Пловдивският Одисей загина в буря
Освен град на майстори на словото и четката сантименталният Пловдив е и град на пътешественици. Търсачите на завършения са мнозина, но техен неоспорим доайен е Стойчо Стойчев - една от най-нестандартните персони по времето на социализма.
Филма за журналиста странник " Да си спомним за Стойчо Стойчев " на Николай Йотов и Иво Йотов ще гледат пловдивчани в Лъки Синема на 3 юни в границите на Панорамата на планинарското рисково кино.
Стойчо заслужава този жест. Той е ветроходецът на именитата пловдивска яхта Хоро, който провокира завистта даже на остарели морски вълци с обиколките си из водната простор. Той е първият българин, обиколил пустинята Сахара и описал приключението в книга. Стойчев е освен разпален изследовател на завършения, а подстрекател на пътешественици - в основания от него пловдивски клуб “Пътешественик ” стотици младежи реализират фантазиите си да видят нови светове.
Стойчо Стойчев е един от най-авторитетните публицисти в Пловдив, сътрудник на в. “Народна войска ”, помощник на всички пловдивски вестници, сътрудник на Българска национална телевизия. Дълги години Стойчо работи в Радио Пловдив - там негови сътрудници и другари са паметни имена на пловдивски интелектуалци - Кико Папазян, Йероним Тянков, Елена Чакалова, Иван Дионисиев. Стойчо е първият публицист в Пловдив, който предава непосредствено футболни мачове.
Журналистиката обаче е единствено един от огньовете в душата на този бликащ от хрумвания човек. Другата му пристрастеност са пътешествията - първо из българските планини.
Маршрутите по земя се оказват тесни за Стойчо. Приятелите му го назовават на смешка Одисей и Жак Кусто от Тракия. Така през 1970-те се ражда щурата концепция за пловдивска ветроходна експедиция “Хоро ”, освен това с яхта лично произвеждане. Първите две яхти, 5-6-метрови, са издигнати на тавана на Профсъюзния дом. Пренасят ги до морето, само че защото са прекомерно дребни, излизат с тях единствено за риба. Така се прехранват въз основата в Ахелой. Тя се трансформира в строителна площадка на огромните яхти “Хоро ”. Пловдив следи със спотаен мирис градежа, който продължава цели 5 години. Не са малко приятелите, подготвени да оказват помощ, доста са и недоброжелателите, които мърморят, че е неприемливо да се трошат пари и време за авансово бита идея. Строежът върви мъчно и постепенно, на доброволни начала.
Големите яхти “Хоро ” - едната от дърво, другата от стъклопласт, са по 14 метра. Така пловдивчани влизат в историята на българското яхтостроене и ветроходство. Тогава, през 1970-те, градежът на яхти в България е трудноразбираема екзотика.
Незабравим спомен на пловдивските мореплаватели е спускането на “Хоро ” на вода. Велик миг, всички ликуват. Не се сбъдват черните прогнози за завистниците, че пловдивската яхта ще потъне. Тя устоя водния тест. Не единствено не потъва, а потегля по моретата. Едната от пловдивските яхти стига до Новоросийск и Малта. При това екипът ръководи яхтата самичък - постанова се да минат образование в Полша, защото варненци мъчно преглъщат конкуренцията. Много им оказват помощ известните пътешественици капитан Георги Георгиев и Дончо Папазов.
Първото съществено тестване на пловдивските ветроходци е в Черно море, спомня си дъщерята на Стойчо Маргарита, един от най-верните му съидейници. Тръгват от Варна, преди Одеса излиза стихия и не съумяват да стигнат.
Бяхме на ръба на оцеляването, вълните в морето не са плавни като в океана, отвред те удрят. А защото яхтата е от най-примитивните, седиш горе и управляваш, цялото ръководство е на палубата. И това при минусови температури, споделя Маргарита.
До Одеса стигат през лятото. Организират пътешествия с яхтата до Мраморно море и Новоросийск - съществено корабоплаване в Черно море, и то във военна зона към Севастопол, където не позволяват даже съветски яхти.
По-късно пловдивското “Хоро ” пътува и до Малта. Експедиция вършат единствено лудите, пишат в паметната книга на екипа околосветските ни пътешественици Юлия и Дончо Папазови.
Последното корабоплаване на Стойчо е чисто мъжко. На яхтата не обичат дамите - изискванията са сурови, няма тоалетна даже, за задачата се употребява специфична кофа. Когато стигат до Истанбул, се поврежда моторът. Яхтата е на котва, тъй като стоянките са скъпи. Излиза страшна стихия, угасва токът на огромния град. Яхтата е на три котви. Двете се късат, остава единствено третата. Яхтата била на косъм от разтрошаване, а на борда били 6-7 души. Стойчо бил доста обезпокоен за хората, всички оцеляват, но от стрес получава инфаркт и на сутринта го намират мъртъв. Само на 50!
Най-хубавото, което Стойчо оставя зад себе си, са десетките хора, които той възпламенява да мечтаят, да пътешестват, да търсят непознатото. Сред приятелите му са алпинистът Христо Проданов, историкът на алпинизма доцент Сандю Бешев, публицистите Нейко Дамянов, Иван Коджабашев, Тодор Даскалов. Един от най-известните български пътешественици и писатели Теодор Троев също е ученик на клуб “Пътешественик ”.
Това, което не съумява да реализира Стойчо, е да полети с балон. Съдбата обаче е решила, че духът на Одисей от Тракия би трябвало да остане вечно в морето.
Приятел на Бен Бела
Доста години прекарва Стойчо в Алжир, където брачната половинка му Пенка работи в болничното заведение в алжирски град, недалече от границата с Мароко. Това е златен късмет за Стойчо, който обикаля Сахара с фотоапарат.
Той е другар на алжирския водач Ахмед Бен Бела, първия министър председател и президент на свободен Алжир. Съпругата на Стойчо лекува фамилията на Бен Бела, само че пловдивчанинът се сближава с вожда - тогава в Алжир тв операторите се броят на пръсти. Дори оферират на Стойчев да стартира работа в алжирската телевизия. След военния прелом обаче Бен Бела е заточен в пустинята.
Алжирската гражданска война Стойчо разказва в книгата “Мъртвите от крепостта ”. Тя не вижда бял свят по време на тоталитаризма, издадена е през деветдесетте.
Щастие за 5 франка
Щастие за пет франка не можеш да купиш. Две бутилки вино - да! Три чаши Анизет или Рикар - да! Момиче в къщата на мадам, да! Но благополучие за пет франка - това е към този момент в действителност глупава фантазия! Така стартира една от главите в книгата на Стойчо “Крепостта на мъртвите ”. Известният пловдивчанин е наясно, че благополучие не може да се купи освен с 5, а и 5 милиона франка. Затова го търси другаде - по върхове, пустини, морета.
Внукът, който носи името на Стойчо, продължава фамилната традиция, занимава се професионално с алпинизъм.
Филма за журналиста странник " Да си спомним за Стойчо Стойчев " на Николай Йотов и Иво Йотов ще гледат пловдивчани в Лъки Синема на 3 юни в границите на Панорамата на планинарското рисково кино.
Стойчо заслужава този жест. Той е ветроходецът на именитата пловдивска яхта Хоро, който провокира завистта даже на остарели морски вълци с обиколките си из водната простор. Той е първият българин, обиколил пустинята Сахара и описал приключението в книга. Стойчев е освен разпален изследовател на завършения, а подстрекател на пътешественици - в основания от него пловдивски клуб “Пътешественик ” стотици младежи реализират фантазиите си да видят нови светове.
Стойчо Стойчев е един от най-авторитетните публицисти в Пловдив, сътрудник на в. “Народна войска ”, помощник на всички пловдивски вестници, сътрудник на Българска национална телевизия. Дълги години Стойчо работи в Радио Пловдив - там негови сътрудници и другари са паметни имена на пловдивски интелектуалци - Кико Папазян, Йероним Тянков, Елена Чакалова, Иван Дионисиев. Стойчо е първият публицист в Пловдив, който предава непосредствено футболни мачове.
Журналистиката обаче е единствено един от огньовете в душата на този бликащ от хрумвания човек. Другата му пристрастеност са пътешествията - първо из българските планини.
Маршрутите по земя се оказват тесни за Стойчо. Приятелите му го назовават на смешка Одисей и Жак Кусто от Тракия. Така през 1970-те се ражда щурата концепция за пловдивска ветроходна експедиция “Хоро ”, освен това с яхта лично произвеждане. Първите две яхти, 5-6-метрови, са издигнати на тавана на Профсъюзния дом. Пренасят ги до морето, само че защото са прекомерно дребни, излизат с тях единствено за риба. Така се прехранват въз основата в Ахелой. Тя се трансформира в строителна площадка на огромните яхти “Хоро ”. Пловдив следи със спотаен мирис градежа, който продължава цели 5 години. Не са малко приятелите, подготвени да оказват помощ, доста са и недоброжелателите, които мърморят, че е неприемливо да се трошат пари и време за авансово бита идея. Строежът върви мъчно и постепенно, на доброволни начала.
Големите яхти “Хоро ” - едната от дърво, другата от стъклопласт, са по 14 метра. Така пловдивчани влизат в историята на българското яхтостроене и ветроходство. Тогава, през 1970-те, градежът на яхти в България е трудноразбираема екзотика.
Незабравим спомен на пловдивските мореплаватели е спускането на “Хоро ” на вода. Велик миг, всички ликуват. Не се сбъдват черните прогнози за завистниците, че пловдивската яхта ще потъне. Тя устоя водния тест. Не единствено не потъва, а потегля по моретата. Едната от пловдивските яхти стига до Новоросийск и Малта. При това екипът ръководи яхтата самичък - постанова се да минат образование в Полша, защото варненци мъчно преглъщат конкуренцията. Много им оказват помощ известните пътешественици капитан Георги Георгиев и Дончо Папазов.
Първото съществено тестване на пловдивските ветроходци е в Черно море, спомня си дъщерята на Стойчо Маргарита, един от най-верните му съидейници. Тръгват от Варна, преди Одеса излиза стихия и не съумяват да стигнат.
Бяхме на ръба на оцеляването, вълните в морето не са плавни като в океана, отвред те удрят. А защото яхтата е от най-примитивните, седиш горе и управляваш, цялото ръководство е на палубата. И това при минусови температури, споделя Маргарита.
До Одеса стигат през лятото. Организират пътешествия с яхтата до Мраморно море и Новоросийск - съществено корабоплаване в Черно море, и то във военна зона към Севастопол, където не позволяват даже съветски яхти.
По-късно пловдивското “Хоро ” пътува и до Малта. Експедиция вършат единствено лудите, пишат в паметната книга на екипа околосветските ни пътешественици Юлия и Дончо Папазови.
Последното корабоплаване на Стойчо е чисто мъжко. На яхтата не обичат дамите - изискванията са сурови, няма тоалетна даже, за задачата се употребява специфична кофа. Когато стигат до Истанбул, се поврежда моторът. Яхтата е на котва, тъй като стоянките са скъпи. Излиза страшна стихия, угасва токът на огромния град. Яхтата е на три котви. Двете се късат, остава единствено третата. Яхтата била на косъм от разтрошаване, а на борда били 6-7 души. Стойчо бил доста обезпокоен за хората, всички оцеляват, но от стрес получава инфаркт и на сутринта го намират мъртъв. Само на 50!
Най-хубавото, което Стойчо оставя зад себе си, са десетките хора, които той възпламенява да мечтаят, да пътешестват, да търсят непознатото. Сред приятелите му са алпинистът Христо Проданов, историкът на алпинизма доцент Сандю Бешев, публицистите Нейко Дамянов, Иван Коджабашев, Тодор Даскалов. Един от най-известните български пътешественици и писатели Теодор Троев също е ученик на клуб “Пътешественик ”.
Това, което не съумява да реализира Стойчо, е да полети с балон. Съдбата обаче е решила, че духът на Одисей от Тракия би трябвало да остане вечно в морето.
Приятел на Бен Бела
Доста години прекарва Стойчо в Алжир, където брачната половинка му Пенка работи в болничното заведение в алжирски град, недалече от границата с Мароко. Това е златен късмет за Стойчо, който обикаля Сахара с фотоапарат.
Той е другар на алжирския водач Ахмед Бен Бела, първия министър председател и президент на свободен Алжир. Съпругата на Стойчо лекува фамилията на Бен Бела, само че пловдивчанинът се сближава с вожда - тогава в Алжир тв операторите се броят на пръсти. Дори оферират на Стойчев да стартира работа в алжирската телевизия. След военния прелом обаче Бен Бела е заточен в пустинята.
Алжирската гражданска война Стойчо разказва в книгата “Мъртвите от крепостта ”. Тя не вижда бял свят по време на тоталитаризма, издадена е през деветдесетте.
Щастие за 5 франка
Щастие за пет франка не можеш да купиш. Две бутилки вино - да! Три чаши Анизет или Рикар - да! Момиче в къщата на мадам, да! Но благополучие за пет франка - това е към този момент в действителност глупава фантазия! Така стартира една от главите в книгата на Стойчо “Крепостта на мъртвите ”. Известният пловдивчанин е наясно, че благополучие не може да се купи освен с 5, а и 5 милиона франка. Затова го търси другаде - по върхове, пустини, морета.
Внукът, който носи името на Стойчо, продължава фамилната традиция, занимава се професионално с алпинизъм.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ