Афис: Усещането сред избирателите за напрежение по политическите върхове се увеличава
Осем месеца след изборите чувството на популацията за политическо напрежение по върховете още веднъж се пробужда и доближава 41%. Това се изяснява не толкоз с визията за съществуване на различна политика и неин притежател, колкото със заразителния резултат на нервността и неувереността, която бе демонстрирана по върховете – по
съответно от ГЕРБ във връзка на корупционните разкрития и тематиката за приватизацията по време
на прехода. Това сочат данните от социологическо изследване на Агенция „ Афис “.
Проучването е осъществено в интервала 5-11 декември 2017 година по метода на директното изявление
„ лице в лице “ в дома на респондента. Интервюирани са 1010 пълнолетни български жители.
Изводите са представителни за мнението на популацията с изборни права на
територията на страната. Проучването е направено със лични средства в рамките
натрадиционната изследователска стратегия на АФИС.
Декемврийското проучване на „ АФИС “ удостовери два контрастни тренда: броят на хората,
чието материално състояние е облекчено, нараства, само че в това време чувството за
политическо напрежение и желанието за ремонт на властта се разсънва още веднъж.
По първия пункт.
Повишението на минималните заплати през януари съживи кръвообращението в пазара на
артикули и услуги от първа нужда, което даде верижен резултат върху останалите приходи. Ако
през март 20% от семействата бяха с приход на член от семейството под 200 лева, през
декември този дял спада двойно – на 10%.
Този резултат обаче не обгръща еднообразно всички обществени категории. Само една пета, или 21% от
хората, оповестяват, че за година заплатата на най-малко един член от семейството е повишена.
Делът е значимо по-висок в регионалните градове, при 30-39-годишните, при чиновниците и,
колкото и ненадейно да звучи, при хората, дали своят вот за ГЕРБ и Оперативна програма на последните
парламентарни избори.
Наблюдаващото се в последните две години нарастване на поръчките в промишлеността, дружно с
емиграцията, отслабват финансовия напън върху наемния труд. Загубата на работно място се
случва в 20% от семействата (за разлика от нормалните в годините на рецесията към 28%).
По-редки стават случаите на редуциране на работното време. Запазва се обаче несъответствието в
правата им като служащи и консуматори. Седем години след дъното на рецесията, случаите на
забавено разплащане за положен труд са по-чести, в сравнение с през 2010 година Съответно хората с
дългови проблеми, вместо да са по-малко, са повече (30% при тогавашните 18%).
Общественото мнение изпитва по-малко скептицизъм, в сравнение с при започване на годината,
по отношение на персоналното богатство и вероятностите на страната. В оценките за положението на
България се следи сдържан спад на непрекъснатите източници на безпокойствие (безработица,
приходи и пенсии). Това на собствен ред води до повишаване на относителната тежест на
проблемите на корупцията, финансовата непоклатимост, опазването на здравето. В персонален проект обаче,
пораства и делът на хората, за които бедността и неразбираемите вероятности са най-съществен проблем.
Това демонстрира, че плодовете на растежа не се разпределят отмерено.
От друга страна, материалната стабилизация не се трансформира в нараснало доверие към
политическата надстройка.
Предпочитанието за промени във властта последователно нараства. Ако след м. март желанието за
нови избори беше спаднала с 14%, достигайки 13%, то през идващите месеци то последователно
пораства и към този момент доближава 21%. Аналогично пораства и настройката за основаване на нов кабинет в рамките
на настоящето Народно заседание.
Осем месеца след изборите чувството на популацията за политическо напрежение по
върховете още веднъж се пробужда и доближава 41%. Това се изяснява не толкоз с визията за
съществуване на различна политика и неин притежател, колкото със заразителния резултат на
нервността и неувереността, която бе демонстрирана по върховете – по съответно от ГЕРБ по
мотив на корупционните разкрития и тематиката за приватизацията по време на прехода.
След краткотрайно следизборно ободряване, рейтингът на главните институции още веднъж се
ерозира гладко. Доверяващите на Народното събрание спадат от 25% на 22%, на държавното управление от 33
на 32%, на армията от 49 на 42%, на медиите от от 43% на 41%, на синдикатите от 25% на 21%
и така нататък Доверието в президента е достигнало избран таван от към 57%. Изключение е
Европейският съюз, който бележи напредък от 48% на 52%.
И Нинова, и Борисов стоят устойчиво отпред на своите партии. Въпреки усещането за
вътрешно напрежение Нинова се употребява с доверието на 87% от гласоподавателите на Българска социалистическа партия. Борисов
е още по-стабилен: 95% от гласоподавателите на ГЕРБ му имат вяра. Едва 3% и 1% от гласоподавателите
надлежно на Българска социалистическа партия и ГЕРБ са на мнение, че при избор на нов водач, друг от досегашния,
партията ще стане по-силна.
Сумарната оценка за сегашната ръководеща коалиция сред ГЕРБ и Обединените патриоти
остава без основни промени, само че агрегатните суми крият композиция сред растящо
съмнение измежду негласувалите за тези две сили и растящо доверие измежду гласувалите за тях. При
това се следи асиметрия. Сред почитателите на Патриотите се усъвършенства отношението
към водача на ГЕРБ, до момента в който измежду тези на ГЕРБ отношението към Валери Симеонов се утежнява.
Късното лято и есента побраха един нескончаем медийно-прокурорски дуел, почнал с
разобличенията от серията „ Суджукгейт “, хвърляща обществена светлина върху клиентелистката
мрежа на ръководещите, засягаща даже националната сигурност посредством некачествено
осъществяване на оградата по границата с Турция. ГЕРБ парира удара с неочакван триумф – с
предложение за инспектиране на приватизацията по време на прехода. Не е изненадващо, че сама
по себе си концепцията за проверка на този прелом среща благосклонности: 67% я утвърждават, а 17% – не.
Въпросът е, че Българска социалистическа партия не тематизира вътрешното несъгласие в ангажимента, че порочните
покупко-продажби не се анулират, корумпираните служители ще се санкционират, само че не и тези които са
корумпирали.
Българска социалистическа партия не долови хумора в сходен коренно ляв план на една дясна партия и реагира със
смъртна съвестност, влизайки в режим на пояснения пред обществото и вътре в управлението
си. Ако Българска социалистическа партия притежаваше и представяше ясна положителна стратегия с необятна чуваемост,
да вземем за пример тази за отбраната на правата на наемния труд и потребителите, тя щеше да употребява
„ тефлонова отбрана “ против отрицателната агитация на ГЕРБ и множеството медии. В противоположен
случай последователите на ръководещи и съпротива реагират автоматизирано, до момента в който
електоралните периферии заради слабия интерес към политическите сюжети изясняват
рецензиите като нападки, целящи да скрият личната неплатежоспособност.
2/17/2018
3/3
рецензиите като нападки, целящи да скрият личната неплатежоспособност.
Заради, въпреки и дребна, само че положителна идея – нежелателността да се вихрят кавги в
навечерието на Председателството на България в Европейски Съюз – ГЕРБ резервира остатъците от сходна
тефлонова отбрана. Максимата „ да не се изложим пред чужденците “ въпреки всичко има известна
тежест за публичното мнение: 36% считат, че опозицията би трябвало да отслаби рецензиите си в
този интервал, до момента в който на противоположното мнение са едвам 16%.
съответно от ГЕРБ във връзка на корупционните разкрития и тематиката за приватизацията по време
на прехода. Това сочат данните от социологическо изследване на Агенция „ Афис “.
Проучването е осъществено в интервала 5-11 декември 2017 година по метода на директното изявление
„ лице в лице “ в дома на респондента. Интервюирани са 1010 пълнолетни български жители.
Изводите са представителни за мнението на популацията с изборни права на
територията на страната. Проучването е направено със лични средства в рамките
натрадиционната изследователска стратегия на АФИС.
Декемврийското проучване на „ АФИС “ удостовери два контрастни тренда: броят на хората,
чието материално състояние е облекчено, нараства, само че в това време чувството за
политическо напрежение и желанието за ремонт на властта се разсънва още веднъж.
По първия пункт.
Повишението на минималните заплати през януари съживи кръвообращението в пазара на
артикули и услуги от първа нужда, което даде верижен резултат върху останалите приходи. Ако
през март 20% от семействата бяха с приход на член от семейството под 200 лева, през
декември този дял спада двойно – на 10%.
Този резултат обаче не обгръща еднообразно всички обществени категории. Само една пета, или 21% от
хората, оповестяват, че за година заплатата на най-малко един член от семейството е повишена.
Делът е значимо по-висок в регионалните градове, при 30-39-годишните, при чиновниците и,
колкото и ненадейно да звучи, при хората, дали своят вот за ГЕРБ и Оперативна програма на последните
парламентарни избори.
Наблюдаващото се в последните две години нарастване на поръчките в промишлеността, дружно с
емиграцията, отслабват финансовия напън върху наемния труд. Загубата на работно място се
случва в 20% от семействата (за разлика от нормалните в годините на рецесията към 28%).
По-редки стават случаите на редуциране на работното време. Запазва се обаче несъответствието в
правата им като служащи и консуматори. Седем години след дъното на рецесията, случаите на
забавено разплащане за положен труд са по-чести, в сравнение с през 2010 година Съответно хората с
дългови проблеми, вместо да са по-малко, са повече (30% при тогавашните 18%).
Общественото мнение изпитва по-малко скептицизъм, в сравнение с при започване на годината,
по отношение на персоналното богатство и вероятностите на страната. В оценките за положението на
България се следи сдържан спад на непрекъснатите източници на безпокойствие (безработица,
приходи и пенсии). Това на собствен ред води до повишаване на относителната тежест на
проблемите на корупцията, финансовата непоклатимост, опазването на здравето. В персонален проект обаче,
пораства и делът на хората, за които бедността и неразбираемите вероятности са най-съществен проблем.
Това демонстрира, че плодовете на растежа не се разпределят отмерено.
От друга страна, материалната стабилизация не се трансформира в нараснало доверие към
политическата надстройка.
Предпочитанието за промени във властта последователно нараства. Ако след м. март желанието за
нови избори беше спаднала с 14%, достигайки 13%, то през идващите месеци то последователно
пораства и към този момент доближава 21%. Аналогично пораства и настройката за основаване на нов кабинет в рамките
на настоящето Народно заседание.
Осем месеца след изборите чувството на популацията за политическо напрежение по
върховете още веднъж се пробужда и доближава 41%. Това се изяснява не толкоз с визията за
съществуване на различна политика и неин притежател, колкото със заразителния резултат на
нервността и неувереността, която бе демонстрирана по върховете – по съответно от ГЕРБ по
мотив на корупционните разкрития и тематиката за приватизацията по време на прехода.
След краткотрайно следизборно ободряване, рейтингът на главните институции още веднъж се
ерозира гладко. Доверяващите на Народното събрание спадат от 25% на 22%, на държавното управление от 33
на 32%, на армията от 49 на 42%, на медиите от от 43% на 41%, на синдикатите от 25% на 21%
и така нататък Доверието в президента е достигнало избран таван от към 57%. Изключение е
Европейският съюз, който бележи напредък от 48% на 52%.
И Нинова, и Борисов стоят устойчиво отпред на своите партии. Въпреки усещането за
вътрешно напрежение Нинова се употребява с доверието на 87% от гласоподавателите на Българска социалистическа партия. Борисов
е още по-стабилен: 95% от гласоподавателите на ГЕРБ му имат вяра. Едва 3% и 1% от гласоподавателите
надлежно на Българска социалистическа партия и ГЕРБ са на мнение, че при избор на нов водач, друг от досегашния,
партията ще стане по-силна.
Сумарната оценка за сегашната ръководеща коалиция сред ГЕРБ и Обединените патриоти
остава без основни промени, само че агрегатните суми крият композиция сред растящо
съмнение измежду негласувалите за тези две сили и растящо доверие измежду гласувалите за тях. При
това се следи асиметрия. Сред почитателите на Патриотите се усъвършенства отношението
към водача на ГЕРБ, до момента в който измежду тези на ГЕРБ отношението към Валери Симеонов се утежнява.
Късното лято и есента побраха един нескончаем медийно-прокурорски дуел, почнал с
разобличенията от серията „ Суджукгейт “, хвърляща обществена светлина върху клиентелистката
мрежа на ръководещите, засягаща даже националната сигурност посредством некачествено
осъществяване на оградата по границата с Турция. ГЕРБ парира удара с неочакван триумф – с
предложение за инспектиране на приватизацията по време на прехода. Не е изненадващо, че сама
по себе си концепцията за проверка на този прелом среща благосклонности: 67% я утвърждават, а 17% – не.
Въпросът е, че Българска социалистическа партия не тематизира вътрешното несъгласие в ангажимента, че порочните
покупко-продажби не се анулират, корумпираните служители ще се санкционират, само че не и тези които са
корумпирали.
Българска социалистическа партия не долови хумора в сходен коренно ляв план на една дясна партия и реагира със
смъртна съвестност, влизайки в режим на пояснения пред обществото и вътре в управлението
си. Ако Българска социалистическа партия притежаваше и представяше ясна положителна стратегия с необятна чуваемост,
да вземем за пример тази за отбраната на правата на наемния труд и потребителите, тя щеше да употребява
„ тефлонова отбрана “ против отрицателната агитация на ГЕРБ и множеството медии. В противоположен
случай последователите на ръководещи и съпротива реагират автоматизирано, до момента в който
електоралните периферии заради слабия интерес към политическите сюжети изясняват
рецензиите като нападки, целящи да скрият личната неплатежоспособност.
2/17/2018
3/3
рецензиите като нападки, целящи да скрият личната неплатежоспособност.
Заради, въпреки и дребна, само че положителна идея – нежелателността да се вихрят кавги в
навечерието на Председателството на България в Европейски Съюз – ГЕРБ резервира остатъците от сходна
тефлонова отбрана. Максимата „ да не се изложим пред чужденците “ въпреки всичко има известна
тежест за публичното мнение: 36% считат, че опозицията би трябвало да отслаби рецензиите си в
този интервал, до момента в който на противоположното мнение са едвам 16%.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ