Провалът на националите ни обяснен от простата математика
Още преди 7-8 години, когато завършихме на последно място в групата ни в квалификациите за Евро 2012 осъзнавах, че националният ни тим към момента е доста по-добър от действителното равнище на футбола в България. Тогава към момента играеха Мартин Петров и Стилиян Петров, имахме младите Ивелин Попов и Иван Иванов, а даже и превърнатия в безусловно меме Валери Божинов тогава беше в Парма и Спортинг Лисабон. Какво е ситуацията сега?
Един от най-хубавите и безпристрастни способи да разберем е като забележим цената на играчите ни. За благополучие съществува уеб страницата www.transfermarkt.com, тъй че за нас остава единствено да съпоставим данните. Да стартираме с нашите. В момента цената на България е 20 милиона евро. Вероятно това е най-ниската стойност на селекцията ни откогато съществува този уебсайт и изобщо след 89-та година (не като безспорна стойност, а като съответствие с другите държави). Попов и Кирил Десподов са най-скъпи – 3 милиона евро, следвани от Антон Недялков и Тодор Неделев. Почти всичко останало е към и под милиона.
Да забележим комшиите ни. Гърция и Турция няма какво да ги загатвам, само че въпреки всичко – гърците са 143 милиона, а турците 199 милиона. Сърбия е на светлинни години със своите 340 милиона, като са по-скъпи даже от хърватите – 290 милиона. Румънците са с приличните 79.
Сблъсъкът с действителността е още по-жесток при по-малките страни, които сме привикнали да одобряваме като доста по-слаби от нас – албанците костват 47 милиона, черногорците 70 милиона, Босна – 139 милиона, а Словения - 152.
Надеждите да сме по-добре от най-малко една страна на Балканите остават при братята македонци и косоварите. Снощният ни смут Косово коства 57 милиона (само Рашица е 20), а изненадата най-малко за мен идва от Македония – 56 милиона. Пропуснал съм, че македонците си имат две обещаващи момчета – единият на 23, корав титуляр в Леванте, а другият на 19 и все пак с много мачове за Фенербахче. Към момента сме извънредно надалеч от това да имаме титуляр в тим от топ 4 шампионатите или пък в турски гранд.
И с цел да не не преставам с агонизиращото изреждане кой е пред нас в Европа ще дам противоположното – кой е зад нас. От всички страни това са единствено Беларус (и те 19 милиона), Молдова, Грузия, Азербайджан, прибалтийските, Кипър и футболните джуджета – Сан Марино, Гибралтар, Лихтенщайн и тн. Това е, други просто няма. Държави като Армения, Финландия, Словакия, Казахстан и други, които сме привикнали да считаме за по-слаби са надалеч пред нас.
Всички тези числа не значат, че би трябвало да одобряваме за обикновено да падаме от Косово. Напротив – косоварите изобщо не са толкоз мощен тим, просто като всички останали страни в Европа имат момчета, които играят в прилични западноевропейски тимове и не издъхват след два мача седмично.
Някой, който е по-запознат може да каже дали след 89-та сме имали толкоз доста национални, играещи в България. И за жал резултатът от това е налице. Казвам за жал, тъй като ми е доста прелестно националният ни тим да е формиран от играчи на Етър, Дунав, Ботев, Славия, ЦСКА и Левски. Годината обаче не е 92-ра, когато българското състезание още е било конкурентоспособно. Днес действителността е радикално друга и е директно обвързвана и с непрекъснатото ми мрънкане за положението на стадионите ни.
И за край - скъпи фрагменти по какъв начин Боби Михайлов финтира публицистите нощес и си потегли от стадиона без да го занимават с нелепости: https://bit.ly/2WxLnoS
Един от най-хубавите и безпристрастни способи да разберем е като забележим цената на играчите ни. За благополучие съществува уеб страницата www.transfermarkt.com, тъй че за нас остава единствено да съпоставим данните. Да стартираме с нашите. В момента цената на България е 20 милиона евро. Вероятно това е най-ниската стойност на селекцията ни откогато съществува този уебсайт и изобщо след 89-та година (не като безспорна стойност, а като съответствие с другите държави). Попов и Кирил Десподов са най-скъпи – 3 милиона евро, следвани от Антон Недялков и Тодор Неделев. Почти всичко останало е към и под милиона.
Да забележим комшиите ни. Гърция и Турция няма какво да ги загатвам, само че въпреки всичко – гърците са 143 милиона, а турците 199 милиона. Сърбия е на светлинни години със своите 340 милиона, като са по-скъпи даже от хърватите – 290 милиона. Румънците са с приличните 79.
Сблъсъкът с действителността е още по-жесток при по-малките страни, които сме привикнали да одобряваме като доста по-слаби от нас – албанците костват 47 милиона, черногорците 70 милиона, Босна – 139 милиона, а Словения - 152.
Надеждите да сме по-добре от най-малко една страна на Балканите остават при братята македонци и косоварите. Снощният ни смут Косово коства 57 милиона (само Рашица е 20), а изненадата най-малко за мен идва от Македония – 56 милиона. Пропуснал съм, че македонците си имат две обещаващи момчета – единият на 23, корав титуляр в Леванте, а другият на 19 и все пак с много мачове за Фенербахче. Към момента сме извънредно надалеч от това да имаме титуляр в тим от топ 4 шампионатите или пък в турски гранд.
И с цел да не не преставам с агонизиращото изреждане кой е пред нас в Европа ще дам противоположното – кой е зад нас. От всички страни това са единствено Беларус (и те 19 милиона), Молдова, Грузия, Азербайджан, прибалтийските, Кипър и футболните джуджета – Сан Марино, Гибралтар, Лихтенщайн и тн. Това е, други просто няма. Държави като Армения, Финландия, Словакия, Казахстан и други, които сме привикнали да считаме за по-слаби са надалеч пред нас.
Всички тези числа не значат, че би трябвало да одобряваме за обикновено да падаме от Косово. Напротив – косоварите изобщо не са толкоз мощен тим, просто като всички останали страни в Европа имат момчета, които играят в прилични западноевропейски тимове и не издъхват след два мача седмично.
Някой, който е по-запознат може да каже дали след 89-та сме имали толкоз доста национални, играещи в България. И за жал резултатът от това е налице. Казвам за жал, тъй като ми е доста прелестно националният ни тим да е формиран от играчи на Етър, Дунав, Ботев, Славия, ЦСКА и Левски. Годината обаче не е 92-ра, когато българското състезание още е било конкурентоспособно. Днес действителността е радикално друга и е директно обвързвана и с непрекъснатото ми мрънкане за положението на стадионите ни.
И за край - скъпи фрагменти по какъв начин Боби Михайлов финтира публицистите нощес и си потегли от стадиона без да го занимават с нелепости: https://bit.ly/2WxLnoS
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ