Да настоявате за реализацията на желанието си е все едно да поръчвате отсъствието му завинаги
Основната концепция e: с цел да се случи мечтаното в материалния свят, т.е. да се материализира, първо би трябвало да се случи в съзнанието на индивида.
Тъй като материализацията е проекция (!) в материалния свят на това, което към този момент се е случило, т.е. то съществува в съзнанието.
Какво значи „ да се случило в съзнанието “? С елементарни думи: това е, когато човек сигурно знае от вътрешната страна, че това към този момент е решен въпрос. Например, той към този момент е купил билет за ваканцията си след една година и към този момент няма потребност да се тормози дали ще отиде някъде на отмора или не: той знае, че ДА. Това към този момент е организиран случай. Факт от живота. Просто няма да се случи тъкмо в този момент, само че по проект – след една година. Край. Можете да се отпуснете.
И в случай че човек сигурно знае, че „ това към този момент се е случило “ и към този момент няма потребност да се тревожи за него, тогава какво НЕ би трябвало да прави?
Той няма да тича по врачки с тревожни въпроси: Я погледнете там в кристалната топка, отивам ли на отмора след година? Какво демонстрират звездите, харесват ли ме? Какво ви споделя там утайката от кафе? Как ще се развие ориста ми? Защо би попитал това, в случай че знае, че желанието му към този момент е осъществено, просто забавено за несъмнено (от него) време в бъдеще?
Той няма да върви на курсове и тренинги за стремежи, с цел да се научи по какъв начин да осъществя желанието си, употребявайки някаква чудотворна техника. За какво? Той знае, че желанието му към този момент е осъществено.
Той няма да прочете още 150 нови книги в търсене на отговор на въпроса „ по какъв начин да ръководя своята действителност и да сбъдвам фантазиите си “, тъй като не може да го направи. За какво? Той знае, че желанието му към този момент е осъществено.
Той няма да отиде на черква, да възпламени свещ, да се пазари с Бог и да го моли да му помогне да реализира желанията си. За какво? Той знае, че желанието му към този момент е осъществено.
Той няма да прави някакви шамански ритуали на пълнолуние, да поставя вода на перваза на прозореца и други ритуали, предопределени да оказват помощ за реализирането на желанието благодарение на незнайни мистични сили, действието на които той изцяло не схваща и в действителност не им има вяра, само че са му споделили, че би трябвало да е по този начин. За какво? Той знае, че желанието му към този момент е осъществено.
Като цяло човек няма да суети в живота, в конвулсивно търсене на Свещения Граал, който мистично реализира фантазията му, тъй като няма потребност от него:
ЗНАЕ, ЧЕ ЖЕЛАНИЕТО МУ ВЕЧЕ Е ИЗПЪЛНЕНО
Ето по този начин би трябвало да се отнасяте към желанията си – като че ли към този момент сте си купили билет.
Това е огромната подигравка на Вселената: човек желае единствено това, което към момента няма. И в главата му е мисълта, че той няма това и би трябвало да го получи извън.
При това единственият метод да материализираме нещата в материалния свят – това проекцията от нашето внимание в света на движимостите, които към този момент са осъществени в нашето схващане, т.е. тези, които към този момент са там.
Но в случай че в нашето схващане живее отсъствието на нещо, то ние проектираме отсъствието на това и в света.
За да можем да проектираме нещо в света, е належащо то към този момент да е осъществено в нашето схващане.
Разбирате ли врътката? Определено това е един от най-трудните, само че значими парадокси, който е жизненоважно да се разбере.
esotericblog
