Скритите войни на Русия в Южния газов коридор – дали IGB е обречен да повтори съдбата на тръбопровода „Набуко“? – Втора част
Още по тематиката Скритите войни на Русия в Южния газов кулоар – дали...
Автор: Илиян Василев, 10.06.2018, Bulgaria Analitica
Руското държавно управление мъчно може да препятства различните доставки по Южния газов кулоар, да не приказваме че описът с съперници бързо пораства с новите газови залежи в офшорни зони на Каспийско море (Абшерон и Шах Дениз 3), Туркменистан (суапови покупко-продажби през Иран с Азърбайджан), Иран, Ирак и Източното Средиземноморие. За Европейски Съюз и всички огромни играчи няма подозрение по отношение на реалистичността на различните направления за експорт на газ през Гърция и България към Европейски Съюз. Кошмарите на Газпром занапред ще се задълбочават след осъзнаването, че възходящите индустриални и транспортни разноски на компанията в Русия не оставят доста място за конкуренция посредством по-ниски цени.
За да блокира развиването и износа на каспийски газ, в това число от Туркменистан през транскаспийския газопровод, Москва реши да реалокира военна си каспийска флотилия от Астрахан в Каспийск, макар че това коства близо 1 милиарда $. Единственото рационално пояснение за сходно скъпо упражнение и то по време на бюджетни ограничавания и нестабилни доходи от петрол и природен газ е, че Кремъл се стреми към опция за изпреварващ удар и цялостен боен надзор върху Каспийско море, както и опция да поразява цели в Средния и Близък Изток.
Един от главните претекстове зад тактиката на Русия в Близкия изток – в това число и зад дейностите и в Сирия, доближаването с Турция и възходящото военно наличие в Средиземноморието е точно да се управлява маршрутът за различни доставки на газ към пазари в Европейски Съюз, доминирани от Газпром.
Геополитическата сянка на газовите потоци се разгръща върху целия район, в това число върху нови планове за разширение на потенциала и междусистемните връзки. Тя се придвижва във вътрешната политика на тези страни.
Напрежението сред про-европейски и про-руски настоените политици и търговци на природен газ в България се разраства експоненциално, което намира израз в
подмолните удари против междусистемната връзка сред Гърция и България.
Наблюдава се вълна от фокусирани дейности на близки или свързани с Газпром и с разширението на Турски поток лобисти, които доближиха своята кулминационна точка към визитата на българския президент и министър-председател в Русия.
Фонът на тези „ бойни “ дейности е релативно явен – отново става тирада за пари, с които да се стабилизира или крепи режима в Кремъл. Руското държавно управление, а и самият президент се намират под непрекъсната преса да обезпечат пазари и доходи за Газпром от Турция и района, като блокират конкуренцията и различния достъп на неруски газ до преносна инфраструктура. Това допуска потребление и корист с настоящите позиции на „ Газпром “, в това число посредством изкуствено задържане на планове за различни доставки, блокиране на либерализация и диверсификация на газовия пазар в България. Монетарните „ тласъци “ за основни членове на политическия хайлайф са от първостепенно значение, защото лоялността, основана на „ приятелски “ връзки, обща славянска история и православната вяра не е надеждна и трайна.
Откакто в края на ноември 2017 година стартираха поредицата от търгове на плановата компания, която осъществя интерконектора Гърция-България, стартираха и опитите за тяхното блокиране – както търга за инженер на притежателя, за доставка на тръби и за реализатор. В резултат се получи закъснение от близо 5 месeца и по-същество процесът е с отворен край. Различните тъжби и процедурни административни хватки, не са плод на инцидентно скимване на самотни и инцидентни играчи. Повечето от жалващите се компании са с незабележим капитал (25 евро), нямат бизнес история или са в тежко финансово състояние. Но няма никакво подозрение, че техните дейности се направляват и координират от един център. Нито един от жалбоподателите няма веществен интерес, тъй като активността му няма отношение към търговете за реализация на плана – една от фирмите е производител на вино?!. Останалите са били в латентен режим през последните няколко години, „ събудени “ с цел да осъществят избрана поръчка. Отнасянето на тези тъжби към съда за преднамерено причиняване на загуби и вреди във връзка със забавянето на плана нямат изключително смисъл, откакто отговорността на жалбоподателите лимитирана до размера на личния им капитал.
Това не е нищо ново, още по-малко извънредно за българската бизнес реалност. Много компании се специализират в сходен рекет, като отдръпват или подават тъжби против „ отплата “. Правителството или не желае или не може да им противодейства.
Струва си да напомним, че по време на плана „ Набуко “ член на екологична експертна група, която реализираше изследване за влияние върху околната среда на „ Южен поток “ подаде сходна тъжба във Върховния административен съд, която блокира съперника на „ Южен поток “ – плана „ Набуко “ и то в продължение на месеци. Лобистите на „ Газпром “ и неговата кохорта в България наподобяват извънредно загрижени и решени да блокират развиването на всяка инфраструктура, която може да бъде употребена от конкурентните им.
Съдбата на „ Набуко “ може да бъде последвана и от междусистемната връзка Гърция-България, която свързва Южния газов кулоар с пазарите в Централна и Източна Европа. IGB освен е отвън контрола на Русия, само че и може да достави газ на българска територия непосредствено в националната и директната система, като открива евентуално безграничен достъп до районната инфраструктура за покупко-продажби с физически и виртуален газ.?Българското държавно управление и българският парламент наподобяват прекомерно бавни и постепенно трансформират настоящото законодателство, с цел да свият опциите за „ удари от засада “ против значими планове.
Проектите за промени на закона, чакат своя ред, само че даже и възможен „ мек “ вид наподобява недопустим за лобистките политически и бизнес групи, свързани с „ Газпром “ и с Турция. Последните се надяват, че в случай че интерконекторът с Гърция се забави оттатък 2019 години, контрактуваните за пренос количества ще се пренасочат през интерконектора с Турция или насочат към Италия.
IGB е бодил в петата и по още една причина – достъпът, който може да предложи за района до световния пазар на LNG, изключително при реализация на терминала Александруполис FLNG. Американски шистов газ и катарски газ биха могли да съставляват мощна конкуренция, подкопавайки господството на „ Газпром “ на районния пазар на Юго-Източна Европа. Планът е елементарен – компрометирането на IGB, ще показва качествата на Газпром да управлява сферата на своите стопански и политически ползи в района, и да удостовери монополните и позиции след фиаското на плана „ Набуко “.
Да не забравяме – това което искаше Москва се случи – крайната дестинация на главната част от природния газ от „ Шах Дениз – 2 “ е Италия, а не Централна Европа. А Набуко е история.
Анализът е оповестен в Бюлетина на Центъра за проучване на Балкански и черноморски район.
Автор: Илиян Василев, 10.06.2018, Bulgaria Analitica
Руското държавно управление мъчно може да препятства различните доставки по Южния газов кулоар, да не приказваме че описът с съперници бързо пораства с новите газови залежи в офшорни зони на Каспийско море (Абшерон и Шах Дениз 3), Туркменистан (суапови покупко-продажби през Иран с Азърбайджан), Иран, Ирак и Източното Средиземноморие. За Европейски Съюз и всички огромни играчи няма подозрение по отношение на реалистичността на различните направления за експорт на газ през Гърция и България към Европейски Съюз. Кошмарите на Газпром занапред ще се задълбочават след осъзнаването, че възходящите индустриални и транспортни разноски на компанията в Русия не оставят доста място за конкуренция посредством по-ниски цени.
За да блокира развиването и износа на каспийски газ, в това число от Туркменистан през транскаспийския газопровод, Москва реши да реалокира военна си каспийска флотилия от Астрахан в Каспийск, макар че това коства близо 1 милиарда $. Единственото рационално пояснение за сходно скъпо упражнение и то по време на бюджетни ограничавания и нестабилни доходи от петрол и природен газ е, че Кремъл се стреми към опция за изпреварващ удар и цялостен боен надзор върху Каспийско море, както и опция да поразява цели в Средния и Близък Изток.
Един от главните претекстове зад тактиката на Русия в Близкия изток – в това число и зад дейностите и в Сирия, доближаването с Турция и възходящото военно наличие в Средиземноморието е точно да се управлява маршрутът за различни доставки на газ към пазари в Европейски Съюз, доминирани от Газпром.
Геополитическата сянка на газовите потоци се разгръща върху целия район, в това число върху нови планове за разширение на потенциала и междусистемните връзки. Тя се придвижва във вътрешната политика на тези страни.
Напрежението сред про-европейски и про-руски настоените политици и търговци на природен газ в България се разраства експоненциално, което намира израз в
подмолните удари против междусистемната връзка сред Гърция и България.
Наблюдава се вълна от фокусирани дейности на близки или свързани с Газпром и с разширението на Турски поток лобисти, които доближиха своята кулминационна точка към визитата на българския президент и министър-председател в Русия.
Фонът на тези „ бойни “ дейности е релативно явен – отново става тирада за пари, с които да се стабилизира или крепи режима в Кремъл. Руското държавно управление, а и самият президент се намират под непрекъсната преса да обезпечат пазари и доходи за Газпром от Турция и района, като блокират конкуренцията и различния достъп на неруски газ до преносна инфраструктура. Това допуска потребление и корист с настоящите позиции на „ Газпром “, в това число посредством изкуствено задържане на планове за различни доставки, блокиране на либерализация и диверсификация на газовия пазар в България. Монетарните „ тласъци “ за основни членове на политическия хайлайф са от първостепенно значение, защото лоялността, основана на „ приятелски “ връзки, обща славянска история и православната вяра не е надеждна и трайна.
Откакто в края на ноември 2017 година стартираха поредицата от търгове на плановата компания, която осъществя интерконектора Гърция-България, стартираха и опитите за тяхното блокиране – както търга за инженер на притежателя, за доставка на тръби и за реализатор. В резултат се получи закъснение от близо 5 месeца и по-същество процесът е с отворен край. Различните тъжби и процедурни административни хватки, не са плод на инцидентно скимване на самотни и инцидентни играчи. Повечето от жалващите се компании са с незабележим капитал (25 евро), нямат бизнес история или са в тежко финансово състояние. Но няма никакво подозрение, че техните дейности се направляват и координират от един център. Нито един от жалбоподателите няма веществен интерес, тъй като активността му няма отношение към търговете за реализация на плана – една от фирмите е производител на вино?!. Останалите са били в латентен режим през последните няколко години, „ събудени “ с цел да осъществят избрана поръчка. Отнасянето на тези тъжби към съда за преднамерено причиняване на загуби и вреди във връзка със забавянето на плана нямат изключително смисъл, откакто отговорността на жалбоподателите лимитирана до размера на личния им капитал.
Това не е нищо ново, още по-малко извънредно за българската бизнес реалност. Много компании се специализират в сходен рекет, като отдръпват или подават тъжби против „ отплата “. Правителството или не желае или не може да им противодейства.
Струва си да напомним, че по време на плана „ Набуко “ член на екологична експертна група, която реализираше изследване за влияние върху околната среда на „ Южен поток “ подаде сходна тъжба във Върховния административен съд, която блокира съперника на „ Южен поток “ – плана „ Набуко “ и то в продължение на месеци. Лобистите на „ Газпром “ и неговата кохорта в България наподобяват извънредно загрижени и решени да блокират развиването на всяка инфраструктура, която може да бъде употребена от конкурентните им.
Съдбата на „ Набуко “ може да бъде последвана и от междусистемната връзка Гърция-България, която свързва Южния газов кулоар с пазарите в Централна и Източна Европа. IGB освен е отвън контрола на Русия, само че и може да достави газ на българска територия непосредствено в националната и директната система, като открива евентуално безграничен достъп до районната инфраструктура за покупко-продажби с физически и виртуален газ.?Българското държавно управление и българският парламент наподобяват прекомерно бавни и постепенно трансформират настоящото законодателство, с цел да свият опциите за „ удари от засада “ против значими планове.
Проектите за промени на закона, чакат своя ред, само че даже и възможен „ мек “ вид наподобява недопустим за лобистките политически и бизнес групи, свързани с „ Газпром “ и с Турция. Последните се надяват, че в случай че интерконекторът с Гърция се забави оттатък 2019 години, контрактуваните за пренос количества ще се пренасочат през интерконектора с Турция или насочат към Италия.
IGB е бодил в петата и по още една причина – достъпът, който може да предложи за района до световния пазар на LNG, изключително при реализация на терминала Александруполис FLNG. Американски шистов газ и катарски газ биха могли да съставляват мощна конкуренция, подкопавайки господството на „ Газпром “ на районния пазар на Юго-Източна Европа. Планът е елементарен – компрометирането на IGB, ще показва качествата на Газпром да управлява сферата на своите стопански и политически ползи в района, и да удостовери монополните и позиции след фиаското на плана „ Набуко “.
Да не забравяме – това което искаше Москва се случи – крайната дестинация на главната част от природния газ от „ Шах Дениз – 2 “ е Италия, а не Централна Европа. А Набуко е история.
Анализът е оповестен в Бюлетина на Центъра за проучване на Балкански и черноморски район.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ