Основната разлика е в това до каква степен обществата са

" Основната разлика е в това доколко обществата са подготвени да се изправят против злините, които са направили " - по този начин политологът Иван Кръстев разяснява тезата за лицемерието, което Западът демонстрира във връзка с Русия (Западът упреква Русия за нарушение на интернационалното право, само че самичък също го е нарушавал). Българинът изрича мнението си пред американския публицист Езра Клайн, а част от диалога им бе оповестен на български от. Кръстев дава съответен образец, че в Съединени американски щати се надигат възмущения при осъществявани закононарушения, до момента в който Русия в никакъв случай нищо не си признава, отхвърля подбудените от нея премеждия.

Откъс от диалога:

Езра Клайн:... Когато приказваме за тези страни (някой от страните, които са дистанцирани от руско-украинския спор - б.а.), усещане прави също, че въпреки те да виждат по какъв начин Америка и Европа сплотяват световното публично мнение против Русия, и даже да не поддържат това, което прави Русия, в същото време не виждат особена разлика сред стореното от нея и това, което сме правили ние. Струва ми се, че тук има дълбока уязвимост, която не всеки път признаваме, и която е обвързвана с обстоятелството, че Америка е нарушавала интернационалното право прекомерно постоянно през последните 20 или 30 години, че е била експанзионистична мощ и се е държала като световен служител на реда. Смятам, че има причина да не ни имат вяра, защото има страни, които си споделят, да, добре, слушам какво ми казваш, само че виждам и какво правиш.

Иван Кръстев: Да, изцяло сте прав. Основното обвиняване на всички тези страни към Запада е в двуличие. И най-важното нещо, което Путин мисли, че прави, е, че дава урок на Запада. Правя същото, каквото и вие. Вижте се, аз съм просто ваше огледало. Той е захласнат от концепцията за лицемерието на Запада.

И въпреки всичко има една съществена разлика, която най-малко съгласно мен е значима, когато се пробвам за себе си да реша какъв брой правилно или неправилно е това, което приказваме. Не приказвам единствено за мъченията и зверствата. Не единствено руснаците вършат това. Да си спомним какво се случи в Ирак през 2003 и 2004 година

Но има и основна разлика. Когато това се случи, имаше морално отвращение. Имаше следствие на Сената, което сложи въпроса за командната верига. Кой е знаел за тези неща? Това изцяло отсъства в руско-украинския случай. Руският президент реши да разгласи за герои хората, упрекнати за осъществяване на закононарушения против цивилни, в това е главната разлика.

Така че разликата не е в това, което вършат военните. Основната разлика е в това доколко обществата са подготвени да се изправят против злините, които са направили? Един прочут италиански историк споделя нещо, което намирам за изключително безапелационно в това отношение. Той споделя, че в случай че човек желае да разбере към коя нация принадлежи, той би трябвало да знае, че принадлежи не към нацията, която обича най-силно, а към тази, от която се срами най-вече.

Фактът, че през днешния ден изпитвате стеснение от нещата, които е правила Америка по света, е просто доказателство, че сте американец.

И повода, заради която руснаците губят огромна част от моралното почитание, което завоюваха поради стореното от техните родители и прадеди по време на Втората международна война, е тъкмо тази. Защото не се извиняват. Не признават каквито и да било непозволени дейности. Опитват се да отхвърлят всяко страдалчество, което са предизвикали на другите. Според мен това се трансформира в проблем, тъй като лишава нациите от морални учредения.

(Източник: Сега)