всеки един патрон, всеки резен самун, всяка ушита униформа е от голяма важност за продължаването на битката.
Действията на Ташка демонстрират възрожденската зрялост на българите от Македония. С ясното схващане за своя самостоятелен избор, за жертвата, която прави, само че и със съзнанието, че принадлежи към нещо по-голямо от самата нея Ташка демонстрира силата на българката и достойното ѝ място в историята на българското националноосвободително и обединително придвижване.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ