Още от момента, в който пристигна в Арсенал от Интер

Още от момента, в който дойде в Арсенал от Интер през 1999-а, Нванкво Кану стартира да се забавлява на терена, с което да радва и публиката. Неслучайно и Арсен Венгер го назова най-великия януарски трансфер в историята.

„ Той беше страховит футболист. Някои от нещата, които правеше с топката, бяха невероятни “, акцентира именитият френски управител на „ артилеристите “.

Всъщност, Венгер, първо, дефинира Кану като риск, само че това нямаше нищо общо с гения му. Казаното бе предизвикано от обстоятелството, че нигерийският нападател преди малко се бе възстановил от сърдечен проблем, който даже заплашваше да постави завършек на кариерата му още преди да е почнала.

След спечелването на Шампионската лига с Аякс Кану поведе националния тим на Нигерия към златните медали на Олимпиадата през 1996-а. Последва трансфер Интер и извънредно мощната и богата през 90-те години Серия „ А “.

Светът беше в краката му още ненавършил 20 години, само че всичко бе на крачка от това да се срине.

На прегледите в Милано му бе открит сериозен проблем със сърцето. Наложи се незабавна интервенция в Съединени американски щати, при която лекарите трябваше да подменят аортна клапа.

Кану се завърна на терена през април 1997-а, само че откакто изигра едвам 20 мача с екипа на „ нерадзурите “, през януари 1999-а Венгер посегна към него.

„ Той направи всичко допустимо в продължение на шест месеца, с цел да ме убеди да дойда в Арсенал – признава Кану. – Той е човек, на който би желал да подражаваш и който би желал да подкрепяш.

По това време никой не вярваше в мен. Всички се чудеха дали въобще ще мога да играя футбол, откакто неотдавна съм излязъл от болничното заведение. Но той вярваше в мен. И когато се съгласих да дойде, не го разочаровах. “

Венгер може и да го назова опасен трансфер, само че Кану се отплати щедро, макар че кариерата му в Северен Лондон не стартира по най-хубавия метод.

Само 10 минути, откакто дебютира за Арсенал в мач за ФА Къп против Шефилд Юнайтед бе замесен в случай, поради който след това резултатът от дуела трябваше да бъде анулиран.

Играч на Шефилд бе изкарал топката в тъч, с цел да може да се окаже здравна помощ на Лий Морис, Рей Парлър се опита да им я върне, хвърляйки топката към вратаря Алън Кели. Но Кану, очевидно неразбиращ какво се случва, догони кълбото и пусна пас към Марк Овермарс, който означи надвит гол.

„ Настана същински безпорядък – спомня си някогашният бранител на Арсенал Найджъл Уинтърбърн. – Изобщо не разбрахме какво се случва. “

В Шефилд побесняха. „ Бях освирепял – споделя капитанът на „ остриетата “ Дейвид Холдсуърт. – Но, почтено казано, ние въобще не му оставихме време да изясни дейностите си и тръгнахме много нападателно към него. Но след това той се извини, стиснахме си ръцете. Добро момче е. “

Още след края на дуела от Арсенал оферират преиграване, на което от Шефилд се съгласяват.

„ Трябва да отчетем, че по-опитните играчи – като Стив Булд и Дейвид Сийман, не желаеха да завоюват по този метод – разяснява мениджърът на „ остриетата “ Стив Брус, за който това е първо предопределение в мъжкия футбол. – Това беше в духа на феърплейя. “

Кану бързо не помни този случай и стартира да прави това, за което бе доведен на „ Хайбъри “ – да вкарва голове, и то значими. Феновете няма да не помнят това попадение против Депортиво Ла Коруня, хеттрика му против Челси за успеха с 3:2 на „ Стамфорд Бридж “ и победния гол-шедьовър, както и петичката против Мидълзбро.

Но, най-вероятно, това, което последователите на „ топчиите “ в никакъв случай няма да не помнят е оня гол с обръщането против Тотнъм. Кану получи топката на границата на наказателното поле с тил към вратата, само че съумя да вдигне топката над главата си и над тази на Люк Йънг, заобиколи го и пусна топката около вратаря на Тотнъм.

„ Мисля, че точно тогава демонстрирах на какво съм кадърен “, разяснява Кану.

Нигериецът остана в Арсенал до 2004 година, откакто изигра и своята роля в шампионския рейд на Непобедимите. След като напусна „ Хайбъри “, отиде в Уест Бром, а две години по-късно мина в Портсмут. С Помпи завоюва ФА Къп през 2008-а, като точно той означи победния гол на финала.

Прекара цели шест години на „ Фратън Парк “, преди да постави завършек на именитата си кариера. Впоследствие реши да се прибере в родната си Нигерия, където още от 2000 година управлява своя фондация, която към този момент е помогнала на над 550 нигерийски деца със сърдечни проблеми.

Затова и сега Кану прекарва по-голямата част от времето си, пътувайки по света – с цел да набира средства и да намира сътрудници в реализирането на фантазията си – да отвори профилирана болница по сърдечна хирургия в Нигерия.

И това е още една причина почитателите да го харесват толкоз доста.

Един грациозен колос, за който футболът можеше да завърши още в тийнейджърска възраст, само че се трансформира в същински крал – Крал Кану!