Калоян Паргов: БРП се е изправила срещу насаждането на расова омраза и антисемитизъм между 1941 – 1944 г.
Още с влизането в действие на Закона за отбрана на нацията при започване на 1941 година Българската работническа партия се е изправила с всички сили против насаждането на расова ненавист и антисемитизъм в България. Това сподели водачът на Българска социалистическа партия – София Калоян Паргов в отчета, който изнесе по време на Научна сесия в читалището в гр. Брезник, отдадена на 75 години от събитията през март – април 1943 година Сесията се организира след церемонията по разкриване на мемориална плоча в памет на евреите, полагали насилствен рабски труд в пясъчната кариера „ Главан “. Това е безчовечна и репресивна мярка, настояща според антиеврейския Закон за отбрана на нацията, признат през декември 1940 г и прилаган против българските евреи до септември 1944 година
В отчета си Калоян Паргов цитира думите на левия народен представител по това време Тодор Поляков: „ Този законопроект е законопроект за оскверняване на нацията “. Поляков е подсилен от други леви депутати като Любен Дюгмеджиев и доктор Никола Сакаров. „ Комунисти и ремсисти се изправят остро против Закона за отбрана на нацията и изрично декларират, че посредством антиеврейските ограничения държавното управление се пробва да скрие парливите стопански проблеми и приканват за отбрана на еврейската трудеща се юноша “, акцентира Паргов.
Лидерът на столичните социалисти напомни, че българските комунисти са в авангарда на бранителите на евреите в България и приведе образци за това: „ През 1942 година Васил Коларов осъжда антиеврейските ограничения, подхванати от българското държавно управление, а признатата Наредба от 29 август 1942 година е оприличена на 59 „ скрижали “. Той акцентира и се пробва да потвърди, че задачите на антиеврейския поход е да бъдат заграбени еврейските капитали. В емисията от 20 декември 1942 година по радио „ Москва “ „ Антисемитският бяс на хитлеристите и предизвестието на държавните управления на свободолюбивите народи” Коларов привежда редица образци за убийства и нечовешко отношение към евреи от страна на хитлеристките палачи “.
„ А позивът на Българската работническа партия от 23 май 1943 година е потвърдено най-въздействащата пропагандна демонстрация на българските комунисти и е категоричен акт на морална поддръжка към бедстващите сънародници – евреи “, безапелационен бе Паргов. В обръщението към българите, към народните представители, някогашните министри, общественици, писатели, хората на физическия и мисловен труд, към свещениците, към българските майки, от Българска работническа партия приканват всички намерено и с разнообразни начини и средства да се опълчват на подхванатото от Комисариата по еврейските въпроси наложително изселване. Евреите са призовани към „ геройска битка и гибел пред гибел в ръцете на палача Хитлер”.
„ Днес повече от всеки път са ни нужни тези образци от историята. Защото напоследък все по-често ставаме очевидци на надигащи се в Европа и по света прояви на назадничавост и ксенофобия. Длъжни сме изрично и безкомпромисно да се противопоставим на всички прояви, символизиращи най-мрачните моменти от европейската история на ХХ век. Времена, които фактически сътвориха потребността от Обединена Европа като поръчител злополуката да не се повтори “, приключи отчета си Калоян Паргов.
В отчета си Калоян Паргов цитира думите на левия народен представител по това време Тодор Поляков: „ Този законопроект е законопроект за оскверняване на нацията “. Поляков е подсилен от други леви депутати като Любен Дюгмеджиев и доктор Никола Сакаров. „ Комунисти и ремсисти се изправят остро против Закона за отбрана на нацията и изрично декларират, че посредством антиеврейските ограничения държавното управление се пробва да скрие парливите стопански проблеми и приканват за отбрана на еврейската трудеща се юноша “, акцентира Паргов.
Лидерът на столичните социалисти напомни, че българските комунисти са в авангарда на бранителите на евреите в България и приведе образци за това: „ През 1942 година Васил Коларов осъжда антиеврейските ограничения, подхванати от българското държавно управление, а признатата Наредба от 29 август 1942 година е оприличена на 59 „ скрижали “. Той акцентира и се пробва да потвърди, че задачите на антиеврейския поход е да бъдат заграбени еврейските капитали. В емисията от 20 декември 1942 година по радио „ Москва “ „ Антисемитският бяс на хитлеристите и предизвестието на държавните управления на свободолюбивите народи” Коларов привежда редица образци за убийства и нечовешко отношение към евреи от страна на хитлеристките палачи “.
„ А позивът на Българската работническа партия от 23 май 1943 година е потвърдено най-въздействащата пропагандна демонстрация на българските комунисти и е категоричен акт на морална поддръжка към бедстващите сънародници – евреи “, безапелационен бе Паргов. В обръщението към българите, към народните представители, някогашните министри, общественици, писатели, хората на физическия и мисловен труд, към свещениците, към българските майки, от Българска работническа партия приканват всички намерено и с разнообразни начини и средства да се опълчват на подхванатото от Комисариата по еврейските въпроси наложително изселване. Евреите са призовани към „ геройска битка и гибел пред гибел в ръцете на палача Хитлер”.
„ Днес повече от всеки път са ни нужни тези образци от историята. Защото напоследък все по-често ставаме очевидци на надигащи се в Европа и по света прояви на назадничавост и ксенофобия. Длъжни сме изрично и безкомпромисно да се противопоставим на всички прояви, символизиращи най-мрачните моменти от европейската история на ХХ век. Времена, които фактически сътвориха потребността от Обединена Европа като поръчител злополуката да не се повтори “, приключи отчета си Калоян Паргов.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ