Орхан ДРАГАШ*Новината, че през март Сърбия е изпратила на Украйна

Орхан ДРАГАШ*

Новината, че през март Сърбия е изпратила на Украйна финансова помощ от 30,2 милиона евро, не провокира необикновен интерес в двете страни. Няколко украински медии показаха кое е „ забележителното “ в това - че помощта идва от страна, поддържаща стопански връзки с Русия, като не се причислява към

икономическите наказания на Европейски Съюз против Москва

Сърбия не е част от интернационалната коалиция, предоставяща на Украйна оръжия и военни материали. Тя разгласи неутралитет, а управляващите й повтарят, че Сърбия не доставя оръжие на никоя страна. Има обаче доверени източници, които настояват, че Белград дава оръжие на Украйна посредством страни медиатори.
През 2023 година " Ройтерс " разгласява елементи от конфиденциален документ на американската войска, съгласно който Сърбия се е съгласила да достави оръжие на Киев и към този момент го е изпратила. Периодично се появяват видеоклипове (предимно руски) в обществените медии, показващи артилерийски муниции с етикети на сръбски производители, за които се твърди, че са употребявани от украинската войска.
Най-убедителната сръбска поддръжка за Украйна обаче е на политическо равнище, макар че се подценява и постоянно се прибягва до стандартите за Сърбия като
съдружник на Русия и затова съперник на Украйна
От първата резолюция на Общото заседание на Организация на обединените нации (март 2022 г.) Сърбия непроменяемо е измежду страните, които осъждат експанзията на Русия и упорстват за незабавното й евакуиране от Украйна. Тя поддържа четири резолюции на Организация на обединените нации, в това число тази, която осъжда анексирането от Русия на четири източни района на Украйна през октомври 2022 година
Голямата изненада беше, когато през април 2022 година Сърбия гласоподава за изключването на Русия от Съвета на Организация на обединените нации по правата на индивида. През февруари 2023 година, дружно с девет други страни от Югоизточна Европа, Сърбия подписа декларация, в която се показва, че съветската експанзия против Украйна е жестоко нарушаване на интернационалното право и най-голямата опасност за европейската сигурност.
„ Не разбирам сърбите, които показват антиукраински настроения. Разбирам тяхната позиция по отношение на Русия. Украйна в никакъв случай не е правила нищо против Сърбия. Те са наши славянски братя и ние се стараем да имаме положителни връзки “, сподели сръбският президент Александър Вучич.
През предходната година срещите му с украинския президент бяха чести и двамата ги считат за значими и другарски.

Зеленски благодари на Сърбия

за поддръжката й за украинския суверенитет и за приемането на украинските бежанци.
Въпреки това Кремъл продължава да характеризира сръбския президент като водач на другарска страна и представител на политиката на партньорство с Русия. Руски пропагандни канали обаче постоянно го нападат като неоткровен сътрудник, напълно извърнат към Запада, а оттова и към Украйна.
В последния сериозен обзор съветските медии описаха

срещата на Вучич с Макрон като унизителна

„ Той пристигна в Париж да проси и нямаше сили да се изправи против началника на Елисейския замък “, написа „ Руски вестник “ за сръбско-френската среща на върха.
Проблемът за Москва е, че тази среща докара до закупуването на 12 френски изтребителя „ Рафал “. Това е последното стратегическо отклоняване на Сърбия от обичайна обвързаност към съветските оръжия, наследена от Съюз на съветските социалистически републики и Югославия.
Мнозинството сръбски жители са на страната на Русия на прочувствено равнище, даже когато тя нахлува в приятелския народ на Украйна. Това е фактор, който нито един сръбски водач, даже Вучич, не може да пренебрегне.
Сърбия е доста по-близо до Украйна спрямо някои други страни, които считат, че с налагането на наказания на Русия са създали задоволително за Украйна и нейния народ.
 
* Косовски политик, сръбски специалист по сигурността и интернационалните връзки. Основател и шеф на Международния институт за сигурност в Белград. Автор на голям брой експертни изявления, както и на книгите „ Съвременната общественост за разузнаване и сигурност “, „ Утопия или действителност “ и „ Двете лица на глобализацията - истина и машинация “