Eксперт: В града няма работа за ромите, оцеляват с розите
Още по тематиката: Ром до ром в люлката на Възраждането Правят полицейска приемна в Розино поради ромите
Асен Колев е асеновградчанин от ромски генезис, лекар по философия, член на Националния съвет по етнически и демографски въпроси.
- Г-н Колев, за какво от време на време избухват конфликти, сходни на тези в Розино?
- Трудно мога да разясня съответно случая в Розино. За двата рода съм чел. Причините можа да са фамилни, стопански, може да са и с други характерности, като религиозни, етнически.
- В Подбалкана се заселват от ден на ден роми. Някои освен работят в розовите градини, само че и към този момент са притежатели на такива...
- Имайте поради, че последните 10 година общността съвсем е отстранена от опциите за икономическа реализация. В огромните градове към този момент не може да се откри работа, както стартират концепциите бюрата по труда. Работа в розите и развъждането им е един добър бизнес и едно оцеляване на фамилията. Освен това в дребните обитаеми места към момента са непокътнати обичайните междуетнически връзки на почитание, на самообладание и взаимно съгласие. В огромните градове, като Пловдив, София, Стара Загора, Бургас, нещата не стоят по този начин.
- Т.е. подкрепяте тезата за тази ромска миграция в търсене на благоприятни условия за работа?
- Не единствено благоприятни условия за работа, само че това е и опция за по-спокоен живот. Защото няма тази заостреност в междуетническите връзки като в огромните градове. В тях към този момент има злост сред етностите, общностите, в това число в градския превоз, на улицата, в учебното заведение, на всички места.
- Провали ли се декадата, с която трябваше да бъде реализирана интеграцията на ромската общественост?
- За страдание в действителност се провали. Още от началото съм осведомен с тази стратегия, със тактиката на държавното управление, с декадата на ромското включване. Доста пари се дадоха за тази декада, съгласно мен се провали, и то аргументите са няколко: първо - липсват специалистите, които да очертаят проблемите и тяхното поредно решаване; второ - и до момента не мога да ви кажа кой взе парите и какво направи с тях. Третият миг е, извиняваме се за израза, само че това лицемерно отношение на Европа към този проблем.
- Как може да се реализира социализация на ромите съгласно вас и допустимо ли е това да се случи оттук насетне?
- Закъсняваме с всеки минал ден за естествените връзки. Аз съм възрастен човек, само че в живота си не помня по-изострени връзки сред " малцинството " и " болшинството ", както са сега. Основната виновност е на политическата класа в България. На второ място идват икономическите групировки и не на последно място е отговорността на медиите, които абсолютизират случаите, които се случват и в бъдеще ще се случват. Извинявайте, че ще го свържа с Войводиново, само че това, което се случи в селото, се отрази в отрицателен проект и на двете общности - и на болшинството, и на малцинството. Разговарях преди няколко дни с хората от Войводиново, в това число от Червения кръст са им отказали да им помогне. Децата не вървят на учебно заведение, обществените не се занимават с тях. И сега хората се чудят какво да вършат с Войводиново. Такова нещо в никакъв случай не се е случвало в нашата страна. Такова изострено отношение не е имало. Вината е на политиците, че употребяват етническите връзки, с цел да печелят избори.
- Как може да бъде преодоляно това?
- Първото нещо, което би трябвало да бъде направено, е държавното управление да направи действителна тактика или стратегия за работа с другите етнически общности. Второ, медиите да стартират положително да работят, тъй като ще изгубим страната. Необходимо е медиите да стартират да построяват междуетнически връзки, а не да ги опълчват. На трето място, сериозен проблем имаме в страната със пандизите. Премиерът, като беше в Любляна, сподели във връзка на Габрово: Когато има спорове сред ромите и българите, постоянно ромите излизат отговорни. От 10 000 пандизчии в България към 8000 са роми или роми. Това изявление на премиера се скри и в никакъв случай повече не се разясняваше.
Бих помолил регионалният шеф Здравко Димитров още един път да свика при себе си всички заинтригувани страни по отношение на Войводиново. Необходимо е за страната ни, а не за ромите. Необходимо е за всички в страната. Той е действителният представител на изпълнителната власт в Пловдивска област.
- Има ли сполучлив модел от чужбина, който би работил добре у нас?
- Да, от Испания. Благодарение на това, че там всяка година влага по 130-140 000 евро, сега към 85 % от ромите са работещи, а 94 % от децата са действително обхванати в учебно заведение. Около 80 % от популацията е с трайно решен жилищен въпрос. Това е модел, само че имайте поради, че всяка страна си има своите особености. Затова моделът може да се употребява, пречупвайки го в обстановката, в която се намира нашата страна. Тук не можем да приказваме за интеграция, когато 25-годишни хора не знаят български, не могат да четат и пишат. За каква социализация да приказваме! И не на последно място - за какво министерството на труда и обществената политика не дава действителната визия за безработицата в общността. Отчитането на 6-7 % безработица в нашата страна и прикриването, умишлено или неумишлено, на безработицата в общността и обособените квартали не взема решение казуса.
Асен Колев е асеновградчанин от ромски генезис, лекар по философия, член на Националния съвет по етнически и демографски въпроси.
- Г-н Колев, за какво от време на време избухват конфликти, сходни на тези в Розино?
- Трудно мога да разясня съответно случая в Розино. За двата рода съм чел. Причините можа да са фамилни, стопански, може да са и с други характерности, като религиозни, етнически.
- В Подбалкана се заселват от ден на ден роми. Някои освен работят в розовите градини, само че и към този момент са притежатели на такива...
- Имайте поради, че последните 10 година общността съвсем е отстранена от опциите за икономическа реализация. В огромните градове към този момент не може да се откри работа, както стартират концепциите бюрата по труда. Работа в розите и развъждането им е един добър бизнес и едно оцеляване на фамилията. Освен това в дребните обитаеми места към момента са непокътнати обичайните междуетнически връзки на почитание, на самообладание и взаимно съгласие. В огромните градове, като Пловдив, София, Стара Загора, Бургас, нещата не стоят по този начин.
- Т.е. подкрепяте тезата за тази ромска миграция в търсене на благоприятни условия за работа?
- Не единствено благоприятни условия за работа, само че това е и опция за по-спокоен живот. Защото няма тази заостреност в междуетническите връзки като в огромните градове. В тях към този момент има злост сред етностите, общностите, в това число в градския превоз, на улицата, в учебното заведение, на всички места.
- Провали ли се декадата, с която трябваше да бъде реализирана интеграцията на ромската общественост?
- За страдание в действителност се провали. Още от началото съм осведомен с тази стратегия, със тактиката на държавното управление, с декадата на ромското включване. Доста пари се дадоха за тази декада, съгласно мен се провали, и то аргументите са няколко: първо - липсват специалистите, които да очертаят проблемите и тяхното поредно решаване; второ - и до момента не мога да ви кажа кой взе парите и какво направи с тях. Третият миг е, извиняваме се за израза, само че това лицемерно отношение на Европа към този проблем.
- Как може да се реализира социализация на ромите съгласно вас и допустимо ли е това да се случи оттук насетне?
- Закъсняваме с всеки минал ден за естествените връзки. Аз съм възрастен човек, само че в живота си не помня по-изострени връзки сред " малцинството " и " болшинството ", както са сега. Основната виновност е на политическата класа в България. На второ място идват икономическите групировки и не на последно място е отговорността на медиите, които абсолютизират случаите, които се случват и в бъдеще ще се случват. Извинявайте, че ще го свържа с Войводиново, само че това, което се случи в селото, се отрази в отрицателен проект и на двете общности - и на болшинството, и на малцинството. Разговарях преди няколко дни с хората от Войводиново, в това число от Червения кръст са им отказали да им помогне. Децата не вървят на учебно заведение, обществените не се занимават с тях. И сега хората се чудят какво да вършат с Войводиново. Такова нещо в никакъв случай не се е случвало в нашата страна. Такова изострено отношение не е имало. Вината е на политиците, че употребяват етническите връзки, с цел да печелят избори.
- Как може да бъде преодоляно това?
- Първото нещо, което би трябвало да бъде направено, е държавното управление да направи действителна тактика или стратегия за работа с другите етнически общности. Второ, медиите да стартират положително да работят, тъй като ще изгубим страната. Необходимо е медиите да стартират да построяват междуетнически връзки, а не да ги опълчват. На трето място, сериозен проблем имаме в страната със пандизите. Премиерът, като беше в Любляна, сподели във връзка на Габрово: Когато има спорове сред ромите и българите, постоянно ромите излизат отговорни. От 10 000 пандизчии в България към 8000 са роми или роми. Това изявление на премиера се скри и в никакъв случай повече не се разясняваше.
Бих помолил регионалният шеф Здравко Димитров още един път да свика при себе си всички заинтригувани страни по отношение на Войводиново. Необходимо е за страната ни, а не за ромите. Необходимо е за всички в страната. Той е действителният представител на изпълнителната власт в Пловдивска област.
- Има ли сполучлив модел от чужбина, който би работил добре у нас?
- Да, от Испания. Благодарение на това, че там всяка година влага по 130-140 000 евро, сега към 85 % от ромите са работещи, а 94 % от децата са действително обхванати в учебно заведение. Около 80 % от популацията е с трайно решен жилищен въпрос. Това е модел, само че имайте поради, че всяка страна си има своите особености. Затова моделът може да се употребява, пречупвайки го в обстановката, в която се намира нашата страна. Тук не можем да приказваме за интеграция, когато 25-годишни хора не знаят български, не могат да четат и пишат. За каква социализация да приказваме! И не на последно място - за какво министерството на труда и обществената политика не дава действителната визия за безработицата в общността. Отчитането на 6-7 % безработица в нашата страна и прикриването, умишлено или неумишлено, на безработицата в общността и обособените квартали не взема решение казуса.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ