Намаляват заплатите на шефовете в Комисията за финансов надзор
Основното месечно заплащане на членовете, заместник-председателите и ръководителя на Комисията за финансов контрол да бъдат понижени. Това плануват промени в закона за КФН, импортирани от народни представители от парламентарната група на партия „ Възраждане “ в Народното събрание.
С тях се желае да се върнат разпоредбите за възнагражденията от 2017 година. Според тях председателят на КФН ще взема 90% от заплатата на ръководителя на Народното събрание. Заместник-председателите на регулатора ще получават главно месечно заплащане в размер на 90%, а другите членове на КФН - 80%, от това на ръководителя на комисията.
През 2017-а ръководещото тогава болшинство е дало право на КФН да дефинира единствено какви такси да събира от поднадзорните лица, по свое осмотрение, както и да разходва получените средства също както откри за добре. А тази „ порочна процедура основава сериозен спор на ползи и дава опция и тласък на управлението на КФН да злоупотребява със закона в собствен персонален финансов интерес “, означават вносителите в претекстовете си.
С измененията в закона тогава възнагражението към този момент не е „ не по-ниско от междинното заплащане на членовете на управителните органи на небанкови финансови организации, само че ненадвишаващо това на шефа и подуправителите на Българска народна банка “. А това основава практиката ръководителят на КФН, без значение, че е държавен чиновник, да получава по-голяма заплата от ръководителя на Народното събрание и от президента на България взети дружно, написа в претекстовете към законопроекта.
С приемането на измененията от 2017-а двойно се усилва бюджета на КФН, „ без от това да са настъпили позитивни последствия за небанковия финансов бранш “, означават вносителите. След това съществено са увеличени таксите, които заплащат застрахователните и пенсионни осигурителни сдружения, които пък се трансферират непосредствено на техните клиенти посредством повишение на застрахователните награди и такси за клиентите, допълват те.
Предлага се КФН да има независим бюджет, който да е част от държавния бюджет и той да се приема от Народното събрание. Записано е, че той би трябвало да се сформира, извършва и регистрира по реда на Закона за устройството на държавния бюджет.
С тях се желае да се върнат разпоредбите за възнагражденията от 2017 година. Според тях председателят на КФН ще взема 90% от заплатата на ръководителя на Народното събрание. Заместник-председателите на регулатора ще получават главно месечно заплащане в размер на 90%, а другите членове на КФН - 80%, от това на ръководителя на комисията.
През 2017-а ръководещото тогава болшинство е дало право на КФН да дефинира единствено какви такси да събира от поднадзорните лица, по свое осмотрение, както и да разходва получените средства също както откри за добре. А тази „ порочна процедура основава сериозен спор на ползи и дава опция и тласък на управлението на КФН да злоупотребява със закона в собствен персонален финансов интерес “, означават вносителите в претекстовете си.
С измененията в закона тогава възнагражението към този момент не е „ не по-ниско от междинното заплащане на членовете на управителните органи на небанкови финансови организации, само че ненадвишаващо това на шефа и подуправителите на Българска народна банка “. А това основава практиката ръководителят на КФН, без значение, че е държавен чиновник, да получава по-голяма заплата от ръководителя на Народното събрание и от президента на България взети дружно, написа в претекстовете към законопроекта.
С приемането на измененията от 2017-а двойно се усилва бюджета на КФН, „ без от това да са настъпили позитивни последствия за небанковия финансов бранш “, означават вносителите. След това съществено са увеличени таксите, които заплащат застрахователните и пенсионни осигурителни сдружения, които пък се трансферират непосредствено на техните клиенти посредством повишение на застрахователните награди и такси за клиентите, допълват те.
Предлага се КФН да има независим бюджет, който да е част от държавния бюджет и той да се приема от Народното събрание. Записано е, че той би трябвало да се сформира, извършва и регистрира по реда на Закона за устройството на държавния бюджет.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ