Христо Карадочев: Абитуриентите трябва да бъдат практични
Освен че е художник, ХРИСТО КАРАДОЧЕВ е прочут в креативните среди на България като дизайнер, създател на неповторими картини и дрехи от кожа, уредник на ревюта и мотор на други истински прояви. Прочут е и с отдадеността си на фамилния бизнес с кожи, който развива дружно със своите татко и брат. Не крие, че е първи братовчед на Богдана и Бойчо Карадочеви. А в последно време още веднъж е хвърлил всичките си сили, познания, опит и познанства, с цел да провежда следващото ревю " Моден салон за зрелостници ", което ще се организира от 29 януари до 2 февруари в Националния музей " Земята и хората " с вход свободен.
" Правя всичко с обич "
" Кожухарството е измежду изчезващите занаяти "
" С моите картини от кожа в началото не ме одобряваха в креативните среди "
- Какъв бе пътят ви от кожухар и художник до уредник на ревюта и изложби, отдадени на модата, стила и естетиката, господин Карадочев?
- Завършил съм в Художествена академия във Велико Търново изобразително изкуство - графика. Фамилията ми е занаятчийска. На Богдана Карадочева нейният татко и моят са братя. Още преди 9 септември и по-късно са се занимавали с кожени дрехи. Баща ми ме е учил от дребен на занаята и щом приключих, взех решение да диря вид това, което умея като художник, да мога да го претворя в кожите. Започнах с кукерски маски, след това ги оставих. След това се посветих на изработката на кожени пана - огромни, по 3-4 метра, които преди време бяха изложени в Ловно-рибарския съюз на бул. " Витоша " и на доста други места. Даже лорд Карингтън ми е поръчвал такива картини и ги е носил в Англия.
- Има ли през днешния ден в България почва за развиването на истински хрумвания в творчеството?
- Сега всеки си мисли, че прави изкуство. Но не е задоволително единствено да бършеш четката и да си въобразяваш, че си художник, а в същото време да " произвеждаш " безспорен кич. Преди всяко нещо минаваше през държавна комисия от 20 индивида, по тази причина имаше и някакво качество, имаше същинско изкуство. С моите картини от кожа в началото не ме одобряваха в креативните среди. Спомням си по какъв начин починалият Здравко Мавродиев, който е изкуствовед, рече: какво да го вършим - нито е текстил, нито е живопис, основава нещо за пръв път виждано. Но аз се окуражих да се потвърдя. Започнах да върша от кожа огромни пана на животни, портрети на домашни любимци. И същият този Здравко Мавродиев вика: " А, това наподобява на моето куче... " Та станах член на СБХ. След това започнах да върша по-екстравагантни дрехи, проведох ревюта с манекени и всички ме чакаха - не толкоз да видят тоалетите, едвам гледат девойките. Защото някой един път ми сподели: " Аз нищо не запознат съм дрехи, но виждам, че твоите всички ги харесват. Как става това? " И знаете ли какво отговорих? " Правя ги за кеф, върша ги с обич, върша ги за наслаждение. " И по този начин не преставам цялостен живот.
- Как реагирате, когато някой изиска съответна картина или тоалет, които е видял някъде или си ги показва по избран метод?
- Не обичам поръчки. Примерно, в случай че някой ми каже да му направя пано за вилата или за къщата, желая първо да видя мястото и след това предлагам най-малко 2-3 картини. Ако ги харесат - добре, само че няма по какъв начин да ми дефинират по какъв начин и какво да създавам.
- Умираща специалност ли е кожухарството?
- Да, множеството занаяти са на изгубване. Останали са един-двама грънчари, няма кожухарство, нито медарство. Наскоро коментирахме тази тематика с моя другар Антон Сомлев, с който вършим кукерски маски. Навремето той работеше в Музея за национални и художествени занаяти в Троян. И дори му предложих там да се създадат работилници, където да има остарели майстори, да демонстрират какво могат.
- Може да се каже, че вие самият наследихте занаята от татко си. Има ли обаче учебни заведения, където да се преподават кожухарство, звънчарство, везбарство и така нататък?
- Уж има. Обаче примерно в гимназиите по фешън дизайн не учат младите на това, което би трябвало: те една пола не могат да ушият! И на Греди Асса съм му казвал: " Произвеждате безработица. Научете ги хората да си изкарват хляба, а не да ушият 1-2 пеньоара и към този момент да считат, че са висша мода и огромни създатели. "
- Какви кожи предпочитате да употребявате?
- Гледам да работя повече с кожи на животни, чието месо се употребява - телешки, агнешки... Не вървя по планините да изстрелвам дивеч. Използвам кожи, от които се вършат обувки и дрехи. С Бриджит Бардо сме първи другари, тя ми е разрешила (усмихва се).
- А по какъв начин се отнасяте към хора - като тази актриса, които се афишират за огромни бранители на животните и приканват обществото да не употребяват продукти от естествена кожа?
- Бих ги попитал на първо време - с какво се хранят? Макар че много от тях несъмнено са и вегетарианци. Според мен просто желаят да се бележит, да бъдат по-различни, да станат известни, какви ли не ги измислят: стачкуват, снимат се голи и така нататък Но доста промишлености - за произвеждане на обувки, чанти, лепила, се крепят точно на кожите, от тях се вършат. Да отидат тези бранители на животните при ескимосите и да се опитат да им бутнат юртите, да ги съблекат, да им дадат дантели... Хората от много време отглеждат животни, употребяват кожите им. Какво в този момент - да ги хвърлят ли, в земята ли да ги заравят?! Ако го създадат, става екологична злополука. Някои не обичат кожите, само че има и други, които не могат без тях. Какво да ги вършим? На мен не ми пречи и от изкуствена кожа да си върша нещата, само че няма да посегна към китеници, нали разбирате...
- Май творчеството, кожухарството и дизайнът не са ви задоволителни, щом организирате и разнообразни прояви, отдадени на модата?
- Започнахме с сътрудниците от СБХ първо да вършим смесени изложения, в които участваха бижутери, създатели на рисувани шалове, аз - с кожени дрехи... После се роди концепцията за форумите " Авангардна мода " и " Българска мода ". От 20 години провеждам ревю за зрелостници в музея " Земята и хората ". Някъде към 20-25 хиляди души го посещават. Но в него вземат участие единствено български дизайнери, не позволявам китайски и турски рокли. Този път ще има 80 сбирки, 80 дизайнери и фешън къщи с над две хиляди модела абитуриентски рокли и мъжки костюми.
- Вие в действителност по този метод се борите да запазите занаята на родните основатели на качествени тоалети, нали?
- Така е. Даже преди 6-7 години някой ми сподели: " Карадочев, приветствам те! " Викам: " За какво? Аз съм единствено уредник. " И знаете ли какво ми дадоха отговор? " За това, че ние не можахме да опазим границите, а вие го направихте - единствено български дизайнери допускате. "
- След като към този момент две десетилетия организирате изложби за зрелостници, по-лесно ли става с всяка минала година?
- Напротив. Форум " Българска мода " събираше преди сред 80-100 дизайнери. Сега са останали двама-трима. Аз на някои им споделям: " Не може с една кройка цялостен живот да караш. Ако си се изчерпал и към този момент нямаш хрумвания, има млади дизайнери. Вземи ги, както вършат на Запад, използвай им силата, концепциите. Хем ще им окажеш помощ, хем и ти ще се обогатиш. " Но всеки пази да не му откраднат кройките, да не му копират моделите...
- Как подбрахте участниците в идното събитие?
- Поканил съм доста известни дизайнери - Стоян Радичев, " Алегра ", " Холидей ", гримьори от Националната опера, майстори шивачи от театри. Искам на ревюто да се показват създателите! Търся, обикалям, скръствам улиците, както се споделя. Защото тези, които са надарени, са по-скромни, те не отиват да се оферират сами. А са като диамантите - би трябвало да се открият, да се шлифоват...
- Защо организирате " Моден салон за зрелостници " точно в " Земята и хората "?
- Много го одобрявам този музей - той е баснословен, в него има сила. Сигурно малко на брой знаят, че " Земята и хората " е вторият по величина в света след парижкия музей. Всички чужденци, държавни делегации, дипломати, съпруги на президенти ги водят там. Изложението за зрелостници доста добре се вписва в тази конюнктура - измежду прелестните минерали и скъпоценни камъни. А е и обичано място от учениците, от родителите, има позитивна атмосфера вътре.
- С кого ще посъветвате зрелостниците да отидат от 29 януари до 2 февруари в музея - със фамилията или с другари?
- С родителите стават огромни проблеми: майката желае тоалетът да е от прочут дизайнер и, в случай че има опция, да е безценен. Бих предложил родителите да дадат независимост на децата си сами да изберат роклята или костюма за бала. Това е единственият празник, който не се повтаря. Човек може да се дами доста пъти - колкото си изиска, само че зрелостник ще бъде единствено един път в живота.
- Имате ли наблюдения какви суми харчат за бала българите?
- Помолил съм участниците в ревюто, като се спрат при тях майка с щерка или семейство, да ги попитат с какви пари разполагат. И персонално държа дизайнерите да участват, с цел да могат да поучават, да ориентират, да подсказват. Дори да се съобразят със сумата, която хората са подготвени да похарчат, да понижат малко цените, да създадат щастливо някое дете. За да може и със средствата, които има, да бъде неповторимо на бала. Препоръчвам също по този начин продавачите да си записват: с даден модел рокля къде ще се появи абитуриентката, от кое учебно заведение е, че да не се повтаря същият тоалет, да не стане гаф. За доста неща съм помислил. И знам, че българинът от много време гледа по-отрано да задели някакви пари за бала на сина или дъщерята - едни имат опция единствено 100 лв. да похарчат, други ръсят хиляди.
- Какво ще препоръчате на девойки и момчета, на които им следва бал тази година?
- Има много отворени деца. Радвам се, че чалгата съвсем отшумя и към този момент няма дизайнери, които да вършат такива тоалети. Но добре е абитуриентките да си вземат рокли, които да може да употребяват и по-късно. Нека бъдат практични. За да не отиват ей по този начин парите за бала, поради който родителите са подготвени да продадат кон, каруца, равнища, теглят заеми - единствено и единствено да купят хубави тоалети на децата.
тпс
Част от неповторимите картини от кожа на Христо Карадочев
Снимки авторката и персонален архив
" Правя всичко с обич "
" Кожухарството е измежду изчезващите занаяти "
" С моите картини от кожа в началото не ме одобряваха в креативните среди "
- Какъв бе пътят ви от кожухар и художник до уредник на ревюта и изложби, отдадени на модата, стила и естетиката, господин Карадочев?
- Завършил съм в Художествена академия във Велико Търново изобразително изкуство - графика. Фамилията ми е занаятчийска. На Богдана Карадочева нейният татко и моят са братя. Още преди 9 септември и по-късно са се занимавали с кожени дрехи. Баща ми ме е учил от дребен на занаята и щом приключих, взех решение да диря вид това, което умея като художник, да мога да го претворя в кожите. Започнах с кукерски маски, след това ги оставих. След това се посветих на изработката на кожени пана - огромни, по 3-4 метра, които преди време бяха изложени в Ловно-рибарския съюз на бул. " Витоша " и на доста други места. Даже лорд Карингтън ми е поръчвал такива картини и ги е носил в Англия.
- Има ли през днешния ден в България почва за развиването на истински хрумвания в творчеството?
- Сега всеки си мисли, че прави изкуство. Но не е задоволително единствено да бършеш четката и да си въобразяваш, че си художник, а в същото време да " произвеждаш " безспорен кич. Преди всяко нещо минаваше през държавна комисия от 20 индивида, по тази причина имаше и някакво качество, имаше същинско изкуство. С моите картини от кожа в началото не ме одобряваха в креативните среди. Спомням си по какъв начин починалият Здравко Мавродиев, който е изкуствовед, рече: какво да го вършим - нито е текстил, нито е живопис, основава нещо за пръв път виждано. Но аз се окуражих да се потвърдя. Започнах да върша от кожа огромни пана на животни, портрети на домашни любимци. И същият този Здравко Мавродиев вика: " А, това наподобява на моето куче... " Та станах член на СБХ. След това започнах да върша по-екстравагантни дрехи, проведох ревюта с манекени и всички ме чакаха - не толкоз да видят тоалетите, едвам гледат девойките. Защото някой един път ми сподели: " Аз нищо не запознат съм дрехи, но виждам, че твоите всички ги харесват. Как става това? " И знаете ли какво отговорих? " Правя ги за кеф, върша ги с обич, върша ги за наслаждение. " И по този начин не преставам цялостен живот.
- Как реагирате, когато някой изиска съответна картина или тоалет, които е видял някъде или си ги показва по избран метод?
- Не обичам поръчки. Примерно, в случай че някой ми каже да му направя пано за вилата или за къщата, желая първо да видя мястото и след това предлагам най-малко 2-3 картини. Ако ги харесат - добре, само че няма по какъв начин да ми дефинират по какъв начин и какво да създавам.
- Умираща специалност ли е кожухарството?
- Да, множеството занаяти са на изгубване. Останали са един-двама грънчари, няма кожухарство, нито медарство. Наскоро коментирахме тази тематика с моя другар Антон Сомлев, с който вършим кукерски маски. Навремето той работеше в Музея за национални и художествени занаяти в Троян. И дори му предложих там да се създадат работилници, където да има остарели майстори, да демонстрират какво могат.
- Може да се каже, че вие самият наследихте занаята от татко си. Има ли обаче учебни заведения, където да се преподават кожухарство, звънчарство, везбарство и така нататък?
- Уж има. Обаче примерно в гимназиите по фешън дизайн не учат младите на това, което би трябвало: те една пола не могат да ушият! И на Греди Асса съм му казвал: " Произвеждате безработица. Научете ги хората да си изкарват хляба, а не да ушият 1-2 пеньоара и към този момент да считат, че са висша мода и огромни създатели. "
- Какви кожи предпочитате да употребявате?
- Гледам да работя повече с кожи на животни, чието месо се употребява - телешки, агнешки... Не вървя по планините да изстрелвам дивеч. Използвам кожи, от които се вършат обувки и дрехи. С Бриджит Бардо сме първи другари, тя ми е разрешила (усмихва се).
- А по какъв начин се отнасяте към хора - като тази актриса, които се афишират за огромни бранители на животните и приканват обществото да не употребяват продукти от естествена кожа?
- Бих ги попитал на първо време - с какво се хранят? Макар че много от тях несъмнено са и вегетарианци. Според мен просто желаят да се бележит, да бъдат по-различни, да станат известни, какви ли не ги измислят: стачкуват, снимат се голи и така нататък Но доста промишлености - за произвеждане на обувки, чанти, лепила, се крепят точно на кожите, от тях се вършат. Да отидат тези бранители на животните при ескимосите и да се опитат да им бутнат юртите, да ги съблекат, да им дадат дантели... Хората от много време отглеждат животни, употребяват кожите им. Какво в този момент - да ги хвърлят ли, в земята ли да ги заравят?! Ако го създадат, става екологична злополука. Някои не обичат кожите, само че има и други, които не могат без тях. Какво да ги вършим? На мен не ми пречи и от изкуствена кожа да си върша нещата, само че няма да посегна към китеници, нали разбирате...
- Май творчеството, кожухарството и дизайнът не са ви задоволителни, щом организирате и разнообразни прояви, отдадени на модата?
- Започнахме с сътрудниците от СБХ първо да вършим смесени изложения, в които участваха бижутери, създатели на рисувани шалове, аз - с кожени дрехи... После се роди концепцията за форумите " Авангардна мода " и " Българска мода ". От 20 години провеждам ревю за зрелостници в музея " Земята и хората ". Някъде към 20-25 хиляди души го посещават. Но в него вземат участие единствено български дизайнери, не позволявам китайски и турски рокли. Този път ще има 80 сбирки, 80 дизайнери и фешън къщи с над две хиляди модела абитуриентски рокли и мъжки костюми.
- Вие в действителност по този метод се борите да запазите занаята на родните основатели на качествени тоалети, нали?
- Така е. Даже преди 6-7 години някой ми сподели: " Карадочев, приветствам те! " Викам: " За какво? Аз съм единствено уредник. " И знаете ли какво ми дадоха отговор? " За това, че ние не можахме да опазим границите, а вие го направихте - единствено български дизайнери допускате. "
- След като към този момент две десетилетия организирате изложби за зрелостници, по-лесно ли става с всяка минала година?
- Напротив. Форум " Българска мода " събираше преди сред 80-100 дизайнери. Сега са останали двама-трима. Аз на някои им споделям: " Не може с една кройка цялостен живот да караш. Ако си се изчерпал и към този момент нямаш хрумвания, има млади дизайнери. Вземи ги, както вършат на Запад, използвай им силата, концепциите. Хем ще им окажеш помощ, хем и ти ще се обогатиш. " Но всеки пази да не му откраднат кройките, да не му копират моделите...
- Как подбрахте участниците в идното събитие?
- Поканил съм доста известни дизайнери - Стоян Радичев, " Алегра ", " Холидей ", гримьори от Националната опера, майстори шивачи от театри. Искам на ревюто да се показват създателите! Търся, обикалям, скръствам улиците, както се споделя. Защото тези, които са надарени, са по-скромни, те не отиват да се оферират сами. А са като диамантите - би трябвало да се открият, да се шлифоват...
- Защо организирате " Моден салон за зрелостници " точно в " Земята и хората "?
- Много го одобрявам този музей - той е баснословен, в него има сила. Сигурно малко на брой знаят, че " Земята и хората " е вторият по величина в света след парижкия музей. Всички чужденци, държавни делегации, дипломати, съпруги на президенти ги водят там. Изложението за зрелостници доста добре се вписва в тази конюнктура - измежду прелестните минерали и скъпоценни камъни. А е и обичано място от учениците, от родителите, има позитивна атмосфера вътре.
- С кого ще посъветвате зрелостниците да отидат от 29 януари до 2 февруари в музея - със фамилията или с другари?
- С родителите стават огромни проблеми: майката желае тоалетът да е от прочут дизайнер и, в случай че има опция, да е безценен. Бих предложил родителите да дадат независимост на децата си сами да изберат роклята или костюма за бала. Това е единственият празник, който не се повтаря. Човек може да се дами доста пъти - колкото си изиска, само че зрелостник ще бъде единствено един път в живота.
- Имате ли наблюдения какви суми харчат за бала българите?
- Помолил съм участниците в ревюто, като се спрат при тях майка с щерка или семейство, да ги попитат с какви пари разполагат. И персонално държа дизайнерите да участват, с цел да могат да поучават, да ориентират, да подсказват. Дори да се съобразят със сумата, която хората са подготвени да похарчат, да понижат малко цените, да създадат щастливо някое дете. За да може и със средствата, които има, да бъде неповторимо на бала. Препоръчвам също по този начин продавачите да си записват: с даден модел рокля къде ще се появи абитуриентката, от кое учебно заведение е, че да не се повтаря същият тоалет, да не стане гаф. За доста неща съм помислил. И знам, че българинът от много време гледа по-отрано да задели някакви пари за бала на сина или дъщерята - едни имат опция единствено 100 лв. да похарчат, други ръсят хиляди.
- Какво ще препоръчате на девойки и момчета, на които им следва бал тази година?
- Има много отворени деца. Радвам се, че чалгата съвсем отшумя и към този момент няма дизайнери, които да вършат такива тоалети. Но добре е абитуриентките да си вземат рокли, които да може да употребяват и по-късно. Нека бъдат практични. За да не отиват ей по този начин парите за бала, поради който родителите са подготвени да продадат кон, каруца, равнища, теглят заеми - единствено и единствено да купят хубави тоалети на децата.
тпс
Част от неповторимите картини от кожа на Христо Карадочев
Снимки авторката и персонален архив
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ