Хората не могат да живеят вечно, но ние дори не сме се приближили до границата на очакваната продължителност на живота
Оригиналът е на Emily Swaim
Даниел Десподов преди 3 минути 17 СподелиНай-четени
ХардуерСветослав Димитров - 19:16 | 30.05.2023Започнаха продажбите на Huawei Watch 4 и Watch 4 Pro – първият в света часовник, който може да мери кръвната захар
IT НовиниДаниел Десподов - 12:13 | 31.05.2023Според законите на физиката пчелите не би трябвало да мога да летят: истина ли е или мит?
IT НовиниВелимир Кръстев - 11:37 | 02.06.2023Дрон с изкуствен интелект на Военновъздушни сили на Съединени американски щати продължава да „ убива “ своите оператори
Даниел Десподовhttps://www.kaldata.com/Новинар. Увличам се от модерни технологии, осведомителна сигурност, спорт, просвета и изкуствен интелект.В продължение на хиляди години хората са се опитвали да удължат живота си колкото е допустимо повече. Опитвали сме заледяване, недояждане и разнообразни билкови средства.
Напоследък милиардери като Лари Пейдж, Марк Зукърбърг и Джеф Безос вложиха големи суми в биотехнологични компании като Altos Labs, Juvenescence и Unity Biotechnology, които имат за цел да реализират дългоденствие посредством подмладяване на клетките и попречване на болесттите.
Досега най-дългата записана дълготрайност на човешкия живот е 122 години. Но това може би е самичък долната граница на опциите ни.
Границата на човешката дълготрайност на живота може да е 150 години
Дори да живеете в среда без заболявания и рискове, тялото ви въпреки всичко ще се изтощи, изпомпвайки кръв, смилайки храната и изпълнявайки всички функционалности, нужни за оцеляването.
Колкото повече остарявате, толкоз по-дълго време е належащо на тялото ви да се „ възвърне “ от това изхабяване, защото стареенето е заложено в нашите кафези и ДНК. Всичко това значи, че тъканите ви последователно губят способността си да се възвръщат, което може да докара до болести и погрешно действие.
Според едно изследване времето за възобновяване на човешкия организъм се удвоява на всеки 15 години – тъй че синина, която на 40-годишна възраст е зараствала за седмица, на 55-годишна възраст може да зарасне за две седмици. В последна сметка човешкото тяло губи цялата си резистентност и каквито и кости или тъкани да се счупят или влошат, те такива и си остават. Когато прекалено много елементи на тялото излязат от строя, индивидът умира.
Изследователите постоянно не са съгласни с оптималната граница за това събитие. Някои оферират 115 години, а други – 130 години. Едно скорошно изследване, в което са оценени повече от половин милион души в Съединени американски щати и Англия, откри, че човек губи виталната си мощ някъде сред 120 и 150 години.
Възниква въпросът: какво би станало, в случай че можехме да забавим това изхабяване или, още по-добре, изцяло да го предотвратим? Някои специалисти настояват, че с напредъка на медицината междинната дълготрайност на човешкия живот няма да има естествена граница.
Нека разгледаме остаряването на клетъчно равнище, да разберем какво ни пречи да живеем по-дълго и по какъв начин изследователските екипи се пробват да схванат и вероятно да извърнат процеса на остаряването.
Клетъчното остаряване е една от най-изследваните тематики на стареенето
Клетъчното остаряване е развой, при който клетката стопира да се възпроизвежда, само че не умира.
Когато това се случи, някои стареещи кафези се трансформират в деструктивни „ зомбита “, които се носят в близост и отделят възпалителни химически субстанции, които повреждат здравите кафези, в това число стволовите кафези – „ възстановителите “ на тялото, които оказват помощ за заместването на повредените или разрушените тъкани.
Но не всички стареещи кафези са „ неприятни “.
Някои стареещи кафези отделят химически субстанции, които оказват помощ за възобновяване на раните, споделя Пол Робинс, заместник-директор на Института за стареене и метаболитна биология и на Групата за медицински открития в региона на биологията на стареенето към Университета в Минесота.
Компании като Life Biosciences и Unity Biotechnology към този момент създават медикаменти, наречени сенолитици, които задържат и унищожават единствено „ неприятните “ стареещи кафези в тялото. Някои пробни медикаменти могат даже да предотвратят стареенето на клетките.
Но към момента никой не е измислил по какъв начин да предотврати или унищожи напълно нездравословните стареещи кафези.
Според Робинс на 60-годишна възраст за човешкия организъм, изключително за имунната система, става все по-трудно да почиства нездравословните стареещи кафези от тялото, което може да докара до тяхното струпване, причиняващо увреждане и разрушение на тъканите.
Една от главните аргументи за клетъчното стареене е увреждането на ДНК, което подтиква развиването на друга област на проучване, за която през 2009 година беше присъдена Нобелова премия: теломерите.
Теломерите оказват помощ за установяване на биологичната възраст
Някои учени настояват, че биологичната възраст – възрастта на клетките и тъканите – е по-добър индикатор за предстоящата дълготрайност на живота, в сравнение с хронологичната възраст, или какъв брой години сте живели.
Обичаен метод за оценка на биологичната възраст е измерването на теломерите в някои имунни кафези.
Теломерите са нещо като защитни капачки в края на ДНК. Те са формирани от молекули, наречени базови двойки. С напредването на възрастта тези базови двойки изчезват, което води до съкращаване на теломерите. А по-късите теломери вършат ДНК по-уязвима към уврежданията и към последствията от стареенето.
Когато се раждаме, теломерите в някои имунни кафези, като да вземем за пример белите кръвни телца, могат да имат сред 7000 и 11 600 базови двойки. След като този размер намалее до 5000 базови двойки, съществува висок риск от гибел, демонстрира едно скорошно изследване.
Други изследвания обаче демонстрират, че при някои хора, които доживяват до 100 години, теломерите тъкмо противоположното – удължават се и не се съкратяват с всяка минала година. Това накара някои учени да търсят способи да имитират процеса на възобновяване на теломерите при по-младите хора.
Така да вземем за пример клиниката в Авив организира изследване, в което изследва реакцията на 35 възрастни хора към хипербарна кислородна терапия, при която човек си почива в камера с високо въздушно налягане и равнища на О2. Те съумели да усилят дължината на теломерите в белите кръвни кафези на участниците след 30 ежедневни сеанса.
Но множеството теломери спрели да нарастват след 30-ия сеанс и учените към момента не знаят какъв брой дълго може да продължи резултатът от лекуването
Метилирането на ДНК е обвързвано с няколко свързани с възрастта болести
Друг фактор, способствуващ за увреждането на ДНК и клетъчното стареене, е метилирането на ДНК – когато молекулите, наречени метилови групи, се прикрепят към избрани елементи на гените, с цел да управляват тяхното държание.
В взаимозависимост от местоположението си метиловите групи могат да блокират активирането на гените или да покачат интензивността им, когато е належащо. Като цяло метилирането на ДНК понижава с възрастта, което може да докара до активиране на неправилни гени.
Проучванията свързват пониженото метилиране с няколко възрастови болести, в това число заболяването на Алцхаймер, сърдечносъдовите болести и рака, макар че си коства да се означи, че не всички промени в метилирането са неприятни.
Подобно на теломерите, метилирането на ДНК е различен метод, по който учените могат да измерят биологичната възраст, с цел да предвиждат продължителността на живота. Например, може да сте навършили 55 години, само че след години пушене клетките ви да имат равнища на метилиране, които нормално се следят при 60-годишните, което евентуално да редуцира продължителността на вашия живот.
Традиционно за тестванията за ДНК метилирането се употребява кръв, само че компании като Elysium Health и проучвателен планове като GrimAge неотдавна създадоха и проби посредством слюнка.
Проучването демонстрира, че хората, чието метилиране е с най-малко 5 години по-старо от хронологичната им възраст, са с 16% по-висок риск от смъртност, което значи, че има по-голяма възможност да умрат по някаква причина, спрямо техните връстници.
Митохондриите и свободните радикали са измежду най-големите спънки пред дълголетието
И най-после, само че не на последно място, един от най-големите ограничители на продължителността на човешкия живот са дребните митохондрии в нашите кафези с форма на бобче. Тези микроскопични структури създават по-голямата част от силата на клетката, която е жизненоважна за оцеляването, само че също по този начин основават странични артикули, наречени свободни радикали.
Свободните радикали всъщност са нестабилни атоми, които се разпадат и повреждат елементи от клетката, което води до увреждания, наречени оксидативен стрес. С течение на времето оксидативният стрес се натрупва, като предизвиква свързани с възрастта болести като Паркинсон, Алцхаймер и рак.
Биотехнологични компании като Altos Labs работят върху метод за попречване на тези болести посредством подмладяване на клетките и възобновяване на вредите, които оксидативният стрес може да аргументи. Компанията се надява, че като върне клетките към по-здравословно и по-младо положение, ще може да усили продължителността на живота.
Не съществува едно-единствено решение в търсенето на дълголетието
За всеки механизъм, способствуващ за стареенето, има групи от хора, които работят, с цел да схванат и може би да извърнат тези процеси.
Но е значимо да се означи, че пъзелът на стареенето няма едно-единствено решение.
„ Всички тези неща, които се случват при стареенето, са свързани “, споделя Робинс.
Така да вземем за пример скъсяването на теломерите може да докара до увреждане на ДНК, което от своя страна нарушава работата на митохондриите. Свободните радикали от митохондриите на собствен ред могат да увредят още повече теломерите и ДНК. Всички тези процеси взаимно си въздействат.
Нито един от механизмите на стареене не е по-голям от останалите. Ето за какво всички проучвания в региона на битката със стареенето, без значение какъв брой нишови са, съставляват част от общата цел на човечеството: да останем живи допустимо най-дълго.
