Александър Дугин: Да се убие дракона
Основният проблем през 2024 година ще бъде същият фундаментален проблем, както преди: това е борбата сред двете талази – затихващата вълна на еднополюсния международен ред с хегемонията на Съединени американски щати и страните от груповия Запад и надигащата се вълна на многополюсен свят, въплътен в БРИКС-10.
Този проблем породи не в този момент, а тогава когато Западът, откакто получи видимост на еднолично планетарно владичество за един исторически миг (след разпадането на СССР), не съумя да приложи водачеството си на процедура. В резултат на това започнаха да се афишират нови суверенни полюси - Русия и Китай.
Останалите полюси също са на път - Индия, ислямската цивилизация, Африка и Латинска Америка. Има единствено седем центъра на власт, в това число Запада. Шест от тях се сплотиха, с цел да образуват БРИКС, започвайки построяването на многополюсен ред.
Западът продължава да се вкопчва в своята надмощие и нападна най-опасните съперници на господството си - Русия, Китай и ислямския свят. Това не стартира през днешния ден, а още в самото начало на 2000-те години. Но политическата карта на света най-сетне закупи сегашния си контрастност през последните години - и изключително след началото на СВО в Украйна.
Специалната интервенция се трансформира в първата гореща война на многополюсния свят против еднополюсния. Преди това – изключително по време на първия мандат на президента Тръмп и заради възхода на популизма в Европа – изглеждаше, че директната борба може да бъде избегната, че Западът ще одобри спокойно многополярността, пробвайки се да завоюва полагащото му се място в постглобалисткия международен ред.
Точно това имаше поради Тръмп, когато прикани за пресушаване на глобалисткото тресавище в самите Съединени американски щати. Но до момента блатото съумя да пресуши самия Тръмп и в интервала на най-блатния президент Байдън да отприщи кървясъл спор в Украйна, хвърляйки всички сили на груповия Запад против Русия като най-важния полюс на един многополюсен свят.
Основният резултат от миналата 2023 година беше спирането от страна на Русия на украинската контраатака, което за глобалистите беше решаващият миг в целия спор. Те предоставиха на нацисткия режим в Киев оптималната поддръжка с оръжие, финанси, политически, осведомителни и дипломатически запаси.
Когато Русия устоя и стартира да се готви за личното си нахлуване, се оказа, че всичко е на вятъра. Въпреки това, до момента в който глобалистите са на власт в Съединени американски щати, те считат да продължат войната. И, явно, освен до последния украинец, само че и до последния глобалист.
В края на 2023 година обаче се отвори втори фронт във войната на еднополюсния и многополюсния свят. Този път авангардът на Запада в Близкия изток - страната Израел, в отговор на нашествието на Хамас, стартира последователен геноцид на популацията на Газа, без да се преценява с нищо. Съединените щати и груповият Запад изцяло поддържаха дейностите на Тел Авив, като по този метод начертаха нова разломна линия – Западът против ислямската цивилизация.
Американските неоконсерватори още при започване на 2000-те години доближиха този стадий, което докара до нахлуването в Афганистан, Ирак и по-късно поддръжката за радикалните ислямисти в Либия, Сирия и така нататък Сега Западът още веднъж е изправен пред ислямския свят, воден от палестинците, Йеменските хуси, ливанската Хизбула, а също и Иран.
Освен това в Западна Африка, още един плацдарм на антиколониалната битка против еднополярността и за многополярността, се появи съюз на най-решителните страни - Мали, Буркина Фасо, Централноафриканската република, Габон и Нигер, където бяха осъществени поредност от анти - глобалистки преврати. Така че и тук се появи нов фронт.
И най-после, Венецуела, чийто законен водач Николас Мадуро Съединени американски щати се пробваха да сменят с марионетката Гуайдо, което приключи с цялостно крушение, влезе в териториален спор за противоречивите зони на Гвиана-Есекибо с проатлантическата марионетка Британска Гвиана. А аржентинският президент Хавиер Майли, макар че отхвърли да се интегрира в БРИКС, прикани Англия да преразгледа въпроса за Малвинските острови. Така в Латинска Америка се появи различен фронт на битката.
Така наближаваме новата 2024 година. И тогава всички трендове продължиха с ускорени темпове. Напрежението за Съединени американски щати в Близкия изток пораства всеки ден. Войната в Украйна сигурно ще продължи и в този момент самодейността е на страната на Русия.
Трябва да чакаме и изостряне на спора към Тайван, където Съединени американски щати прокараха на изборите антикитайския претендент Лай Цинде, по-нататъшна ескалация в Близкия изток, продължение на антиколониалните революции в Африка и ескалация на несъгласията в Латинска Америка в гореща фаза.
На самия Запад рецесията се разраства с ускорени темпове. Тази година в Съединени американски щати има избори, на които глобалистите ще се изправят против мощна вълна от републиканци.
Европейският съюз е в крах и още веднъж се надига антиелитарна, антилиберална вълна от популисти – леви и десни. Има левичари, като Сара Вагенкнехт и нейната нова партия. " Червената Сара ", които се трансформират в знак на на Европа.
Такива левичари са на първо място врагове на световния капитал – за разлика от псевдолевичарите, изкупени „ на корен “ от Сорос, които главно се застъпват за ЛГБТ*, украинския нацизъм, геноцида в Газа и неконтролираната миграция, а също по този начин обезверено се борят против съветското въздействие, Путин и Русия като цяло.
Има и десен съставен елемент - доста очукан, само че в доста европейски страни съставлява втората по значителност политическа мощ. Например Марин Льо Пен във Франция. Алтернативата за Германия набира мощ в Германия. В Италия, макар демократичната уязвимост на премиера Джорджи Мелони, дясната половина на обществото не си е отишла. Целият десен популизъм си остава подобен, какъвто беше.
Но има глобалистичен Запад, който се пробва да се показа за целия „ Запад “, и има десни и леви антиглобалисти, както и голям пласт елементарни западни хора, които съставляват „ безмълвното болшинство. " Това е най-важното: европейският елементарен човек не схваща нищо от политика.
Обикновените европейци и американци просто не могат да се оправят с настояванията да сменят пола, да кастрират принудително дребните си синове, да се женят за кози, да водят и хранят още повече мигранти, да ядат хлебарки, да четат молебствия на Грета Тунберг нощем и да ругаят руснаците. Западният еснафин, дребният буржоа, е главната опора на многополюсния свят. Той е ядрото на същинския Запад, а не злокобната подигравка, в която го трансфораха глобалистките демократични елити.
Много е допустимо през 2024 година всички тези разломи - войни и революции, спорове и въстания, талази от терористични офанзиви и нови територии на геноцид - да се трансфорат в нещо огромно. Низходящата вълна на еднополюсния свят към този момент отстъпва място на надигащата се многополюсна. И това е неизбежно.
Драконът на глобализма е смъртоносно ранен. Но знаем какъв брой рискова е мъката на ранен змей. Западният световен хайлайф е безразсъден. Има доста аргументи да имаме вяра, че 2024 година ще бъде нещо ужасно. На една ръка разстояние сме от световна международна война. На всички фронтове. Ако не може да бъде избегната, тогава не остава нищо друго с изключение на да я спечелим.
Трябва да довършим дракона, с цел да освободим човечеството, както и самия Запад, който е първата му жертва, от злодейските му вълшебства.
Превод:ЕС
Този проблем породи не в този момент, а тогава когато Западът, откакто получи видимост на еднолично планетарно владичество за един исторически миг (след разпадането на СССР), не съумя да приложи водачеството си на процедура. В резултат на това започнаха да се афишират нови суверенни полюси - Русия и Китай.
Останалите полюси също са на път - Индия, ислямската цивилизация, Африка и Латинска Америка. Има единствено седем центъра на власт, в това число Запада. Шест от тях се сплотиха, с цел да образуват БРИКС, започвайки построяването на многополюсен ред.
Западът продължава да се вкопчва в своята надмощие и нападна най-опасните съперници на господството си - Русия, Китай и ислямския свят. Това не стартира през днешния ден, а още в самото начало на 2000-те години. Но политическата карта на света най-сетне закупи сегашния си контрастност през последните години - и изключително след началото на СВО в Украйна.
Специалната интервенция се трансформира в първата гореща война на многополюсния свят против еднополюсния. Преди това – изключително по време на първия мандат на президента Тръмп и заради възхода на популизма в Европа – изглеждаше, че директната борба може да бъде избегната, че Западът ще одобри спокойно многополярността, пробвайки се да завоюва полагащото му се място в постглобалисткия международен ред.
Точно това имаше поради Тръмп, когато прикани за пресушаване на глобалисткото тресавище в самите Съединени американски щати. Но до момента блатото съумя да пресуши самия Тръмп и в интервала на най-блатния президент Байдън да отприщи кървясъл спор в Украйна, хвърляйки всички сили на груповия Запад против Русия като най-важния полюс на един многополюсен свят.
Основният резултат от миналата 2023 година беше спирането от страна на Русия на украинската контраатака, което за глобалистите беше решаващият миг в целия спор. Те предоставиха на нацисткия режим в Киев оптималната поддръжка с оръжие, финанси, политически, осведомителни и дипломатически запаси.
Когато Русия устоя и стартира да се готви за личното си нахлуване, се оказа, че всичко е на вятъра. Въпреки това, до момента в който глобалистите са на власт в Съединени американски щати, те считат да продължат войната. И, явно, освен до последния украинец, само че и до последния глобалист.
В края на 2023 година обаче се отвори втори фронт във войната на еднополюсния и многополюсния свят. Този път авангардът на Запада в Близкия изток - страната Израел, в отговор на нашествието на Хамас, стартира последователен геноцид на популацията на Газа, без да се преценява с нищо. Съединените щати и груповият Запад изцяло поддържаха дейностите на Тел Авив, като по този метод начертаха нова разломна линия – Западът против ислямската цивилизация.
Американските неоконсерватори още при започване на 2000-те години доближиха този стадий, което докара до нахлуването в Афганистан, Ирак и по-късно поддръжката за радикалните ислямисти в Либия, Сирия и така нататък Сега Западът още веднъж е изправен пред ислямския свят, воден от палестинците, Йеменските хуси, ливанската Хизбула, а също и Иран.
Освен това в Западна Африка, още един плацдарм на антиколониалната битка против еднополярността и за многополярността, се появи съюз на най-решителните страни - Мали, Буркина Фасо, Централноафриканската република, Габон и Нигер, където бяха осъществени поредност от анти - глобалистки преврати. Така че и тук се появи нов фронт.
И най-после, Венецуела, чийто законен водач Николас Мадуро Съединени американски щати се пробваха да сменят с марионетката Гуайдо, което приключи с цялостно крушение, влезе в териториален спор за противоречивите зони на Гвиана-Есекибо с проатлантическата марионетка Британска Гвиана. А аржентинският президент Хавиер Майли, макар че отхвърли да се интегрира в БРИКС, прикани Англия да преразгледа въпроса за Малвинските острови. Така в Латинска Америка се появи различен фронт на битката.
Така наближаваме новата 2024 година. И тогава всички трендове продължиха с ускорени темпове. Напрежението за Съединени американски щати в Близкия изток пораства всеки ден. Войната в Украйна сигурно ще продължи и в този момент самодейността е на страната на Русия.
Трябва да чакаме и изостряне на спора към Тайван, където Съединени американски щати прокараха на изборите антикитайския претендент Лай Цинде, по-нататъшна ескалация в Близкия изток, продължение на антиколониалните революции в Африка и ескалация на несъгласията в Латинска Америка в гореща фаза.
На самия Запад рецесията се разраства с ускорени темпове. Тази година в Съединени американски щати има избори, на които глобалистите ще се изправят против мощна вълна от републиканци.
Европейският съюз е в крах и още веднъж се надига антиелитарна, антилиберална вълна от популисти – леви и десни. Има левичари, като Сара Вагенкнехт и нейната нова партия. " Червената Сара ", които се трансформират в знак на на Европа.
Такива левичари са на първо място врагове на световния капитал – за разлика от псевдолевичарите, изкупени „ на корен “ от Сорос, които главно се застъпват за ЛГБТ*, украинския нацизъм, геноцида в Газа и неконтролираната миграция, а също по този начин обезверено се борят против съветското въздействие, Путин и Русия като цяло.
Има и десен съставен елемент - доста очукан, само че в доста европейски страни съставлява втората по значителност политическа мощ. Например Марин Льо Пен във Франция. Алтернативата за Германия набира мощ в Германия. В Италия, макар демократичната уязвимост на премиера Джорджи Мелони, дясната половина на обществото не си е отишла. Целият десен популизъм си остава подобен, какъвто беше.
Но има глобалистичен Запад, който се пробва да се показа за целия „ Запад “, и има десни и леви антиглобалисти, както и голям пласт елементарни западни хора, които съставляват „ безмълвното болшинство. " Това е най-важното: европейският елементарен човек не схваща нищо от политика.
Обикновените европейци и американци просто не могат да се оправят с настояванията да сменят пола, да кастрират принудително дребните си синове, да се женят за кози, да водят и хранят още повече мигранти, да ядат хлебарки, да четат молебствия на Грета Тунберг нощем и да ругаят руснаците. Западният еснафин, дребният буржоа, е главната опора на многополюсния свят. Той е ядрото на същинския Запад, а не злокобната подигравка, в която го трансфораха глобалистките демократични елити.
Много е допустимо през 2024 година всички тези разломи - войни и революции, спорове и въстания, талази от терористични офанзиви и нови територии на геноцид - да се трансфорат в нещо огромно. Низходящата вълна на еднополюсния свят към този момент отстъпва място на надигащата се многополюсна. И това е неизбежно.
Драконът на глобализма е смъртоносно ранен. Но знаем какъв брой рискова е мъката на ранен змей. Западният световен хайлайф е безразсъден. Има доста аргументи да имаме вяра, че 2024 година ще бъде нещо ужасно. На една ръка разстояние сме от световна международна война. На всички фронтове. Ако не може да бъде избегната, тогава не остава нищо друго с изключение на да я спечелим.
Трябва да довършим дракона, с цел да освободим човечеството, както и самия Запад, който е първата му жертва, от злодейските му вълшебства.
Превод:ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ