Субсидиите изстреляха България до №1 производител на тикви и кратуни в ЕС
Още по тематиката
От 30 до 3000 декара
...или по какъв начин фамилната компания за етеричномаслени култури " Ина " от Панагюрище доближи до европейските пазари
17 сеп 2017
Възходът на биоземеделието продължава
През 2016 година са нарастнали площите, културите и животните, които се обработват и отглеждат органично
17 сеп 2017
Големият проблем с лютеницата
Проучването на " Активни консуматори " измежду 12 търговски марки демонстрира, че главната нездравословна съставна част е многото захар, не олеамидът
6 яну 2017 Заради празника Хелоуин Eurostat разгласява данни за производството на тикви във радостна графа " Пакост или лакомство ". Те слагат България преди всичко в евросъюза за 2016 година с създадени 130 хиляди тона тикви и кратуни на съвсем 12 хиляди хектара са ангажирани с тази просвета, сочат данните на Евростат. На второ и трето място са надалеч по-големите като повърхност и население Испания и Франция, надлежно с 97 хиляди тона и 96 хиляди тона за 2016 година Данните са леко странни (виж таблиците), тъй като демонстрират големи разлики в добива на повърхност. Например Турция, която предходната година е заселя 67 хиляди хектара е произвела 138 хиляди тона, т.е. съвсем колкото България, само че на в пъти повече площи.
Превръщането на България в европейски водач по произвеждане на тикви в действителност не се дължи на ненадейно увеличено търсене на тази продукция, а е функционалност от изкривеното субсидиране на земеделския бранш. От 2015 година България стартира да ползва схемата за така наречен Обвързано подкрепяне, за която годишно се заделят над 230 млн. лева Оказа се обаче, че в бранш плодове и зеленчуци могат да бъдат получавани дотации за обособени типове продукция, надхвърлящи даже разноските за произвеждане.
Така да вземем за пример през 2016 година стопански разбор на земеделското министерство сподели, че съответно при тиквите изплащаната дотация покрива 101% от индустриалните разноски, а настрана фермерът има доходи и от продажбата на продукцията. Затова не е и изненадващо, че годишният растеж на площите, засети с тази просвета, надхвърляше внушителните над 20 000% през предходната година по данни на някогашния аграрни министър Десислава Танева. Подобен проблем имаше и със зеления грах- оказа, че дотацията покрива 128% от индустриалните разноски, което значи, че производителят е " на плюс " даже и без да продаде стоката си.
Заради въпросните изкривявания се наложи България да трансформира схемата за подкрепяне единствено две години след започването й като от 2017 година отпадна подпомагането за тикви, грах и зелен боб.
От 30 до 3000 декара
...или по какъв начин фамилната компания за етеричномаслени култури " Ина " от Панагюрище доближи до европейските пазари
17 сеп 2017
Възходът на биоземеделието продължава
През 2016 година са нарастнали площите, културите и животните, които се обработват и отглеждат органично
17 сеп 2017
Големият проблем с лютеницата
Проучването на " Активни консуматори " измежду 12 търговски марки демонстрира, че главната нездравословна съставна част е многото захар, не олеамидът
6 яну 2017 Заради празника Хелоуин Eurostat разгласява данни за производството на тикви във радостна графа " Пакост или лакомство ". Те слагат България преди всичко в евросъюза за 2016 година с създадени 130 хиляди тона тикви и кратуни на съвсем 12 хиляди хектара са ангажирани с тази просвета, сочат данните на Евростат. На второ и трето място са надалеч по-големите като повърхност и население Испания и Франция, надлежно с 97 хиляди тона и 96 хиляди тона за 2016 година Данните са леко странни (виж таблиците), тъй като демонстрират големи разлики в добива на повърхност. Например Турция, която предходната година е заселя 67 хиляди хектара е произвела 138 хиляди тона, т.е. съвсем колкото България, само че на в пъти повече площи.
Превръщането на България в европейски водач по произвеждане на тикви в действителност не се дължи на ненадейно увеличено търсене на тази продукция, а е функционалност от изкривеното субсидиране на земеделския бранш. От 2015 година България стартира да ползва схемата за така наречен Обвързано подкрепяне, за която годишно се заделят над 230 млн. лева Оказа се обаче, че в бранш плодове и зеленчуци могат да бъдат получавани дотации за обособени типове продукция, надхвърлящи даже разноските за произвеждане.
Така да вземем за пример през 2016 година стопански разбор на земеделското министерство сподели, че съответно при тиквите изплащаната дотация покрива 101% от индустриалните разноски, а настрана фермерът има доходи и от продажбата на продукцията. Затова не е и изненадващо, че годишният растеж на площите, засети с тази просвета, надхвърляше внушителните над 20 000% през предходната година по данни на някогашния аграрни министър Десислава Танева. Подобен проблем имаше и със зеления грах- оказа, че дотацията покрива 128% от индустриалните разноски, което значи, че производителят е " на плюс " даже и без да продаде стоката си.
Заради въпросните изкривявания се наложи България да трансформира схемата за подкрепяне единствено две години след започването й като от 2017 година отпадна подпомагането за тикви, грах и зелен боб.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ