12 години в робство/12 years a slave
Определено един от най-хубавите филми на предходната година, притежател на всички вероятни награди до момента, в това число „ Златен глобус “, и с най-големи шансове за Оскар за филм в неделя.
„ 12 години в иго “ е филм, който режисьорът Стив Макуин прави по същинската история на продадения в иго свободен мъж Соломон Нортъп, само че за разлика от основателите на „ Иконом на седем президента “ не си разрешава да украсява историята с поучения и съвпадения до степен на неистинност, а я резервира персонална, сантиментална и безапелационна.
Соломон Нортъп е негър музикант, който печели обичайно и живее пищно с жена си и двете си деца. Подмамен от двама непознати с оферта за работа и замаян същата вечер, той се разсънва в окови и скоро е отведен на другия завършек на страната, където е продаден в иго под името Плат. Чиуетел Еджиофор е незабравим в ролята на Соломон/Плат, заставен да живее в изцяло безчовечен условия, измежду себеподобни, които не познават друго с изключение на робството и опитващ се да не загуби своето възприятие за човещина и персонално достолепие. Доста постоянно – отвратително тежка задача.От другата страна са белите господари, у които властта предизвика най-лошото – свирепост, боязън, лакомия, нелепост. Пол Джиамати, Пол Дано, Бенджамин Къмбърбач са превъзходни в функциите на хора, които изцяло са изгубили мярката си за човещина. А Майкъл Фасбиндер е самият дявол! Макар че няма потребност да надничаме в 19-ти век, с цел да забележим, че властта е злокобна – това по никакъв начин не се е трансформирало в наши дни. Страшното е в това по какъв начин обстановката се приема за естествена, по какъв начин и най-ужасната и безмилостна сцена става част от пейзажа за тези, за които злото е единствената действителност, която познават.
Брад Пит – продуцент на кино лентата – е запазил за себе си ролята на положителния ангел. И въпреки че и в живота ангели се срещат, това не съумява да промени общия звук на кино лентата, който си остава тъмен и разтърсващ. Тъжна и смислена история, добре снимана и запаметяваща се – тези филми са необичайност.
„ 12 години в иго “ е филм, който режисьорът Стив Макуин прави по същинската история на продадения в иго свободен мъж Соломон Нортъп, само че за разлика от основателите на „ Иконом на седем президента “ не си разрешава да украсява историята с поучения и съвпадения до степен на неистинност, а я резервира персонална, сантиментална и безапелационна.
Соломон Нортъп е негър музикант, който печели обичайно и живее пищно с жена си и двете си деца. Подмамен от двама непознати с оферта за работа и замаян същата вечер, той се разсънва в окови и скоро е отведен на другия завършек на страната, където е продаден в иго под името Плат. Чиуетел Еджиофор е незабравим в ролята на Соломон/Плат, заставен да живее в изцяло безчовечен условия, измежду себеподобни, които не познават друго с изключение на робството и опитващ се да не загуби своето възприятие за човещина и персонално достолепие. Доста постоянно – отвратително тежка задача.От другата страна са белите господари, у които властта предизвика най-лошото – свирепост, боязън, лакомия, нелепост. Пол Джиамати, Пол Дано, Бенджамин Къмбърбач са превъзходни в функциите на хора, които изцяло са изгубили мярката си за човещина. А Майкъл Фасбиндер е самият дявол! Макар че няма потребност да надничаме в 19-ти век, с цел да забележим, че властта е злокобна – това по никакъв начин не се е трансформирало в наши дни. Страшното е в това по какъв начин обстановката се приема за естествена, по какъв начин и най-ужасната и безмилостна сцена става част от пейзажа за тези, за които злото е единствената действителност, която познават.
Брад Пит – продуцент на кино лентата – е запазил за себе си ролята на положителния ангел. И въпреки че и в живота ангели се срещат, това не съумява да промени общия звук на кино лентата, който си остава тъмен и разтърсващ. Тъжна и смислена история, добре снимана и запаметяваща се – тези филми са необичайност.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ