Доверието в ЕС: Основното препятствие пред реформите
Още по тематиката
Гунтрам Волф: Не мисля, че в този момент България ще бъде позволена в ERM-2
Директорът на Bruegel пред " Капитал "
10 май 2018
Нова тактика за изчистване на колите и на въздуха, който дишаме
Транспортният бранш е съществена спънка за намаляването на нездравословните излъчвания в Европа
2 май 2018
Гунтрам Волф: Качеството на институциите в България е причина за скептицизма за влизането ѝ в еврозоната
Директорът на Bruegel пред " Капитал "
16 фев 2018
Растежът в Източна Европа дава кураж на водачите в района да желаят по-голяма роля в Европейски Съюз
Повишението на Брутният вътрешен продукт се дължи главно на еврофинансирането, само че кохезионните фондове ще имат все по-малко значение в бъдещето на съюза
5 фев 2018
Гунтрам Волф: Има доста песимизъм в Западна Европа за влизането на България в еврозоната
Директорът на Bruegel по време на 12-ата годишна среща на бизнеса с държавното управление
2 фев 2018
Какво ще стане с Европейски Съюз след немските избори
Заедно с френския президент Еманюел Макрон Меркел ще стартира деликатни промени в еврозоната, защитата и финансите на съюза
23 сеп 2017 Продължаващите старания за промени и придвижване във връзка с европейската интеграция се бавят поради дефицита на доверие на континента. Преди напредъкът да продължи, Европа би трябвало се оправи както с неналичието на доверие сред страните, по този начин и с неналичието на доверие на страните в европейските институции.
Европейските страни се разделят на лагери по разнообразни линии: север против юг, изток против запад, евроскептици против еврооптимисти и, несъмнено - " тях " против " нас ". Някои биват считани за корумпирани и ненадеждни. Други от своя страна се усещат като част от оруелски съюз, където " всички сме равни, само че някои са по-равни от другите ".
Съмненията в Брюксел
Нещо повече, " Брюксел " - груповият термин за всички европейски институции, стана синоним на елитаризъм, неефективност и отдалеченост. Собствениците на тези институции - страните от Европейския съюз групово, станаха подозрителни към метода, по който Брюксел ги обслужва, и за правилата, зад които стои. Това съмнение направи Брюксел доста комфортна изкупителна жертва за доста неща, които се случват вътре в страните членки.
Европа не може действително да се пробва да се интегрира в допълнение на основата на такова малко доверие. Дори да си представим, че единният пазар може да продължи да действа, не е ясно, че една обща валута може да бъде поддържана при липса на доверие - което в последна сметка е самата основа, на която работят валутите.
Предизвикателствата, пред които Европа е изправена, както от вътрешната страна - задлъжнялостта, безработицата, популизмът, по този начин и извън - сигурността, миграцията, изискват неотложно и в съгласие деяние, с цел да се възвърне доверието в Европейски Съюз. Въпреки че напъните за развиване на европейската архитектура са желателни, Европейски Съюз доста по-спешно би трябвало да се оправи с казуса с доверието. Този проблем няма бързо решение, само че има редица значими стъпки, които съюзът може да предприеме, с цел да стартира този развой.
Какво може да направи Европа
Първо, Европейски Съюз би трябвало да дефинира ясни годишни цели за възстановяване на качеството на институционалното ръководство. Дълбокото съмнение сред страните поражда, тъй като качеството на вътрешното ръководство на страните е прекомерно друго. Правилото за върховенството на закона, качеството на обществената администрация, равнището на корупция и политическата непоклатимост не са годни в редица страни от Европейски Съюз. Самият Европейски Съюз не съумява да насърчи задоволително доближаването на стандартите за ръководство макар обстоятелството, че участието постоянно е било считано за по-бърз и по-ефективен метод за реализиране на институционална промяна. Това се оказва, че не е годно за всички и може даже да повлияе на някои страни отрицателно, като унищожи доверието и готовността им да работят върху казуса и по дифолт да разрушат позицията на Европа в света.
За разлика от доближаването във връзка с ръководството, когато става дума за икономическо доближаване, Европейски Съюз и еврозоната разполагат с експлицитни механизми за наблюдаване. Но въпреки и потребно, икономическото доближаване е от второстепенно значение, в комбиниране с конвергенцията в качеството на институциите. Качеството на институциите е в основата освен за постигането на положителни стопански резултати, само че и за поддържането им. Доброто икономическо показване, въпреки и допустимо в другите институционални структури, евентуално ще бъде изгубено при неявяване на положителни правила и дейно господство на закона.
Поради това най-малкото би трябвало да се сътвори мониторинг на успеваемостта на ръководството (GovPM), който да съпостави, да следи и да насърчи доближаването. Ако бъде показано, че ръководството може да бъде усъвършенствано, икономическите резултати ще се подобрят - и доверието ще последва.
Втората спънка пред европейската интеграция е подправената дихотомия сред предприемането на дейности за понижаване на риска на национално ниво и изтеглянето на запаси централно за шерване на риска сред страните и пазарите. Подобен метод при създаването на политики не обръща изключително внимание на системата и способността й да устоя на ударите, които я поразяват. Предвид степента на причинност сред страните е значимо Европа да се преглежда като освен това от сумата от нейните елементи. Всеки опит за по-нататъшно консолидиране би трябвало да се управлява от желанието за подсилване на системата. Укрепването на системите на собствен ред изисква реформиране на техните елементи - понижаване на риска и въвеждане на механизми за поддържане на тези елементи дружно, както и шерване на риска сред страните.
По-общо, насочването на структурните промени на национално ниво и координацията на политиките и инсталирането на буфери на европейско ниво би трябвало да се правят по едно и също време, а не поредно.
И най-после, Европейски Съюз би трябвало да се стреми да съкрати дистанцията сред Брюксел и националните столици. Това е от решаващо значение за възобновяване на доверието на страните в европейските институции. Ако Брюксел в действителност е елитарен, неефикасен и далечен, притежателите на европейските институции - страните, би трябвало да подхващат ограничения.
Конкретен образец в това отношение би бил модернизирането на седемгодишния бюджет на Европейски Съюз, с цел да се посрещнат провокациите на бъдещето, а не проблемите на предишното. Отбраната и сигурността, вложението в обучение, технологиите и младежите, както и доближаването на институциите са в действителност европейски публични богатства и би трябвало да заемат централно място в бюджета. Друг образец би бил модернизирането на европейските институции. Осигуряването на дейно ръководство през XXI век ще усъвършенства качеството на работа на европейските институции и ще понижи трендовете на страните да злоупотребяват с понятието " Брюксел ".
Възстановяването на доверието сред страните може да стартира единствено в случай че " закъснелите " страни вземат участие в реформирането на техните управнически структури. Но разбирането на Европа като система е от решаващо значение за централизираните механизми за обезпечаване, които би трябвало да бъдат въведени. Освен това Брюксел - по същия метод, по който желае от страните от Европейски Съюз - би трябвало да направи промени.
* Мария Демерцис е заместник-директор на аналитичния център Bruegel. Текстът е възложен на " Капитал " от Bruegel.
Гунтрам Волф: Не мисля, че в този момент България ще бъде позволена в ERM-2
Директорът на Bruegel пред " Капитал "
10 май 2018
Нова тактика за изчистване на колите и на въздуха, който дишаме
Транспортният бранш е съществена спънка за намаляването на нездравословните излъчвания в Европа
2 май 2018
Гунтрам Волф: Качеството на институциите в България е причина за скептицизма за влизането ѝ в еврозоната
Директорът на Bruegel пред " Капитал "
16 фев 2018
Растежът в Източна Европа дава кураж на водачите в района да желаят по-голяма роля в Европейски Съюз
Повишението на Брутният вътрешен продукт се дължи главно на еврофинансирането, само че кохезионните фондове ще имат все по-малко значение в бъдещето на съюза
5 фев 2018
Гунтрам Волф: Има доста песимизъм в Западна Европа за влизането на България в еврозоната
Директорът на Bruegel по време на 12-ата годишна среща на бизнеса с държавното управление
2 фев 2018
Какво ще стане с Европейски Съюз след немските избори
Заедно с френския президент Еманюел Макрон Меркел ще стартира деликатни промени в еврозоната, защитата и финансите на съюза
23 сеп 2017 Продължаващите старания за промени и придвижване във връзка с европейската интеграция се бавят поради дефицита на доверие на континента. Преди напредъкът да продължи, Европа би трябвало се оправи както с неналичието на доверие сред страните, по този начин и с неналичието на доверие на страните в европейските институции.
Европейските страни се разделят на лагери по разнообразни линии: север против юг, изток против запад, евроскептици против еврооптимисти и, несъмнено - " тях " против " нас ". Някои биват считани за корумпирани и ненадеждни. Други от своя страна се усещат като част от оруелски съюз, където " всички сме равни, само че някои са по-равни от другите ".
Съмненията в Брюксел
Нещо повече, " Брюксел " - груповият термин за всички европейски институции, стана синоним на елитаризъм, неефективност и отдалеченост. Собствениците на тези институции - страните от Европейския съюз групово, станаха подозрителни към метода, по който Брюксел ги обслужва, и за правилата, зад които стои. Това съмнение направи Брюксел доста комфортна изкупителна жертва за доста неща, които се случват вътре в страните членки.
Европа не може действително да се пробва да се интегрира в допълнение на основата на такова малко доверие. Дори да си представим, че единният пазар може да продължи да действа, не е ясно, че една обща валута може да бъде поддържана при липса на доверие - което в последна сметка е самата основа, на която работят валутите.
Предизвикателствата, пред които Европа е изправена, както от вътрешната страна - задлъжнялостта, безработицата, популизмът, по този начин и извън - сигурността, миграцията, изискват неотложно и в съгласие деяние, с цел да се възвърне доверието в Европейски Съюз. Въпреки че напъните за развиване на европейската архитектура са желателни, Европейски Съюз доста по-спешно би трябвало да се оправи с казуса с доверието. Този проблем няма бързо решение, само че има редица значими стъпки, които съюзът може да предприеме, с цел да стартира този развой.
Какво може да направи Европа
Първо, Европейски Съюз би трябвало да дефинира ясни годишни цели за възстановяване на качеството на институционалното ръководство. Дълбокото съмнение сред страните поражда, тъй като качеството на вътрешното ръководство на страните е прекомерно друго. Правилото за върховенството на закона, качеството на обществената администрация, равнището на корупция и политическата непоклатимост не са годни в редица страни от Европейски Съюз. Самият Европейски Съюз не съумява да насърчи задоволително доближаването на стандартите за ръководство макар обстоятелството, че участието постоянно е било считано за по-бърз и по-ефективен метод за реализиране на институционална промяна. Това се оказва, че не е годно за всички и може даже да повлияе на някои страни отрицателно, като унищожи доверието и готовността им да работят върху казуса и по дифолт да разрушат позицията на Европа в света.
За разлика от доближаването във връзка с ръководството, когато става дума за икономическо доближаване, Европейски Съюз и еврозоната разполагат с експлицитни механизми за наблюдаване. Но въпреки и потребно, икономическото доближаване е от второстепенно значение, в комбиниране с конвергенцията в качеството на институциите. Качеството на институциите е в основата освен за постигането на положителни стопански резултати, само че и за поддържането им. Доброто икономическо показване, въпреки и допустимо в другите институционални структури, евентуално ще бъде изгубено при неявяване на положителни правила и дейно господство на закона.
Поради това най-малкото би трябвало да се сътвори мониторинг на успеваемостта на ръководството (GovPM), който да съпостави, да следи и да насърчи доближаването. Ако бъде показано, че ръководството може да бъде усъвършенствано, икономическите резултати ще се подобрят - и доверието ще последва.
Втората спънка пред европейската интеграция е подправената дихотомия сред предприемането на дейности за понижаване на риска на национално ниво и изтеглянето на запаси централно за шерване на риска сред страните и пазарите. Подобен метод при създаването на политики не обръща изключително внимание на системата и способността й да устоя на ударите, които я поразяват. Предвид степента на причинност сред страните е значимо Европа да се преглежда като освен това от сумата от нейните елементи. Всеки опит за по-нататъшно консолидиране би трябвало да се управлява от желанието за подсилване на системата. Укрепването на системите на собствен ред изисква реформиране на техните елементи - понижаване на риска и въвеждане на механизми за поддържане на тези елементи дружно, както и шерване на риска сред страните.
По-общо, насочването на структурните промени на национално ниво и координацията на политиките и инсталирането на буфери на европейско ниво би трябвало да се правят по едно и също време, а не поредно.
И най-после, Европейски Съюз би трябвало да се стреми да съкрати дистанцията сред Брюксел и националните столици. Това е от решаващо значение за възобновяване на доверието на страните в европейските институции. Ако Брюксел в действителност е елитарен, неефикасен и далечен, притежателите на европейските институции - страните, би трябвало да подхващат ограничения.
Конкретен образец в това отношение би бил модернизирането на седемгодишния бюджет на Европейски Съюз, с цел да се посрещнат провокациите на бъдещето, а не проблемите на предишното. Отбраната и сигурността, вложението в обучение, технологиите и младежите, както и доближаването на институциите са в действителност европейски публични богатства и би трябвало да заемат централно място в бюджета. Друг образец би бил модернизирането на европейските институции. Осигуряването на дейно ръководство през XXI век ще усъвършенства качеството на работа на европейските институции и ще понижи трендовете на страните да злоупотребяват с понятието " Брюксел ".
Възстановяването на доверието сред страните може да стартира единствено в случай че " закъснелите " страни вземат участие в реформирането на техните управнически структури. Но разбирането на Европа като система е от решаващо значение за централизираните механизми за обезпечаване, които би трябвало да бъдат въведени. Освен това Брюксел - по същия метод, по който желае от страните от Европейски Съюз - би трябвало да направи промени.
* Мария Демерцис е заместник-директор на аналитичния център Bruegel. Текстът е възложен на " Капитал " от Bruegel.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ