Сингапурското „икономическо чудо“ – историята на процъфтяващата и подредена държава
Островната страна Сингапур, ситуирана в Югоизточна Азия, за мнозина европейци е нещо далечно и нереално – един от фамозните азиатски стопански „ дребни тигри “. Но, в действителност, съгласно авторитетни политици и икономисти, Сингапур е образцова страна, която към този момент живее в XXII-ри век. И съвсем всички нейни достижения са свързани с името на един човек – бащата на промените, някогашният министър-председател на страната Ли Куан Ю. Той е основният измежду основателите на Сингапурското „ икономическо знамение “.
Бащата на Ли Куан Ю обичал да посещава хазартни салони. В началото на ХХ-ти век в пристанищното градче Сингапур те били на всеки ъгъл. Хазартният китаец проигравал всичко, един път даже изгубил фамилната каучукова ферма – а каучукът по тези места бил със същото значение, каквото има пшеницата в Европа.
Роденият през 1923 година Ли Куан Ю си заречен, че в никакъв случай няма да бъде като татко си. Старателното момче спазило своето заричане – приключило с отличие лицей, а по-късно и Кембридж. После Ли Куан Ю се завърнал в родината си и почнал да работи в адвокатска адвокатска фирма.
Младият човек въобще не приличал на татко си. Той бил олицетворение на мощна воля, прагматизъм и привърженост към националните обичаи. Ли Куан Ю влезнал в партията „ Народно деяние “, 5 години по-късно станал неин общоприет секретар, а след още 5 – министър председател на Сингапур.
Мнозина считали, че младия юрист ще построи обществена страна, което е естествено за азиатските страни. Но историята направила избор вместо него – през 1965 г. Сингапур, който до тогава бил член на Федерация Малайзия, получил самостоятелност. Ръководителят на държавното управление трябвало да се оправя по едно и също време с доста въпроси – от водоснабдяването до избора на политическа система. Ли Куан Ю решил ослепително всички проблеми и извел страната си „ от Третия свят в Първия “ – както гласи известната фраза.
Разказва се следната легенда за метода, по който сингапурските управляващи поканили финансовите „ акули “. Твърди се, че те обяснили нещата по този начин на британските финансисти, като употребявали глобуса:
– Началото на финансовия свят е в Цюрих, където банките отварят в 9.00 ч. сутринта. Банките на Франкфурт отварят по-късно. Банките в Лондон – още по-късно. Следобед банките в Цюрих към този момент затварят, след тях банките във Франкфурт и Лондон. По това време банките в Ню Йорк към момента работят. По тази скица Лондон пренасочва финансовите потоци към Ню Йорк. Следобед банките в Ню Йорк затварят, само че до тогава ще трансферират финансовите потоци към Сан Франциско. А по-късно и банките в Сан Франциско приключват работа. По този метод, до 9.00 ч. швейцарско време, когато отварят банките в Цюрих – във финансовия свят не се случва нищо! Но, в случай че сложим Сингапур по средата, той ще може да поеме финансовите потоци от Сан Франциско. След като затворят банките в Сингапур, финансовите потоци ще си отидат още веднъж в Цюрих. Според тази скица, в света ще има световна денонощна банкова услуга.
През 1960-те години най-мощните финансови корпорации отворили офиси в Сингапур. След като получил приток на пари, Ли Куан Ю се заел най-много с битка против корупцията и престъпността. Той обяснил това с обстоятелството, че Сингапур няма естествени благосъстояния – по тази причина неговите благосъстояния щели да бъдат бистрота на приходите и високо равнище на сигурност. Войната била на живот и гибел: Ли Куан Ю направил всичко, с цел да утвърди върховенството на закона. Той вкарал в пандиза даже най-близкия си другар, упрекнат в корупция.
Когато попитали министър-председателя по какъв начин да стартират промени, той дал отговор: „ Първо вкарайте в пандиза трима свои другари. Те знаят защо – и вие знаете защо “. Подобни неповторими ограничения бързо унищожили корупцията в Сингапур.
С тези, които не желали да живеят почтено, постъпили по този начин, както с министъра на общественото развиване, хванат с рушвет в размер на 315 хиляди $. Преди да го съобщи на прокуратурата, министър-председателят поговорил с него на четири очи. След това министърът се прибрал вкъщи си и се самоубил.
В интерес на истината, не всички приветстват методите, с които Ли Куан Ю трансформирал страната си в процъфтяваща и подредена страна. В какво ли не го упреквали? Най-вече в занемаряване на така наречен „ демократични полезности “. Вярно, че в региона на свободата на словото в Сингапур има какво да се желае – всеки публицист, публицист или издание, които подлагат на критика държавното управление или неговия политически курс, подлежат на арест или закриване. Чуждестранните публицисти не вършат изключение: когато един от британците, живеещи в Сингапур, написал книга с обвинявания против Ли Куан Ю, неотложно бил наказан и вкаран в пандиза.
В Сингапур зачитането на закона е същинска фикс идея. В страната са неразрешени доста неща, на които други страни даже не обръщат внимание. Например: дъвката – замърсявала града, а птиците я гълтали и умирали. Също и графитите. След като американски младеж нарисувал нещо върху стена, неотложно бил задържан, осъден с 10 удара с пръчка по петите и незабавно депортиран. На носилка – тъй като горкият не можел да върви. Когато интернационалните „ правозащитни “ организации почнали да сипят дежурните си обвинявания, управляващите в Сингапур дали отговор: „ Законът е идентичен за всички, в това число за туристите “.
Веднъж Ли Куан Ю, в изявление за вестник, споделил следното:
„ Вие се нуждаете на първо място от непоклатимост, изясненост и сигурност. Демокрацията не е ефикасна в изискванията на безпорядък. Чували ли сте британския израз – „ Закон и ред “? Законът не ще работи, в случай че няма ред. “
Остава единствено да напомним, че през днешния ден Сингапур заема едно най-ниските места във връзка с безработицата – и едно от най-високите във връзка с приходите, образованието и медицинските стандарти. Защото там съблюдават остарелия принцип: „ Закон и ред! “
