Маргарита Петкова – Винаги влюбена
Още преди да се е появила като книга, „ Тъй рече Виктор ” на Маргарита Петкова стана шлагер в обществените мрежи. Хиляди почитатели на огромната поетеса попиваха поетичното й слово и тръпнеха в очакване на всяко последващо стихотворение за Виктор. На 7 ноември дълго чаканото томче със стихове, в издание на „ Персей ”, бе показано пред правилните й читатели и другари.
Огнената и дръзка Маргарита Петкова още веднъж изненада и подари на читателите си следващата доза шамарена лирика, само че този път с ръка в кадифена ръкавица. Никой и не подлага на подозрение, обстоятелството, че тя е измежду най-обичаните и ярки български поетеси през днешния ден, а новата й книга, събрала 62 стихотворения, отново ще бъде в топ класацията на най-продаваните на книжния пазар. Както е било постоянно през последните години. Пъзелът „ Виктор ” към този момент е съединен парче по парче, и феновете на поезията най-сетне ще могат да схванат доста неща за този Виктор. Е, неизбежният въпрос, несъмнено, е – кой е той. Ох, да – кой е Виктор, по дяволите?! Както е възкликнал Гюстав Флобер: „ Мадам Бовари – това съм аз! ”, така рече и Виктор… ” – признава авторката.
Много български дами се припознават в нейната лирика. Наистина няма да сбъркаме в случай че кажем, че всяка една от тях, докоснала се до написаното, вижда нещо от себе си в мерената тирада на Маргарита. Любовта – във всичките й терзания, грехове, тъга, хубост и страст е възпята от нея по този начин, както тя я усеща с всяка фибра на тялото, до костите. И тук при „ Виктор ” я има. Но в новата книга тя демонстрира по какъв начин се уголемява диапазонът на тематиките, които я вълнуват – с изключение на любовта, вътре са и животът и гибелта, положителното и злото, грозното и красивото – по този начин споделят критиците.
Иначе Маргарита цялостен живот е бохемствала – на белия лист също, и то със размах. Всички са чували, о-о-о, не просто са чували, а знаят наизуст думите й, облечени в музика и изпети от обичани български реализатори. И във всички тях е цялостно с любови, драми, възторзи и разочарования. Лично претърпени от нея. Както самата тя е споделяла – всичко в стиховете й е претърпяно. От зеленооката, непокорна, дива и женствена, същинска във всеки миг Маргарита. Наричат я скандална, само че тя не се дефинира като такава. Макар и свръхоригинална, при започване на кариерата си през 80-те е рядко оповестена. Но пък е тотално обичана в арт-средите. Съдбата й се прекатурва, когато преди много години се появява един акростих (първите букви на всеки идващ ред – б.а.), с който е изписано „ Долу Тодор Живков“. Тогава го приписват на нея и стопират да я разгласяват. Но тя не стопира да написа. Все по-силно и все по-ярко. Затова, когато клеймото е изтрито от името й, заваляват стихосбирки… Сигурно към този момент са над 15.
А другояче приказката за Маргарита стартира от бул. „ Христо Ботев ” в София, от един остарял апартамент над паметната механа „ Странджата“. Родена е на 21 февруари и е от по този начин наречените гранични зодии. Тя обаче счита, че няма такива. Убедена е, че с изключение на Риба, в нея има и нещо водолейско – живота й е все празник и ваучър. Георги Джагаров – известният стихотворец и един от най-приближените на Тато й „ прерязва лентичката ” по думите й. Двамата се срещат със скандал, по-късно отиват на бар, а след това й става кум.
Маргарита е щастлива жена. Смята се за целуната от ориста. Хубавото в живота й е повече от неприятното. А битовизмът не е съумява да я смаже, здравословните проблеми също. Умее да бъде щастлива от най-малкото, а даже и огромни неприятности не я вършат нещастна. Всяка една преднамереност й дава повече хъс и мощ да я надделее.
Петкова е бащиното й име. Защото „ семейството на една жена може да се смени, само че единственият мъж, чието име мога да нося, беше и си остава татко ми ”, споделя Маргарита. Един от някогашните й съпрузи – трима на брой, изпадал в лудост, когато се обръщали към него с „ господин Петков ”, или пък ги търсели като „ семейство Петкови ”. Три деца, родени през четири години, внуците – всички те са огромното й семейство. И приятелите и сътрудниците й, които я обожават. Нея скандално младата, постоянно младата Маргарита Петкова.
Казва, че откогато се помни, все пее подправено. Оказва се обаче, че стихотворенията й са толкоз ритмични, че надали не плачат да бъдат облечени в подобаваща мелодия. И чудото става. От години те са се трансформирали в класика. Първо Богдана Карадочева изпя „ Иване, Иване ” и „ Бермудски триъгълник ” (е, и още доста други), Васил Найденов изпя „ Болката отляво ”, Тони Димитрова – „ Балкански синдром ”, Кичка Бодурова, Михаил Белчев и Йорданка Христова напряко изтръгват сърцата ни с нейни стихове.
Култовата поетеса Маргарита Петкова продължава да написа още и още за любовта. И да се влюбва до лудост. Жена с всичките є странности и обикновености, майка с всичките й наслади и страхове, пишеща стихове (събрани сред кориците на над 15 книги и изпети в над 200 песни), публицистика…. Тя е като всички останали дами в този свят. И в същото време единствена.
Надежда за Надежда
Само преди няколко месеца хората схванаха за проблем в фамилията й с нейната красива щерка Надежда – оказа се, че от години младата жена страда от онкологично заболяване. Време, през което отчаянието и болката се редуват с кураж и вяра. Във фейсбук Маргарита написа: „ Вие ме познавате като поетеса, като социална персона, само че апелът ми е на майка – каквито са всички майки по света ” – и акцията за събиране на средства за животоспасяваща интервенция трогна хиляди.
Тя е обичаната ми другарка
Имам привилегията да бъда близка с Маргарита. Тя е моята обичана поетеса, обичана другарка и обичана кръщелница. Преди много-много години прочетох в сп. „ Септември ” няколко стихотворения от младата поетеса Маргарита Петкова. Аз се захласнах и си споделих: „ Боже, какъв брой е надарена тази жена и какъв брой е близка по психика на мен! Тя е невероятна! ” Маргарита е страхотна, тя е надарена, умна, градска, зеленоока и постоянно влюбена. В стиховете си е горда, непокорна, преобладаваща, мъжко момиче – „ мъжки девойки сме, а не дами ”, „ ех, девойки, и на двайсет, и на трийсет по две, дори до гибел да обичаме, отново не падаме на колене ”…
Певицата Богдана Карадочева
Диалозите ни започнаха непринудено
За Маргарита Петкова аз знаех още от ученическите си години, чел съм нейни стихотворения като гимназист. Поетичните разговори сред нас започнаха непринудено. Отговорих в рими на стих, написан от нея и оповестен в обществената мрежа, по този начин стартира всичко. Закачката ” сред нас потегли непринудено като същински разговор сред лирическите герои „ Той ” и „ Тя ”. Стиховете в „ Абсурдни времена ” напълно естествено изследват и следват любовта във всичките й аспекти. А любовта е неизменима част от самия живот. Мирогледът на всеки е характерен, само че като цяло мисля, че има единствено две универсални положения за хората: или си влюбен, или не си.
Поетът Добромир Банев, с който Маргарита написа “Абсурдни времена ”
Автоиронията е наложителна
Тази жена е научила доста хора (сред щастливците съм и аз), че трагичната лирика не е сълзливата лирика, че автоиронията е наложителна, когато най-вече те боли и че болката може да се трансформира в хубост, обръщение, философия. И в случай че от живота не постоянно произтича лирика – от поезията й безусловно произтича живот.
Поетесата Камелия Кондова
Огнената и дръзка Маргарита Петкова още веднъж изненада и подари на читателите си следващата доза шамарена лирика, само че този път с ръка в кадифена ръкавица. Никой и не подлага на подозрение, обстоятелството, че тя е измежду най-обичаните и ярки български поетеси през днешния ден, а новата й книга, събрала 62 стихотворения, отново ще бъде в топ класацията на най-продаваните на книжния пазар. Както е било постоянно през последните години. Пъзелът „ Виктор ” към този момент е съединен парче по парче, и феновете на поезията най-сетне ще могат да схванат доста неща за този Виктор. Е, неизбежният въпрос, несъмнено, е – кой е той. Ох, да – кой е Виктор, по дяволите?! Както е възкликнал Гюстав Флобер: „ Мадам Бовари – това съм аз! ”, така рече и Виктор… ” – признава авторката.
Много български дами се припознават в нейната лирика. Наистина няма да сбъркаме в случай че кажем, че всяка една от тях, докоснала се до написаното, вижда нещо от себе си в мерената тирада на Маргарита. Любовта – във всичките й терзания, грехове, тъга, хубост и страст е възпята от нея по този начин, както тя я усеща с всяка фибра на тялото, до костите. И тук при „ Виктор ” я има. Но в новата книга тя демонстрира по какъв начин се уголемява диапазонът на тематиките, които я вълнуват – с изключение на любовта, вътре са и животът и гибелта, положителното и злото, грозното и красивото – по този начин споделят критиците.
Иначе Маргарита цялостен живот е бохемствала – на белия лист също, и то със размах. Всички са чували, о-о-о, не просто са чували, а знаят наизуст думите й, облечени в музика и изпети от обичани български реализатори. И във всички тях е цялостно с любови, драми, възторзи и разочарования. Лично претърпени от нея. Както самата тя е споделяла – всичко в стиховете й е претърпяно. От зеленооката, непокорна, дива и женствена, същинска във всеки миг Маргарита. Наричат я скандална, само че тя не се дефинира като такава. Макар и свръхоригинална, при започване на кариерата си през 80-те е рядко оповестена. Но пък е тотално обичана в арт-средите. Съдбата й се прекатурва, когато преди много години се появява един акростих (първите букви на всеки идващ ред – б.а.), с който е изписано „ Долу Тодор Живков“. Тогава го приписват на нея и стопират да я разгласяват. Но тя не стопира да написа. Все по-силно и все по-ярко. Затова, когато клеймото е изтрито от името й, заваляват стихосбирки… Сигурно към този момент са над 15.
А другояче приказката за Маргарита стартира от бул. „ Христо Ботев ” в София, от един остарял апартамент над паметната механа „ Странджата“. Родена е на 21 февруари и е от по този начин наречените гранични зодии. Тя обаче счита, че няма такива. Убедена е, че с изключение на Риба, в нея има и нещо водолейско – живота й е все празник и ваучър. Георги Джагаров – известният стихотворец и един от най-приближените на Тато й „ прерязва лентичката ” по думите й. Двамата се срещат със скандал, по-късно отиват на бар, а след това й става кум.
Маргарита е щастлива жена. Смята се за целуната от ориста. Хубавото в живота й е повече от неприятното. А битовизмът не е съумява да я смаже, здравословните проблеми също. Умее да бъде щастлива от най-малкото, а даже и огромни неприятности не я вършат нещастна. Всяка една преднамереност й дава повече хъс и мощ да я надделее.
Петкова е бащиното й име. Защото „ семейството на една жена може да се смени, само че единственият мъж, чието име мога да нося, беше и си остава татко ми ”, споделя Маргарита. Един от някогашните й съпрузи – трима на брой, изпадал в лудост, когато се обръщали към него с „ господин Петков ”, или пък ги търсели като „ семейство Петкови ”. Три деца, родени през четири години, внуците – всички те са огромното й семейство. И приятелите и сътрудниците й, които я обожават. Нея скандално младата, постоянно младата Маргарита Петкова.
Казва, че откогато се помни, все пее подправено. Оказва се обаче, че стихотворенията й са толкоз ритмични, че надали не плачат да бъдат облечени в подобаваща мелодия. И чудото става. От години те са се трансформирали в класика. Първо Богдана Карадочева изпя „ Иване, Иване ” и „ Бермудски триъгълник ” (е, и още доста други), Васил Найденов изпя „ Болката отляво ”, Тони Димитрова – „ Балкански синдром ”, Кичка Бодурова, Михаил Белчев и Йорданка Христова напряко изтръгват сърцата ни с нейни стихове.
Култовата поетеса Маргарита Петкова продължава да написа още и още за любовта. И да се влюбва до лудост. Жена с всичките є странности и обикновености, майка с всичките й наслади и страхове, пишеща стихове (събрани сред кориците на над 15 книги и изпети в над 200 песни), публицистика…. Тя е като всички останали дами в този свят. И в същото време единствена.
Надежда за Надежда
Само преди няколко месеца хората схванаха за проблем в фамилията й с нейната красива щерка Надежда – оказа се, че от години младата жена страда от онкологично заболяване. Време, през което отчаянието и болката се редуват с кураж и вяра. Във фейсбук Маргарита написа: „ Вие ме познавате като поетеса, като социална персона, само че апелът ми е на майка – каквито са всички майки по света ” – и акцията за събиране на средства за животоспасяваща интервенция трогна хиляди.
Тя е обичаната ми другарка
Имам привилегията да бъда близка с Маргарита. Тя е моята обичана поетеса, обичана другарка и обичана кръщелница. Преди много-много години прочетох в сп. „ Септември ” няколко стихотворения от младата поетеса Маргарита Петкова. Аз се захласнах и си споделих: „ Боже, какъв брой е надарена тази жена и какъв брой е близка по психика на мен! Тя е невероятна! ” Маргарита е страхотна, тя е надарена, умна, градска, зеленоока и постоянно влюбена. В стиховете си е горда, непокорна, преобладаваща, мъжко момиче – „ мъжки девойки сме, а не дами ”, „ ех, девойки, и на двайсет, и на трийсет по две, дори до гибел да обичаме, отново не падаме на колене ”…
Певицата Богдана Карадочева
Диалозите ни започнаха непринудено
За Маргарита Петкова аз знаех още от ученическите си години, чел съм нейни стихотворения като гимназист. Поетичните разговори сред нас започнаха непринудено. Отговорих в рими на стих, написан от нея и оповестен в обществената мрежа, по този начин стартира всичко. Закачката ” сред нас потегли непринудено като същински разговор сред лирическите герои „ Той ” и „ Тя ”. Стиховете в „ Абсурдни времена ” напълно естествено изследват и следват любовта във всичките й аспекти. А любовта е неизменима част от самия живот. Мирогледът на всеки е характерен, само че като цяло мисля, че има единствено две универсални положения за хората: или си влюбен, или не си.
Поетът Добромир Банев, с който Маргарита написа “Абсурдни времена ”
Автоиронията е наложителна
Тази жена е научила доста хора (сред щастливците съм и аз), че трагичната лирика не е сълзливата лирика, че автоиронията е наложителна, когато най-вече те боли и че болката може да се трансформира в хубост, обръщение, философия. И в случай че от живота не постоянно произтича лирика – от поезията й безусловно произтича живот.
Поетесата Камелия Кондова
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ