Африканската „божествена следа“ на 200 млн. години
Още през 1912 година южноафриканският фермер Стофел Коетзи дал на учените мистерия, която и до през днешния ден остава неразгадана.
В глухо гористо ъгълче на провинция Трансваал в ЮАР, недалече от границата със Свазиленд, той разкрил гигантска диря от ляво човешко ходило.
Неговата дължина е 4 фута и 3 дюйма (128 см), а ширината – 2 фута (60 см). Отпечатъкът е толкоз явен, че като че ли някой колос е стъпил върху мека глина, втвърдила се по-късно на слънцето. В същото време следата е оставена в гранитна канара, а на платото Велд глина въобще не се среща.
Навремето известието за загадъчната диря, появило се в пресата, станало сензация. Вестниците писали за 200 милиона годишно „ неопровержимо доказателство “ за съществуването на раса на колоси в миналото в Африка, допустимо „ пришълци от Космоса “. Освен това температурата на техните тела била толкоз висока, че топяла гранит.
Други „ специалисти “ твърдели, че те са били доста по-студени от лед, щом са могли безболезнено да стъпят върху разтопения гранит. Намерили се даже горещи глави, отправили се да търсят потомците на тези колоси, сякаш оживели в африканските глъбини.
Но ученият свят възприел сензацията много скептично. А защото достигането до далечните ъгълчета на платото Велд в тези дни било мъчно, никой от учените не хвърлил време за инспекция на находката и за нея последователно било забравено.
Вторично тайнствената диря разкрил йоханесбургският публицист Дейвид Барит, който се натъкнал на нейното изложение в остарели вестници. Човекът не се поколебал да отпътува за платото Велд, където се убедил в достоверността на отпечатъка.
„ При своите големи размери тя е вкопана в скалата на цели шест дюйма (15 см). За да се изсече такава имитация в твърдия гранит, а не в поддатлив пясъчник или варовик, би бил нужен колосален труд. Освен това повърхността на стъпалото е безусловно гладка, без всевъзможни следи от обработка. Очевидно в миналото плочата е била ситуирана хоризонтално, а по-късни сеизмични процеси са я сложили отвесно “, написа той.
Оказало се, че туземците свази знаят за този великански отпечатък от незапомнени времена. 90-годишният локален гражданин Даниел Дламини разказал следното на журналиста: „ Когато бях още дребен, моят татко ми разказваше за диря на провидение, а самият той го схванал о своя дядо. Той му казвал, че когато първите свази пристигнали тук, следата към този момент е била на скалата. “
Местните поданици имат вяра в нейния извънреден генезис и считат това място за свещено. Затова никой, като се изключи шаманите, не се доближава към скалата.
„ Аз не мога да намеря рационално пояснение на трансваалската мистерия – споделя проф. Арч Рейд от геоложкия факултет на Кейптаунския университет. – Но едно е напълно ясно – изсичането на подобен отпечатък от ходило в гранитната канара е на практика невероятно. “
Любопитно е, че още една гигантска „ диря на провидение “ се намира в Шри Ланка, на 44 благи от Коломбо на облачния връх Адамс пик и се счита за будистка реликва. Нейните размери са съвсем същите като на трансваалската, единствено че следата съставлява отпечатък от дясно ходило.
