Надеждите на 2037 г.
Още по тематиката
Министър Томас Литманен от партията на хуманоидните роботи: " Ще произвеждаме храна от човешки органи "
20 окт 2017 През 2037 година България е едно от дребното места, където към момента на височина над 2000 метра може да се диша, както преди.
В токсичния смог изпод се чува ритмичното боботене на новата българска промишленост – компресорите за втвърдяване на чист въздух и турбините, които го изпращат по въздуховодите из цяла Европа. Всичко това е под контрола на една посочена от властта корпорация. Мечтата на генерации олигарси е реализирана – въздухът към този момент коства пари. Те продават въздух под налягане, а хората няма по какъв начин да не си го купят.
Да живееш в забавни времена може и да е китайско проклинание, само че по-добре животът ти да мине в забавно проклинание, в сравнение с в благословена досада. Само си представете утопията, която хората преди 20 години си представяха, че идва. Зелената сила щеше да избави планетата от смяната в климата, електрическите автомобили да заменят моторите с вътрешно горене, обществените мрежи да свържат хората в името на истината, справедливостта и взаимната изгода.
Глупости.
През цялата човешка история хората мечтаят за утопии единствено до момента в който приготвят все по-големи произшествия. Проблемите са това, което ни прави все по-силни. Мечтите са за слабите. Животът е за настоящите.
Огромните промени през последните 20 години демонстрираха какъв брой пригодим е индивидът. След изгарянето на всичкия разполагаем петрол и газ промишлеността се насочи напълно към шистовите находища. Когато и те свършиха, пристигна ред на газохидратите. Температурата на планетата се повишаваше, новият климат ликвидира огромна част от старите градове, само че те в последна сметка бяха единствено към този момент непотребен фон.
Появиха се Мегаполюсите – големи градове на островните архипелази към Северния и Южния полюс, които станаха новите центрове на човешкия напредък. Старият свят в този момент принадлежи на роботите. Водата стана токсична, само че доста бързо бяха измислени способи тя да се пречиства. Растителността излиня под безконечния мрак на планетарния смог и това ликвидира земеделието, само че човечеството съумя да построи уреди за синтез на главните хранителни субстанции. Сега всеки може да разчита на чаша есенциална каша по три пъти дневно.
Накратко, светът стана по-суров, само че хората оцеляха.
Този брой на " Капитал " - следващият за 2037 година, ще бъде не толкоз за това какво се е случило, що се касае за това какво следва. Бурните промени, един път почнали, не могат да спрат внезапно. Революциите провокират разтърсвания във всички направления, които на собствен ред дават мощ на разнообразни афтършокове и единствено квалифицираните ще могат да преминат през тях.
Министър Томас Литманен от партията на хуманоидните роботи: " Ще произвеждаме храна от човешки органи "
20 окт 2017 През 2037 година България е едно от дребното места, където към момента на височина над 2000 метра може да се диша, както преди.
В токсичния смог изпод се чува ритмичното боботене на новата българска промишленост – компресорите за втвърдяване на чист въздух и турбините, които го изпращат по въздуховодите из цяла Европа. Всичко това е под контрола на една посочена от властта корпорация. Мечтата на генерации олигарси е реализирана – въздухът към този момент коства пари. Те продават въздух под налягане, а хората няма по какъв начин да не си го купят.
Да живееш в забавни времена може и да е китайско проклинание, само че по-добре животът ти да мине в забавно проклинание, в сравнение с в благословена досада. Само си представете утопията, която хората преди 20 години си представяха, че идва. Зелената сила щеше да избави планетата от смяната в климата, електрическите автомобили да заменят моторите с вътрешно горене, обществените мрежи да свържат хората в името на истината, справедливостта и взаимната изгода.
Глупости.
През цялата човешка история хората мечтаят за утопии единствено до момента в който приготвят все по-големи произшествия. Проблемите са това, което ни прави все по-силни. Мечтите са за слабите. Животът е за настоящите.
Огромните промени през последните 20 години демонстрираха какъв брой пригодим е индивидът. След изгарянето на всичкия разполагаем петрол и газ промишлеността се насочи напълно към шистовите находища. Когато и те свършиха, пристигна ред на газохидратите. Температурата на планетата се повишаваше, новият климат ликвидира огромна част от старите градове, само че те в последна сметка бяха единствено към този момент непотребен фон.
Появиха се Мегаполюсите – големи градове на островните архипелази към Северния и Южния полюс, които станаха новите центрове на човешкия напредък. Старият свят в този момент принадлежи на роботите. Водата стана токсична, само че доста бързо бяха измислени способи тя да се пречиства. Растителността излиня под безконечния мрак на планетарния смог и това ликвидира земеделието, само че човечеството съумя да построи уреди за синтез на главните хранителни субстанции. Сега всеки може да разчита на чаша есенциална каша по три пъти дневно.
Накратко, светът стана по-суров, само че хората оцеляха.
Този брой на " Капитал " - следващият за 2037 година, ще бъде не толкоз за това какво се е случило, що се касае за това какво следва. Бурните промени, един път почнали, не могат да спрат внезапно. Революциите провокират разтърсвания във всички направления, които на собствен ред дават мощ на разнообразни афтършокове и единствено квалифицираните ще могат да преминат през тях.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ